- Тези деца прекарват детството си в сълзи. Кино, излети, екскурзии, рождени дни, всичко това минава покрай тях. Родителите нямат за основни потребности, а още по-малко за разни активности. Искат нови играчки, хубави дрехи. Повечето от техните връстници имат мобилен телефон, компютър... бедните семейства не могат да осигуряват тези неща и децата изпадат в психологично-емоционални проблеми. По-късно се проявяват последиците - казва педагогът Мичич Пантич.
Когато околността ги приема, те се срамуват сами от себе си.
- Случва се приятелите да са солидарни, да съберат пари за приятел или приятелка. Колкото и деца да приемат в обществото някой който носи стари дрехи, няма мобилен, нито за храна, тези деца се срамуват от себе си и им е тежко. Затварят се в себе си. В особено тежко положение са мъниците, чийто родители са били добре финансово, но са останали без работа, а вкъщи нагло завладяла немотията - допълва Мичич Пантич. За съжаление, станали сме общество в което няма емпатия, гладните деца са около нас, но не ги виждаме.
- Децата чийто родители имат пари често го показват материално. Децата умеят да са груби, има дискриминация, конфликти, провокирания към онези, които нямат, въпреки че тези деца често са на отчетливо по-високо интелектуално ниво от малките буржоа. Необходимо е родителите на децата да обяснят, че трябва да се помогне на онези, които нямат. За това трябва да се говори и в училище - заявява специалистката. Всички семейства, които живеят в бедност по някакъв начин са забелязани от Центъра за социална работа.
- При тях се заявяват за парична помощ и народна кухня. Проблем е, че няма системна помощ за бедните семейства с деца. На тях трябва да се намери постоянен източник на приходи. Ако имат един възрастен работоспособен, трябва да му се намери работа. Не е решение детската добавка от 2500 динара месечно - споделя Драгана Сочанин, председателка на Сдружението "Родители". Към сдружението всекидневно се обръщат родители и бременни, които са останали без работа. "Те са на просешка тояга. Държавата трябва да ни даде възможност да заработваме за нашите деца. Душим се в сиромашия. Като останат без работа и без пари, мнозина ги е срам да отидат и да потърсят помощ", завършва Сочанин.
За сравнение - Над 50% от децата в България живеят в бедност или в риск от бедност. Това са най -високите нива на бедност в цяла Европа, сочат данни на УНИЦЕФ. Резултатите са от проучване от края на 2014 г.
