Последният мерцедес от ескорта

В много обяви в региона всеки черен автомобил американско производство или пък Мерцедес-Бенц рано или късно получава епитет автомобил, който е следвал Йосип Броз Тито. В действителност, повечето от тези автомобили никога не са служили военно в Специалната авточета, макар че вероятно са имали връзка с големия държавен апарат на някогашната държава. Все пак, тези митични автомобили, които са обкръжавали Титовите Мерцедес 600 съществуват и един от редките потвърдени и съвършено запазени екземпляри днес е пред вас.

Неговият собственик Ненад е дългогодишен колекционер на Мерцедес-Бенц и този автомобил е един от новодошлите в неговия гараж. Неговата история е добре документирана и Ненад накратко я разказа: "Това е Мерцедес-Бенц W123 280E от 1980 година. Докаран е в САЧ от Автокомерц Любляна на 21 януари 1980. Купен е да бъде ескорт на Йосип Броз Тито, но той няколко месеца по-късно умира, до 1986 година е каран едва около 600 километра. По-късно е използван за някои военни цели и в армията е бил до 2003 година когато е продаден на един военен търг. Купил го е човекът от когото аз го купих на 38 000 км на километража и до 2010 докато го е регистрирал редовно е изминал 7000 км. От тогава не е шофиран, а аз го купих миналата година в това състояние. Имаше фабрични тасове, но му сложих Барок джанти, които подхождат на тези години."

Въпреки че под капака се намира най-силният мотор, който фабрично се слага в Мерцедес-Бенц W123, любопитно свързано с този екземпляр е, че няма почти никакво оборудване. Освен това, че няма климатик, той също така няма електрически прозорци, а скоростната кутия е ръчна. Но, имайки предвид, че става въпрос за автомобил, който е излязъл от фабриката като возило със специално предназначение, този W123 крие много различни неща: "Лампите, сирените и радиостанциите са фабрични, във вратите на шофьора и мястото до него има касети за пистолети, задната облегалка за ръката също така е преграда за оръжие. Централният дял на конзолата е различен в сравнение с цивилната кола и тук се намират командите за лампите, а има и допълнителни светлини за мястото до шофьора." Номерът на шасито също е специален и се различава от номера на шасито на цивилните W123, което без съмнение потвърждава неговото оригинално предназначение.

Автомобилният историк Мирослав Милутинович в своята книга, която се занимава с големия автопарк на Тито потвърждава съществуването на този автомобил, събирайки цялата история от държавното начало до цивилния край. Според данните до които е стигнал, този Мерцедес е бил един от двата W123 280E, които са купени за нуждите на ескорта, а с това и на Тито, като всяка следваща покупка на автомобили със специално предназначение е била за неговите наследници. В САЧ иначе е имало общо шест мерцедеса W123, четири от 1976 година и два купени през 1980. Със своя автомобил, Ненад е получил заверено копие на военната техническа книжка с документирани сервизи и километраж, както и оригиналната военна първа помощ. Също така, още един интересен детайл е остатъкът от червен восък на капачката на резервоара, всеки автомобил в четата е бил запечатван след всяко доливане на бензин.

С оглед на това, че е пазител на ценна част от държавната автомобилна история в съвършено състояние, Ненад пази една от короните на своята колекция със специална грижа. Поддържането на неговото съвършено механично състояние е само една стъпка в поддръжката на автомобила чиято съдба все пак не е била да кара до Пулманите. Държан в гараж и със своите първи и единствени цивилни номера, този Мерцедес-Бенц сега се наслаждава на заслужена военна пенсия в ръце, които му дават най-добра грижа.

Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич

Преследвачът от сенките

Ако се вярва на страниците за обяви в бивша Югославия, всеки черен Мерцедес-Бенц произведен до 1980 година е провел част от своя живот в кортежа на Тито. Легенди като тази най-често се свързват с W108 и W116 S класа, но се срещат и за техните по-малки съвременници с означения W115 и W123. Все пак, истината най-често е напълно различна. Черните мерцедеси наистина са служили на държавата, но това най-често са били служебни автомобили на различни институции, докато истинските автомобили от кортежа на известния W100 Pullman и доживотния президент са наистина много малко. Веднъж на няколко години такъв автомобил наистина се появява. Мица е използвал тази рядка възможност и обогатил своята растяща колекция олдтаймери с автомобил, който е шофиран до известния Пулман. Символично, с Мицо се срещаме пред Музей Югославия, а той специално за повода е украсил пенсионирания автомобил с трибагрениците, които е носил по време на службата си.





Историята за цивилната употреба на този автомобил започва през 2003 година, по време на разпродажба на военни автомобили когато под натиска на обществото се стигна до отказ да се продадат Пулманите, които сега се пазят в казармата на охраната на войската на Сърбия. На тогавашния търг, като един обичаен автомобил с голям мотор, този Мерцедес-Бенц 280SE от 1975 г е продаден на една фирма в Нови Сад. След това, автомобилът е имал още два собственика, а последният го е прибрал в гаража през 2007 или 2008 година. Когато Мица разбрал за автомобила, пристъпил към него с добра доза скептичност: "За автомобила ме интересуваше най-много неговото потекло. Докато не го видях, не вярвах в това. Беше само някакъв автомобил в гараж. Когато махнах найлона от него се въодушевих от неговото състояние. Това е първият автомобил, който купих с всички части по него. Обикновено са на части и в кутии, а при него всичко беше на своето място." Всяко съмнение, че става въпрос за истински автомобил от кортежа е отхвърлено от военно-техническите книжа с номера на шасито и регистрационните номера. След събранието на УИА, Мица е купил книгата на Мирослав Милутинович, в която автомобилът също присъства. Според техническата книжка, този 280SE е регистриран с номер R-4163, по-късно с Р-1339, а в служба е дошъл на 2.09.1975 година.





С оглед на това, че всички автомобили от кортежа са сервизирани вътрешно във войската, така че частите са сменявани щом шофьорът каже, че нещо не функционира както трябва, в строго дефиниран времеви период. Мицовият W116 днес е перфектно запазен автомобил. До днес е изминал едва 105 000 километра, от които 65 000 километра във войската. Чрез познат, Мица е стигнал до механик от САЧ, който е поддържал този автомобил своевременно: "Когато стигнах при него се въодушеви, че автомобилът е цял и веднага го разпозна. Сега търся човека, който последен е бил задължен за този автомобил". Въпреки че е детайлно описан във всички  документи, с всички документи от армията, които доказват неговия произход, особено интересно е, че Мица този автомобил не е успял да намери на официалните фотографии на кортежа на Тито: "Търсил съм фотографии по архивите на музея, но на нито една снимка не е тук, защото винаги е бил назад в свитата. Също така, главно автомобилът в който се е возил Броз е на първи план, а около него два полицейски и така нататък. Обаждах се и на Милутинович, но дори той няма в своите архиви този автомобил."





Откакто е купен, 280SE на Мица е преминал през минималните редовни интервенции и едно хубаво измиване: "Поправени са спирачките, ремонтирани са дисковете, сменено е маслото, кабелите и свещите. Само му е дадена малко любов, и нищо повече. Той има някои малки щети и точки, но не исках нищо да правя, за да избегна боядисването на цели панели. Все пак, мисля, че така е по-автентично." Още един недостатък, който е съставна част от историята на този автомобил е червената седалка до шофьора за която има логично обяснение. Всички автомобили от кортежа са имали червени плюшени калъфи, а една от тях при неизяснени околности е пуснала цвят на седалищната част върху бежовата кърпа. Въпреки че със своя цвят изпъква от остатъка на интериора, седалката няма да бъде претапицирана, защото така ще бъде нарушена оригиналността на този автомобил. Също, месинговите мачти са дошли с автомобила, а Мица е изработил по оригиналните размери знамена в Радна жена, фирма, която е шила и по времето на Югославия.




Дори и без масивните месингови мачти със синьо-бели-червени трибагреници, черният Мерцедес-Бенц W116 е величествена поява, а знанието, че този автомобил е част от иконографията на едно отминало време го прави наистина специален. Както някога докато е служил, 280SE отново е параден автомобил за специални поводи. Все пак, този автомобил не е преследвач от сенките на главната трикрака звезда, а е звезда на седмичните сутрини, мирните вечери и празните улици на Белград.

Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич
Материалът е на Autoslavia.com