Живеем в лицемерно време в което на глобално ниво ни продадоха човешки права за човешко достойнство, заяви в интервю за ТАНЮГ Любомир Бандович, който играе главната роля в представлението "Балкански шпионин", чиято премиера е предвидена на 1 октомври в Народния театър в Белград.
Любомир Бандович ще играе ролята на Илия Чворович на сцената "Раша Плаович", а с премиерното представление "Балкански шпионин" Народният театър започва юбилейния 150-и сезон.
Бандович каза, че семейството на Илия Чворович в представлението живее и днес в Сърбия и че от 1984 година в света и при нас много неща са се променили.
"Времето в което е сниман филмът е последното време в което са съществували политически и идеологически неподходящи хора. Тук 30 години никой не е лежал в затвора заради политически действия. Шпионажът междувременно е станал част от световния фолклор. Социалните мрежи и интернет с много облекчиха шпионажа. Който има социални мрежи е в състояние да шпионира, но и същевременно е шпиониран", каза Бандович.
Актьорът сподели, че представлението което създава с колегите, преди всичко говори за добрите хора.
"Нямаме идеологически рамки в представлението. Няма Сталин. Няма лоши герои. Единственият истински лош герой в представлението, а и в нашите животи, са околностите в които живеем. Тези околности ни карат да се шпионираме едни други и да знаем едни за други онова което е невъзпитано да знаем едни за други. Същевременно монетата днес е единствена идеология. Либералният капитализъм е много по-голямо зло от Сталин. Феодализмът е последното справедливо време в което са живели хората", заяви Бандович.
По неговите думи, Илия Чворович когото ще съживи в представлението е продукт на обществото точно какъвто е и случаят с главния герой във филма на Ковачевич, сниман преди 34 години.
"Илия е неприкосновено отдаден на своята държава - първо плаща всички сметки, а тогава връзва двата края. Учили са го и възпитавали, че първо е държавата, семейството, па всичко останало. Живеем в лицемерно време което не е за достоен човек, защото на глобално ниво ни продадоха човешки права за човешкото достойнство", изтъкна Бандович.
За култовия статус, който филмът "Балкански шпионин" има в югославската кинематография, той каза че екипът на представлението не размисля много.
"Какво трябваше, да махнат футбола когато Пеле е престанал да играе? Разбира се, не се отричаме априори от нещо което би ни било полезно на сцената, а вече го има във филма. Не е идеята да измислим нещо само за да се различава от филма. Филмът малко се присмива на Илия. Малко е с плитък ум и твърде добра душа, така че лесно се хваща на обществените околности. Е, ние в представлението правим разлика в сравнение с филма, защото нашето семейство е градско, образовано, енергично, но и неговите членове от истинските "игли на акупунктурата" лесно се хлъзват в параноя, шпионаж, страх... И, разбира се, достатъчна е разликата, че във филма са Бата, Бора, Звонко и Соня, а на театралната сцена ще излезем Нела, Катарина, Дуда, Милутин и аз. И тук режисира Таня Мандич Ригонат, а филмът е режисирал Душко Ковачевич", заяви Бандович.
Професионалният натиск около ролята, която е белязала кариерата на Данило Бата Стойкович, Бандович отхвърля.
"В "Клаустрофобична комедия" съживих Сава коминочистача. В нея по перфектен начин своевременно е бил Бата Стойкович. Минал съм всичко това с професионалния натиск около ролите на Бата. Тази "лична" вече ми е прегоряла. Когато някой спомене думата "наследник", тогава помислям за новото поколение, което трябва да се стреми към преместване на границите в професионалните рамки. С това осъзнаване, приемам роли, които са играни от бардове. На тях ще отдам най-голямо признание, ако тази летва, която те са поставили високо повдигна с поне половин метър", заключи Бандович.
Представлението "Балкански шпионин" под режисурата на Таня Мандич Ригонат е създадено по драмата на Душко Ковачевич, който е режисирал едноименния филм заедно с Божидар Николич през 1984 година.
Освен Бандович, в представлението играят още Катарина Маркович, Нела Михайлович, Душанка Стоянович Глид, Милутин Милошевич и Ваня Милачич.
