"Аз съм Шабан", филм за краля на ромската музика идва през 2021

"Заработил е милиони и е похарчил всичко. Него през живота са го водили любовта и свободата. Пял е за живота както му е дадено." С тези думи режисьорът Желько Миркович описва живота и творчеството на неповторимия музикант Шабан Байрамович, за когото подготвя документален филм, чиято премиера се очаква до края на 2021 година.

Награждаваният режисьор Желько Миркович е добре познат на любителите на документалните филми. По събирането на материала за филма Аз съм Шабан - Ме сем Шабан е работил повече от 10 години.

"Разговорите с Шабан започнах преди неговото заминаване за Сремска Каменица. След това, чакахме да се върне и да се оправи, но смъртта го отнесе и размисляхме в каква посока да работим нататък. Шабан се съгласи и искаше това да се завърши", каза Миркович.

"Нишвил джез фестивал" посвети своята Гран при т.е. кръсти на Шабан Байрамович.

"Шабан виждахме като световен феномен, а от друга страна, известно е, че той беше някаква форма на свободата на Одисей. Пътува през живота по начин по който му бе даден, премина през различни фази - започна от ромската махала в Ниш, бил е в Голи оток където е пропял и започнал да се занимава с музика...", обяснява режисьорът.

Шабановите песни говорят за неговия живот, затова важна част от филма Аз съм Шабан съставят стиховете на неговите песни.

"Използваме неговата статуя - символично Шабан наблюдава какво се е случвало с неговия живот и пътува през различни предели в региона, из Европа, до Ню Йорк където се запознава с хора, които се занимават с неговата работа, пеят неговите песни. Искаме да покажем неговата страст за живота и определението, че свободата трябва да се изнесе на свой гръб", подчерта Миркович, допълвайки че екипът, в предходните 10 години, за нуждите на филма е заснел някои хора, които вече ги няма - Есма Реджепова, Соломон Берк.

Гостите, т.е. изпълнителите от "Нишвил", които са работили с Байрамович екипът на филма е снимал нерядко точно на фестивала в Ниш.

Премиерата на филма Аз съм Шабан, ако всичко тече по план, можем да очакваме до края на 2021 година.

Крал на ромската музика

Титлата крал на ромската музика Байрамович е получил в Индия, където е участвал по покана на Индира Ганди.

"Неговата песен Джелем, джелем, неговото изпълнение е обявено за неофициален ромски химн на света. Той и Есма Реджепова са белязали ромската музика по тези пространства. Идеята ни е статуята на Шабан да завърши в Залата на славата в Ню Орлеанс", изтъкна Желько Миркович.

Най-хубавите думи на Небойша Глоговац, които могат много да ни помогнат в живота

Небойша Глоговац ни напусна на 9 февруари 2018 година. Неговите думи продължават да отекват и ни дават сила да пребродим и разпознаем предизвикателствата

"Всичко днес е лесно достъпно, отворено, а хората продължават да позволяват да бъдат яхани", говори Небойша Глоговац в едно от последните интервюта.

- Да бъдеш или да не бъдеш в нашия прочит и настройка е: да бъдеш е да работиш, да се бориш, да действаш против неправдата, против системата, която меле или да не бъдеш, това е да свиваш гръб, да се съгласяваш, да живееш скучен живот, като хамстер безконечно да въртиш колелото докато пирамидите растат.

Животът е като молив, всеки ден е все по-къс. Потрудете се да нарисувате нещо хубаво докато още го има.

От какво е изтъкана човешката душа?

"Душата е всичко онова което ни дърпа към любовта, идеалите, добротата, човеколюбието, емпатията. Човешката душа е някаква мисъл, космическа сила в нас, която ни прави по-близки до Бога и ни различава от животните и ни прави по-висши същества."

Дали някога сте се чувствал безпомощно?

"Как да не? Това са фази когато мислиш, че е тежко занапред и че нямаш сили, но от това човек се вдига. Тук се вижда и човешката сила, защото "в мъката се познават юнаците". Безпомощността ни прави по-силни, защото тогава от себе си извличаш всички сили да се вдигнеш и продължиш напред."

Ражда ли се човек с емпатия?

"Вярвам, че се ражда, защото това е насъщна човешка нужда. Но, ако житейските обстоятелства, родителският дом не дават подкрепа на човеколюбието, тогава младото човешко създание започва да трансформира това усещане в бяс, омраза, или самолюбие. Децата, които не са поглезени, нямат прегръдки и любов много повече страдат и имат много по-големи психически последици отколкото децата, които имат малко храна и отрастват в бедни условия."

Изглежда, че моралните ценности (чест, уважение, достойнство, гордост, човещина...) са изтласкани някъде?

"Впечатлението е, че днешният свят е тотално комерсиализиран и че някаква външна черупка е най-важна. Ценности, които са неизплатими и които не могат да се купят с пари са премахнати. Парите станаха цялостната логика на човешкото поведение и действие, което е страшно. От друга страна, остава нуждата за ценностите, но тази празнина, боя се че някъде дълбоко ще ги боли хората и заради това се стига до куп несъгласия и проблеми."

Дали сдържате емоциите или ги показвате точно както ги чувствате?

"Невъзможно е винаги да се показват емоции в пълния интензитет, както е и невъзможно да се говори само истината, защото това би било много бърз път към лудостта или изгнанието. Когато бих решил да бъда изключително духовно същество и да се усамотя в някой манастир тогава бих могъл много по-лесно непрекъснато да говоря истината. Но, и такава истина трябва да се адаптира към някого, защото за да ви разбере трябва да му кажете това по начин, който той може да приеме, така че всичко това има купчина нюанси."

Дали човек с годините повече се връща към корените?

"Аз съм херцеговец сто процента, майка е от Невесине при Самарджия, баба от Васильевич, Глоговци от Драмишево при Невесине. Родил съм се в Требинье, живял съм там шест години и в моя произход няма петна. Затова ако нямаш това в себе си нямаш и къде да се връщаш. Колкото сме по-стари, просто имаме повече възможности за това. От 20-те до 40-те се утвърждаваш като човек. Това е период на придобиване, формиране на семейство, създаване на потомство. След това се явява нуждата за извора и когато мога с радост отивам в Херцеговина."

Какви цели сте си поставили?

"Не правя дългосрочни планове. С младия и изключителен режисьор Игор Вук Торбица работим над представлението "Счупената делва" по драма на Хайнрих фон Клайст и премиерата би трябвало да бъде в края на януари. Много е интересно, духовито, ясно."

Каква би трябвало да бъде идеалната жена?

"Както аз не съм идеален, не очаквам и съвършена жена, нито това съществува. Добра е онази, която се вписва в твоите предимства и слабости, когато един друг запълвате и допълвате и като планинари един друг дърпате по въжето и правите общност от тези два недовършени обекта, каквито сме ние хората. Всеки от нас е малко недовършен, някъде много як, някъде слаб и да приемем един друг с всички слабости и добродетели може да бъде близо до идеалното."

Казал сте, че всеки човек има Хамлет в себе си?

- Всеки човек, който се осмели да мисли!

Следователно, да бъдеш или да не бъдеш...

- Да бъдеш т.е. да мислиш с главата си или да не бъдеш т.е. да позволиш на други да мислят вместо тебе и безусловно да приемаш това. Системата винаги, и във времето на Шекспир, и преди него, и след него... тя винаги манипулира индивидите, прави натиск. Само по-рано, бих казал, това е било замаскирано. Днес е напълно оголено и отново функционира, почти безгрешно. Невероятно!

Какво е да бъдеш или да не бъдеш в днешното време?

- Да действаш или да не действаш; да се бунтуваш, да се бориш за своите права, да разкриваш измами, да не се съгласяваш със системата... или обратното, т.е. да не бъдеш.

"Постоянното излишно усилие от страна на актьорите застрашава здравето им"

- От преследване на пари, за да плащаме кредитите, ние забравяме за децата, за душата, за любовта. Мисля че това е пагубно, защото напредъкът на човешкия вид не представлява кола, която върви по-бързо и тоновете информация с които сме затрупани. Този филм (Конституцията на Република Хърватия) ни показва как да се съпротивляваме на това безсмислие което е обхванало целия свят - говори актьорът Небойша Глоговац за ТАНЮГ в края на 2016 година.

Режисьорката на Айвар: Най-важно ни е фамилията нищо да не забележи, приятелите да мислят, че всичко е наред, да не се караме пред децата...

Изглежда, че във филма "Айвар" повече е премълчано отколкото казано. Предимно, в брачните отношения на Вида и Бане. Дали това, между останалото, е бил и начин да покажете това, че без диалог няма щастие, в най-широкия смисъл на тези думи, и че без него всичко върви точно както и в този брак - негативна градация?

Без диалог няма живот. От диалога между половете до диалога между народите. В нашата култура е трудно да се разговаря, трудно ни е да сложим на масата всичко което имаме. По-лесно ни е да мълчим, да бутаме под килима, и едва когато започне да се пръска по шевовете, ние се питаме какво се случи. В моя филм се пръска между главните герои, въпреки че наглед всичко е както трябва. А всъщност нищо не е наред, само че и двамата се правят, че не го виждат.

Нашето възпитание е допринесло да бягаме от реалността, да не решаваме веднага вкъщи, докато сме деца, с родителите, всяка неизвестност, която ни предложи живота. И така продължаваме напред, в любовта, на работа, в приятелството. Ние не сме искрени в разговора нито в междучовешките отношения, просто не умеем да говорим за онова което ни мъчи. Ние силно се опитваме формата да ни е наред, а отвътре всичко погрешно или кухо да ръмжи до болка. Най-важно ни е фамилията нищо да не забележи, приятелите да мислят как всичко е наред, да не се караме пред децата. А в нас пъкъл.

Какво, работейки над тази филмова мелодрама, научихте за мъжко-женските отношения, любовта, брака?

Научих нещо друго, присъствайки на прожекциите на "Айвар" на редицата летни фестивали и гостуването в Канада, където филмът беше показан тази есен във Ванкувър и Торонто. Мелодрамата е толкова желан жанр, че навсякъде ме питаха заради какво има толкова малко мелодрами в нашата кинематография. Нямам отговор на този въпрос.

Интересни са и второстепенните герои във филма, особено майката на Вида, която не се отделя от урната с праха на своя съпруг. Какво искахте да покажете с тази героиня? Може би самотата?

Това е друга страна на любовта, която вече я няма. Това е доказателство, че любовта може да бъде вечна, и че без нея не може. Тази докторка в пенсия, Снежа, цял живот е провела с един човек и не може да приеме как трябва да живее без него. Нейният живот е бил техен живот, и тя носи със себе си урната със своя съпруг където и да тръгне.

Това не е само самота, това е когато хората принадлежат един на друг тотално, във всеки миг, на всяка цена. Всеки от нас знае по някоя двойка в своята фамилия, комшулук, сред приятелите, която служи за пример и в която двамата се молят на Бог точно той, съответно тя, да си отидат първи, защото не биха могли да останат сами. А това сами, значи без своя мъж, без жена си.

Какво мислите, че би ви казал баща ви, Марио Роси, ако можеше да изгледа "Айвар"?

Моят баща напусна този свят когато беше няколко години по-млад от мен сега. Останаха ми неговите драми, една, която аз обичам е играна в Стерийиния театър малко преди да умре, а много разбрах за него едва когато ги прочетох всичките. Марио притежаваше фино чувство за хумор, беше леко циничен, беше свой, почтен и честен интелектуалец с който не беше лесно да се състезаваш. Не знам какво би казал, но съм уверена, че би разбрал какво съм искала да кажа с този филм.

"Моят сутрешен смях": идва един от последните филми на Небойша Глоговац

Появи се трейлърът за филма "Моят сутрешен смях", под режисурата на Марко Джорджевич, в който сред останалите се появява и Небойша Глоговац, на когото това е едно от последните филмови изпълнения.

Филмът "Моят сутрешен смях" е история за закъснялото отрастване на тридесетгодишния Деян, който най-накрая губи девствеността.

Всичко това, в по-широк смисъл, говори за едно поколение, което е отраснало "под стъклен похлупак" и чийто родители са опитвали да опазят децата от суровата реалност. Сега, когато родителите са изгубили достойнство и сила и когато семействата са започнали да се разрушават, техните деца, вече отраснали хора, най-накрая трябва да поемат отговорност и да се сблъскат с живота.

"Идеята за този филм ми дойде когато от чисто любопитство отидох при местния гадател. Разговорът ни най-малко не отиваше в посоката, която очаквах. Той, гадател, проведе доста време не предвиждайки бъдещето, а говори за моя сексуален живот. Някои неща, които той изговори бяха истини, някои не, но думите, които използва и страстта с която ги изговаряше бяха толкова силни, че щом се прибрах вкъщи ги записах, страхувайки се, че мога да ги забравя. Тук започна всичко, и набързо тръгнах да си спомням гледката, както моята така и от живота на хората от моето обкръжение, гледки, които по автентичност можеха да се мерят с тази "сцена с гадателя". Тогава, когато сценарият беше завършен, разбрах, че всички сцени говорят за млад човек, който се бори със съмнението в себе си и то в много стресови и неприятни ситуации за него. На пръв поглед, това е много забавен филм, но по начин, че е неприятен за гледане, защото в основата на всичко е тази банална истина. Искам да мисля, че успях във филмовата медия да пренеса лесно разпознаваем хумор по който балканските народи са добре известни, както и да сме намерили начин във филма да имаме и двете, и хумор и тъга, в почти всеки кадър на този филм", заяви режисьорът.

Ролите изпълняват Филип Джурич, Ивана Вукович, Ясна Джуричич, Небойша Глоговац, Братислав Славкович, Ема Муратович, Стефан Трифунович и Соня Исаилович.

Почина Миша Янкетич

Един от най-големите сръбски и югославски актьори Михаило Миша Янкетич почина на 81 години, съобщи ЮДТ. Изиграл е редица големи роли в театъра, киното и телевизията.

Дипломирал е актьорство в Академията за театър, филм, радио и телевизия през 1962 година. В кариерата е осъществил роли в десетки филми и ТВ сериали, а също така има множество роли в Югославския драматичен театър, чийто постоянен член е от 1960 година.

Голяма популярност сред телевизионната публика му донесоха ролите в ТВ сериалите "Сив дом" (1984-1985), "По-добър живот" (1987-1991), "Щастливи хора" (1993-1996), а в сериала "Семейно благо" (1998-2002) играе главната мъжка роля.

Носител е на значителни актьорски награди и признания, каквито са: Добричин пръстен, Награда Павле Вуисич, Нушичева награда за житейско дело, статуетка Йоаким Вуйич, четири Стерийини награди, Октомврийската награда на град Белград, статуетката Чуран, наградата Раша Плаович, две годишни награди на ЮДТ.

Бил е дългогодишен професор по актьорство в Академията по изкуства в Нови Сад.

Комедията "Последният сърбин в Хърватия" тръгва в сръбските кина от март

Сръбската публика ще има възможността да гледа комедията "Последният сърбин в Хърватия", заснета в сръбско-хърватска продукция.

"Последният сърбин в Хърватия" е първият пълнометражен филм на режисьора и сценарист Предраг Личина, който, играейки си с почти всички филмови жанрове от ужас, комедия до романс и научна фантастика, пък и елементи на уестърн, направи една т.нар "зомби" комедия.

В бъдещето, след банкрут на Хърватия, населението се сблъсква с големи класови разделения. Малката група богати е станала още по-богата, а бедните са още по-бедни. Във времена в които водата е по-скъпоценна от нефта, силните не се спират пред нищо да се домогнат до нея и са готови и да сипят и зомби вирус в нея.

В центъра на историята е загребският безделник Мича (Крешимир Микич) чието всекидневие се развива между салона за масаж, ресторанта и киното в което редовно следи филмовия сериал на своята любима актриса Франке Анич (Христина Попович). Зомби епидемията ще го завари напълно неподготвен, но следван от своята филмова героиня той пробива през света на зомбитата с една единствена, но трудно изпълнима цел - да преживее.

Поред Христина Попович и хърватският актьор Крешимир Микич, публиката ще има възможността на голямото платно да види и Сергей Трифунович, Тихана Лазович, Дадо Чосич, Боян Навойец, Рене Биторайц и други. Една от ролите е поверена и на популярната хърватска певица Северина.

Филм за любовта към футбола от есента в кината в Сърбия

Крими комедията "Отбор", която носи историята за любовта към футбола и вечните противници Партизан и Цървена звезда през есента на тази година ще бъде представена пред сръбската публика.

В центъра на историята е ас на Партизан, футболистът Стеванович, когото играе Раде Чосич, който е и сценарист на този филм.

Мотив за създаването на тази история, Чосич намерил в собствените тренировки в Партизан и любовта към футбола. Режисурата подписва Марко Сопич, който и сам е голям любител на футбола и легендарния футболист Драган Манце.

Безскрупулни мениджъри, малко насилствени "паралии", една италианка, футболна звезда на Партизан и братовчед, който подкрепя Звезда се срещат по силата на обстоятелствата по време на дербито. Тази вечер, една чанта пълна с пари, трябва да бъде предадена на известен покровител или всички те ще бъдат в неволя.

"Снимахме на истинско дерби, всичко което се случва в мача е автентично, актьорите играят с камери на главите и всичко е реално", каза Раде Чосич.

Той отбелязва че така е решено по множество причини. "Най-важното е публиката да усети атмосферата на стадиона в киното", допълва Чосич, посочвайки "че става дума за комедия с елементи на крими история от Холивуд". "Най-много ни сравняват с филма "Гепи", изтъкна актьорът и сценарист на Отбор.

Филмът е събрал познат екип актьори сред които Андрия Милошевич, Раде Чосич, Драган Йованович, Сърджан Тодорович, Сергей Трифунович, Любомир Бандович, Лиляна Стьепанович, Ивана Дудич, Анджела Йованович и други. Специални гости на филма са Саша Илич, Джордже Пантич, Драган Чирич и Иван Томич.

Премиерата на филма Отбор е планирана за есента на 2019 година.

Сръбската версия на "Бързи и яростни": Като започне да духа "Южен вятър"...

Според последните прогнози, тази есен се очакват силните удари на южен вятър. Той духа от всички четири посоки на света и със себе си носи лудо действие.

Милош Бикович стои на моста, държейки се с кървави ръце за главата. Отчаян и немощен.

Зад него светлините на фарове на автомобил, който не е трябвало да открадне и светлините на града чийто комбинации не е трябвало да нарушава. Защото понякога не е достатъчно да владееш бързината. Колкото и да сте вещи тя в ключовия момент може да ви завлече там където иска, носейки ви срещу вятъра. Южния...

Бикович в новото творение на Милош Аврамович "Южен вятър" играе Петър Мараш.

Син на военно лице разжалвано заради алкохол, по-голям брат и пример, с таланта на Хуан Мануел Фанджо и мечти да стане Флавио Бриаторе, той е най-добрият в своята работа - кражбата на коли.

Все пак, когато реши да се вслуша в съветите, които получи, започна състезание със "схеми" и "комбинации" на чийто край винаги има грешен завой...

Главният актьор нарече "Южен вятър" "Рани" на новото време, а едно от общите съдържания на тези две филмови творения, освен показване на функционирането на мафията в Белград, е и чичо Куре.

Този път Драган Бйелогърлич играе Цара, своя подобрена версия от филма на Драгойевич, опитно лице, което няма да "убие романтиката".

От тях двамата, главни по време на развитието на историята се разказва за сблъсъци на мафиотски кланове, както и паралелни истории за функционирането на семейството, за любовта и лошите ходове от добри намерения.

На края на всяка паралелна история се крие чудесна роля - Йована Стойилкович като София, Миодраг Радонйич като най-добър приятел на Мараш, Сърджан Тодорович като главен за разкриване на информация на всички, Милош Тимотийевич като инспектор и Небойша Глоговац като Гълъба - неговата последна роля.

В този свят на различни съдби и бруталности никой няма право на грешен ход, защото всяка грешка може да създаде лавина, която винаги завърша със смърт. В началото на лавината е песента "Луда по тебе", българска обработка на хита на Лепа Брена, а накрая песента "Четирите страни на света", за която не трябва да поставяте въпроса - Цоби, дали ти си правил това парче?

Между другото, филмът го следва "музиката" на свирещи гуми и ръмжене на двигатели, защото "Южен вятър" носи досега невиждана авантюра на бързото каране, което Бикович назова "наша версия на филма Бързи и яростни".

Този криминален трилър показва и жанрово неизбежните убийства и бруталност, но предлага на публиката и сцени като истински "drive-by-attack" какъвто досега не е виждан в сръбската кинематография. Освен това, има много контрасти - едновременната омраза и любов към собственото дете, или убийство под звука на детски песнички.

Накрая, "Южен вятър" безпогрешно показва преходността и заменяемостта на всички малки чаркове в сериозните "комбинации". На гробовете се полагат основите на нови работи, а чак и "онези, които не обичат дроб, трябва да опазят своя".

В лентата има и българско участие - Христо Шопов и Ивайло Захариев, а S класата е със софийска регистрация.

В самото начало на прожекцията, на черно платно, следвано от тиха музика, се появиха думи посветени на Небойша Глоговац. Човекът с огромен талант на когото целият екип на филма "Южен вятър" изпраща послание на благодарност, послание което той не можа да чуе. Затова премиерата беше посветена точно на него.

Статуя на Роки Балбоа е сред най-популярните атракции в Сърбия

Статуята на филмовия боксьор Роки Балбоа вероятно представлява една от най-известните статуи в Сърбия за която е чул целият свят. Идеята за вдигане на паметника е дошла като интересен маркетингов ход на няколко млади души от Житище, с желание по този начин да представят своето място и да покажат потребността от повече активност и решителност на младите в обществото. Целта преди всичко е била в Сърбия и обкръжението да се чуе за инициативата за поставяне на статуя на Роки Балбоа като разпознаваем символ на упоритостта и желанието за постигане на успех. Обаче, изработването и откриването на статуята предизвика незапомнен интерес не само сред местните, а в редица чуждестранни медии от цял свят, а бройките от 70 000 обявени интернет страници, 140 акредитирани медии и 12 000 души на официалното откриване на статуята в рамките на манифестацията "Chicken Fest" говори достатъчно, че идеята е постигнала глобален отзвук. Направена е с техника на моделиран бетон и с височина от над три метра, статуята на Роки Балбоа с победителски високо вдигнати ръце припомня как група млади хора е решила да повлияе върху своята среда и своя живот по един, напълно различен и необичаен начин. Украсявайки центъра на Житище, статуята посреща любопитни пътници, които решават да спрат автомобила за момент и да се фотографират пред статуята, имитирайки самия Роки - с ръце вдигнати победителски високо. Монументът е в центъра на Житище от 2007 година.

Почина Предраг Ейдус

Известният сръбски актьор Предраг Ейдус почина вчера след дълго боледуване на 72 години.

Първенецът на драмата в Народния театър в Белград и някогашен управител Предраг Ейдус е роден на 24 юли 1947 година в Белград.

Завършил е 14-а белградска гимназия, а актьорство е дипломирал през 1972 в Академията за театър, филм, радио и телевизия.

Бил е председател на Сдружението на драматичните актьори в Сърбия от 1985 до 1989 година.

От 2000 е бил доцент в Академията по изобразително изкуство в Белград.

Изиграл е около 200 драматични роли и се е снимал в над 50 филма, участвал е и в 50 телевизионни драми и 30 телевизионни сериала, осъществил е над 200 роли в радио драми заснети за Радио Београд.

В неговите антологични театрални роли се поместват образите: Осип Манделщам, Йаоким Вуйич, княз Мишкин, Франц Кафка, Наполеон, Борис Годунов, Исак Бабел, Профирий Петрович, Кир Яни, Лаза Дунджерски...

Играл е в представленията "Фауст 1 и 2", "Кир Яни", "Глембайеви", "Венецианският търговец", "Супермаркет", "Събрание".

Представлението "Кир Яни" в което играе главната роля през 2017 година отпразнува четвърт век изпълнение.

Специално любопитство е свързано с представлението на Радослав Павлович "Шовинистки фарс" под режисурата на Егон Савин в коeто ролята на Бернард Драх е изиграл 1800 пъти.

Предраг Ейдус след дипломирането е станал член на Народния театър в Белград. Тук провел пълни две десетилетия, а тогава през 1993 година решил да премине в Югославския драматичен театър.

След 13 години отново се връща в Националния театър в който, от периода от 23 декември 2007 до 11 март 2009 изпълнява и функцията управител.

Ейдус е носител и на голям брой награди, включително и "Добричин пръстен" - най-голямото признание което се връчва в Сърбия на театралните актьори и актриси за житейско дело, съответно целокупното театрално актьорско осъществяване.

През тази година получи две награди за животно дело - Стерийината награда за особени заслуги към развитието на театралното изкуство и култура и Награда за животно дело "Златен пуяк".

След себе си оставя съпруга и две еца.

Любомир Бандович е новият "Балкански шпионин": Какво трябваше, да махнат футбола когато Пеле е престанал да играе?

Живеем в лицемерно време в което на глобално ниво ни продадоха човешки права за човешко достойнство, заяви в интервю за ТАНЮГ Любомир Бандович, който играе главната роля в представлението "Балкански шпионин", чиято премиера е предвидена на 1 октомври в Народния театър в Белград.

Любомир Бандович ще играе ролята на Илия Чворович на сцената "Раша Плаович", а с премиерното представление "Балкански шпионин" Народният театър започва юбилейния 150-и сезон.

Бандович каза, че семейството на Илия Чворович в представлението живее и днес в Сърбия и че от 1984 година в света и при нас много неща са се променили.

"Времето в което е сниман филмът е последното време в което са съществували политически и идеологически неподходящи хора. Тук 30 години никой не е лежал в затвора заради политически действия. Шпионажът междувременно е станал част от световния фолклор. Социалните мрежи и интернет с много облекчиха шпионажа. Който има социални мрежи е в състояние да шпионира, но и същевременно е шпиониран", каза Бандович.

Актьорът сподели, че представлението което създава с колегите, преди всичко говори за добрите хора.

"Нямаме идеологически рамки в представлението. Няма Сталин. Няма лоши герои. Единственият истински лош герой в представлението, а и в нашите животи, са околностите в които живеем. Тези околности ни карат да се шпионираме едни други и да знаем едни за други онова което е невъзпитано да знаем едни за други. Същевременно монетата днес е единствена идеология. Либералният капитализъм е много по-голямо зло от Сталин. Феодализмът е последното справедливо време в което са живели хората", заяви Бандович.

По неговите думи, Илия Чворович когото ще съживи в представлението е продукт на обществото точно какъвто е и случаят с главния герой във филма на Ковачевич, сниман преди 34 години.

"Илия е неприкосновено отдаден на своята държава - първо плаща всички сметки, а тогава връзва двата края. Учили са го и възпитавали, че първо е държавата, семейството, па всичко останало. Живеем в лицемерно време което не е за достоен човек, защото на глобално ниво ни продадоха човешки права за човешкото достойнство", изтъкна Бандович.

За култовия статус, който филмът "Балкански шпионин" има в югославската кинематография, той каза че екипът на представлението не размисля много.

"Какво трябваше, да махнат футбола когато Пеле е престанал да играе? Разбира се, не се отричаме априори от нещо което би ни било полезно на сцената, а вече го има във филма. Не е идеята да измислим нещо само за да се различава от филма. Филмът малко се присмива на Илия. Малко е с плитък ум и твърде добра душа, така че лесно се хваща на обществените околности. Е, ние в представлението правим разлика в сравнение с филма, защото нашето семейство е градско, образовано, енергично, но и неговите членове от истинските "игли на акупунктурата" лесно се хлъзват в параноя, шпионаж, страх... И, разбира се, достатъчна е разликата, че във филма са Бата, Бора, Звонко и Соня, а на театралната сцена ще излезем Нела, Катарина, Дуда, Милутин и аз. И тук режисира Таня Мандич Ригонат, а филмът е режисирал Душко Ковачевич", заяви Бандович.

Професионалният натиск около ролята, която е белязала кариерата на Данило Бата Стойкович, Бандович отхвърля.

"В "Клаустрофобична комедия" съживих Сава коминочистача. В нея по перфектен начин своевременно е бил Бата Стойкович. Минал съм всичко това с професионалния натиск около ролите на Бата. Тази "лична" вече ми е прегоряла. Когато някой спомене думата "наследник", тогава помислям за новото поколение, което трябва да се стреми към преместване на границите в професионалните рамки. С това осъзнаване, приемам роли, които са играни от бардове. На тях ще отдам най-голямо признание, ако тази летва, която те са поставили високо повдигна с поне половин метър", заключи Бандович.

Представлението "Балкански шпионин" под режисурата на Таня Мандич Ригонат е създадено по драмата на Душко Ковачевич, който е режисирал едноименния филм заедно с Божидар Николич през 1984 година.

Освен Бандович, в представлението играят още Катарина Маркович, Нела Михайлович, Душанка Стоянович Глид, Милутин Милошевич и Ваня Милачич.  

Милош Бикович: За риалити... Това е като да ме питате дали боклукът ще замени свежата вода

Сърбите непрекъснато са в хаос, това ни е вековна съдба. Но това че умеем да плуваме в хаоса е нашето най-голямо предимство. Неудобно, но предимство, разказва пред Зорица Маркович популярният актьор.

Милош Бикович в последно време по-рядко се вижда в сръбски филми, а причина за това е неговото все по-често ангажиране в руската кинематография, където вече записа успехи. Най-новият филм "Лед", в който играе една от главните роли, стана много гледан от първите дни на прожектирането си. Освен това, в интервю за "Неделник" говори и за предизвикателствата в руската кинематография пред холивудската филмова индустрия, както и за съдбата на все по-популярните сериали в ерата на риалити програмите.

Дали това, че работиш в Русия означава, че си се простил с холивудската индустрия?

Не знам. Това зависи повече от политическите компоненти на Холивуд отколкото от мен. Аз не съм затворен към предложения от Холивуд, но досега, главно, съм получавал предложения за много политически оцветени проекти. Разбира се, че бих искал да участвам в някой добър проект в Холивуд, защото тази индустрия е най-напреднала когато става въпрос за технологията на производство. Също така, притежава най-разпространената мрежа на дистрибуция. Да успееш в Холивуд означава да успееш в света. В момента е така. Но и Холивуд преминава през криза. И кризата е сега. НВО и Нетфликс "разбиват", а те, и подобните на тях платформи, не са толкова свързани със САЩ. Китай и Русия се надигат политически и икономически, с това и възможностите за техните силни кинематографии. Така че да не си в Холивуд не значи, че си маргинален.

Ние непрекъснато изтъкваме сходността, но какво е различно в руския филм, в тяхната кинематография? Съответно какво е и сходно, може и така.

 Сходността между руския и сръбския филм? Сходен е кодът, различни са размерите. Москва е няколко пъти по-голяма от цяла Сърбия (говоря за пазара, не за квадратура). Техните филми заработват и от Беларус, Казахстан, Украйна, балтийските държави... В Сърбия филмът е - подвиг, събитие (колко само се мъчихме с Милош Аврамович да заснемем "Южен вятър", а битката продължава...), в Русия филми излизат на седмично ниво. И то няколко. Така че различни светове, но много подобни умове. Същата ценностна система и два народа изразено талантливи. Сърбия се бори за оцеляване на кинематографията, а Русия се сравнява с Холивуд. Не се състезава, все още, но се сравнява. При нас успешен филм има 300 000 зрители. В Русия този брой не е успех.

Филмът "Лед" по някакъв начин е и мюзикъл и докосваща история. Как го почувства ти?

Не бих казал, че е мюзикъл. Филмът е повече докосваща история за любов и страст, с елементи на мюзикъл, приказка и спортна драма. Филмът е изразително изпълнен с положителна енергия, а от първия ден на прожектирането си влезе в историята на руската кинематография като най-гледаният филм в деня на премиерата си.

Писал си за това, че най-големият ресурс е креативността. Може ли хиперпродукция да бъде креативна и дали е възможно да си креативен когато нямаш уреден живот, например?

Като например аз? Моят живот е в хаос, но бих казал в креативен хаос. По-трудно е да си креативен когато всичко е наред и предвидимо. Аз може да прекалявам с хаоса, защото живея в самолета, но в момента това ми отговаря и ми носи удоволствие. Сърбите непрекъснато са в хаос, това ни е вековна съдба. Но това ни е подарило и някои особености, които са безценни. Смятам, че това че умеем да плуваме в хаоса е нашето най-голямо предимство. Неудобно, но предимство.

Сериалите твърдо ли затвориха вратата на филмите? Или риалититата ще затворят вратата и за сериалите?

За риалити... Това е като да ме питате дали боклукът ще замени свежата вода. Няма. Но може да отрови хората, които го консумират. Не е проблемът в боклука, а в недостига на свежа вода. В недостига на условия за свежа вода. Филмите и минифилмите (сериалите) са живи и ще живеят, но въпросът е дали хората, които гледат риалити са живи. Сериалите не са затворили вратата за филма, само поставиха летвата толкова високо, че много филми вече не могат да я прескочат. Затова сега на запад преживяват комедията, научната фантастика и фестивалния филм, всички останали жанрове отидоха в сериали. Имам впечатлението, че има все по-малко драми и нейните вариации в кината. Но това не е лошо, защото сериалите се приближиха към изкуството. И чак поставиха нови стандарти.

Милош Бикович на път към световната слава

Младият сръбски актьор Милош Бикович гради успешна международна кариера. Играе една от трите главни роли в руския филм "Лед", който сръбската публика ще може скоро да гледа, а във филма "Извън границите на реалността", на режисьорите Александър Богуславски и Франческо Чинквемани, играе с Антонио Бандерас.

Руско-американската копродукция "Извън границите на реалността", в която главните роли играят Антонио Бандерас и Милош Бикович, премиерно ще бъде показана на 1 март в Москва. Филмът е авантюристичен разказ в който се срещат световете на мистиката на трилъра.

"Хора, които имат някои ненормални способности, които са занимават с хипноза. Свят на измамници. Срещат се хора с ненормални способности и стигат до феноменална идея", казва Бикович.

От Антонио Бандерас, с който е играл, е научил много, а го изненадало и колко знае за Сърбия.

"Той е голям професионалист, знае много. Разказа ми как е реагирал Холивуд когато е бомбардиран Белград", допълва Бикович.

Филмът с Бандерас му е донесъл номинация за наградата "Лос Анджелис Италия", която се връчва в петък. А руският филм "Лед", в който също така играе една от главните роли, в Москва чупи рекордите по гледаемост. Филмът разказва за кънкьорка чиято успешна кариера е прекъсната от контузия.

"Тя е искала да бъде шампион, подготвял я е върховен кънкьор, но е преживяла контузия, и хокеистът Саша опитва да й помогне и успява. Любовта побеждава всичко", изтъква Бикович.

Филмът "Лед", сръбската публика ще може да гледа от 7 март, а "Извън границите на реалността" в сръбските кина пристига в началото на май.

Златна мечка за румънския филм "Не ме докосвай"

Филмът "Не ме докосвай" на румънската режисьорка Адина Пинтилие спечели наградата Златна мечка за най-добър филм на 68-ия Международен филмов фестивал.

Наградата за най-добра режисура е връчена на американеца Уес Андерсън за филма "Остров на кучета".

Антони Бажон взе наградата за най-добър актьор за ролята във филма "Молитва", а Ана Брун за най-добра актриса в лентата "Наследница", съобщи Ройтерс.

За връчването на наградите решаваше шестчленно жури начело с немския режисьор Том Тиквер.

По време на фестивала от 15 до 25 февруари са показани около 400 филма от които 19 се бориха за наградата Златна мечка. 

Разочарованият Драган Йованович: Заради Дракче вече не получавам роли

Известният актьор Драган Йованович, който след сериала "Моят роднина от село" получи прякора Дракче, сподели, че откакто е изиграл ролята на Драгорад Малешевич му е тръгнало на зле в кариерата. Режисьори не го канят за нови проекти, продължението на този популярен сериал остава неизвестно, а Гаги признава, че е разочарован:

- Роли в последно време не получавам! От сериала "Моят роднина от село" не съм получил нито една покана за актуален сериал или филм. Вероятно лошо съм пресъздал образа на Дракче, а може би хората се плашат от нещо когато се спомене моето име, па не искат да ме канят.

- Изглежда, че днес има по-малко качествени сериали отколкото преди. Защо е така?

- Проблемът е в отношението към проекта. Всички имат само идеята колко пари ще се спечелят, рядко някой да има намерение да създаде качествен, траен продукт, художествено значим. Сега всички са към комерсиалността, да сграбят куп пари. Такова е наследството на капитализма, а в това мен никой не вижда, защото знаят, че винаги на първо място ми е художественото качество на свършената работа.

- Изглеждате разочарован...

- Аз съм независим артист. Ще остана верен на тази своя идея. Преживял съм много разочарования от колеги и функционирането на нещата в нашия бранш. Вероятно винаги съм живял в приказки и мислех, че в живота всичко трябва да има някаква правда. След всички тези разочарования, вярвам че накрая все пак всичко си идва на мястото.

- Какви са шансовете да гледаме продължение на "Моят роднина от село"?

- Това е въпросът, който съм чувал най-много в живота си. Без излишна скромност: този сериал би трябвало да има продължение по националната телевизия. Чух, че авторът на сценария Радослав Лале Павлович има неразбирателство с управителите на РТС, не мога да кажа нещо конкретно дали отново ще съм Дракче. Бих свалил от себе си голямо напрежение, което имам от почитателите на сериала ако знам какво да им отговоря.

- Много ваши колеги, Драган Бйелогърлич, Радош Байич, Никола Койо се показаха като успешни режисьори на гледани филми. Имате ли амбиция да заснемете филм?

- Нямам амбиция да режисирам, след като се уверих, че нищо не знам за филмовата режисура. Обичам да пиша, написах два сценария: смесица от ужас и комедия и градски истории. Двата сценария стоят вече пет години в моя шкаф, защото не съм някой, който умее да намира пари.

- Какво е донкихотовско във вас?

- Много, преди всичко моята природа. Избрах стръмен път, борба с мелници, с посредствеността. Никак не мога да си обясня защо толкова не ме обичат и спъват, особено хора от моя бранш. Сякаш съм в някакъв черен списък. Ревниви, завистливи, сякаш им е криво, че някой е талантлив и ценен, тъжно, но вярно.

- Освен в сериала "Моят роднина от село", с дъщеря ви Анджела играете в представлението "Добре дошли в Сърбия"...

- Спонтанно се стигна до това Анджела да заиграе в представлението, защото пиесата напусна актрисата, която освен актьорство, като моята Анджела, е завършила и музикална школа. Моята дъщеря има свое чувство за хумор, не знам дали го е наследила от мен... Да играя с дъщеря ми е чудесно чувство. Чувствах, че съм свалил огромен товар от себе си когато видях, че тя обича нещо, нещо я интересува, в нещо се наслаждава и умее да го прави. Това е голямо щастие.

- Какъв е Гаги Иванович когато слезе от сцената?

- По принцип не съм така отпуснат както когато разговарям с теб. Не съм някой веселяк. По-скоро съм мразя да мразя, недоволен по природа, но на това е повлияло времето в което живеем. Незадоволство от света около мен, глобално. Хората, които мислят само за себе си. Станали са толкова незабележими, не притежават емпатия. Всичко това ме боли, съжалявам, все по-малко причини имам да се смея.

- През май ще отбележите 25 години брак със съпругата Бранка. Има ли рецепта за хармоничен, хубав семеен живот какъвто водите със съпругата?

- Мисля, че рецептата е в това, че останахме същите, не сме се променили през тези 25 години. Двамата сме романтични, посветени на професията, разбираме се и сме най-голямата подкрепа един за друг. Най-важното е, че нищо човешко не се изостави в нас през тези хубави години на брака.

Сърбия е все по-близо до филмовите меки

От чуждестранните филмови екипи, които снимат в Сърбия, тя заработва отлично, поправя имиджа и става туристически атрактивна. Точно заради това, правителството на западната съседка по предложение на Министерството на икономиката прие нова Уредба за стимулирането на продукция на аудио-визуални дела, с която процентът възвръщаемост на инвеститора е увеличен от 20 на 25. Отделени са двойно повече пари от миналата година - 800 милиона динара.

Нова Зеландия се прослави с Хобитите, Дубровник с Игри на тронове, а Прага и Карлови Вари - Джеймс Бонд.

Лидерската позиция в региона във филмовата индустрия с години държа Прага. Неотдавна титлата му отне Будапеща, с изграждането на огромен брой най-съвременни студия по мярката на изискващите чуждестранни продукции.

С тези филмови меки Сърбия не може да се сравнява, но е на добър път да стане привлекателна дестинация за филмаджиите. Заради бурната история има цял диапазон разнообразни пейзажи, а най-новото правителствено решение на практика е покана.

"Това е един от примерите за първа структурна поддръжка на креативните индустрии в Сърбия, според която креативната индустрия, в случая филмите, не се смятат само като култура, а и като работни места, като подкрепа на малките и средни предприемачи в държавата и като довеждане на чуждестранни инвестиции, съответно увеличаване на износа", изтъква Милица Божанич от сдружение "Филм ин Сербиjа".

Всяко евро вложено в стимулиране на филмовата индустрия се възвръща шестократно.

За първите две години на програмата е подкрепено произвеждането на 37 домашни и международни аудио-визуални проекта, което е донесло на Сърбия повече от 30 милиона евро инвестиции. В ход е реализация на още около 20 проекта, а се очаква, с допълнителния стимул от 25%, годишно да могат да се направят значително повече инвестиции.

От парите, които филмов екип харчи, боравейки в някоя държава, 60% отиват за разходи за продукцията, а 40% в други индустрии, особено туризъм, път, търговия, инфраструктура и сферата на услугите.

Сърбия в проектите на чуждестранните продукции най-често представя някоя друга локация, така, например, в един индийски филм Бабин зуб на Стара планина представял Еверест. Истински успех ще е когато Сърбия играе себе си.

"Това е най-важното. Ние наистина вярваме, че в бъдеще ще се заснемат филми в които ще се вижда, че са снимани в Сърбия и по този начин значително ще привлечем внимание върху всички красоти, които имаме да предложим. Ние сме много атрактивни и вярвам, че ще можем в следващия период и така да се покажем в популярни филми" смята Мария Лабович, директорка на Туристическа организация Сърбия.

На световно ниво, във филмовия туризъм, най-далеч са отишли британците. Всеки седми турист, който идва, например, в Лондон, иска да посети локации на които са снимани някои филмови шедьоври и сериали.

Британската филмова индустрия е в най-тясно сътрудничество с Туристическата организация на Великобритания. Внимателно се планира какво ще се снима в следващите години, а от това да има еднаква корист и за филмите и за туризма.

Завръщат се? Задава се продължение на Като порасна ще бъда Кенгуро

Кой не помни историята от Вождовац през 2004 година и Браца, Шоми, Бароновия "Юго 65" и съвета на шефа "take it easy"... Всички тях ще зарадва новината, че сценаристът и режисьор Мирослав Момчилович пише нови авантюри на известните герои.

Продължението на култовата комедия би трябвало да започне да се снима от Раша Андрич през следващата година - в нея ще се появят отново Небойша Глоговац, Сергей Трифунович, Горадан Кичич, Мария Каран, Олга Оданович...

"Всичко още е на ниво идея, не мога в този момент нищо повече да разкрия за работата върху филма", заяви Мирослав Момчилович, докато популярният "Барон" сподели, че се радва на новината и едва чака покана за снимките.

За какво става въпрос в "Като порасна ще бъда Кенгуро"?

Цялостната фабула във филма се разиграва в три истории в белградската община Вождовац. Първата история разказва за младия студент по филмов монтаж Браца (Сергей Трифунович), който опитва да свали хубавата манекенка Ирис (Мария Каран). Въпреки че живеят в два различни свята двамата се опитват да не показват това. Във втората история Шоми (Борис Миливойевич) и Дуйе (Никола Вуйович) загрижено следят футболния мач между Манчестър и Истуич. Заложили са на Истуич, защото за него пази техният приятел от детството - Кенгуро (Никола Джуричко). Мачът е следен в букмейкърския пункт, в който ежедневието е съставено от нервен таксиджия, провокатор, доктор, дребен мошеник и хората за които пункта е работата, както и работничката в пункта, бившото гадже на Кенгурото. Третата история се развива на покрива на блок където Авакс (Лазар Стругар) и Хибрид (Миодраг Фишекович) пропиляват дните в изчакване нещо да се случи. Всекидневието им ще бъде разтърсено от НЛО и Сретен Жуйкич, пенсионер, който се бори против глобализацията. Накрая всички ще се срещнат на покрива, някои разочаровани, а някои с нови шансове.

Филм вдъхновен от Новак Джокович се бори за награда на престижен фестивал

Във филма е показано детството на Джокович, любовта към тениса, както и моментите на бомбардировки над Сърбия и неговата готовност да стане най-добрият играч в света.

Полякинята Зузана Жижак преди година публикува шестминутен анимационен филм за най-добрия тенисист в света Новак Джокович.

Филмът със заглавието "Айде" е дипломна работа на младата полякиня, която сега завършва магистратура в Университета по изкуства в Лондон.

- Исках да, колкото умея с моите знания за изкуството, представя на света историята на невсекидневния живот на Джокович и неговия път към номер едно в света. Уимбълдън заема специално място в неговия живот и затова е избран точно този момент филмът да се пусне на бял свят. Искрено се надявам да имам възможност да се запозная със сръбската звезда лично и да му връча DVD с този филм, заяви Зузана.

Филмът за тенисист номер едно в света е в жестока конкуренция за награда от престижния фестивал за спортни филми, който ще се проведе на 28 юли в италианския град Палермо.

Почина легендарният актьор Драган Николич

Легендарният сръбски актьор Драган Николич (72) почина тази сутрин в болница в Белград след дълго и тежко боледуване.

Роден е на 20 август 1943 година в Белград. След завършване на основно училище се записва в 14-та белградска гимназия, която не завършва, защото е преместен в Икономическото школо.

След две години в средното училище положил и издържал приемния изпит на Академията за театър, филм, радио и телевизия и тогава като 17-годишен бил най-младия студент.

Дипломира се от Факултета за драматично изкуство в Белград.

Филмовата кариера започва през 1964 година с малка роля във филма "Истинското състояние на нещата", а първата значителна главна роля осъществява през 1967 г във филма "Като бъда мъртъв и бял", където играе Живойно Павлович и за която е награден с диплом на фестивала в Пули през 1968 г.

В първата си голяма роля блести като Джими Барк, сезонен работник с лабилен морал, който умира, а не си е намерил мястото в обществото и в живота, който в много анкети на филмови критици е обявяван за един от трите най-добри югославски филми създадени на балканските простори.

Актьорското съзряване, с низ от успешно създадени образи на своето поколение, му донася през 1985 година Октомврийската награда на Град Белград за "съзидателната способност възбуждащо да пресъздава образ с голям психологически диапазон", (за ролята на насилника Гаре във филма "Животът е хубав", Б. Драшкович).

Главни и малки роли има в над 80 филма, като "Хороскоп", "Буболечки в главата", "Ролята на моето семейство в световната революция", "Млад и здрав като роза", "Без думи", "Гръбнак", "Национална класа", "Кой пее там", "Банович Страхиня", "Сезонът на мира в Париж", "Нещо измежду", "Балкан Експрес", "Обещаната земя", "Последният кръг в Монца", "Оригинален фалшификат", "Буре барут", "Ъндърграунд", "Зона Замфирова", "Турнета".

Като член на Белградския драматичен театър и Ателие 212, в които е от 1969 година има повече от двадесет роли, изградил и много успешна театрална кариера -"Генералско ядене" (Робер), "Връзка" (Каубой), "Коса" (Бергер), "Ранно утро" (Лен), "Зигер-Загер" (Хари Флитън), "Дервиш и смърт" (Муселим), "Лулу" (Джак Търбосек), "Том Пейн" (Том Пейн), "Маратонци тичат почетна обиколка" (Дженка Дяволът), "Сладострастници-Карамазови" (Младият господин), "Молиер" (Маркиз дьо Орсини).

В театъра Звездара успешно е играл в постановките "Птиц и птица", "В пламъка на страстта", "Малко любов, малко омраза",  "Весела трагедия". В Белградския драматичен театър е играл и в представлението "Фредерик".

През два сезона 1982 и 1983 г играе и в парижкия "Theatre de la Vill" в главната роля на представлението "На дъното" от Максим Горки, под режисурата на румънския режисьор Л. Пинтилеа и в представлението "Майсторът и Маргарита" от Булгаков под режисурата на М. Шербан.

Носител е на всички значителни филмови награди, включително и на наградата "Павле Вуисич" за цялостен принос, която му е връчена през 2000 година.

Играе и в кратки игрални филми и в телевизията. Голяма популярност му носи образът на Пърле от филмовия и телевизионен сериал "Отписани" (1974) и "Завръщането на отписаните" (1976) под режисурата на Александър Джорджевич.

Драган и неговата съпруга Милена Дравич се запознават през 1972 година, когато заедно водят шоу програмата "Лице в лице" и в една пауза между снимките, на 31 декември, отишли в общината да се венчаят. Милена беше до съпруга си до последния му ден и се грижеше за него.

Почивай в мир!

Робърт Де Ниро иска да играе Дража или Милошевич

Робърт Де Ниро заяви, че Сърбия е една от най-малките държави в Европа, но с най-голяма мъка от всички останали народи.

Де Ниро сподели, че най-голямата неправда срещу сърбите е направена отстрана на Европа, но и от целия свят, когато през 1999 г е решено да се бомбардира тази малка държава.

Робърт изтъква, че доста пъти е казвал, че се усеща като сърбин, но не му е ясно защо има конфликти между сърби, хървати и бошняци, като става въпрос за един и същ народ, който историята е разделила.

Също така заяви, че с удоволствие посещава Сърбия и харесва Белград в който е бил още отдавна.

Иска да снима исторически филм в Сърбия за Сърбия, разкри актьорът и режисьор пред британски медии. Вдъхновяващи за него са сръбските исторически личности, като Дража Михайлович, който е първият борец срещу фашизма и Слободан Милошевич, който според него, е трагична личност от шекспиров калибър.

През 2016 г в Сърбия започва заснемането на филм по книгата на Владимир Джорджевич "Аркан". Де Ниро се интересува от проекта и има желание да изиграе Милошевич, а Ева Мендес ще се превъплати в ролята на турбо фолк певицата Цеца, съпруга на скандалния лидер на "Тигрите". Освен в Сърбия, продукцията ще се снима и в Черна гора, Швеция и САЩ. Бюджетът на лентата е 7,5 милиона долара.

Драголюб Дража Михайлович е сръбски генерал и герой от Първата световна война. В периода юни 1935 г - май 1936 г е военен аташе в югославската легация в София, като работи активно с различни фракции на БЗНС за единението на България с Югославия. През Втората световна война спасява над 500 американски летци за което по-късно посмъртно е награден от президента на САЩ Хари Труман с Ордена на почетния легион. Осъден е на смърт и е разстрелян на 17 юли 1946 г. Владеел е прекрасно говоримо и писмено български език.