Премиерата на документалния филм за известния "Бормио 1987" и успеха на тогавашните младежи на Югославия пробуди емоции в публиката и участниците. Сегашният селекционер на Сърбия Александър Джорджевич призна: Това са сълзи от гордост!
За тях и техния успех отпреди 30 години се мислеше, че се знае всичко. Или поне напълно достатъчно.
През 1987 година два пъти са победили САЩ, накараха американците да приемат сериозно европейския баскетбол, че са минали голготата на Светислав Пешич в Пирот и в Игман... Станали са велики играчи, с големи кариери и през тази 1987 година са били шампиони на света.
Все пак, филмът "250 стъпала", с автор Владимир Пайич, откри този понеделник в Югославския драматичен театър толкова детайли от тази история и толкова слоеве от изкачването на тези момчета на върха, че докосна и самите шампиони.
Например, Саша Джорджевич, който след премиерата излезе на сцената и заплака.
"Тази мелодраматична комедия може да завърши само със сълзи. И то със сълзи на радост, сълзи на гордост, че съм тренирал с тези хора, както и до хората, които тогава бяха с нас в треньорския щаб. Това са сълзи от гордост за най-искрено приятелство с тези момчета. В последно време само казвам думата "горд", но само тя може да изрази какво усещам", емоционално призна "Сале Национале", пред залата, която се изправи на крака и с аплаузи поздрави авторите на филма - онези, които са писали историята и онези, които са я представили с докосващ и емоционален филм.
Членовете на този златен младежки национален отбор на СФРЮ, от първия ред изгледаха документалния филм, който разкрива историята за края на тригодишния цикъл на тази селекция (1985-1987), завършена в севера на Италия, с качването на световния връх. Като на "върха" Игман, по много важните 250 стъпала от заглавието на филма.
Селекционерът Светислав Пешич, играчите Саша Джорджевич, Дино Раджа, Владе Дивац, Небойша Илич, Самир Авдич, Славиша Копривица, Теоман Алибегович, Лука Павичевич... Върнаха се 30 години назад и пред камерите на продукцията на PGMinetwork разказаха историята, която предизвиква в зрителите гласен смях, но и сълзи.
Как Кукоч и Раджа преживели пътуване с влак до Пирот в животински вагон, защо Дивац и Раджа слагали комикси в жилетките вместо тежести, как Неша Илич се контузил в парка преди края на Световното първенство, как момчетата провели време в Стара планина с няколко видеокасети...
Дино Раджа говори в своя стил на края на премиерата.
"При нас в Далмация се казва, че чувствата са заебано нещо", беше неговият увод.
"Във филма сте видели и чули, а не знаете, че от всички тези касети с НБА мачове в Пирот все пак най-изтъркана беше онази с игрални филми, с произход от Швеция", разсмя всички.
"Голяма чест е да се познавам с тези момчета. От тях съм научил много, от Пешич съм научил много и някои хора тук не съм виждал 30 години. Наистина ми е огромно удоволствие, че съм тук. Цяла вечер ще седим. Глупаци сме, че и преди не сме събирали", добави Раджа.
Светислав Пешич, селекционер на този национален отбор, който със своята история води зрителите през филма, направи с авторите плакети и признания за всички играчи и членове на треньорския щаб. По време на заснемането на филма им е пращал и трофеи, за които обяви, че не са реплики.
"От Пирот съм и знаете, че ние всички от там обичаме подаръци, но да кажа, че това не са копия, а са оригинали, защото това са най-оригиналните играчи, които съм тренирал", заяви известният "Кари".
Докато канеше сътрудници и бивши играчи на сцената, Пешич поздравяваше всеки поединично, така каза на Неша Илич "дали да ти честитя филма или повишението в Звезда", към Мирослав Пецарски "да покажеш на твоя малкия вкъщи", а за Дино Раджа каза: "Вижте го как изглежда. Само той може да играе и днес - и то сериозен баскетбол".
Самир Авдич излезе на сцената между последните и получи специален поздрав от публиката, която докосна със своето послание на края на филма, на споменатите стъпала чието изкачване символично представя и възхода на това поколение - отборът, който за огромна щета не заигра срещу Дрим тийма през 1992 г в Барселона, във "вероятно най-големият баскетболен мач в историята", както може да се чуе във филма.
"Ние бяхме майстори... А, това са специални чувства", процеди Авдич, един от 12-те шампиона.
Филмът "250 стъпала" говори за тяхната борба, успех и приятелство по-широко и по-голямо от баскетбола. И наистина си заслужава да се гледа.
