Асът на Олимпиакос и приятел на Сърбия и нейния народ Василис Спанулис говори за Звезда и Партизан, Желко Обрадович и Душан Ивкович, сръбските баскетболисти, НБА...
Гръцкият баскетболист не беше на Европейското първенство. Преди две години свали екипа на националния отбор с който през 2005 г в Белград стана шампион на Европа и стана легенда. Остана да предвожда Олимпиакос, с който два пъти е клубен шампион на Европа. Веднъж го направи и с Панатинайкос. За всичко това славният ас говори в ексклузивно интервю пред сръбското издание "Блиц".
- Белград ви е останал в хубавите спомени, през 2005 г в нашата столица спечелихте Европейското първенство?
- Имам чудесни спомени от това време. Това беше моят първи голям трофей. Започнахме турнира лошо, но в елиминационната фаза играхме чудесно и в това време донесохме голямо щастие на народа. Никога няма да забравя този турнир и златните медали.
- За нашата столица ви свързва и още нещо хубаво, един от терените в града носи вашето име?
- Да, и аз съм много горд с това. Сърбия е страна на баскетбола, и е имала, има и ще има фантастични играчи, така че да имам свой терен в столицата на такава страна е наистина нещо специално. Много съм благодарен на моята агенция "Беобаскет", че измисли и осъществи тази идея. Самият терен е прекрасен, качествен и на прекрасно място, което ме прави особено щастлив.
- Често сте гост на Белград, вашето мнение за нашия град, храната, жените, забавлението?
- Да, много често съм в Белград. Познавам града, хората и начина на живот. Всичко е чудесно и много подобно на атинския начин на живот, така че в Белград винаги се усещам много приятно.
- Привържениците на Звезда и Партизан традиционно правят огнена атмосфера, срещу кой е по-тежко да се играе?
- Знам за голямото съперничество между клубовете, но ми е трудно да оценя атмосферата, имайки предвид отношенията между моя клуб и Цървена звезда, привържениците са братя, на тези мачове няма неприятелска атмосфера. Точно заради тези отношения, разбира се, съм по-близък до привържениците на Цървена звезда.
- Учили сте от най-добрите сръбски треньори, колко те са имали влияние върху развоя на вашата кариера?
- В кариерата съм работил с двама сръбски треньори, Желко Обрадович и Душан Ивкович, и двамата са имали много голямо влияние върху моето баскетболно развитие. Имах щастието да работя с някои от най-добрите сръбски треньори.
- Мишко Ражнатович, още един сърбин, има важни стъпки във вашата кариера?
- Определено, двамата сме имали голям късмет да се срещнем и да работим заедно. Нашето сътрудничество трае вече 15 години, имаше много тежки моменти и важни решения, които сме взели и през много сме преминали заедно по най-добрия възможен начин. Вече дълго, нашите отношения не са само работни, а дълбоко приятелски и е напълно сигурно, че това приятелство продължава и когато завърша кариерата.
- В Хюстън сте били само един сезон. Разликата между Европа и НБА?
- В НБА всичко се върти около играчите и по някакъв начин всичко е подредено за играчите. В Европа е по-различно, тактиката има много по-голямо значение. Мисля, че за европейските играчи е много важно в НБА да бъдат в правилното време и на правилното място. Аз прекарах сезон в НБА преди десет години, когато тази лига, и изобщо ролята на европейските играчи, бяха напълно различни.
- Кой цените от сръбските баскетболисти и с кой сте приятел?
- Много ми е трудно да отделя който и да е, защото съм играл с редица чудесни сръбски играчи и станах и останах приятел с много от тях. Трудно ми е от плеядата бивши и настоящи асове от Сърбия да изтъкна някой който да е най-добър, защото наистина има много играчи, които са белязали своето време и са били истински звезди.
- Дали се смириха страстите през последните години след вашето преминаване от Панатинайкос в Олимпиакос?
- За съжаление не се смиряват и изглежда, че това никога няма да се случи - споделя с разочарование Спанулис.
- Всеки път очаквате дете когато спечелите Евролигата. Това случайност ли е или преднамерено?
- Това наистина е чиста случайност - допълва Спанулис.
