Като хлапе имал само една играчка: баскетболна топка. В ръцете му я дал неговият баща Прес Маравич, баскетболен треньор. Малкият водил топката докато ходил към киното, докато гледал филм в киното, докато се връщал от киното. Тупкал я докато карал колело.
Когато баща му го возел някъде с камионетката, момчето си вадело ръката през прозореца и водело топката докато не стигнели там за където са тръгнали. Стрелял е и дриблирал всеки ден.
Откакто е пораснал достатъчно да хване топката с две ръце. Докато пръстите не му прокървели, всеки ден.
Това е история за сърбина "Пистолета" Пит Маравич, един от най-добрите играчи в НБА за всички времена и най-добрият играч на колежанския баскетбол за всички времена. В своя "Луизиана стейт" всяка година вкарвал средно по 44 точки, а в десетгодишната кариера в НБА е постигал средно почти 25 точки на мач. С топката е правил неща, които никой преди, нито след него не е правил, нито ще.
Бил е висок 196 сантиметра, нищо специално. Атлетически, бил е далеч под хората, които днес играят баскетбол. Бил е къдрав, почти неугледен, вероятно всяко хлапе, което би го видяло днес ще помисли, че би го победило един на един. Боже, каква грешка. Покрай всичко това, бил е луд.
Луд за баскетбола, но и наистина луд. Плакал е когато неговият отбор загубел, често е идвал на мач мъртвопиян. На покрива на къщата си веднъж написал с големи букви: "Вземете ме!". Това било неговото искрено съобщение за извънземните, в които така страстно вярвал. През центъра на Ню Орлиънс редовно карал своята лимузина с кожа от алигатор със 150 км/ч, а веднъж казал, че най-голямата фантазия в живота му е да "бъде невидим", за да може да "скъса главите на всички от богатите банкерски семейства".
Денис Родман за него бил малко дете.
Но, точно тази непокорна лудост, комбинирана с хиляди часове мъчителни тренировки, направили от Пит вероятно най-добрият нападател който баскетболът е виждал. Не е съществувал начин, нито днес би съществувал начин, да го опазите. Кошове от невъзможни позиции, подавания между краката, зад гърба, през глава, известният "пас без гледане", всичко това Пит правил пръв, и не сам пръв, а най-добре изобщо. Хората през седемдесетте са гледали НБА заради Маравич, а не заради Джабар.
Другата част от магическия пъзел, който вдигнал НБА в звездите бил Джулиъс Ървинг, но това е съвсем друга история.
За да онези, които никога не са го гледали да разберат какъв играч е бил, ще кажем това: имал е стрелба като Стоякович, а дрибъл като Бодирога, а подаване като Милош Теодосич. А освен това правил неща, които тези тримата никога не са правили. Във всеки мач.
В НБА е изиграл общо 10 сезона, за Атланта, Ню Орлиънс, Юта и Бостън. Средно е вкарвал по 24,2 точки на мач, с 5,4 асистенции и 4,2 борби. Вечерта на 25 февруари 1977 година вкарал на Ню Йорк 68 точки. Пет пъти е вкарвал повече от 50 точки на мач, а 35 пъти повече от 40 точки.
Умрял е на терена, в 40-ата година на живота. Докато играл уличен баскетбол, пръснало му се сърцето. Лежейки на земята е казал "Сега наистина се чувствам добре", и починал. По-късно са открили, че е роден без лява коронарна артерия. В превод, най-добрият нападател в историята на баскетбола винаги е бил на крачка от смъртта.
И крачка пред останалите.
