Баскетболистът на Сакраменто и национал на Сърбия Богдан Богданович отново ще е участник в уикенда на Всички звезди, а за пътя към Шарлът е подготвил и маратонки със специален дизайн с мотиви от сръбското знаме и сръбския орел.
Богданович отново ще носи екипа на Отбора на света в дуел с Отбора на САЩ, изграден от звездите във възход.
За този мач маратонките на Богданович на марката Найк са преправени от дизайнерската къща SWithADot, чийто услуги за рисуване върху обувки ползват и звезди като Кристиано Роналдо и Серхио Рамос.
Маратонките на Богданович са оцветени в цветовете на сръбския трибагреник, а всичко това с крилата на орел, който се намира на държавния герб и носят името "Вкъщи".
Сръбският баскетболист Богдан Богданович, който играе в отбора на Сакраменто Книгс своя втори сезон в НБА е избран в Отбора на света за мача на "Изгряващите звезди" в предстоящия уикенд на Всички звезди. Компания ще му прави новата звезда на Далас и един от най-добрите новобранци в лигата Лука Дончич.
Крилото на Сакраменто, миналогодишен МВП в мача на най-добрите играчи с най-много две години стаж в НБА, ще предвожда Отбора на света заедно с Лука Дончич от Далас, Деандре Ейтън от Финикс, Бен Симънс (Филаделфия), Лаури Марканен (Чикаго)...
Лука Дончич, въпреки че в гласуването на привържениците беше втори, веднага след Леброн Джеймс, ще трябва да се задоволи с мача на "Изгряващите звезди".
За отбора на САЩ ще играят съотборниците на Богданович Марвин Багли и Деарон Фокс, Лонзо Бол, Кайл Кузма (Лос Анджелис Лейкърс), Джейсън Тейтъм (Бостън), Донован Мичъл (Юта)...
Мачът на "Изгряващите звезди" се играе на 16 февруари в Шарлът.
Никола Миротич в края на годината започна акция в сътрудничество с хуманитарната организация "Срби за Србе" (Сърби за сърби - б.р.) в която за всяка вкарана тройка плащаше по 500 евро за купуването на къща за семейство Варга от Борово село край Вуковар. А на Коледа съобщи още по-хубави вести, защото е решил да плати цялата оставаща сума, за да получи семейството нов дом.
Той съобщи решението чрез Инстаграм в трогателна публикация, която пренасяме в цялост.
- Мир Божи, Христос се роди. Когато помислим за Коледа винаги първо мислим за семейството и дома. В началото на коледните пости споделих с вас радостта от помагането на семейство Варга. Както знаете, заради контузия не можех да играя, но това ни най-малко не повлия на моето желание децата от семейство Варга да получат дом. Затова ще платя нужната сума за изграждането на тяхната къща. Нека огънят от Витлеем да огрее всяка душа, да зарадва всяко дете и освети тъмнината. Още веднъж и още много пъти: Христос се роди - написа Миротич.
Самотният баща Радослав отглежда шест малолетни деца, които в момента живеят в нехуманни условия. Голям играч е Никола Миротич, но още по-голям човек. Не само че спази даденото обещание, а и го надмина, показвайки още веднъж християнски добродетели.
Травми му попречиха да го направи на паркета с вкарани тройки, но не промениха неговата решителност да помогне. Жест достоен за удивление.
Никола Йокич продължава да одушевява в НБА, защото е главният играч на Денвър, а в мача срещу Лейкърс 114:121, вкара 24 точки, с 11 борби и 3 асистенции.
Освен това, успя да шокира американците, с изявлението, че и легендарният Шакил О`Нийл не би могъл да го опази.
- Гледал съм записи на Шакил, той вероятно е най-доминиращият баскетболист изобщо. Звяр е, но не би могъл да ме опази (смях). Шегувам се, разбира се... Бях в Ню Орлиънс, на мача между Отбора на света и Отбора на САЩ, и изведнъж се появи планина пред мен. Той е толкова огромен - заяви Никола.
Разбра и че легендарният Чарлс Баркли е одушевен от неговата игра, заради което му е особено драго.
- Страхотно е, че му допадам като играч. Той беше изключителен борец - заключи сръбският център.
На днешния ден е роден легендарният хърватски баскетболист Дражен Петрович. Шибеничанинът почина в автомобилна катастрофа на 7 юни 1993 в Германия. Но продължава да разказва своята история. Тази история си заслужава да се повтаря всяка година, трябва да се напомня на новите поколения за Дражен и да се учат за неговите човешки и игрови величини.
Играейки за Шибеник, Цибона, Реал (Мадрид), Портланд Трейл Блейзърс и Ню Джърси Нетс остави незаличима следа в европейския и световен баскетбол.
Ако беше жив, днес Дражен би напълнил 54 години. За своите 29 години живот ни научи редица уроци, а ние ще си спомним 50 от тях. Самоувереност
"Дайте ми 30 минути и на всеки отбор в НБА ще вкарам 20 коша" Интелигентност
"Може би Реджи Милър смята за некоректно колко съм вкарал, а не какво съм говорил на терена"
Реалност
"Никой никога не е спечелил всички мачове. Колкото по-рано разбереш, ще ти е по-леко" Усърдие
"Талантът уважавах до 16 години. След това се обърнах към тежката работа" Лудост
"Ако някой път не можех да отида на тренировка, в същия миг се разболявах" Страст
"Когато стоя, пропадам. Трудно ми е да опиша това на някого, който никога не е усетил звука когато си сам в залата с топката"
За баскетбола
"Баскетболът притежава чистота, която лесно се превежда на който и да е език"
За Портланд
"Портланд ще го помня по дъжда"
За Отбора мечта 1992
"Хора мои, ще е чудо. Не е нужно да ги бием, но можем да се носим с тях. Няма да ни сгазят"
За себе си
"Ако не се занимавах с баскетбол, бих бил много по-отдръпнат човек. Преди бях много по-затворен. Па и сега когато мачът завърши, не обичам да отивам в навалица с много хора"
За звездите
"Задължително чета какво ми предвиждат звездите, макар че смятам, че всичко зависи от мен. Повечето неща човек все пак може да държи под контрол"
За Шибеник
"Ако е истина, че първата любов никога не се забравя, тогава Шибеник е останал в мен от първия ден. Там започва всичко, въпреки че емоциите често съм оставял настрана. Никога, всъщност, не съм имал достатъчно време. Шибеник отреди моята кариера и ми показа пътя. Надявам се, че ще разбере. За онова което искам от баскетбола, трябва да продължа напред. Трябва да затворя един кръг, за да започна друг"
Издръжливост
"Шест или седем сутринта, не е важно. Вечерта бих взел ключа, отварям вратата на залата и тренирам. Чистачките и аз. Те си вършат своето, аз моето. Никога не съм пропускал сутрешна тренировка. Никога. Взимам топката, вкарвам 500 или повече. Поставям столове и дриблирам. И така часове. И се наслаждавам"
За второстепенната роля
"За младия играч няма нищо по-опасно от седенето на пейката. Винаги съм прекарвал далеч повече време в игра отколкото на пейката. Това е късметлийската страна на моята кариера. Никаква тренировка не може да замести онова което се придобива с непрекъснато играене" За бившата държава след открадната титла против Босна
"В Нови Сад не ходя, па и всички да решите да отидете. Своя златен медал не давам на никого. Що се отнася до мен, ние сме шампиони" За напускането
"Не беше лесно да напусна Шибеник. Хиляди причини, но нямах право да следвам своите чувства. Трябваше да тръгна по пътя на баскетболния инстинкт" За съзряването
"Играейки баскетбол и пътувайки вероятно съзрявам преждевременно. Струва ми се, че съм по-сериозен от моите връстници" За брата
"Ако Ацо играеше футбол, и аз щях. Да играеше водна топка, аз щях да играя същото" За съперниците
"Когато излезеш на игрището, важно е да не се даваш на никого. Играчите правят всичко да се разконцентрират един друг. Ако се отдръпнеш и не отвърнеш, работата им е успяла. Аз автоматично им отговарям, па това не им харесва" За правилната мярка
"Не мога да играя ако не съм на ръба на инцидента, но инцидент никога няма да направя"
За майката
"Защо се чудите, че тя е на всеки мач? Нима на майката не й е мястото до своите деца? Тя е нашата скала, която приема и от която се отбиват най-големите проблеми" За парите
"Онези, които си решат екзистенциалните въпроси преди да постигнат каквото и да е в живота, накрая редовно завършват зле"
За Загреб
"Натежаха три причини: ученето на право, предизвикателствата в Купата на шампионите и желанието да играя с брат ми"
За ученето
"Записах се и ученето ще ми е на първи план. Не искам да разочаровам баща ми за когото ученето е най-важно"
За Цибона
"Всички ме искаха, цялата лига. Но, от първия ден за мене съществуваше само Цибона"
Безпощадност: На своя Шибеник в първия мач вкара 56 точки.
"Не, не ми е тежко. Спомените са спомени. Любовта е любов, но на терена не познавам никого. Ще им вкарам пак, ако мога"
За топката
"Топката, човече. Винаги я нося в колата. Когато ми хрумне, отивам в залата и стрелям 100, 200 или 500 пъти" За отговорността
"Това е работа в която нямаш право на лош ден. Повече от всичко чувствам задължение към привържениците. Трябва да им върнеш любовта. Играя за тях, също така за клуба и себе си."
Усещането
"Никога не съм се трудил, моята игра не е страдала от допълнения. Така ми е било логично. Не съм имал намерение, просто, знаех" Силата на повторението
"Трябва да повторим титлата европейски шампион. Само така се помнят големите отбори и големите победители"
За бъдещето
"В НБА ще отида на 24 или 25 години, в разцвета на силите. Ако ми служи здравето, ще играя до 35 години. След това ще отворя адвокатска кантора"
За загубите
"Не можеш да влияеш. Защо да се нервирам повече? Трябва да забравиш възможно най-бързо, че няма да спечелиш всички мачове. Плакане за една загуба, колкото и да е болезнена, само ще ти забави кариерата. Ако си чист пред себе си, ако знаеш, че си направил всичко за победата, най-добре е - забрави. Забрави веднага"
За НБА
"Америка страшно ме привлича. Там се игра баскетбол какъвто обичам. Няма шеги. Играе се човек против човек, един на един. Ако на всеки мога да вкарам 40, значи това не е истинско. Не е това което искам" За силата
"В Портланд в първите дни на тренировките играех против Клайд Дрекслер. Не можех да се справя. Аз му вкарвам кош, два, той на мен двадесет. Питах се какво правя аз тук, дали съм сбъркал, че напуснах Европа. А тогава разбрах. Без сила си никой и нищо. Не стигаш и да помислиш за стрелба, вече са ти на ръцете, раменете, гърба. Да бях тренирал толкова в Шибеник или Цибона, колкото работих като дойдох в НБА, бих бил 30% по-добър играч" За подкрепата и неразбирателството
"Клайд е фантастичен. Чувствам, че ми вярва. Портър е друга история. Нямам нищо против Тери, но имам чувството, че той има нещо против мен. Не може да стои на крака, а все пак играе. Не иска да изпусне титулярното място. И мъртъв няма да ми даде възможност. Добре знае, че бих я използвал"
За тъгата
"Страшно, те се веселят и побеждават. Аз само седя. Не мога и да се радвам"
Алтернатива
"Ако не мога да играя в Портланд, мога някъде другаде"
За Рик Аделман (треньор на Портланд)
"Рик никога не ми се е оплаквал. Беше доволен от моята работа и отношение към баскетбола. Никога не ми обясни защо не играя, въпреки че знаеше, трябваше да знае, колко мога и колко струвам"
За желанието
"Ние нямаме какво повече да си кажем. Нито Аделман на мен, нито аз на него. Трябва да напусна, за да докажа колко струвам. Никога в кариерата не съм седял на пейката. Няма да го направя и в Портланд. Па макар и да сме шампион. Ако трябва да отида в най-слабия отбор, отивам. Този път само с гаранция за игра"
За американците
"Те са отлични, чудесни са, но не са извънземни"
Решителността
"Ще остана в Нетс само ако клубът възнамерява да създаде отбор, който ще се бори за шампионската титла"
За европейците
"Ако съм научил нещо в НБА, то съм се научил да държа на своето. Никой няма да ме удря. Имам своето име и фамилия. Не съм преминаващ. Знам, че на някои това не им харесва, но трябва да го приемат, дори да ги прави нещастни. Има място за европейците, не само в епизодични роли."
Разликите между континентите
"В НБА правилата са ясно определени. Докато побеждаваш, еуфория. Като губиш, всеки на своята страна. За домашни приятели забравете. НБА е преди всичко, или единствено, работа"
За Всички звезди (All Star)
"Както играя, определено ми е там мястото. Ако критерият бъде играта, а не нещо друго. Но, ако и не играя в този мач, доказал съм на себе си и на другите, че съм им равен"
За Чък Дали, селекционер на Отбора мечта и треньор в Нетс
"Дал ми е максимална свобода в играта, вярва ми. Подобно е и със съотборниците, повече ме търсят. Имам и по-добро отношение при съдиите. Поставих стандарти, които очевидно се ценят"
За националния отбор
"Очаквам с нетърпение националния отбор на Хърватия. Да бъда искрен, не толкова тренировките, колкото срещата със своите приятели, съотборници и че отново ще играя за Хърватия. Нови екипи, хърватския герб, нашият химн, всичко ми изглеждаше невероятно. Не мога да го обясня. Играл съм досега всичко, чак и финал на НБА, но това е специално чувство"
За Дивац след случая със знамето
"Играхме два мача с Лейкърс и в двата победихме. Ние двамата не разговаряхме, нито се поздравихме. Извърнахме глави един от друг така че всичко премина без контакт. Той се изясни и доколкото знам доста помогна на своите"
За Хърватия
"В младежките селекции на бивша Югославия, Хърватия имаше своите играчи със заслуги за 70 или 80% от всички големи медали" Скромност
"При нас всеки е капитан. Погледнете петорката. Кукоч, Раджа, Стойко... За какво им е капитан? Капитанската роля разбирам единствено, че това означава във всеки поглед и във всеки момент да бъда пример. Винаги на най-високото ниво." Най-голямата любов
"Баскетболът е моя живот. Никога няма да престана да обичам баскетбола.
Чудо! Имало е по-ефикасни срещи, по-важни мачове, по-елегантни ходове, но никога в кариерата Никола Йокич не е играл така съвършено както в победата на Денвър над Финикс (119:91). Сръбският колос дословно разби гостите от Аризона с трипъл-дабъл какъвто младите поколения в НБА не помнят, завършвайки без пропуск от игра!
Да, да, добре прочетохте. Всичко което момчето от Сомбор изстреля към коша - влезе. Както би казал ТВ коментаторът Петър Денда "може за две, а може и за три". Сякаш го чу Йокич, уцели от всички позиции и на публиката в Колорадо представи най-доброто от своя репертоар. Чак я накара да го изпрати от паркета със скандирания: "МВП, МВП, МВП".
Заради какво?
Завърши мача с 35 точки, 12 борби и 11 асистенции, което му е първи трипъл-дабъл в сезона. Ще каже някой "и какво, той може и по-добре" или "началото на сезона е, защита почти не съществува", обаче, сега внимавайте. Вкарал е всичките 11 опита от игра. От тях три тройки, имаше и забивки, попадения с нарушение. Удоволствие да се гледа. Такова постижение, да не пропусне нищо от игра, а да вкара повече от 30 точки, има само още един баскетболист в историята на НБА. Известният Уилт Чембърлейн. И то два пъти (1966 и 1967). И ето 50 и кусур години по-късно - Йокич.
Никола развали само за момент впечатлението, като от 11 наказателни хвърляния не реализира едно! Не го притеснява. Особено ако се знае, че подплати постижението с една блокада, четири отнети топки и нито веднъж не му я отнеха. Всичко би било съвършено и за него и за Денвър, ако не се контузи Уил Бартън, който беше изнесен на носилка от залата, след удар в бедрото, па крилото на Нъгетс по всичко изглежда го чака малко по-дълга пауза.
Баскетболът е магическа игра под кошове - това го знаем. Белград тези дни има привилегията да нагости някои от чудесните играчи под кошовете в рамките на лагера "Баскетбол без граници". Един от гостите е и Грег Попович, треньор на Сан Антонио Спърс.
- Тук имам много приятели, бивши играчи, треньори... Наслаждавам се - заяви Попович.
Въпреки че говори на английски, този специалист изтъкна, че си служи и със сръбския, но не умее да говори свободно езика.
- Мога да разбера какво се случва. Мога да си поръчам вечеря, но не говоря гладко сръбски.
Един от въпросите беше свързан и с обиколката на сръбските манастири. Един от журналистите чул, че на Попович му харесват сръбските манастири и го пита дали ще ги обиколи.
- Отивам където и да е само да не шофира Жарко Паспал. Само не с неговата кола - каза и разсмя всички присъстващи.
Треньорът който от 1996 година предвожда състава от Тексас, с който е спечелил пет шампионски титли, стана малко по-сериозен и говори за сръбските баскетболисти в НБА. В момента те са петима - Богдан Богданович, Милош Теодосич, Бобан Марянович, Неманя Биелица и Никола Йокич.
- Фантастични са. Още през осемдесетте години, когато гледах Европейското първенство в Кьолн, видях че има много чуждестранни играчи, които трябва да бъдат в НБА. Бивша Югославия има много добри играчи, които са оставили следа и са играли добре в НБА. Новото поколение млади в Сърбия е фантастично. Това продължава да е голям спорт и съм сигурен, че от тук ще има още играчи в НБА.
Три пъти е прогласяван за треньор на годината в най-качествената баскетболна лига и има много какво да покаже на по-младите колеги.
- Баскетболът сега е международен спорт. Започнало е отдавна, когато треньори от САЩ са идвали тук и провеждали лагери, тренировки. Сега по целия свят има чудесни треньори, точно както има и чудесни играчи. Сега треньорите от чужбина лесно могат да бъдат в НБА, точно както и играчи могат да бъдат в НБА. Целият свят се наслаждава на баскетбола, това е прекрасен спорт за всички нас.
Накратко коментира и ситуацията в Западната конференция в която има голям брой добри отбори.
- Западът е борба в клинч и бойно поле вече 10-15 години, а сега имаме един отбор, Голдън Стейт, който е по-добър от всички останали. Всички ние опитваме да ги настигнем. Това е прекрасна организация, прекрасен отбор. Стив Кър върши чудесна работа с играчите, играе по истински начин. Това е отборът, който трябва да бъде настиган.
Сподели и впечатленията си за състава на Лос Анджелис Лейкърс, а и за отбора, който той води.
- Те се поправят с всяка година и ще бъдат по-добри от година на година, а всеки отбор в който дойде Леброн Джеймс ще бъде по-силен, това се подразбира. Всичко казвам на играча като дойде при мен в отбора, доста говорим. Преди да започне баскетболът, напълно се посвещаваме на този играч и оправяме всички негови лични неща - завърши Попович. Баскетбол се играе по много начини
Попович подчерта, че за най-добрите баскетболни резултати не са достатъчни само уменията.
- Развоят на вещината е само дял от играта, но те трябва да разберат, че баскетбол може да се играе по много начини, да се изпитва наслада от играта, да се учи как да се играе със съотборниците, че баскетболът е чудесен, но трябва с тях да говорите за живота. А баскетболът е само част от живота и няма всички, които са тук да проведат живота си, играейки баскетбол. Затова е важно да се научат на социални умения, как да се разбирате с хората, как да участвате по правилен начин.
Сръбският баскетболист Бобан Марянович ще играе във филма "Джон Уик: Трета глава".
Отдавна е ясно, че Бобинаторът се наслаждава на престоя си в САЩ въпреки че не е в първи план когато става дума за баскетболния паркет.
Сега е в Клипърс, не игра много в Спърс и Детройт, но беше любимец на привържениците навсякъде, заради огромния си ръст - 2,22 м и ведрия дух.
Изглежда че именно мерките на великан му отварят вратите към ново поприще - Холивуд ще го покаже рамо до рамо (е в неговия случай лакът до рамо) с Киану Рийвс и Холи Бери.
Сръбският баскетболист ще е в ролята на убиец в продължението на екшъна "Джон Уик".
Привържениците се огласиха в социалните мрежи и искат от режисьора първо да му позволи да покаже своя танц.
Сръбският баскетболен специалист Игор Кокошков е новият треньор на Финикс Сънс и същевременно първият неамерикански треньор на пейката на клуб от НБА!
"Слънцата" от Аризона обявиха, че са поверили воденето на състава на сръбския треньор за период от три години.
Той вече е работил в този клуб като асистент между 2008 и 2013 година, а ще поеме управлението над новия си отбор след края на сезона с Юта, където в момента е помощник на Куин Снайдер.
Кокошков е вече 18 години в НБА лигата, в която е минал през всички треньорски роли и се е "оформил" като треньор, което вероятно е било решаващо да получи работата на главния треньор.
Сънс завършиха сезона с най-лошия резултат в лигата (21-61) и ще опитат с добри избори в драфта да тръгнат към изграждане на нов състав около звездата Девин Букър.
Припомняме, Кокошков като селекционер на Словения спечели титлата на изминалия Евробаскет 2017, побеждавайки на финала селекцията на родината си Сърбия.
Грег Попович, славният треньор в НБА, разкри защо е един от специалистите, които вярват най-много в неамерикански баскетболисти.
В протеклите две десетилетия е голям броят европейски и южноамерикански баскетболисти, които са носили екипа на Сан Антонио Спърс, който се ръководи от Попович.
"В света има наистина много добри играчи, а аз разбрах това през 80-те години на миналия век. Тогава бях на Европейско първенство с Дон Нелсън, единственият от НБА лигата, който участва на този турнир", заяви Попович и се присети какво е видял на изложението на най-добрите европейски баскетболисти.
"Гледах всички мачове... Руският отбор, па Югославия за която играеха Владе Дивац, Дино Раджа, Тони Кукоч и останалите. Чувствах се като в дюкян със сладкиши и се питах къде играят тези момчета и защо не са в НБА лигата. Когато най-накрая започнахме да ги довеждаме, на всички беше ясно колко обогатяват нашата игра."
Попович, син на сърбин и хърватка, е роден в САЩ преди 69 години, а от 1996 води Сан Антонио Спърс.
"Щастлив съм, че срещнах чудесни футболисти от националния отбор на Хърватия. Късмет, момчета", написа Джокович.
"Маестро", беше краткото описание на Ракитич за сръбския тенисист.
Джокович се подготвя за участие в новия Мастърс, а хърватите ги очаква приятелски мач с Перу, а свободното си време проведоха на мача от НБА между Маями Хийт и Ню Йорк Никс.
Домакинът Хийт им подготви чудесна изненада - екипи с техните имена.
Денвър победи в Чикаго, а по думите на Пол Милсап, Никола Йокич е играл сякаш си е вкъщи. Треньорът Майкъл Малоун на сръбски език каза кой е най-добрият играч на Нъгетс.
Денвър гостува в Чикаго и спечели убедително със 135:102. Около 500 привърженици със сръбски произход дойдоха в залата, за да подкрепят Никола Йокич срещу "биковете", който им наниза 21 точки.
"Привържениците от Сърбия бяха гласовити, донесоха и знамена. Когато Сърбия играе е такава атмосферата, само си представете когато това прави пълна зала... Хората в Сърбия обичат баскетбола, ние сме страна на баскетбола и съм много горд като чух че около 500 души са дошли само заради мен", заяви Йокич след мача.
"Никола е звезда тук. Обичат го привържениците, идват тук заради него. Доста сърби има в Чикаго, а той обича като дойдат и го подкрепят. Очевидно им подготви добро шоу в третата четвъртина", каза треньорът Малоун и добави:
"Отборите опитват по различни начини да се справят с Йокич. Булс пратиха по-голям играч срещу Пол, а всеки път когато по-нисък играч е задължен за Никола играем с него, защото знаем, че ще направи правилен ход. Ще вкара или ще намери някой, който е свободен да стреля."
След това наставникът на Нъгетс отправи и послание на чист сръбски:
"Никола е нашият най-добър играч", заяви Малоун без затруднения.
Nuggets coach Michael Malone showed off his Serbian after tonight’s game in Chicago, which came in front of a strong contingent of Serbian/Nikola Jokic fans. “Nikola is our best player and we love him,” he said. Yes, in Serbian (via @AltitudeTV) pic.twitter.com/xBmC0myPJR
Преди по-малко от месец, по-точно на 16 февруари, Йокич постигна двуцифрени резултати в трите статистически параметъра за 14 минути което е най-бързото постижение в историята на НБА.
Сега му бяха нужни три повече, но и така е впечатляващо постижение. В сръбското дерби празнува Йокич със 130:104, докато Богданович за 23 минути записа 6 точки, 3 асистенции и една борба.
Сръбският център Никола Йокич играе сезона на мечтите си в НБА. На крилете на неговата игра Денвър се бори за класиране в плейофите, пред Нъгетс падат великани, докато цифрите на сръбския баскетболист в най-силното първенство са впечатляващи.
Зад Йокич е най-добрият месец в кариерата в НБА! Сръбският играч руши бариерите, срещу него не могат нищо и много по-опитни центрове, а пред него падат множество рекорди.
Така ще остане запомнено, че наниза три трипъл дабъл постижения, асистира за победи, взе главата на шампиона на НБА... Просто, момчето от Сомбор заблестя с пълно сияние през този сезон.
Февруари беше особено успешен за него, защото имаше невероятен резултат на мач. Средно бележи по 21,8 точки, 11,3 борби и девет асистенции, със стрелба от игра 55%. Средната му стойност е била на ръба на трипъл дабъла!
Когато се погледне целия сезон, тук Йокич не е много по-слаб. На мач вкарва по 16,9 точки, хващал е 10,5 топки, а средно на съотборниците е давал шест асистенции. И точно този параметър го поставя в самия връх на НБА!
Нито един център не може да се похвали с такъв брой успешни подавания през този сезон, по което Йокич е без конкуренция. Но, не става въпрос само за този сезон.
Когато се върнем назад, ще видим, че нито един център не е имал шест асистенции на мач в последните 50 години! И това е резултат за историята. Последният център, който е имал по-добри статистически параметри от сръбския ас е бил легендарният Уилт Чембърлейн, който през сезон 1967/68 е имал 8,6 асистенции на мач.
Французинът Жоаким Ноа преди четири години е имал 5,4 успешни подавания, но този негов резултат е надминат от Никола Йокич. Сега вече няма дилеми, НБА има нова звезда.
Като хлапе имал само една играчка: баскетболна топка. В ръцете му я дал неговият баща Прес Маравич, баскетболен треньор. Малкият водил топката докато ходил към киното, докато гледал филм в киното, докато се връщал от киното. Тупкал я докато карал колело.
Когато баща му го возел някъде с камионетката, момчето си вадело ръката през прозореца и водело топката докато не стигнели там за където са тръгнали. Стрелял е и дриблирал всеки ден.
Откакто е пораснал достатъчно да хване топката с две ръце. Докато пръстите не му прокървели, всеки ден.
Това е история за сърбина "Пистолета" Пит Маравич, един от най-добрите играчи в НБА за всички времена и най-добрият играч на колежанския баскетбол за всички времена. В своя "Луизиана стейт" всяка година вкарвал средно по 44 точки, а в десетгодишната кариера в НБА е постигал средно почти 25 точки на мач. С топката е правил неща, които никой преди, нито след него не е правил, нито ще.
Бил е висок 196 сантиметра, нищо специално. Атлетически, бил е далеч под хората, които днес играят баскетбол. Бил е къдрав, почти неугледен, вероятно всяко хлапе, което би го видяло днес ще помисли, че би го победило един на един. Боже, каква грешка. Покрай всичко това, бил е луд.
Луд за баскетбола, но и наистина луд. Плакал е когато неговият отбор загубел, често е идвал на мач мъртвопиян. На покрива на къщата си веднъж написал с големи букви: "Вземете ме!". Това било неговото искрено съобщение за извънземните, в които така страстно вярвал. През центъра на Ню Орлиънс редовно карал своята лимузина с кожа от алигатор със 150 км/ч, а веднъж казал, че най-голямата фантазия в живота му е да "бъде невидим", за да може да "скъса главите на всички от богатите банкерски семейства".
Денис Родман за него бил малко дете.
Но, точно тази непокорна лудост, комбинирана с хиляди часове мъчителни тренировки, направили от Пит вероятно най-добрият нападател който баскетболът е виждал. Не е съществувал начин, нито днес би съществувал начин, да го опазите. Кошове от невъзможни позиции, подавания между краката, зад гърба, през глава, известният "пас без гледане", всичко това Пит правил пръв, и не сам пръв, а най-добре изобщо. Хората през седемдесетте са гледали НБА заради Маравич, а не заради Джабар.
Другата част от магическия пъзел, който вдигнал НБА в звездите бил Джулиъс Ървинг, но това е съвсем друга история.
За да онези, които никога не са го гледали да разберат какъв играч е бил, ще кажем това: имал е стрелба като Стоякович, а дрибъл като Бодирога, а подаване като Милош Теодосич. А освен това правил неща, които тези тримата никога не са правили. Във всеки мач.
В НБА е изиграл общо 10 сезона, за Атланта, Ню Орлиънс, Юта и Бостън. Средно е вкарвал по 24,2 точки на мач, с 5,4 асистенции и 4,2 борби. Вечерта на 25 февруари 1977 година вкарал на Ню Йорк 68 точки. Пет пъти е вкарвал повече от 50 точки на мач, а 35 пъти повече от 40 точки.
Умрял е на терена, в 40-ата година на живота. Докато играл уличен баскетбол, пръснало му се сърцето. Лежейки на земята е казал "Сега наистина се чувствам добре", и починал. По-късно са открили, че е роден без лява коронарна артерия. В превод, най-добрият нападател в историята на баскетбола винаги е бил на крачка от смъртта.
Когато е взел топката в ръце, баскетболът вече не е бил същият. Неговата невероятна спортна история е прекъсната трагично, на 7 юни 1993 година - Дражен Петрович тогава загинал в тежка автомобилна катастрофа. Бил е "баскетболния Моцарт", един от най-добрите баскетболисти на всички времена. И, в негова чест, отборът на Бруклин, някогашният Ню Джърси Нетс за който е играл, подготвил специална церемония по време на мача с Чикаго.
По този повод на публиката бяха раздадени десет хиляди фигурки с образа на Дражен, в известния екип с номер три в който своевременно мъчил славния Майкъл Джордан.
"Вика ми той, дай ми топката, върви ми. А го пази Джордан! И, подавам му. Тогава и разбрах колко е голям", сеща се неговият съотборник Кени Андерсън.
По време на споменатата церемония, семейство Петрович присъства в залата, а на майката на Дражен Бисерка са връчени подаръци, между тях топка от най-силната лига в света на която е написано "Дражен Петрович - завинаги Нетс".
Публиката е могла на голям екран да си припомни някои от неговите известни трикове, въпреки че не е носил екипа на "мрежите" дълго - дебютирал в НБА за Портланд, чийто член е бил от 1989 до 1991, а в следващите две години е бил член на Ню Джърси.
И, емоциите завладели по време на тези кадри. И спомените.
Упоритост, работна етика и талант - Дражен Петрович просто е бил предопределен за успех. За него само небето е било граница. С топката е можел всичко, започнал е да блести и в НБА лигата, но...
Петрович е бил в автомобила, който е шофирала неговата тогавашна приятелка, Клара Шаланти. Ударили се в цистерна и епилогът е бил трагичен. Легендарният ас е спял на мястото до шофьора, без колан, а в момента на удара е излетял от возилото, ударил се в цистерната и загинал на място.
Неговото умение е било безкрайно. На 15 години е дебютирал за първия отбор на Шибеник. На 19 години е донесъл титлата на Югославия на този клуб, а ден по-късно мачът срещу Босна е анулиран, а Шибеник не искал да се появи за преиграването и титлата е връчена на Босна.
В Цибона преминал през 1984 година, която предвождана от Дражен два пъти станала първенец на Европа и спечели една Купа на носителите на национални купи. След това провел година в Реал, за да се пробва и в НБА лигата. Първо в споменатия Портланд, където в конкуренцията на Клайд Дрекслер и Тери Портър не е получил истински шанс. Последвало преминаване в Ню Джърси и тогава започнала американската приказка на Дражен.
Дражен срещу Джордан
Играл е като в транс, в атака правил каквото си поиска, в отбрана бил впечатляващ. Имало случаи когато са го хвалили не само съотборниците, а и играчите на съперника, а имало и мачове в които довеждал до лудост и самия Майкъл Джордан.
Когато най-накрая получил шанс в Ню Джърси, вкарвал средно 24,3 точки на мач, което го поставило на 20-о място в най-силната лига в света. Играл е баскетбол както го правил в младежките дни, блестейки за Шибеник, Цибона, в екипа на Югославия, с която е печелил Универсиадата, първенствата на Европа и света. Спечелил е всичко освен олимпийските игри, а играл в един такъв финал през 1992 с екипа на Хърватия.
Непълна година по-късно, 1993, "баскетболния Моцарт" напуснал този свят. "Мрежите" са извадили от употреба неговия екип с номер три и го издигнали високо, под тавана. За всички времена.
Дражен Петрович е могъл всичко в баскетбола, както и да вкара 112 точки в един мач. На баскетбола е дал всичко, но й го лишил от най-добрите си дни. Когато загинал е имал само 28 години. Отиде си, а всъщност и не е. Легендите са вечни. Автор:Дарко Николич
Баскетболистът на Сакраменто Кингс Бъди Хилд е въодушевен от съотборника си Богдан Богданович.
Отлично функционират двамата на терена, а момчето от Бахамите има впечатление, че сърбинът е от много по-дълго в НБА.
- Всички казват, че е новобранец, но за мен не е, дълго е професионалист с европейски опит, знае как да играе, на мен ми помага по-добре да организирам атаките - заяви Хилд пред "Гласа на Америка".
- Супер момче е, привързан, има заразителен характер. Обичам да имам такъв играч в отбора. Труди се да ми подаде в правилния момент, понякога казва къде трябва да съм или къде да подам. Сякаш е треньор на паркета.
Хилд се е запознал и със сръбския манталитет.
- Това е Боги от Сърбия, знаете какви са там, забавни и пълни с енергия. Научи ме и на някои грозни думи, не искам да ги изговоря. Наричаме се един друг "брате" и "айде".
Никола Йокич в победата на Денвър над Сан Антонио със 122:119 постигна своя шести троен двуцифрен мач през сезона. За Йокич това е трети пореден трипъл дабъл с което се изравни с легендарния център на Филаделфия от седемдесетте години Уилт Чембърлейн, който има шест такива поредици, а и още цял куп други рекорди в НБА.
Сръбският център вкара 28 точки с 11 борби и 11 асистенции за 34 минути игра, предвождайки отбора си в победата над Сан Антонио със 122:119.
Неговият отличен резултат беше коментиран от треньора на Денвър Майк Малоун и световните медии, изтъквайки че в отделни елементи вече е стигнал легендарния център Уилт Чембърлейн.
Чембърлейн е бил един от най-доминиращите центрове в историята на НБА в която е играл за Филаделфия и ЛА Лейкърс, а едно време е играл и за известната забавляваща група Глоубтроутърс от Харлем.
Станал е член на Музея на славата през 1978 година, а през кариерата си постигнал цял низ невероятни рекорди като изиграните 1045 мачове, постигнатите 31 419 точки, 23 924 борби и 4643 асистенции.
Три години преди смъртта си през 1996 година е признат за един от 50-те най-добри играчи в историята на НБА. А след това отишъл в легендата...
Само двама играчи в историята на НБА са имали 30 точки, 17 асистенции и 15 борби в един мач - Джеймс Хардън през 2016 година и Меджик Джонсън през 1981 година. А тогава се появил Никола Йокич...
Сръбският баскетболист Никола Йокич влезе в историята на НБА лигата с най-бързия трипъл дабъл (двуцифрени резултати в три показателя), постигнат в мача срещу Милуоки Бъкс (134:123).
Йокич само за 14 минути и 33 секунди в мача беше достигнал 16 точки и по 10 борби и асистенции, с което разби рекорда на Джим Тъкър от далечната 1955 година, който имал двуцифрени постижения в трите статистически параметъра за 17 минути.
Сръбският ас завърши фантастичния си мач с резултат 30 точки, 17 завършващи подавания и 15 борби за 11-ия трипъл дабъл в кариерата, а пети през сезона.
В сянката на бившия център на Мега остана и един от най-добрите баскетболисти в НБА и звезда на Милуоки Янис Адетокумбо, и то също с трипъл дабъл, от 36 точки, 13 асистенции и 11 борби.
Йокич посвети рекорда си на привържениците от Сърбия в залата, които го подкрепяха:
"Вижте тези момчета! Те са от Сърбия и всичко това е за тях!"
"Не знаех, исках само победата, надиграхме противника и бяхме добри в двете посоки. Най-важното е, че записахме триумф", скромно отбеляза Йокич.
Ако питате който и да е член на Сакраменто Кингс какво мисли за новака в НБА Богдан Богданович, ще ви каже "Той не е новак". Това му е първи сезон в най-силното първенство, но играе сякаш отдавна е негов член. А всичко можеше да е различно, ако един ден сръбският баскетболен национал не решил да замени своите футболни активности с тези под обръча.
Този 25-годишен като хлапе паралелно играл двата спорта. Не се определил на кой да се посвети напълно, но преди петнадесет и половина години, когато "Боги" започнал все по-редовно да следи ТВ излъчванията, наред дошла серия от нереални мачове.
"Като малък играех и футбол и баскетбол, а тогава нашият национален отбор отиде в Индианаполис през 2002 и стана шампион на света. В този ден реших, че ще играя баскетбол", казва Богдан.
Югославия - световен шампион по баскетбол през 2002 г в САЩ
През тази 2002, преди триумфа над Аржентина на финала, 84:77 след продължения, пети септември "плавите" показали на планетата, че трудно някой може да ги удържи - победили на 1/4-финалите американския "дрийм тим" (81:78). Най-добрият стрелец бил Педжа Стоякович с 20 точки, а най-добър в борбите Владе Дивац, с 11. Гледайки тях двамата, не само в националния отбор, а и в екипа на Кингс чийто екип сега самият носи, Богдан знаел какъв път го чака. Всъщност, мечтал.
"Педжа играеше на моята позиция, определено се наслаждавах да го гледам. Следях него и Дивац в Кингс, разбира се", не крие сръбският национал.
Педжа Стоякович - стрелец без конкуренция
В НБА лигата, този сезон, е в групата "начинаещи". Но, когато погледнете него и останалите колеги от тази група, разбирате, че все пак е различен. Между десетте най-добри дебютанта в лигата е и по точки, които средно вкарва на мач (11,2) и по асистенции (3,1) и по отнети топки (1) и по вкарани тройки (76).
"Опитен съм. Благодарение на реформираната система на надпревара в Евролигата, знаех как изглежда като трябва да сте готов за баскетбол всяка нощ. И се чувствам добре. Нямам умора. Не усещам тази "начална стена", казва Богданович.
Не го виждат като дебютант и останалите в отбора.
"Какъв начинаещ. Той може да е такъв за нашите медии, но той е опитен ветеран, който е изпробван в битки. Играл е върховен баскетбол цял живот. Знае как се играе тази игра. И ние се наслаждаваме на това. Има тази посветеност, този глад... Иска само да побеждава", споделя опитният плеймейкър на Кингс Джордж Хил за Богдан.
По подобен начин мисли и неговият треньор:
"Богданович знае да играе. Може да подава топката от пик енд рол, може да асистира в движение, може да подаде и да изтича... При момчетата, които идват от другата страна на океана, е само въпрос на време да покажат какво знаят. Той вече има много опит и мисля, че само трябва да се пригоди към бързината в НБА. Обичайно това се случва през втория сезон", изтъква Дейв Джоргър.
А както изтъкват на официалната страница на Кингс, "Богданович оживява старото изкуство". Стреля от полудистанция, което е почти забравена категория в НБА. И при това го прави чудесно: от такива позиции вкарва в коша на съперника с 48,6% успеваемост, а по-добър резултат имат само двама плеймейкъри в най-силното първенство - Стеф Къри и Крис Пол.
И не се спира с това. Богданович в последните 13 мача два пъти е поправял своя рекорд за вкарани кошове в най-силната лига на планетата. От първи декември досега, средните стойности са по-добри от тези за целия сезон - 12,2 точки на мач, 3,7 асистенции, а и 42,3% успеваемост на стрелбата от дистанция. Тези средни стойности, от първи декември досега, са по-добри от тези, които имат трима Ол Стар играчи - Деймиън Лилард, Брадли Бил и Кевин Дюрант (39,2%).
Дюрант на финала на Олимпийските игри в Рио 2016
Стреля по-добре от тройката от Дюрант? Как сега това звучи необичайно, а особено ако се сетим за финала на Олимпийските игри в Рио през 2016 година. Богдан от дистанция - 0/7. А Дюрант 30 точки за 30 минути, с пет тройки от 11 опита, за американското "+30" срещу Сърбия (96:66). Времената се менят, да. Но не и навиците на Богдан:
"Различно е тук, признавам. Много повече свобода, повече пространство да покажете своя талант. В Европа, там баскетболът е повече отборен. Там се играе на по-малък брой грешки, различно е напрежението. Но, не става въпрос само, че (в НБА само) победата е важна, или два, три триумфа. Мисля, че трябва да се създаде култура (отборно, клубно съществуване). Що се отнася до мен, много неща още мога да подобря в своята игра. И това и възнамерявам. Лятото което е пред нас ще бъде моето първо лято след много време, струва ми се първото след седем, осем години, в което няма да имам (национални) задължения. И ще работя над моето тяло, на моите вещини. Знам, че мога да бъда много по-добър", казва Богданович, момче което в момента стреля по-добре от тройката от Дюрант, което не забравя баскетболното изкуство, но и което не забравя основния постулат на баскетболното съществуване: работи всеки над това - да бъдеш по-добър от предходния ден.
