8-годишен продава малини да си купи книги за училище

 
Йован Гайич (8) по цял ден стои край пътя в Ситница и предлага на минаващите малини.

Много се спират, разговарят с него, снимат се и купуват. Йован, на който не му пречи голямата жега, разказва, че малинакът до близките къщи го засадили неговите родители Божана и Милош, но цялата грижа за него са поели той и по-голямата му сестра Йована.

- Събирам пари за книги и за училище. Планирам да си купя нова раница, а мама е обещала да ме заведе в Баня Лука. Казва, че там има всичко за купуване и много какво да се види, а аз се радвам на това - без заобикалки обяснява момчето своите мотиви, които го подтикват да бере, опакова и предлага почти презрели, но сочни малини.

Завършил е втори клас на основното училище "Петар Кочич" в Ситница, а в бележника най-високата му оценка е петица (по петобалната система - б.р.). За своята работа през лятото и решителността със собствени ръце да осигури по-добри условия за учене заслужава чиста десетка.

- Сутрин ставам около шест, поливам малинака, тогава бера малините със сестра ми и изнасям край пътя. Тук имам дървен стол, чадър, бутилка вода - описва момчето своето "работно място" край врелия асфалт, който от време навреме се освежава само от планински полъх.

- Всички ме питат нещо, казват - откъде ти е шапката, дали би я продал, на колко години си, какъв ученик си... Всичко ме питат хората, които минават оттук, а аз отговарям - разказва детето в черна шапка под която доминират руси кичури и любопитни очи насочени към пътя от посоката на Баня Лука по който пътуват автомобили между Мърконич и Ключ и към Адриатическо море.

- Не знам точно колко съм заработил. Всички пари давам на мама, тя ги оставя някъде. Знам само, че една купичка малини е пет марки (босненски - б.р.). Това не е скъпо. Никой не се оплаква, само се усмихват и плащат. Понякога ми дават и повече... Сладки са моите малини, не трябва да им се добавя захар, сигурно е - уверява Йован, хвалейки своето производство докато между пръстите му по дланите, до лактите тече тъмночервен сок.

Предприемачески дух

Докато разговаряме с Йован Гайич за лятната ваканция, училището, стадата овце и крави, които има наоколо и скорошния събор в чест на Петар Кочич, ни разкрива своята тайна.

- Искам да се науча да карам Юго, онова до къщата, но тате още не ми разрешава. Казва, че е достатъчно, че знам да карам колело. Какво е за мен колелото - нищо. А има деца, които знаят да орат с трактор. И това бих искал да мога, за да засадя по-голям малинак, а малините с Югото да закарам на площада в Баня Лука. Това би било много добре - казва Йован.

Черногорската тв прекъсна парламента, за да излъчи Джокович

Решението на Националната телевизия на Черна гора в сряда вечерта да прекъсне излъчването от парламента заради мач на Новак Джокович от турнира Роджърс предизвика жестока реакция на местен политик.

Обществената телевизия излъчила двубоя на Ноле с Жил Мюлер в Торонто, което не се допаднало на представители на управляващата партия в Черна гора.

Председателят на Либералния съюз на Черна гора Андрия Попович реагира много негативно.

"Джокович е световен ас, но с такива действия обществената телевизия не застрашава сръбското население, а този парламент и гражданите на Черна гора", заяви Попович.

На неговите думи реагира заместник председателят на парламента Сульо Мустафич, лидер на Босненската партия.

"Новак е голям световен ас, няма да го слагаме в огради от какъвто и да е вид".

Световен шампион по кръчми? Сръбско село

 
В началото на века в селото имало 16 кръчми, една на десет жители. Днес са наполовина, но продължават да имат най-много на глава от населението в Сърбия.

На всеки 19 жители по една кръчма! Това е статистически факт, който важи за шумадийското село Гружа, по средата на пътя между Крагуевац и Кральево. Това място най-вероятно държи световният рекорд по този показател.

Селото се простира на 12 хектара и почти цялото е сместено на една улица. И това не е краят на чудото, в това село преди 15 години имало 16 кръчми - на 10 души по една. И всички имат работа, поне така казват. И конкуренцията е в добри отношения. И всички са горди, че далеч по-големи общини нямат дори и половината кръчми колкото тях.

Четвъртък е. Старецът Арсение Джорждевич (88) от близкото село Честин, дошъл в Гружа на пазарен ден. Казва, че има защо да го слушаме, защото има 70 години кръчмарски стаж:

- Тези кръчми са нужни, защото в Гружа на пазарен ден идва народ от няколко околни села. Отидете първо "При пътника", тази кръчма съществува и преди селото - показва ни с пръст посоката дядо Арса и продължава по своя път.

Радослав Вельович е собственик на най-старата кръчма, строена през 1880 година, същата година в която грейва първата крушка в кръчма, в Белград. Тази гружанска кръчма не се казва "При пътника" както местните казват, а носи името на селото - "Гружа".

- Народът е свикнал с някогашното име, кръчмата вече няколко пъти е сменяла името, в зависимост от собственика. Сградата е най-старата в този край, в централната част на улицата, вероятно е тук още преди повечето къщи и всички други кръчми. Построил я е Милош Туцакович, казвала се е "Туцаковича кръчма". Аз я взимам под наем 11 години от собственичката, която живее в Германия. Някога това е била кръчма и дом за събиране на младите, за селяните, всичко общо около 400 квадрата - обяснява Вельович, който е обновил пространството, но мъдро е оставил зидовете от тухли голи, защото са стари над век.

До "Гружа" е кръчмата "Гущер", а за собствениците в селото казват, че може би са най-работливите в края. Преди "Гущер" е "Милер", повече кафене отколкото кръчма. Надолу по улицата е пекарната "Роня", казват преминаващи. Нито е пекарна, нито се казва "Роня".

- Кръчмата се казва "Раша гурман", а пекарна отдавна няма. В години съм, в които това не мога да направя. Държа тази кръчма от 1980 година, а моят баща от 1936 г. Моите деца се занимават с други професии, народът напусна селото, все по-малко гости има. Докато ме държат краката ще работя, после затварям и аз - казва Миодраг Рафаилович Роня, който все още има кантар за мерене на печиво.

По улицата все пак се носи мирис на печиво, на метър от Роня. Мирише от кръчмата "Луис", казва минувач, който бърза към площада за пазара, а съпругата му го вика да му купи долно бельо. Кръчмата и този път не се казва така както каза минаващият. Казва се "Нашият оазис". Собственик е Деян Милойевич Луис, най-младият кръчмар в края, със стаж от три години, което за Гружа е старост на бебе на половин ден.

- Отвън кръчма, вътре ресторант, на етажа кафене, това сме ние. В градината - питие, в ресторанта се яде свежо печиво всеки ден, на етажа се пие еспресо и коктейли. Работа има, как да няма! Няма тука - няма работа, трябва сам да си я създадеш! Дай качество и добри цени и ето работа - твърди Деян Милойевич Луис, най-младият кръчмар и при появата на купувачи на печено тича да обслужи клиента.

Селянин в гуменяци казва, че му трябва кило печиво за гости, "но да бъде", добавя. Деян отговоря "ще бъде" и печивото е отрязано и опаковано за две минути. За това време го викат гости, които искат да платят, а са закусвали горещо печиво в 10 часа сутринта.

До "Нашия оазис" е кафене, а до него от другата страна на магистралата е "При самара". Държат я майка и син - Йованка и Бранко Златич.

- Нашата кръчма съществува от 25 май 1985 година. Отворил я е моят баща, а така се казва, защото това ни е прякор от прадядо. Имаме всякакви готвени ястия и печиво всеки ден, само клиентелата да е повече. Все пак, нямам никакво намерение да работя каквото и да е друго, защо да го правя, имам най-хубавата кръчма - казва младият Бранко.

И още не е краят, на няколко стотин метра от "Самара" е кръчмата "При Снежа". И тя има клиентела, от години назад.

Всички тези кръчми, особено когато са били 16, значително са допринесли за напредъка на селото, защото за много сервитьорки работата в кръчма е била трамплин за брак. Собственикът Роня до началото на 2000 г е омъжил 12 свои сервитьорки, а една се омъжила след два дни стаж.

Село Гружа някога се е казвало Слепак, а преди един век получило сегашното си име и се нарича като целия този край на Шумадия - Гружа. В село Гружа има 153 жители и осем кръчми.

3 държави от Балканите са в Топ 10 на най-високите на планетата

 
Три държави от Балканите са в Топ 10 на най-високите мъже на планетата. Най-предно класиране заема Босна и Херцеговина - шесто, седма е Хърватия, а осма Сърбия. Резултатите от изследването сравняват период от 100 години. Съвременните са от 2014, а предишните от 1914. Тогава балканците съответно са били 19, 22 и 30.

Народите с най-високи мъже през 2014 г (в скобите 1914 г)

1 Холандия (12)
2 Белгия (33)
3 Естония (4)
4 Латвия (13)
5 Дания (9)
6 Босна и Херцеговина (19)
7 Хърватия (22)
8 Сърбия (30)
9 Исландия (6)
10 Чехия (24)

Сръбските мъже за един век са пораснали средно с 13,2 см (от 167,4 на 180,6 см).

От друга страна жените от Сърбия са отбелязали още по-голяма разлика. Средно сръбкинята днес е по-висока с 15,7 см от своите предшественички от началото на първата световна война (от 152 на 167,7 см).

Новото изследване показва, че жените от Латвия и мъжете от Холандия са най-високи в света.

Народите с най-високи жени през 2014 г (в скобите 1914 г)

1 Латвия (28)
2 Холандия (38)
3 Естония (16)
4 Чехия (69)
5 Сърбия (93)
6 Словакия (26)
7 Дания (11)
8 Литва (41)
9 Беларус (42)
10 Украйна (43)

Мъжете от Холандия имат среден ръст 182,5 см, докато мъжете от Източен Тимор са най-ниските в света и средно са само 159,8 см, докато най-ниските жени на планетата са в Гватемала - 149,4 см.

В изследването за развитието на височината по света участваха над 800 научни дейци от организацията NCD Risk Factor Collaboration в сътрудничество със Световната здравна организация.

Сред обявените данни в списанието Илайф, става ясно, че в последните 100 години най-много са пораснали иранските мъже и южнокорейските жени.

Голф 2 получава паметник в Босна и Херцеговина

 
В рамките на Фестивала за улично изкуство в Сараево е представено идейно решение за паметник посветен на култовия автомобил Фолксваген Голф.

Магистърът по скулптура Даниел Премец разкри, че идеята за паметника се е родила преди 10 години, но чак сега е решил да я осъществи.

"Има специална емоционална връзка с Голф 2 от всички граждани и поколения на Босна и Херцеговина. Има особена стойност за предвоенното благосъстояние, защото не е можел да го има всеки и има изразена потребност и героизъм във войната, защото много хора дължат своите животи на това возило", обясни Премец.

По неговите думи, периодът от 1992 до 1995 година не е "скулптурно отбелязан", а Голф 2 е "помагал" на гражданите, защото превозвал различни неща, хора, ранени и въпреки всичко издържал.

След представянето на идейното решение започва извършването на проектното решение, а скулпторът в проекта ще си сътрудничи с познатия боснохерцеговински фотограф Миломир Ковачевич Страшни.

"Фотографиите ще ни подсетят какво е бил този автомобил", заяви Премец.
 

Привърженик към Ноле: Тебе баща ми те обича повече от мен

 
Най-добрият тенисист в света Новак Джокович завърши почивката в известния испански курорт Марбея.

Пред първата ракета в света предстои турнира Роджърс в Канада, а след това участие на Олимпийските игри в Рио.

Джокович акцентира върху това, качвайки снимка в социалната мрежа Инстаграм.

"Батериите са заредени. Готов съм за нови предизвикателства".

Привържениците на Новак набързо направиха снимката харесвана от хиляди и я коментираха, а сред тях изпъква един:

"Тебе моят баща те обича повече от мен".
 

10 г от първата титла на Новак

 
През 2006 година с титлата в Амстердам започна една от най-големите тенис кариери в историята на този спорт.

Най-добрият тенисист в днешно време Новак Джокович преди точно десет години в холандския град Амстердам спечели първия си АТР турнир.

Тогава 19-годишният Новак във финала беше по-добър от чилиеца Николас Масу, когото победи без загубен сет със 7:6 и 6:4 и този ден ще остане запомнен като началото на една от най-големите тенис кариери в историята на "белия спорт".

Широката тенис общественост тогава за пръв научи за Джокович, който през същата година успя да влезе между 20-те най-добри в света, а през следващата и сред първите 10.

Интересно, първият съперник на Новак в Амстердам беше Борис Пашански, а след като елиминира сънародника си последваха победи над Жиба, Жискел, Гилермо Кория и в края, за титлата, Масу.

И всичко това Новак успя да постигне със стил, който по-късно ще стане негов запазен знак в повечето негови победи - без изгубен сет, като още тогава за мнозина стана ясно, че присъстват на раждането на нов шампион.

Това което също така е важно да се изтъкне е, че Джокович участва на турнира с покана от организаторите като "обещаващ младеж", а не на основата на класирането в АТР, което и до днес холандците изтъкват с гордост.

- Температурите бяха между 35 и 40 градуса, най-топлото издание на нашия турнир в историята, така че всички играчи се оплакваха. Всички освен Джокович, той винаги се разхождаше из комплекса с широка усмивка, суровите условия сякаш не му влияеха. Беше много отворен, държеше се нормално и с голямо удоволствие участваше в "детските дни" на турнира. Не идваха много при него, защото за холандските медии той беше доста непознат. Чак ме и питаха защо съм избрал него, но в това беше чара на турнира - да доведеш бъдещия шампион. Платихме му някакви пари да се появи, но в сравнение с върховите играчи, не си заслужава и да се споменава - заяви тогавашният директор на турнира Ханс Юлиус.

На следващата година сръбският тенисист направи голяма крачка в кариерата - благодарение на добрите игри в Индиън Уелс, където беше победен на финала от Надал, и Кий Бискейн, който спечели (отмъщавайки на Надал в четвъртфинала), Новак влезе в Топ 10 и оттогава вече никога не излезе от десетката.

Останалото, както се казва, е история...

Филм вдъхновен от Новак Джокович се бори за награда на престижен фестивал

Във филма е показано детството на Джокович, любовта към тениса, както и моментите на бомбардировки над Сърбия и неговата готовност да стане най-добрият играч в света.

Полякинята Зузана Жижак преди година публикува шестминутен анимационен филм за най-добрия тенисист в света Новак Джокович.

Филмът със заглавието "Айде" е дипломна работа на младата полякиня, която сега завършва магистратура в Университета по изкуства в Лондон.

- Исках да, колкото умея с моите знания за изкуството, представя на света историята на невсекидневния живот на Джокович и неговия път към номер едно в света. Уимбълдън заема специално място в неговия живот и затова е избран точно този момент филмът да се пусне на бял свят. Искрено се надявам да имам възможност да се запозная със сръбската звезда лично и да му връча DVD с този филм, заяви Зузана.

Филмът за тенисист номер едно в света е в жестока конкуренция за награда от престижния фестивал за спортни филми, който ще се проведе на 28 юли в италианския град Палермо.

Мотивиращите думи на Гърбич преди историческата победа

Това което Никола Гърбич не успя като играч го направи като треньор на Сърбия - изведе страната до първа титла в Световната лига, а след 3:0 в сетовете срещу Бразилия в големия финал в Краков, легендата на сръбския волейбол разкри какво е казал на играчите преди борбата за златото.

"Знаете, във волейбола, когато отивате да сервирате, а някой преди вас е направил грешка, тогава се случва един хаос в главата, плашите се да не сгрешите и вие. Ние играхме и миналия сезон финал, но сега казах на играчите... Казах им: Хей, не трябва да бъдете съвършени. Не ни доведе вашето съвършенство дотук, а онова което сте. Това което сте вие в същината си. Играйте за себе си. Наслаждавайте се на терена", разкри Гърбич.

И неговите момчета се насладиха. Толкова, че сгазиха силната Бразилия с 3:0. Запитан дали е очаквал, отговори с голяма усмивка:

"Абсолютно! Мисля, сериозно сега... Рядкост е това на такова ниво. Не се сещам, искрено, някой да е бил Бразилия с 3:0 на финал на такова елитно състезание. Работихме отлично през този месец и нещо. Не се подготвяме за олимпийските игри и затова играхме така, с пот стигнахме до титлата".

Селекционерът на "орлите" казва, че не мисли за себе си като за творец на успеха.

"Аз едва започвам треньорската кариера, това ми е втора година. Игровата кариера е зад мен, моето единствено желание е отборът и аз да се усъвършенстваме."

Изглежда това желание се сбъдва много по-бързо отколкото някой можеше да се надява. По друг начин не трябва и да бъде когато подготвите съвършено отбор за най-голямото предизвикателство, а после кажете на играчите: "Не се плашете от своите грешки, от вас не искам да сте съвършени, а да бъдете това което сте. Това което сте в същността си. Наслаждавайте се на терена."

10 характерни белега на хърватите

Всички ние си имаме национални черти и забавни малки неща за които с шега казваме "това се случва само тук, човече". Това което предстои да прочетете са само част от нещата, които хърватите знаят за себе си, или някои знаят, но още не са наясно с тях. За вас, които искате да станете хървати (чрез брак може би) или имате хървати приятели или роднини, прочетете това, за да знаете техните грижи! Като всички националности, ще видите, че хърватите също се забавляват в живота, когато се намерят в мултикултурния свят и започнат да осъзнават различията си.

1 Твоите баба и дядо пият по чашка ракия за закуска
 
2  Татко ти настоява ти да донесеш "шиба" (шибащия прът) и после ще те спука от бой с него
 
3 Родителите ти настояват, че ще станеш никой, ако не завършиш университет
 
4 Майка ти мие чиниите преди да ги сложи в съдомиялната
 
5 Вегетарианството не е концепция, която родителите ти разбират
 
6 Живееш с родителите си докато се ожениш
 
7 Мама мисли, че всеки път щом се разболееш е, защото не ядеш достатъчно
 
8 Баба и дядо носят поне три слоя дрехи през всички сезони
 
9 Когато е ядосан, не е рядкост татко ти да те прати в "пичка ти майчина"
 
10 Позволено ти е да ходиш на почивка само в родината, което съвсем не е лошо :) 
 

Сръбски атлет взима неплатен отпуск да участва на Олимпиадата

Атлетът не може да намери работа по специалността, така че започнал във фабрика "Юри", която му дала неплатен отпуск за участието на Олимпийските игри в Рио.

Ненад Филипович, единственият нишлия който ще се състезава на тазгодишната Олимпиада, трябвало да вземе неплатен отпуск в корейската "Юри", за да отпътува към Рио де Жанейро, защото с оглед на това, че няма постоянна работа, няма право на платена почивка.

- Жал ми е, че трябва да кажа, че корейците направиха за мен повече отколкото моят град. Въпреки че съм завършил Университета по физическо възпитание, въпреки че за трети път участвам на Олимпиада, въпреки че представих Ниш на три световни първенства, нищо от това не е достатъчно да получа работа в специалността. Работих в разни градски институции, предимно с деца, беше ми обещавано, че ще получа постоянна работа, но всичко останаха празни думи. Повече не можех да издържам съпругата ми да издържа двете ни деца и мен и реших да застана на поточната линия във фабриката. В "Юри" съм от юни миналата година, не ми е лесно, но друг избор не съм имал. Трудно е да се споят физически труд, нощни смени и задълженията, които изисква спортът. Случвало се е да не видя семейството и по седмица, но не се отказах от мечтата си да участвам и на тази Олимпиада - казва Филипович.

По думите му е положително изненадан от реакцията на своите работодатели на молбата му да му бъде дадена възможност да участва на Олимпиадата.
- Още съм с договор, не съм в постоянни трудови взаимоотношения, можеха, ако искаха, лесно да ме освободят. Вместо това, на тях им е много приятно, че между своите хора имат и успешен спортист и веднага уважиха моята молба - заявява атлетът.

- От друга страна, не мога да разбера как предишното градско ръководство оглушаваше за всички мои молби. Мислех че ще им бъде драго, че Ниш има такъв успешен спортист. Въпреки това, освен 150 000 динара, колкото получих за подготовка, нищо друго не направиха. Най-много ме боли, че не ми дадоха възможност да работя професията за която съм учил. Надявам се, че новите хора, които управляват Ниш ще мислят различно.

Филипович изтъква, че положителното отношение към спорта и на спортиста изпраща правилно послание към младите поколения, които лесно тръгват извън пътя.

Ненад е роден през 1978 г и е един от 12-те атлети, които ще представят Сърбия на Игрите в Рио. Неговата дисциплина е бързото ходене, като е участник на олимпиадите в Пекин и Лондон. Личният му рекорд на 50 км е 3 часа 59 минути и 17 секунди. От февруари е в неплатен отпуск, за да се подготвя на бреговете на Власинското езеро за старта на 19 август.

10 характерни белега на сърбите

Всички ние си имаме национални черти и забавни малки неща за които с шега казваме "това се случва само тук, човече". Това което предстои да прочетете са само част от нещата, които сърбите знаят за себе си, или някои знаят, но още не са наясно с тях. За вас, които искате да станете сърби (чрез брак може би) или имате сърби приятели или роднини, прочетете това, за да знаете техните грижи! Като всички националности, ще видите, че сърбите също се забавляват в живота, когато се намерят в мултикултурния свят и започнат да осъзнават различията си.

1 Имате гоблен "Косовска девойка" на стената си


2 На сватбата ти първата песен винаги е "Днес майка жени своя син"

3 Поне един от приятелите ти се казва Драган


4 Караш автомобил, който е по-хубав от този на родителите ти


5 Имаш 120-литрова бъчва вино и зеле в гаража


6 Започнал си да пиеш от 12-годишен


7 Майка ти настоява, че трябва да ядеш нещо с лъжица поне няколко пъти седмично


8 Сръбско момиче опитва да изглежда на 23, а всъщност е на 15


9 Изплашен си от Бабарога (б.р. - Баба Яга)


10 Знаеш, че си сърбин когато не работиш, но с лекота харчиш по 200 евро по заведенията през уикенда
автор: Вилк Ватрославски

Сръбски болид за 60 000 евро, лети по света

 
Студенти от Машинния факултет в Белград, след дълги месеци упорита работа, представиха ново возило. Изработването на "пътната стрела" е струвало около 60 000 евро.

"Пътна стрела 2016" е готова да отлети в света. Студентите от Машинния факултет в Университета на Белград довършиха своето копие - истински болид от Формула, който до най-малкия детайл са направили сами.

Това е четвъртото четириколесно возило което студентите правят за последните пет години и с него участват на световни състезания. Споделят, че са купили само двигателя и някои дребни неща, а повечето части са направили и монтирали сами. Тазгодишната "Пътна стрела" е по-добра от предишните, има съвременни материали, подобрени характеристики, класически двигател с вътрешно горене, но за състезанията са направили и модел с електродвигател, който ще е готов следващата година. Следващият болид ще е на ток.

"От октомври започнахме да проектираме и цяла години се занимавахме само с този проект", казва за "Вечерни новости" Джордже Йевтич, студент в Машинния факултет, член на отбора и един от четиримата пилоти на болида в състезанията. - Отборът е доста голям и участват и колеги от Електротехническия факултет, Факултета по организационни науки, Технологично-металургичния, Пътния, Икономическия и Факултета по изкуства. Най-много сме от Машинния. Всеки има своя задача - от дизайна до бизнес плана. В началото бяхме 70, но останахме 50 човека в отбора. На състезанията ходим по 20. Има и момичета в отбора.

Изработването на болида, без студентския труд, струва около 60 000 евро, оценяват тези млади инженери. Показват носещите точки, като едната двойка струва 14 000, а другата 17 000 евро. Амортисьорите и пружините са, добавят, около 4000 евро.

"Много е скъпо, ако се купува всичко. Повечето части се поръчват и правят само в една или две бройки за нас, което много оскъпява производството", обяснява Никола Стефанович, също студент в Машинния, член на отбора и един от пилотите на болида. - Част от средствата получаваме от Министерството на просветата, което вече три години ни обявява за най-перспективен студентски проект. Помагат ни и факултетите, но и спонсори. От производителя получаваме части.

А с новия болид ги чака и нов сезон на състезания. Миналата година са били на позиция 100 в общото класиране, от около 600 университетски отбора. От тях, казват, 70% са от десетте най-развити държави в света. Надяват се тази година в общото класиране да влязат в най-добрите 50, а в отделни категории и между първите три отбора.

PREPUN Amfiteatar: Kako je bilo na predstavljanju nove formule #roadarrowteam #drumskastrela https://t.co/mQ51wyEEvO pic.twitter.com/viXSABQLUh

— MASINAC org (@masinacbg) June 28, 2016