четвъртък, 28 май 2020 г.

Клепетан се върна при Малена


В гнездото на покрива на училищната сграда в Бродски Варош отново е весело, след седмица и половина отново ще има малки пиленца, плод на любовта между Малена и нейния щъркел. Пенсионираният училищен портиер Стипа Вокич отново ще има ръце пълни с работа.

Добрата ситуация във връзка с короната му позволява да ходи в каналите в околността на Брода и да улови риба за Малена, а и щъркелът й донася по нещо "да сдъвче", пише 24sata.hr.

"Колкото тежко ми беше когато Клепетан през април с ранното идване от африканския юг беше два дни с Малена и тогава изненадващо изчезна, толкова сега ми е драго, че Малена не е сама. И, не само това: от ден на ден ми се струва, че точно Клепетан се е върнал. Всяко утро ми идва пред входната врата и дрънка, иска да яде. Да беше някой друг щъркел със сигурност не би правил това, все повече ми се струва, че този "нов" щъркел е точно моят Клепо. Идва когато го викам, дрънчи, приближава се и се умилква... Малена седи над яйцата от сутрин до ранния следобед, тогава той каца и я отменя да не се охладят яйцата. На Клепетан никога не е слаган пръстен и не мога да докажа своето "съмнение", но, някак, сякаш след триседмични гняв и усамотение Клепо "реши" да се върне", разказва Вокич за 24sata.hr, малко объркан от цялата ситуация.

Допълва, че Малена и щъркелът са правили любов многократно, плод на това са три яйца над които Малена и той денонощно бдят.

Ако всичко бъде наред и времето не "донесе" някакъв изненадващ хлад, броят от 66 птици от дългата 17 години любов и вярност между Малена и Клепетан тази пролет ще получи своето продължение, ще бъде увеличен с още три.


"Падна ми камък от сърцето, че е така. Нося на Малена на покрива кофа с вода и риби, щъркелът будно гледа и следи всичко, и всичко някак е същото като преди. Много се радвам, че в началото на юни на света ще се появят още три малки щъркелчета. Щъркелът е тук да помогне от канала да им донесе храна, и аз също така по-често ще ходя за риба, бързо ще дойде август, когато щъркелът и младите птици ще трябва да тръгнат на път към Африка. Още и хората, които толкова се обаждат и пишат от целия свят да могат да дойдат тук и да видят Малена и нейните птичета, това веселие би било пълно. Надявам се, че и короната, която им пречи да направят това скоро да отмине и да мога да изпълня желанието на тези драги хора", казва накрая на разговора Стипа Вокич.


вторник, 26 май 2020 г.

Пет години чакал Джокович да му се подпише на веспата, накрая успял


Един любител на веспи и привърженик на Новак Джокович дочака своите пет минути с шампиона.

Новак Джокович отново е в Белград, след повече от два месеца и половина и това е била възможност да се появи пред медиите и да обяви своя проект Адрия тур.

Междувременно, това е възможност и за истинските запалянковци на сръбския тенисист да отидат в тенис центъра "Новак" в Дорчол и да си вземат автограф или фотография със своя идол.


Един привърженик на Новак Джокович каза, че е чакал пет години, за да помоли Новак да му се подпише на веспата. Да, на скутера, и то веспа, която е украсена с лика на сръбския тенисист.

Разбира се, Новак с радост го направи и благодари на човека.

- Благодаря ви много, много сте любезен, браво, много хубаво - каза Новак на своя привърженик когато видя своя лик на веспата.


понеделник, 25 май 2020 г.

"Пикаещият фонтан" в БиХ е премахнат "и мирна Босна"


Фонтанът в етно село Чардаци в Босна и Херцеговина е премахнат, след като предизвика бурни реакции заради своята необичайна художествена постановка с три скулптури, съответно трите съставящи народа, които уринират в басейн в облика на БиХ.

Скулптурите са премахнати, а вместо тях поред басейна е поставена табела с надпис - "... и мирна Босна."


Художествената постановка с трите уриниращи скулптури бе поставена преди няколко дни, а веднага след откриването на фонтана предизвика бурни реакции, от такива, които са дали подкрепа до много критични.

Заради Илинка завършил на пейка в Медисън


Всяка неделя, вече втора поредна година в Медисън скуеър парк, поред Пето авеню, срещам Митко. На същата пейка, винаги загледан в далечината, с прокъсан куфар на три колелца. Когато ме види, ми се радва като на най-близък. Докато пием кафе Митко ми разказва как през едно далечно хладно януарско утро е преплувал Дунав.

Повече от десетилетие моята неделя е резервирана за лутане по улиците на Ню Йорк, без никаква цел. Всичко което искам е да се изгубя между милионите "полудели" уикенд туристи и небостъргачите, които заплашват всеки момент да ми паднат на главата.

Гледайки ги винаги ме преследват същите мисли: "Как са ги "сглобявали"? Колко нещастника са паднали стремглаво и завършили в найлонови чували? Докога ще се опълчват на времето, природата, човешката алчност и завоевателите по света?"

Помислям съществува ли някакъв празен ъгъл на върха на някой от тези небостъргачи където бих могъл да проведа остатъка от живота, хранейки гълъби и наслаждавайки се на изобилието на слънчевата светлина?

Всеки "откачен" минувач, майстория на човешка ръка или мъничко създание което търси трошица храна да преживее поне още един час в "Голямата ябълка" различава моите недели от другите дни.

И никой и нищо не може да ме спре от този порок. Нито пролетното продънване на облаците, нито зимният нюйоркски вятър, който немилосърдно "хапе" за носа и докарва сълзи в очите. Всичко и всеки трябва да се пригоди към този мой навик.

За всеки сезон имам специален чифт обувки, панталони, яке, слънчеви очила. Но винаги нося брой на "Ню Йорк Таймс", полуработещ транзистор на батерии, броеница на лявата ръка и празен лист хартия с молив във вътрешния джоб на якето.

Все пак, моят най-предан спътник в това лутане по града е старата добра руска "Смена 8", фотоапарат, който без обсъждане слуша и "краде" редки моменти от човешката джунгла.


Оглушаване от зората до последния слънчев лъч поред милиони разпръснати посетители ми дава усещането за най-самотното човешко същество на земното кълбо. Често, часове и часове не казвам нито една дума с никого. Всеки е в свой свят, зает, бързайки да види колкото може повече за 24 часа в "града на градовете". Заслепени от изобилието и всевъзможните чудеса на метрополията се сблъскват докато гледат в богатите витрини, вместо в особата пред себе си.

Докато Ню Йорк спи с едно отворено око, аз ставам без навит часовник, варя си голяма чаша турско кафе за из път, навличам изхабените дънки, слагам малка раница около раменете и излизам навън да свидетелствам раждането на новия ден. Първото, най-трудно решение е дали да тръгна наляво или надясно? След това, всичко е по-лесно.

Неделната сутрин, преди изгрева на слънцето, широките булеварди на метрополията са затрупани с боклук от предходната, "луда" нощ. Срещам редки минувачи от трета смяна. Люлеейки се от умора, те бързат да се докопат до своите малки стаи под наем в Бронкс и Бруклин, преди нашествието на първите туристи.


Някои от тях спират покрай парка да отпият глътка-две "старбъкс" кафе, да дръпнат два пъти от цигарата, да хвърлят поглед към заглавията на току-що излезлите сутрешни вестници и след това да продължат към най-близката спирка на метрото.

Откритите нюйоркски паркове особено привличат любителите на домашни животни и съгражданите без покрив над главата. Години повечето неудобни дървени пейки са притежание на едни и същи жители. Тези пейки са техните постоянни адреси, докато работещите в парка не ги намерят една сутрин мъртви, взимат ги и ги отнасят в неизвестна посока.

Зиме се преселват в изоставени сгради или подземни спирки. Нищо не известява по-прецизно идването на хубавото време от тези изгладнели, болни или премръзнали хора.

Любителите на домашни животни пристигат в същото време да разходят техните "бебета". Бездомниците и разхождащите кучета не се обичат и рядко разменят думи. Дори и куртоазните сутрешни поздрави. Господата с каишките, с нескрито презрение гледат към хората без покрив над главата.

Вече втора година в Медисън скуеър парк, поред Пето авеню срещам Митко. На същата пейка, винаги загледан в далечината, с прокъсан куфар на три колелца. Когато ме види, ми се радва като на най-близък. Докато пием кафе Митко ми разказва как през едно далечно хладно януарско утро е преплувал Дунав, за да се докопа до обещаната земя.


"Югославия за нас беше спасение. Бягство от бедността, Запад на изтока, всичко", говори малко на приучен сръбски, малко на уличен, изкривен английски, а най-много на своя румънски език.

Бихме се разбрали и без думи. На него се вижда всяка нощ през която е спал под ведро небе на твърдата паркова пейка от две части. От големите очи, които изпъкват на изпитото брадясало лице, извира нескрита тъга. Прокълнавайки деня в който е дошъл и Бога, който го е довел в тази човешка джунгла.

След година тежък труд, успял да спести достатъчно долари и да купи самолетен билет за неговата голяма любов от детството Илинка.

"Всичко което имах, до последния цент, пратих по попа на моята Илинка", продължава моят земляк румънец "свивайки" следващата цигара.

За по-малко от година Илинка се запознала с един по-възрастен "жабар" и отишла с него без връщане. Митко се пропил и набързо останал без никого и нищо. От тогава Медисън скуеър парк е негов постоянен адрес. И зиме и лете. Понякога в неделя с помощта на тояга се дотътря до сръбската църква Свети Сава, от другата страна на парка.

"Съгласен съм да умра утре, само още веднъж да видя моята Илинка", със същите думи винаги ме изпраща Митко на раздяла.

Автор: Марко Смильич, Ню Йорк

Време е и ние да научим нещо от англичаните


Малобройните народи винаги мислят, че са самостоятелни и че от една руда, парченца море или редки печурки могат да прехранят целия свой народ. Има още нещо по което се разпознават.

Казва ми, съвсем добронамерено, приятелят Андрю Уехтел от Америка:

"Знаеш ли по какво се разпознават малките народи. Веднага ти споменават как само на тяхното парченце земя расте някакво растение или живее животинка, които никъде не могат да се намерят в света. Когато ние в Америка бихме изброявали местни видове на всеки, който срещнем, вероятно би трябвало да потрошим цял ден в запознаване."

Замислих се над това което ми каза. Помислих: беше добронамерено. Всеки словенец първо ще спомене, че в пещерата Постойна живее човешката риба, тук и никъде другаде; всеки сърбин, че панчичевият смърч расте само в Сърбия, тук и никъде другаде.

А защо се държим така? Малки сме, мъка сме мъчили с историята и собствените нрави, оттук най-често сме незначителни в повечето крупни световни движения. Точно затова сме приели психологията на Давид. Чакаме момент когато ще победим Голиат и усърдно бележим такива часове.

Ето, загрявахме се за тениса още от времето на Слободан Живойинович, но не беше това. Притаихме се - десет, двадесет години - и дочакахме Новак Джокович. Сега сме доволни: победихме целия свят и този момент трябва да запишем в нашата история.

Подобно е и в литературата и изкуството. Час на световния триумф през ХІХ век е бил когато Гьоте и Грим обявили нашите народни песни за световно наследство, миг на подвиг в ХХ столетие когато нашите сюрреалисти, успоредно с френската централа, направили революция в автоматичното писане и в Сърбия. Но, какво ще правим с онези години измежду? Не, ние като Фема на Стерия това презираме и бутаме настрана, защото това не е "световно".

Големите народи се държат различно. Време е да се научим на нещо, да речем, от англичаните. Този народ, когото добре познавам, особено упорито, би се казало островно бандитски, прави онова което вече векове е основа на тяхната културна политика. Без оглед дали са в някакъв период, по обща оценка най-голям, или не са, те всяка страница на своята културна и история на изкуствата просто представят като най-важната за тях, па оттук, трябва да се вярва, и за целия свят.

Лесно им е да кажат: във викторианската епоха театърът на Шекспир е бил най-големият в света, но те, със същата жар, говорят и че прерафаелитите са достойни за сравнение с най-големите импресионисти, каквото право не им дава никой в света. От същото се водят и в литературата: никой не може да ги убеди, че тяхната реалистична и натуралистична проза от ХІХ век не може да се сравни с руската, въпреки че чак и техните изследователи на руската литература не могат никак да подкрепят това.

След това, пианизъм, нека спомена онези области, които са ми добре познати. Това колко островните критици са пълни с хвалби за свиренето на техните, иначе отлични пианисти Соломон Кътнър, Клифърд Кързън или баронеса Майра Хес, понякога излиза извън рамките на добрия вкус и общата информираност за теченията в света на свиренето на пиано, защото островитяните са готови да ги поставят рамо до рамо с великаните на това изкуство Сергей Рахманинов, Йозеф Хофман или Артур Рубинщайн. Е, затова британците са британци, а сърбите сърби.

Време е и ние нещо да научим от англичаните, или още по-добре от нас самите. А вие, при запознаване с някой чужденец, недейте да пропускате да кажете, че панчичевият смърч расте само в Сърбия.

Автор: Александър Гаталица

"Аз съм Шабан", филм за краля на ромската музика идва през 2021


"Заработил е милиони и е похарчил всичко. Него през живота са го водили любовта и свободата. Пял е за живота както му е дадено." С тези думи режисьорът Желько Миркович описва живота и творчеството на неповторимия музикант Шабан Байрамович, за когото подготвя документален филм, чиято премиера се очаква до края на 2021 година.

Награждаваният режисьор Желько Миркович е добре познат на любителите на документалните филми. По събирането на материала за филма Аз съм Шабан - Ме сем Шабан е работил повече от 10 години.

"Разговорите с Шабан започнах преди неговото заминаване за Сремска Каменица. След това, чакахме да се върне и да се оправи, но смъртта го отнесе и размисляхме в каква посока да работим нататък. Шабан се съгласи и искаше това да се завърши", каза Миркович.

"Нишвил джез фестивал" посвети своята Гран при т.е. кръсти на Шабан Байрамович.

"Шабан виждахме като световен феномен, а от друга страна, известно е, че той беше някаква форма на свободата на Одисей. Пътува през живота по начин по който му бе даден, премина през различни фази - започна от ромската махала в Ниш, бил е в Голи оток където е пропял и започнал да се занимава с музика...", обяснява режисьорът.

Шабановите песни говорят за неговия живот, затова важна част от филма Аз съм Шабан съставят стиховете на неговите песни.

"Използваме неговата статуя - символично Шабан наблюдава какво се е случвало с неговия живот и пътува през различни предели в региона, из Европа, до Ню Йорк където се запознава с хора, които се занимават с неговата работа, пеят неговите песни. Искаме да покажем неговата страст за живота и определението, че свободата трябва да се изнесе на свой гръб", подчерта Миркович, допълвайки че екипът, в предходните 10 години, за нуждите на филма е заснел някои хора, които вече ги няма - Есма Реджепова, Соломон Берк.

Гостите, т.е. изпълнителите от "Нишвил", които са работили с Байрамович екипът на филма е снимал нерядко точно на фестивала в Ниш.

Премиерата на филма Аз съм Шабан, ако всичко тече по план, можем да очакваме до края на 2021 година.

Крал на ромската музика

Титлата крал на ромската музика Байрамович е получил в Индия, където е участвал по покана на Индира Ганди.

"Неговата песен Джелем, джелем, неговото изпълнение е обявено за неофициален ромски химн на света. Той и Есма Реджепова са белязали ромската музика по тези пространства. Идеята ни е статуята на Шабан да завърши в Залата на славата в Ню Орлеанс", изтъкна Желько Миркович.

събота, 23 май 2020 г.

Сърбия - страната от която започва оправянето на тениса


Фактът, че най-добрият тенисист в днешно време идва от Сърбия може би досега не беше най-значим. Може би не беше твърде важно, че многократно през миналия сезон имахме петима представители в Топ 50 на ранглистата на АТП, че изминалото десетилетие в женския тенис беше белязано от две девойки с фамилия на "ич" или че имаме най-малко три изключително уважавани тенис академии. Всичко това досега вървеше някак като "гарнитура" покрай историята за успехите на нашите тенисистки и тенисисти.

Сега, в моментите когато "белият спорт" се бори за оцеляване и опитва да установи нова система, която, в най-голяма степен, ще прилича на онази отпреди три месеца, Сърбия играе решаваща роля.

Намеци, че тенис сезонът може да бъде унищожен дойдоха на 9 март, със съобщението на организаторите, че Мастърсът в Индиън Уелс е отменен заради пандемията корона вирус.

В този момент, бяха заразени малко над 110 000 души и вирусът се разшири в около 100 държави, докато сега са регистрирани над пет милиона случая, от които почти 350 000 със смъртен изход. Индиън Уелс "повлече крак" и след това подред започнаха да се отменят не само тенис турнири, а и останалите спортни събития.

Спортът на планетата Земя спря напълно, ако изключим Беларус и Таджикистан (до някакъв момент), а докато траеше размислянето кога и как нещо от това ще бъде продължено, в първи план изникна нов въпрос - дали ще "преживеят" онези, които от спорта не са спечелили достатъчно?

По-слабо класираните играчи трябваше да получат някакъв вид помощ, защото, в противен случай, щяха да са принудени да мислят за завършек на кариерата. Новак Джокович, председател на Съвета на играчите, направи план за спасение на тениса и формиране на финансов фонд.

Представен е на 18 април - бе съобщено, че най-добрите 100 в света индивидуално и първите 20 играчи на двойки ще участват във финансовата подкрепа. Най-добрите пет в света ще дарят по най-малко 30 000 долара, онези от 5 до 10 място ще отделят най-малко по 20 000, от 10 до 20 позиция по пет хиляди по-малко, тенисистите класирани от 20 до 50 ще дарят по 10 000 долара, докато онези от 50 до 100 ще платят по 5000.


Същите суми би трябвало да дарят и споменатите играчи на двойки, което би означавало да се съберат малко над милион долара, а с подкрепата на Тенис асоциацията на професионалистите (АТП) и турнирите от Големия шлем, общата сума би трябвало да нарасне до 4,5 милиона американски банкноти.

С някои забележки, особено от Доминик Тийм и Матео Беретини, планът е приет и реализиран, така че беше време тенисът да се върне и в онзи по-важния, състезателен смисъл.

Първият турнир след паузата заради корона вируса е изигран в Уест Палм Бийч, с помощта на фондация "Новак Джокович". Миомир Кецманович стигна до финала, но изгуби от местния играч Райли Опелка.

Следващият по ред ще се играе в Белград, благодарение на друг сърбин - Янко Типсаревич. Идеята на Рафаел Надал за карантинния живот и тренировки на Майорка не заживя, след което нашите момчета поеха нещата в свои ръце и решиха да задвижат тениса от "мъртва точка".

Типсаревич обяви за 15 юни началото на "Първенство на Източна Европа", което ще се играе на терените на неговата академия в СЦ Олимп.

Засега, участие са потвърдили Душан Лайович, Дамир Джумхур, Николос Басилашвили, Виктор Троицки, Димитър Кузманов, Ласло Джере, Миомир Кецманович, Хамад Меджедович и Алехандро Давидович Фокина (мъже), Далила Якупович, Данка Ковинич, Патрисия Мария Тиг, Ясмин Паолини, Ирина Камелия Бегу и Яна Фет (жени).
Спекулираше се, че и Джокович ще участва на турнира на Янко, но през седмицата дойде вестта, че както обяви неговият треньор Горан Иванишевич ще организира серия турнири в градовете из Балкана, под името Адрия тур.

Първият турнир започва от Белград, на терените на ТЦ Новак (13/14 юни), керванът след това се мести в Задар (20/21 юни), след това в Черна гора (27/28 юни) и Баня Лука (3/4 юли). Освен това, планирано е и посещение на Сараево, в неделя, 5 юли, където Новак и Дамир Джумхур ще изиграят демонстративен мач.

"Хора, скоро ще се видим на тенис терена. Идемо!", написа измежду останалото Новак в социалните мрежи.

Поред Джокович, който ще играе във всички турнири, най-голяма звезда на това спортно мероприятие ще бъде 26-годишният Доминик Тийм, трети тенисист на планетата, трикратен финалист в Големия шлем, носител на 16 титли, включително и една от Мастърс 1000 (Индиън Уелс).

Участие в Адрия тур потвърди и българинът Григор Димитров, момък чиято трета позиция в класирането му е най-доброто постижение, а в момента е №19 в света. В кариерата е спечелил осем титли в индивидуалната конкуренция и е един от най-качествените състезатели от тези пространства.

От местните играчи, ще участва и Виктор Троицки, член на златното сръбско поколение от 2010, което спечели Купа Дейвис, а в отборните надпревари за родината е печелил и АТП Купа през тази година, както и Световната купа през 2009 и 2012. Най-големи успехи записа през 2011, когато се изкачи до №12 в света. Спечелил е три титли индивидуално досега - Купа Кремъл и два трофея в Сидни.
Още големи имена от Европа обявиха пристигане на благотворителния турнир, който е измислен за събиране на средства за хуманитарни проекти из региона, сред които са и програми на фондацията "Новак Джокович" за ранно развитие и образование на деца. Също така, желание на организаторите е да се помогне на тенисистите да се върнат във форма и състезателен ритъм, след ситуацията с корона вируса.

Системата, която ще се използва е раунд-робин, което означава, че ще има две групи от по четирима играчи и всеки ще играе с всеки. Конкретно, в събота всеки тенисист ще има по два мача, а в неделя още един мач в групата, за да след това да се играе финал между двамата най-добри. Предвидено е да се играе до два спечелени сета, до четири гейма.

Спортният спектакъл в Белград ще е предхождан от турнир на Тенис съюза на Сърбия, в обичайния формат с квалификации, които започват от понеделник, до финал, който ще се проведе в петък. Този турнир се играе за награден фонд, който ТСС вече е отделил с помощта на Новак Джокович.

В конкуренцията на възрастните тенисът ще се върне в Сърбия от 30 май - стартира серия от шест турнира, под името ТСС тур. Наградният фонд за мъжете ще е 2550 евро, за жените 1835 евро.

"Наясно съм с проблемите с които се сблъскват голям брой тенисисти от нашите страни, с много от тях съм във връзка, и знам че преминават през сериозни затруднения. Затова решихме заедно да направим план, който ще помогне на играчите да пребродят този период. Ще бъдат изиграни шест турнира за мъже и жени, осигурени са наградни фондове, ще организираме и младежки турнири, а ако е необходимо ще помогна и с лични средства всичко да се проведе по качествен начин", подчерта най-добрият сръбски спортист.


Жребият за главния турнир ще бъде с 28, а за квалификациите с 64 играча.

"Освен това, ще дам максимална подкрепа на турнира, участниците и организаторите в стратегически смисъл, откъм реклама, но и по всеки друг начин, който е необходим. Искам да благодаря на Данило Петрович, който има голяма роля в реализирането на проекта и който много помогна да стигнем до едни такива идеи. Припомням и че всички турнири ще спазват мерките за здравна сигурност, защото за нас опазването на здравето на всички участници е един от приоритетите", допълни Джокович.

Осемте най-добри състезатели в двете конкуренции ще участват в Мастърса, който по програма е от 14 до 16 август, на терените на Тенис център Новак.

"Благодаря на Новак Джокович за изключителната реакция, и на желанието да помогне на сръбския тенис. Горди сме с това, че имаме неговата подкрепа и че в годините назад ни е насреща и дава възможност тенисът в Сърбия да живее и да се развива", каза Мирко Петрович, президент на ТСС.

Ясно е, че всички наши тенисисти са разпознали сериозността на ситуацията в която се намира техния спорт и предано работят, за да се върне тя възможно най-бързо в нормалното. В Сърбия, поне засега, ще се играе най-добрият тенис - докато другите държави не тръгнат по същия път.

Автор: Никола Джукич