На днешния ден е роден легендарният хърватски баскетболист Дражен Петрович. Шибеничанинът почина в автомобилна катастрофа на 7 юни 1993 в Германия. Но продължава да разказва своята история. Тази история си заслужава да се повтаря всяка година, трябва да се напомня на новите поколения за Дражен и да се учат за неговите човешки и игрови величини.
Играейки за Шибеник, Цибона, Реал (Мадрид), Портланд Трейл Блейзърс и Ню Джърси Нетс остави незаличима следа в европейския и световен баскетбол.
Ако беше жив, днес Дражен би напълнил 54 години. За своите 29 години живот ни научи редица уроци, а ние ще си спомним 50 от тях.
Самоувереност
"Дайте ми 30 минути и на всеки отбор в НБА ще вкарам 20 коша"
Интелигентност
"Може би Реджи Милър смята за некоректно колко съм вкарал, а не какво съм говорил на терена"
Реалност
"Никой никога не е спечелил всички мачове. Колкото по-рано разбереш, ще ти е по-леко"
Усърдие
"Талантът уважавах до 16 години. След това се обърнах към тежката работа"
Лудост
"Ако някой път не можех да отида на тренировка, в същия миг се разболявах"
Страст
"Когато стоя, пропадам. Трудно ми е да опиша това на някого, който никога не е усетил звука когато си сам в залата с топката"
За баскетбола
"Баскетболът притежава чистота, която лесно се превежда на който и да е език"
За Портланд
"Портланд ще го помня по дъжда"
За Отбора мечта 1992
"Хора мои, ще е чудо. Не е нужно да ги бием, но можем да се носим с тях. Няма да ни сгазят"
За себе си
"Ако не се занимавах с баскетбол, бих бил много по-отдръпнат човек. Преди бях много по-затворен. Па и сега когато мачът завърши, не обичам да отивам в навалица с много хора"
За звездите
"Задължително чета какво ми предвиждат звездите, макар че смятам, че всичко зависи от мен. Повечето неща човек все пак може да държи под контрол"
За Шибеник
"Ако е истина, че първата любов никога не се забравя, тогава Шибеник е останал в мен от първия ден. Там започва всичко, въпреки че емоциите често съм оставял настрана. Никога, всъщност, не съм имал достатъчно време. Шибеник отреди моята кариера и ми показа пътя. Надявам се, че ще разбере. За онова което искам от баскетбола, трябва да продължа напред. Трябва да затворя един кръг, за да започна друг"
Издръжливост
"Шест или седем сутринта, не е важно. Вечерта бих взел ключа, отварям вратата на залата и тренирам. Чистачките и аз. Те си вършат своето, аз моето. Никога не съм пропускал сутрешна тренировка. Никога. Взимам топката, вкарвам 500 или повече. Поставям столове и дриблирам. И така часове. И се наслаждавам"
За второстепенната роля
"За младия играч няма нищо по-опасно от седенето на пейката. Винаги съм прекарвал далеч повече време в игра отколкото на пейката. Това е късметлийската страна на моята кариера. Никаква тренировка не може да замести онова което се придобива с непрекъснато играене"
За бившата държава след открадната титла против Босна
"В Нови Сад не ходя, па и всички да решите да отидете. Своя златен медал не давам на никого. Що се отнася до мен, ние сме шампиони"
За напускането
"Не беше лесно да напусна Шибеник. Хиляди причини, но нямах право да следвам своите чувства. Трябваше да тръгна по пътя на баскетболния инстинкт"
За съзряването
"Играейки баскетбол и пътувайки вероятно съзрявам преждевременно. Струва ми се, че съм по-сериозен от моите връстници"
За брата
"Ако Ацо играеше футбол, и аз щях. Да играеше водна топка, аз щях да играя същото"
За съперниците
"Когато излезеш на игрището, важно е да не се даваш на никого. Играчите правят всичко да се разконцентрират един друг. Ако се отдръпнеш и не отвърнеш, работата им е успяла. Аз автоматично им отговарям, па това не им харесва"
За правилната мярка
"Не мога да играя ако не съм на ръба на инцидента, но инцидент никога няма да направя"
За майката
"Защо се чудите, че тя е на всеки мач? Нима на майката не й е мястото до своите деца? Тя е нашата скала, която приема и от която се отбиват най-големите проблеми"
За парите
"Онези, които си решат екзистенциалните въпроси преди да постигнат каквото и да е в живота, накрая редовно завършват зле"
За Загреб
"Натежаха три причини: ученето на право, предизвикателствата в Купата на шампионите и желанието да играя с брат ми"
За ученето
"Записах се и ученето ще ми е на първи план. Не искам да разочаровам баща ми за когото ученето е най-важно"
За Цибона
"Всички ме искаха, цялата лига. Но, от първия ден за мене съществуваше само Цибона"
Безпощадност: На своя Шибеник в първия мач вкара 56 точки.
"Не, не ми е тежко. Спомените са спомени. Любовта е любов, но на терена не познавам никого. Ще им вкарам пак, ако мога"
За топката
"Топката, човече. Винаги я нося в колата. Когато ми хрумне, отивам в залата и стрелям 100, 200 или 500 пъти"
За отговорността
"Това е работа в която нямаш право на лош ден. Повече от всичко чувствам задължение към привържениците. Трябва да им върнеш любовта. Играя за тях, също така за клуба и себе си."
Усещането
"Никога не съм се трудил, моята игра не е страдала от допълнения. Така ми е било логично. Не съм имал намерение, просто, знаех"
Силата на повторението
"Трябва да повторим титлата европейски шампион. Само така се помнят големите отбори и големите победители"
За бъдещето
"В НБА ще отида на 24 или 25 години, в разцвета на силите. Ако ми служи здравето, ще играя до 35 години. След това ще отворя адвокатска кантора"
За загубите
"Не можеш да влияеш. Защо да се нервирам повече? Трябва да забравиш възможно най-бързо, че няма да спечелиш всички мачове. Плакане за една загуба, колкото и да е болезнена, само ще ти забави кариерата. Ако си чист пред себе си, ако знаеш, че си направил всичко за победата, най-добре е - забрави. Забрави веднага"
За НБА
"Америка страшно ме привлича. Там се игра баскетбол какъвто обичам. Няма шеги. Играе се човек против човек, един на един. Ако на всеки мога да вкарам 40, значи това не е истинско. Не е това което искам"
За силата
"В Портланд в първите дни на тренировките играех против Клайд Дрекслер. Не можех да се справя. Аз му вкарвам кош, два, той на мен двадесет. Питах се какво правя аз тук, дали съм сбъркал, че напуснах Европа. А тогава разбрах. Без сила си никой и нищо. Не стигаш и да помислиш за стрелба, вече са ти на ръцете, раменете, гърба. Да бях тренирал толкова в Шибеник или Цибона, колкото работих като дойдох в НБА, бих бил 30% по-добър играч"
За подкрепата и неразбирателството
"Клайд е фантастичен. Чувствам, че ми вярва. Портър е друга история. Нямам нищо против Тери, но имам чувството, че той има нещо против мен. Не може да стои на крака, а все пак играе. Не иска да изпусне титулярното място. И мъртъв няма да ми даде възможност. Добре знае, че бих я използвал"
За тъгата
"Страшно, те се веселят и побеждават. Аз само седя. Не мога и да се радвам"
Алтернатива
"Ако не мога да играя в Портланд, мога някъде другаде"
За Рик Аделман (треньор на Портланд)
"Рик никога не ми се е оплаквал. Беше доволен от моята работа и отношение към баскетбола. Никога не ми обясни защо не играя, въпреки че знаеше, трябваше да знае, колко мога и колко струвам"
За желанието
"Ние нямаме какво повече да си кажем. Нито Аделман на мен, нито аз на него. Трябва да напусна, за да докажа колко струвам. Никога в кариерата не съм седял на пейката. Няма да го направя и в Портланд. Па макар и да сме шампион. Ако трябва да отида в най-слабия отбор, отивам. Този път само с гаранция за игра"
За американците
"Те са отлични, чудесни са, но не са извънземни"
Решителността
"Ще остана в Нетс само ако клубът възнамерява да създаде отбор, който ще се бори за шампионската титла"
За европейците
"Ако съм научил нещо в НБА, то съм се научил да държа на своето. Никой няма да ме удря. Имам своето име и фамилия. Не съм преминаващ. Знам, че на някои това не им харесва, но трябва да го приемат, дори да ги прави нещастни. Има място за европейците, не само в епизодични роли."
Разликите между континентите
"В НБА правилата са ясно определени. Докато побеждаваш, еуфория. Като губиш, всеки на своята страна. За домашни приятели забравете. НБА е преди всичко, или единствено, работа"
За Всички звезди (All Star)
"Както играя, определено ми е там мястото. Ако критерият бъде играта, а не нещо друго. Но, ако и не играя в този мач, доказал съм на себе си и на другите, че съм им равен"
За Чък Дали, селекционер на Отбора мечта и треньор в Нетс
"Дал ми е максимална свобода в играта, вярва ми. Подобно е и със съотборниците, повече ме търсят. Имам и по-добро отношение при съдиите. Поставих стандарти, които очевидно се ценят"
За националния отбор
"Очаквам с нетърпение националния отбор на Хърватия. Да бъда искрен, не толкова тренировките, колкото срещата със своите приятели, съотборници и че отново ще играя за Хърватия. Нови екипи, хърватския герб, нашият химн, всичко ми изглеждаше невероятно. Не мога да го обясня. Играл съм досега всичко, чак и финал на НБА, но това е специално чувство"
За Дивац след случая със знамето
"Играхме два мача с Лейкърс и в двата победихме. Ние двамата не разговаряхме, нито се поздравихме. Извърнахме глави един от друг така че всичко премина без контакт. Той се изясни и доколкото знам доста помогна на своите"
За Хърватия
"В младежките селекции на бивша Югославия, Хърватия имаше своите играчи със заслуги за 70 или 80% от всички големи медали"
Скромност
"При нас всеки е капитан. Погледнете петорката. Кукоч, Раджа, Стойко... За какво им е капитан? Капитанската роля разбирам единствено, че това означава във всеки поглед и във всеки момент да бъда пример. Винаги на най-високото ниво."
Най-голямата любов
"Баскетболът е моя живот. Никога няма да престана да обичам баскетбола.
