Дните са все по-кратки, нощите все по-хладни, а Нова Година и засилената еуфория само още не са стигнали. Зимният блус затова е музиката на декември, а лекът често се намира в нашите гаражи. През миналата година, от зимата се лекувахме със снежни пируети в Мини-то на Марко, докато този декември ни подари пролетно време, което ни накара да отложим хладните мисли за зимните месеци още поне малко. Музиката, която слушаме тази година е малко различна. По-шумна е, по-дълбока и я произвежда оркестър от дванайсет цилиндъра. Затова ще я наречем Симфония V12.
Пред нас свири Мерцедес-Бенц SL600 от 1993 година, а негов диригент беше Лилян. Той вече осем години е пазител на гордостта на Мерцедес наречена M120, V12 мотор с 389 конски сили от шест литра обем. Този автомобил има върху себе си AMG пакет, опция, която най-добре се оглежда в петокраките джанти, които са в контраст на неговата черна каросерия. Оригинално, този R129 се е шофирал по широките американски пътища, към което упътват неговите жълто-бели мигачи. Освен AMG пакет, една от специфичностите на този автомобил е адаптивното хидравлично окачване. С едва около 80 000 километра на таблото, пред Лилян са две важни задачи - да продължи своята пазителска длъжност, наслаждавайки се на всеки следващ километър.
Мерцедес SL с фабричното означение R129 е настъпил като повече от необходима замяна за остарелия R107. А именно, третото поколение SL се произвеждало от 1971 година, а след промените в закона за сигурността през седемдесетте години, като единствен достъпен кабриолет останал в производство до промяната на климата. R129 е развиван до момента когато икономическата оправданост е била ясна, а R109 наистина бил застарял. Този момент настъпил през 1989 година и SL отново поставил стандартите в класа, който най-много асоциира на свобода и наслаждение.
До появата на поколението R129, SL е имал мотори с четири, шест или осем цилиндъра. Родоначалник на клона е бил фамозният 300SL, но Sport Licht фамилията отишла в друга посока до SLR McLaren. Първият SL какъвто го знаем е носил означение 190SL и го задвижвал четирицилиндров мотор, докато наследникът W113 Пагода под капака имал редови шестцилиндрови мотори. V8 е въведен в R107, докато R129 до 1992 година можел да бъде поръчан като 600SL. Самият М120 мотор е създаден като отговор на М70 на БМВ премиерно представен в Серия 7, а интересно е, че двата мотора по своеобразен начин белязали десетилетието. А именно, М70 в S70/2 версията задвижвал McLaren F1, докато мерцедесовият М120 с помощта на AMG е сместен в Пагани Зонда. Все пак, онова по което М120 съответно SL600 е най-важен е фактът, че успешно завладял сегмента, който дотогава бил резервиран само за Ферари и Ягуар.
Като свидетел на ера в която силата доживяла ренесанс, а Мерцедес-Бенц отново станал свеж, динамичен и малко разюздан, R129 е икона, която ще живее още много десетилетия, точно както и всеки SL преди него. Бруно Сако след себе си не е оставил само автомобили, а цяла митология свързана с последните мерцедеси от старата школа. Точно заради това, нашият зимен ден беше изпълнен с нещо много по-възвишено от V12 музика.
Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич
