Момчето и пуканките. Малкият голям Човек

Белградчанката Даниела Йеремич мислила, че излиза на своята обичайна фотографска разходка да снима белградски фасади на 9 септември 2012 г. А хванала нещо друго - една от най-потресаващите и най-докосващи гледки, които е виждала на белградските улици.

Разхождайки се през навалицата по улица "Крал Милан", през непрестанната война между шофьорите на автомобили и пешеходците, в мърморенето на клаксони и бързите стъпки на хората, Даниела попаднала на малко момче.

Седяло на тротоара, само, най-самотното дете на света. Държало в скута пуканки. Вероятно някой му ги е купил. И изглеждало, че това е първото нещо, което яде през този ден. Може това да му е било и закуската, и обяда и вечерята, кой знае.

За хората, които минавали покрай него бил невидим - да, въпреки че те вероятно всеки ден имат и закуска и обяд и вечеря.

А тогава се случило нещо, заради което на Даниела, както ни разказва, й се свило гърлото.

Няколко гълъба, привлечени от мириса, започнали да се скупчват около него, а той, без секунда замисляне, пуснал пред краката си своята закуска, обяд и вечеря - и ги споделил с тях.

Смял се.

Най-самотното дете на света, със скъсани лакти на мръсната блуза и гладен поглед - се смеело от щастие, докато делил с птиците единственото което има.

"Не можех да не снимам. Погледах го вкаменена, докато другите, които минаваха край мен ме гледаха като луда... Така се усещах", спомня си Даниела, която споделя с нас направените снимки от този ден.

Въпреки че всичко продължило само няколко минути, тя и днес си спомня за това момче, сякаш е тук. И си спомня урока, който я е научил през този ден, докато опитвала да сдържи сълзите.

"Толкова малък, толкова малко има, но има душа... А вие?"