В много обяви в региона всеки черен автомобил американско производство или пък Мерцедес-Бенц рано или късно получава епитет автомобил, който е следвал Йосип Броз Тито. В действителност, повечето от тези автомобили никога не са служили военно в Специалната авточета, макар че вероятно са имали връзка с големия държавен апарат на някогашната държава. Все пак, тези митични автомобили, които са обкръжавали Титовите Мерцедес 600 съществуват и един от редките потвърдени и съвършено запазени екземпляри днес е пред вас.
Неговият собственик Ненад е дългогодишен колекционер на Мерцедес-Бенц и този автомобил е един от новодошлите в неговия гараж. Неговата история е добре документирана и Ненад накратко я разказа: "Това е Мерцедес-Бенц W123 280E от 1980 година. Докаран е в САЧ от Автокомерц Любляна на 21 януари 1980. Купен е да бъде ескорт на Йосип Броз Тито, но той няколко месеца по-късно умира, до 1986 година е каран едва около 600 километра. По-късно е използван за някои военни цели и в армията е бил до 2003 година когато е продаден на един военен търг. Купил го е човекът от когото аз го купих на 38 000 км на километража и до 2010 докато го е регистрирал редовно е изминал 7000 км. От тогава не е шофиран, а аз го купих миналата година в това състояние. Имаше фабрични тасове, но му сложих Барок джанти, които подхождат на тези години."
Въпреки че под капака се намира най-силният мотор, който фабрично се слага в Мерцедес-Бенц W123, любопитно свързано с този екземпляр е, че няма почти никакво оборудване. Освен това, че няма климатик, той също така няма електрически прозорци, а скоростната кутия е ръчна. Но, имайки предвид, че става въпрос за автомобил, който е излязъл от фабриката като возило със специално предназначение, този W123 крие много различни неща: "Лампите, сирените и радиостанциите са фабрични, във вратите на шофьора и мястото до него има касети за пистолети, задната облегалка за ръката също така е преграда за оръжие. Централният дял на конзолата е различен в сравнение с цивилната кола и тук се намират командите за лампите, а има и допълнителни светлини за мястото до шофьора." Номерът на шасито също е специален и се различава от номера на шасито на цивилните W123, което без съмнение потвърждава неговото оригинално предназначение.
Автомобилният историк Мирослав Милутинович в своята книга, която се занимава с големия автопарк на Тито потвърждава съществуването на този автомобил, събирайки цялата история от държавното начало до цивилния край. Според данните до които е стигнал, този Мерцедес е бил един от двата W123 280E, които са купени за нуждите на ескорта, а с това и на Тито, като всяка следваща покупка на автомобили със специално предназначение е била за неговите наследници. В САЧ иначе е имало общо шест мерцедеса W123, четири от 1976 година и два купени през 1980. Със своя автомобил, Ненад е получил заверено копие на военната техническа книжка с документирани сервизи и километраж, както и оригиналната военна първа помощ. Също така, още един интересен детайл е остатъкът от червен восък на капачката на резервоара, всеки автомобил в четата е бил запечатван след всяко доливане на бензин.
С оглед на това, че е пазител на ценна част от държавната автомобилна история в съвършено състояние, Ненад пази една от короните на своята колекция със специална грижа. Поддържането на неговото съвършено механично състояние е само една стъпка в поддръжката на автомобила чиято съдба все пак не е била да кара до Пулманите. Държан в гараж и със своите първи и единствени цивилни номера, този Мерцедес-Бенц сега се наслаждава на заслужена военна пенсия в ръце, които му дават най-добра грижа.
Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич
