Една от многобройните истории за успех в периода на бивша Югославия е тази за фабриката чието съкращение от три букви и днес буди специфично усещане за гордост в жителите на столицата на Босна и Херцеговина. Става дума, разбира се, за Творници Аутомобила Сараево, фабрика, която осигури на автомобилите на Фолксваген позиция на неприкосновен и съдейки по всичко вечен владетел на пътищата на тази бивша югославска република. Не би било прекалено да се каже, че Голфовете са станали дял от културната идентичност на босненците и херцеговците, а преди всичко на сараилийте.
Корените на тази история започват от 1948 година, когато в Сараево е отворена фабрика за оръжия "Претис", която с времето ще стане най-голямата фабрика за специализирана индустрия в Югославия, а дори и в тази част на Европа. Тъй като имал обичай да е навсякъде около тях, най-големият син на техния народ и народности се намерил и в пълното име на тази фабрика, което гласи - Предприятие Тито Сараево. Ако споменаването на Претис по някаква причина е предизвикало вашето въображение, то е вероятно, защото сте чували за израза "претис тенджера", който по тези земи дълго се е използвал като синоним за "експрес тенджера", един от най-продаваните Претис продукти, която през шейсетте години започва драстично да разширява спектъра на своето производство. Тогава Претис, освен ракети, артилерийски и дребни муниции от всички калибри, започва и производство на посуда, тигани, велосипеди, мотопеди, а много бързо след това и автомобили.
Историята за автомобилите започва през 1965 г, когато Претис сключва договор с немската компания NSU Motorenwerke от Некарзулм (откъдето е съкращението) за производството на нейния най-познат модел - "Принц" (автомобил на годината през 1967), популярен модел, който много вероятно е бил неосъществената мечта на вашия баща или дядо. Тъкмо когато производството на "Принцове" в Сараево е тръгнало, гигантът на немската автомобилна индустрия от Волфсбург хвърля око на NSU, така че тази компания през 1969 година става част от групата на Фолксваген. Паралелно с това придобиване, в Сараево се случва сдружение на няколко фабрики за оръжия, така че Претис става част от Сдружение на специализираната индустрия в Сараево - УНИС. Двата нови-стари играча сключват нов договор и през същата година основават Творници Аутомобила Сараево, с 51% собственост на УНИС и 49% собственост на Фолксваген. Вместо Принц, започва производството на легендарната "костенурка", която до 1976 година е произведена в 31 000 бройки, главно за потребностите на вътрешния пазар.
Точно през тази 1976 г на сцената стъпва Голф "единица" (с две години закъснение в сравнение с Германия) чието производство трае до 1985 година, когато идва фамозната "двойка". През това време фабриката има около 3000 работници, а производството расте от ден на ден, така че върхът достига през 1989 година през която от халетата на ТАС излизат около 37 000 автомобила. Освен Голфове, ТАС в този период произвежда и Кади и Джета, а интересно е, че Кади освен в Сараево се произвежда само още в Пенсилвания. Не по-малко интересен е фактът, че половината от общото производство на ТАС е отивало на пазара в Словения, докато около 20% за Босна и Херцеговина и Хърватия, а останалите 10% се отивали към пазара в Сърбия, Македония и Черна гора.
Вместо очакваната "тройка" (която е била произведена в няколко пробни бройки), ТАС в началото на деветдесетте, както и цялата държава, ще се сблъска с хаос и унищожаване. През 1992 година фабриката е изпразнена до последния винт, а след това и унищожена. Тъй като фабриката от самото начало е вървяла в крак със съдбата на своята държава, така и след войната са започнали хладки опити за оживяване на производството във вид на най-прости монтажи на вече на практика готови автомобили. Както е било и очаквано, този подход е приключен заради нерентабилност, така че ТАС, следвайки съдбата на тези земи, останал само глава в историческата читанка на една епоха.
