Режисьорът Емир Кустурица откри юбилейния 60-ти Панаир на книгата в Белград. В своята беседа "Бъди грамотен", Кустурица се върна в 19 век когато писмеността по нашите краища е донасяла специално място в обществото.
"Когато някой казва за някого, че е грамотен, гласно изразява уважение към тази особа над чиято глава кръжи облак, покривайки главата като голяма тайна, но и не по-малко събрана сила. Грамотният не е бил съвършен, но това му е било намерение", каза Кустурица.
"Писменият е тежал като истината, добротата и възвишеността. Не е имал никаква връзка с антигероите, които стават олицетворение на времето в което живеем. Никога не е бил изцяло действителен, но сме се ръкували с него. Изглеждал е като образ, който е излязъл от някоя книга, бликнал пред нас като самата истина, че без запомнени картини и цели глави от книга няма писмен човек! Писменият е бил човек върлина, необуздан, възбуден като Оскар Уайлд, но с думи като със сабя знаел да раздели вкус от безвкусие и да ни покаже пътя и начина как да мислим. Напълно различен от сегашния антигерой, селфи човека самовлюбен, онзи който не вярва в историята, схваща корпоративния капитализъм като съдба и работи да докаже, че неговия комшия, но и целия народ не струва зърно боб! Той прави селфи снимки със своя айфон и с голяма възбуда следи развитието на всяко акне на лицето".
Говорейки за своите младежки преживявания, които е придобил чрез "писмения човек" Кустурица каза, че на нас "тайните механизми в започналите духовни процеси е показвал писменият човек. Учили сме лекция от студента Расколников, а когато не ни е било ясно защо той иска да убие бабата лихварка, препускали сме по страниците на неговите патила, преживявали сме неговите дилеми като свои и сме научили от него какви изкушения и неволи ни чакат и сме разбрали по-добре от него, че сме изживели два живота".
Кустурица поетично се запитва: "Колко е пуста младост, която не е открила Антон Павлович Чехов?".
"До ухото на неговия юнак вятърът носи думите обичам те въпреки че не сме сигурни дали големите думи е изговорила онази, в която той е бил влюбен, но речта носена от вятъра е станала символ на любовта. Какво би било, ако нашите души не са преплували през толстоевите думи в които светлината пада и на най-малките детайли! Знаехме цвета на копчетата на мундира на Вронски, а лицето на Ана Каренина е било по-ясно от ярка актриса на филмовия екран. Всичко това, докато нас са водили страниците по които сме били огрявани с благородство, а веднага след това от вълни свирепи човешки чувства, а после в сянката на големи думи се развивали снажни и модерни усложнения. Ако го нямаше Булгаков, как щяхме да усетим абсурд и парадокс. Малко е времето да се изброят всички писатели, които не са еднакви, но не по-малко важни, за да може да станеш писмен".
"Че не всичко е изгубено, а никога не е изгубено всичко ни потвърждава появата на тези, които като самотно знаме в пустиня се веят и потвърждават за нас, че има писмени, но не са ни в погледа! Стиснати измежду хиляди информатични чудеса, ютуб, риалити шоута, но и отредената политическа коректност най-новата версия на глобалната автоцензура. Написалият тези редове вярва, че такива знамена има и повече отколкото вярваме, понякога се ръкуваме с тях, а не знаем, че са те", разкрива Кустурица и със съжаление констатира, че никога не е имало толкова книги, никога човек не е имал достъп до такива купища изписани страници и никога не е имало по-малко писмени.
С неудоволствие констатира, че "днес няма някой да не пише, а малко които четат. На такъв фон расте онзи друг човек когото нарекохме селфи и като проектирана кръчмарска мъжкарана е поставен пред нашите очи и няма да бъде махнат докато не се случи голям катарзис".
"Нарастването на куп объркани понятия и идеи, че достъпността до информация е същото като образованието, във времена на метастаза на властващата идеология на парите и лакомията, в която единственото важно е следата от пъпката на лицето. Първо селфито обърка реалността с реализма за който Достоевски казва, че е най-фантастичния от всички линии", казва Кустурица.
"С какво тази реалност се мери и с какво се съпоставя, ако не със споменатите глави от книги, които помним. Ако не знае да сравни съществуващия свят с несъществуващия, ако не може да направи своя собствена картина на света, а това може да направи писмен човек, онзи другият живее живот в който не трябват камери, за да стане всичко риалити шоу, върховен израз на неопаганската цивилизация чиято цел е да се изведе доказателството, че сме мръсници, мошеници и крадци и че трябва непрекъснато да ни наказват, която постоянно помпа идеята за нашата ненужност, а скрита тенденция е злите политически намерения на световната плутокрация, представяне на доказателства за нашата фаталистична склонност към биологичното", изтъква Кустурица.
Да си писмен, казва Кустурица, това е формула, която отваря вратите на постижими тайни и благодетели, които човек може да направи в своя краткотраен престой на Земята. Ако е писмен, допълва, тогава човек може да бъде щастлив, ако не е писмен как да познае Джонатан Френзен, американски писател, който вече е върнал световният роман на висотата на Толстой, духовните пейзажи на Бернхарт.
"Отваряйки панаир, който винаги ме е привличал като място където човек лесно би се излъгал заради големия брой хора, че се отваря панаир за автомобили, а не книги и където някъде между книгите тече река от хора бежанци от реалния живот към множество книги също както вярващ бяга от Бога! Не по-малко ценна е и мисълта, че тук временно възкръсва онзи писмен човек за който съм говорил, че тук свободно ходи и връща картини от миналия век, че ако не другаде тук е аплодиран и видян, както са го забелязвали някога в града където е бил главен образ и да го види някое дете в чийто живот в бъдеще, като порасне като нас, ще бъде напълно различно", завършва Кустурица своята беседа, отваряйки белградския панаир на книгата.
