В текста, със заглавие "Последният наистина ужасен автомобил на света?", журналистът Дейвид Гибсън припомня, че за появата на Юго на американския пазар най-деен е бизнесменът Малкълм Бриклин.
През средата на 80-те в САЩ всеки искал да има евтино и икономично превозно средство, а Бриклин се възползвал.
С помощта на американските политици Хенри Кисинджър и Лорънс Игълбургер е постигнат договор с югославската власт и Юго е представен за пръв път в Америка на изложението в Лос Анджелис през 1984 г.
За да може да се продава на пазара в САЩ Юго е трябвало да претърпи около 500 преправяния.
Въпреки че автомобилът е на основата на Фиат 127 с максимална скорост от около 138 км/ч (86 мили в час), в този момент е най-бавен на американския пазар, неговата продажба започнала мълниеносно, пише Би Би Си.
Износът е спрян през 1992 г заради разпадането на бивша Югославия и войната, а Би Би Си припомня, че и НАТО през 1999 г бомбардира фабриката "Застава автомобили", бъркайки я за "Застава оръжия".
"Бомбата е паднала година по-рано", а според основната британска агенция Юго става за американците главен предмет на шеги.
"Можеш да удвоиш стойността на Юго, само ако му напълниш резервоара" е една от шегите, които кръжат в Америка в средата на 80-те.
Юго е и звезда в няколко филма, а една от главните му роли е във филма Кой уби Мона?
И въпреки че е предмет на шеги, няколко пъти участва в популярното предаване на Би Би Си "Топ гиър", а агенцията задава въпрос "колко е било лошо наистина Юго?"
Изследване през 1987 г на списание Популярна механика (Popular Mechanics) показва противното.
Около 78% от собствениците на Юго в САЩ оценяват качеството на своето возило като "добро" или "отлично", а 42% казват, че отново биха си купили същия автомобил, припомня Би Би Си.
Юго се произвежда от 1980 до 2008 г, като са продадени близо 800 000 бройки. Крагуевската "Застава" в този автомобил е слагала мотори със сила 45, 55, 60 и 65 коня.
