Малцина са останали равнодушни след финалния сблъсък на Уимбълдън в който умения премериха Новак Джокович и Роджър Федерер. Сред равнодушните определено не са журналистите на американския вестник "Уолстрийт джърнъл".
Одушевен от играта на Новак Джокович, журналистът Джейсън Гей "танцува" по границите на вкуса, па чак и нарича сърбина зъл - но в положителен смисъл.
Така е то като по впечатляващ начин победиш един от най-добрите тенисисти изобщо в едно от най-големите тенис съперничества изобщо.
В текста на Уолстрийт джърнъл специален преглед е хвърлен на отношението на двамата тенисисти на терена и съперничество което трае повече от десетилетие, а в неделя получи нов епизод.
- След няколко часа гледане Новак Джокович и Роджър Федерер във финала на тазгодишния Уимбълдън се чувствах сякаш съм изпил 1700 еспресо кафета. Не знам как успях да заспя след всичко което се случи на Ол Инглънд клуб. И когато се отдадох на разходка и търсене за отворени лондонски пъбове късно вечерта размислях как Новак Джокович е зъл, зъл човек. Да бъда по-ясен, зъл в облика на Джони Кеш или Клинт Истууд. Да бъда още по-ясен, зъл в позитивен смисъл. Чувствах как на трибуните против себе си има 99,999% привърженици, които бяха на страната на Роджър. Разбирате, Уимбълдън е хола на Федерер, представете си на сватба в Бостън да се появите в в екип на Дерек Джетър. Това е сходно на онова което Новак усети в неделя на централния терен, с чудесен увод подтиква въображението на читателите Джейсън Гей.
Федерер показа, че годините не трябва стриктно да показват физическото състояние на професионален спортист, в края на 37 лета швейцарецът играе един от най-добрите тениси в живота, а за неговата дълговечност всякак са важни и големите съперници (Джокович и Надал), които "не позволяват" да се оттегли.
- Трябва да споменем как феноменално изглежда Роджър на терена. На 37 години, почти 38. Би трябвало да бъде вкъщи. Има четири деца, би трябвало да им прави училищната закуска, да събира парчета от Лего от земята. Но Федерер още е тук, и продължава да е чудесен. За малко след сензационната победа в полуфинала против Надал да победи и Джокович, но не използва своите топки за мача. Според изявленията след мача, ясно ни е, че и той не е робот. Показа, че го боли поражението от Новак, допълва се в авторския текст на "Уолстрийт джърнъл".
Впечатлението е, че тенисът в тези години живее може би и най-бляскавия период изобщо с феноменалната игра на тримата ветерани под будното око на талантливите, по-млади играчи, които подготвено чакат да поемат щафетата.
- Може би няма и нужда да ви обръщаме внимание на това, но това наистина са златните дни на тениса. Носталгията ще ни "тресе" както и за онзи финал през 2008 година в който се срещнаха Федерер и Надал. Те двамата още са актуални, както и Новак, който триумфира в четири от последните пет големи турнира. В някои други спортове хората обичат да говорят хипотетично, да речем "какво би било когато Леброн Джеймс и Майкъл Джордан играят един против друг?" и тази фантазия всъщност се случва в тениса. Великаните са тук, активни, край нас. Федерер против Надал в полуфинала, па с Джокович във финала е като Джордан да играе против Леброн в петък вечер, а после срещу Меджик Джонсън в неделя - заключава журналистът на Уолстрийт джърнъл.
