Като се спомене Москвич, вероятно за мнозина хора първата асоциация е култовата сцена от известния филм Балкански шпионин, в която легендарният Бата Стойкович в ролята на Илия Чворович казва под формата на риторичен въпрос: "Коя кола е по-добра от Москвича?". В разговор с Петър от Подгорица опитахме да намерим отговора на този въпрос, който той с право може да даде като горд собственик на един запазен екземпляр от седемдесетте години. "Този автомобил е купен от баща ми преди около 30 години. Още от момчешките дни е обичал коли със задно предаване и след катастрофа с предишната кола някак е било стечение на обстоятелствата, че с парите от застраховката купил два москвича. Те са били на по десетина години и допреди петнадесет години Москвич беше нашият всекидневен автомобил, а тогава няколко години се караше много малко, докато не бе напълно паркиран. В семейството не обичаме да продаваме нищо от къщата, москвичът с години стоя неподвижно в двора и вече беше започнал полека да пропада. И някъде преди 6-7 години, аз, тогава петнадесетгодишен хлапак с цели 200 евро спестявания, исках от тате да купя москвича от него. Той разбира се каза, че няма нужда да го купувам, а ще бъде мой щом го регистрирам. Да не го бях взел аз тогава, колата вероятно щеше един ден да завърши за старо желязо.
"Когато взех този автомобил, неговата най-слаба точка беше ламарината. Първо най-важно ми беше да му оправя ръбовете, което направих сам, като видях, че сам мога да поправя много неща, а и чувствах, че го дължа на колата. След това се заех със замяната на целия под, която направих с обикновен апарат за заваряване с електроди, поради липсата на по-добър, но толкова добре го направих, че тенекиджията при който по-късно закарах колата на контролен преглед не можа да повярва, че сам съм го направил толкова добре. А всичко това е от голямо желание, любов, упоритост... Преди автомобилът да бъде боядисан, направих почти цялата подготовка, само шприц китът и лакирането направи професионален лакьор, но и тук помагах да се облепи защитата в камерата. Що се отнася до вътрешността, и тук всичко сам съм правил. Таванът е претапициран да изглежда напълно като фабричен. Седалките бяха в добро състояние, но памучният конец с който бяха шити беше зле, а за да запазя оригиналния изглед, с дни ръчно ших по старите шевове с нов дебел синтетичен конец, който не може да се увреди. Сам съм претапицирал и инструментите по таблото и всички части в интериора. Чак и плюшената лента за прозорците я правих от лента за коса, защото никъде не можах да намеря готова. Що се отнася до механиката, тя беше отлична, защото автомобилът беше изминал под 70 000 км и моторът работеше супер, така че са заменени само консумативи. Все пак, междувременно е купен още един москвич за части, а и отделно други части от различни градове на Черна гора, защото иначе много трудно се набавят, ново при нас на практика нищо не може да се намери. Като сме вече при резервните части, поръчвал съм и от Русия чрез приятели, да кажем оригинални стопове на които пише Made in SSSR, нови предни мигачи, поплавък за горивото... В Русия части могат да се намерят и са прилично евтини. На края на работата, москвичът остана 99% оригинален, единствено не са автоматът за мигачите, капачката е от съд за глицерин, спирачните цилиндри отзад са от Алеко и са преправяни. На него чак и гумите са Made in Yugoslavia и хората ме питат как е възможно да съм вложил толкова в него, а да не съм сменил гумите. Аз някак се плаша, че той би изгубил своя характер ако му сменя тези гуми. Той наистина е прилично нестабилен, но тази нестабилност аз контролирам съвсем успешно, защото отлично познавам своята кола, което и при другите шофьори на олдтаймери трябва да е случаят, за да се наслаждават максимално на возилата си. И още да добавя, че в недостига на майстори, които биха правили цялостна реставрация и да се посветят на такива автомобили така както трябва, голям късмет ми е, че мога доста неща да направя сам, защото не знам как бих могъл да върна тази кола в живот и да я обновя. И като се слагаха стъклата при стъкларя работех с него, както и с електричаря, и едва намерих кой да ми свърши тези неща".
"Този автомобил иначе е от 1978 година, модел с означение 1500 от серия 2140, в спецификациите силата варира от 71 до 75 коня, моторът е редови четирицилиндров. Има история, че моторът е копиран от БМВ от тази година, който руснаците заради суровите климатични условия пригодили към съветския пазар, преди всичко променили компресията, защото тамошните горива били с по-ниско качество. Това е повишавало разхода, така че можел да похарчи и 15-16 литра в града, отчасти благодарение и на карбуратора с две гърла, но когато се кара внимателно на едно гърло, разходът може да бъде съвсем пристоен. Ако бихме говорили за някакви негови предимства и недостатъци, да кажем, че това му е един от големите недостатъци. Предимствата са редки в някакъв рационален смисъл, но никога не ме е оставял никъде, въпреки че не може да се каже, че е извънредно стабилен автомобил, обичайно някакви дребни неща се развалят. Неговата добра страна е изразително късите скорости, особено в първите две, заради това е можел доста добре да потегли. Окачването е прилично меко, но не по начина като при френските автомобили, повече е люлеене отколкото качествена амортизация. И това окачване е било и неговата болка, говорило се, че не е по-широк от Фичо (малък Фиат - б.р.), да кажем. Парното е било добро. Има отлични предни дискови спирачки, които при мен интересно, след изминати седемдесет хиляди километра, са изхабени с едва малко над милиметър".
"Когато човек шофира такава кола, то е нормално да му се случват и разни сгоди и несгоди. Много пъти ми се е случвало да остана без гориво, но така че да стигна до вкъщи и като искам да запаля следващия път, няма нито капка. Случвало се е и през нощта да карам по селски пътища и на сутринта да видя, че в гумата има пирон, тя изпуснала, при което аз не съм имал нито лампа, нито резервна гума, нито крик, и москвичът пак ме е докарал до вкъщи. Веднъж ме удари една девойка отзад, аз й казах, че е нещо дребно да се оправи и да не се затрудняваме, но не, тя искаше всичко по разписанията, беше направено европейско разследване, получих пет пъти повече пари отколкото й исках и го направих още по-добър отколкото беше, а и останаха пари за други неща. В един случай, още в началото на нашата дружба, москвичът в завой напълно ме изхвърли от пътя и на него му нямаше нищо, но за сметка на това комшийската ограда беше съборена, и тогава наистина разбрах колко е здрава тази кола. Искам едно нещо специално да изтъкна: аз вярвам в някакви магични способности на този автомобил, в неговия живот, в неговата душа, той знае и усеща, винаги ме пази. Когато автомобилът беше регистриран, за месец се случи да бъда спиран много пъти, а като не е регистриран два месеца не срещам нито един патрул, както не срещах и докато карах без шофьорска книжка. А това за мен не може да бъде само проста случайност. Това е кола, която никога не ни е предала и която на мен и моето семейството винаги носи късмет".
"Често ме питат дали се продава и точно москвич предизвиква хубави реакции, всекидневно хората го снимат и искат да се снимат с него. По-младите хора абсолютно не знаят какъв е този автомобил, а не е чудно, защото при нас на практика изчезнаха. Най-интересни са реакциите като се стигне до зареждане с гориво, с оглед на това, че резервоарът е по средата отзад, търсят отляво, отдясно и пак ляво, па дясно. И тогава питат: - "Къде е капачката за резервоара?". Идват и хора, които казват, че са пропътували Европа с него и им е бил много стабилен. Ето, този железен съветски войник, теглич, е служил отлично, въпреки че не е имал никакъв лукс. Бил е истински автомобил за народната маса. Но, казвали са ми и хора от Русия, че и там такъв модел рядко се среща, особено в по-големите градове, и затова е станал рядък, а и заради неговата весела оранжева боя, беше избран за реклама за Джада филм фест преди две години, където го забелязаха и момчетата от група The Books of Кнйиге и решиха това да бъде колата на инспектора Душко Мачек във филма Случаи на правда, който до неотдавна се излъчваше в нашите кина. Планът е, разбира се, москвичът да остане при мен, да го поддържам колкото мога. В зависимост от околностите, понякога го карам всекидневно, а понякога временно, но всякак смятам, че автомобилът е тук да изпълни своята стойност за употреба, да се наслаждавам на него докато го управлявам, а не да го гледам в гараж. Аз обожавам да го карам, така че ако ми се шофира, ще го карам и по дъжд и в сняг, той ми е приятел и двамата ще продължаваме да функционираме, пазейки и ощастливявайки един друг. Може да не е най-добрата кола, както Илия каза, но за мен всякак е най-драг."
Автор: Небойша Распопович
Автор на горните фотографии: Ана Пайович
Автор на долните фотографии: Рале Радонйич
