Популярната сръбска музика следва световните тенденции, а задържа своята специфичност. Казват, че за тях само чуждия кич и липсата на качество са по-приемливи от родните.
Изпълнителите на популярна музика в Сърбия, и по имидж и по сценични изяви следват световните тенденции и не се различават много от световните звезди. Разликата е всякак в продукцията. Все пак, владее увереност, че местната популярна музика по правило е некачествена, но теоретиците по музика и култура твърдят, че такова мнение е остаряло, а местната поп-фолк, денс музика, която очевидно преживя деветдесетте, стана част от домашната сцена, автентичен звук, разпознаваем по целите Балкани, а дори се слуша и в клубове в Европа и света.
Чуват се коментари, че и по стил, местните поп-фолк звезди са същите като МТВ иконите, все повече и домашната и световната сцена вървят в същия маниер. Казват, че за сърбите само чуждия кич и липса на качество са по-приемливи от родните. Подчертават, че популярната музика в Сърбия, всичките варианти със скачане, танцуване, вулгарни костюми, голотия, отразяват музикалната картина в целия свят.
Съвременните поп хитове са най-подобни на некачествената музика от нашите простори по визуалния израз на изпълнителите и опитите на публиката да се осигури спектакъл, смята култорологът д-р Мая Вукадинович, доцент в Академията за изящни изкуства и мултимедия.
- Културологично погледнато, отделни автори и изпълнители на популярна музика при нас подражават на глобалните звезди и музикални образци, взимайки начина на пеене, а особено имиджа и сценично присъствие - казва д-р Вукадинович. - Трудно е, все пак, да се сложи знак за еднаквост между актуалните световни хитове и, да речем, турбо фолка. Хитовете, които се излъчват по музикалните канали са част от западната популярна култура. Турбо фолкът, който беляза деветдесетте, а и днес е актуален, копира частично западната музикална матрица, но в голяма степен и музика от други части на света.
Музикалната безвкусица не познава граници и навсякъде в света съществува музика, която можем да охарактеризираме като кич. И, влиянието, повече откогато и да е по-рано, превзема.
- Общото между световните и нашите изпълнители са преди всичко имиджа и сценичното поведение - твърди Вукадинович. - Конкретно, нашите звезди в този поглед напълно копират своите чуждестранни модели. В смисъл на продукция, музиката на една Мадона или Риана е на несравнимо по-високо ниво. В този поглед, невъзможно е да се сравни нашият и световния пазар на популярна музика.
Разбирането на популярната музика в Сърбия, все пак, е неразделно от домашните, познати мелодии, смята доцентката от Факултета по музикални изкуства д-р Ива Ненич, етномузиколог и теоретик на културата.
- Местните музикални стилове нееднократно, от 19 век, през редица феномени от 20, та до днес, са заимствали и преработвали влиянието на глобалната култура, на силния фон на матрицата на тукашния "автентичен" звук - казва тя. - Поп-фолкът в Сърбия и постюгославския простор черпи влияние от различни жанрове - най-напред това е местна традиция на модернизиране на народна музика, т.нар. новокомпозиран звук в края на шейсетте години, за да в началото на деветдесетте отново да включи влиянието на глобалния поп звук, който се възприема като характерен за местния характер.
Поп-фолкът е, както и популярната световна музика от подобен род, сложна амалгама или хибрид на местната музикална традиция, влияния и история с елементи, които се допират с глобалните тенденции.
- Отдавна е ясно, че няма обвинения, че популярната музика и култура са безвкусица - казва д-р Ненич. - Глобалната култура по правило не е обърната към безвкусицата, но проблем представлява диспропорцията между онова което доминира и цели части от популярната музика, които остават извън основното течение. Не съществува музикална форма, насоченост или жанр в рамките на които не може да се намерят по-успешни и качествени примери. Определяне на цял музикален жанр като "погрешен" под етикета кич, всъщност прикрива невъзможност на културната политика и нейните официални актьори същински да отворят пространство за друга музика и смислени влагания в култура, да позволят на слушателите да чуят и това.
Цеца, Йелена Карлеуша и Сека Алексич могат да се вземат като парадигма за развоя на поп-фолк сцената в изминалите три десетилетия...
- Трудът на Цеца фиксира трансформацията на новокомпозирана музика в поп-фолк, докато Карлеуша и Сека Алексич са певици, които се осланят на "наследството" на поп-фолка от деветдесетте, и по различен начин акцентират "глобално" и "локално". Големи световни звезди, като Риана или Бионсе, също така принадлежат на различни моменти в историята на поп музиката на Запада, и единственото което делят с тукашните звезди е специфично конструираната позиция "дива" - много популярна певица и сценична персона, която се представя като бляскава, секси и представя стереотипи за женската привлекателност, но в същото време ги отрича умело, като популяризира идеята за женската сила и свобода в самоосъществяването - казва д-р Ненич.
КАЧЕСТВОТО
Не можем да кажем, че лоша музика е завладяла света - твърди култорологът Мая Вукадинович. - Който иска да намери добра, качествена музика - ще я открие, ако никъде другаде, тогава в интернет, в различни платформи или независими радиостанции. Винаги е имало и ще има комерсиална, "захаросана" музика, която ще има публика. Такава музика е следвана от мощна рекламна машинария и затова може да се създаде впечатление, че съществува само такова течение. Точно обратното: и при нас и в света съществува качествена музика, която медийно не е достатъчно представена. Но, истинските любители и музикалните чревоугодници знаят къде могат да слушат "различна" музика от онази преобладаващата.
