Чак и в годините преди Югославия да подпише споразумение за обновление на икономическото сътрудничество с Германия, Мерцедес-Бенц е бил свързан с държавната власт. Докато самият Тито тогава се возел в американски автомобили, както и остатъкът от кортежа и държавния връх, остатъкът от държавния апарат имал Мерцедес. Така трикраката звезда се наложила като возило на различните служби, па и на полицията на която трябвал автомобил, който асоциира на авторитет. През следващите десетилетия различни мерцедеси са изпълнявали шарени функции, от кортеж на Тито до всекидневни служебни задължения.
Мерцедес-Бенц W123 от 1979 година, сега собственост на Ненад, е бил купен за автомобил на Съюзния СУП. Това означавало, че от фабриката е дошъл с 300D мотор, но без почти никакви допълнителни оборудвания или лукс. Прозорците са се отваряли с дръжки, климатик също не е имал, както и шибидах. Вместо всички удобства, допълнително оборудване са били допълнителни прегради във вратите, покривни отвори за "бурканите" и специална конзола, която се намирала вместо централните вентилационни отвори. Дори и автоматичната скоростна кутия е тук само заради своята функционалност - на шофьорите в униформи им било много по-лесно да не размислят за сменянето на скорост докато изпълняват своите протоколни задачи.
"Колата първоначално е била в Съюзния СУП, откъдето е откупена през 1997. Купил я е човек, който е работил на това място и я е карал до 2011 година. След като е починал, автомобилът стоял до 2015 и допреди няколко месеца не съм правил нищо.", започна Ненад, подчертавайки, че работите са били от козметичен характер. Все пак, по време на престоя при предишния собственик, този Мерцедес е изгубил един от своите знаци с които е напуснал фабриката. Специалното табло е заменено от обикновено, така и инструментите за контрол на ротационните светлини са извадени. Този W123 иначе не е единственият служебен автомобил в колекцията на Ненад и в неговия 280Е W123 това оборудване е запазено.
На Ненад W123 му е специално любим модел, тъй като такъв е бил неговият първи Мерцедес, като в своята сегашна колекция е решил да купи тези два автомобила със специално предназначение и история. Сравнението на дизел моторите от тази ера с бензиновите почти не е било възможно, но Ненад накратко се обърна към това което този мотор е предлагал някога и сега: "300D в онова време е бил единственият нормален дизел, единственият, който е можел да се кара нормално. Това разбира се не са никакви възможности в сравнение с днешните возила, но пък затова тук има автоматична скоростна кутия, която облекчава всичко." Пътните характеристики на Мерцедеса на Ненад не са толкова важни поради простата причина, че той е в статичната част от колекцията и планът е да се шофира само по събори, с цел да се запази спомена за W123 като дял от държавния автомобилен парк.
За Мерцедес W123 могат да се чуят най-различни мнения и те главно зависят от това дали ги дава някой, който харесва трикраката звезда или не. Все пак, онова което е сигурно е фактът, че тези мерцедеси са незаменима част от югославското транспортно наследство и предмети на своеобразен автомобилен култ. Днес когато ги има все по-малко на улицата, лимузини като тази на Ненад служат да ни напомнят за всички предимства на този модел, който е белязал десетилетия на балканските мечти.
Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич
