Преди 19 години започнаха бомбардировките над СР Югославия. Според някои свидетелства, особена важност е имало съгласието на Германия за интервенция. Сега един тамошен адвокат е завел наказателни обвинения срещу членове на правителството и депутати.
"Уважаеми дами и господа, с настоящото заради изпращане на единици на Бундесвера в Сърбия и всички останали постъпки, които в следващия период са допринесли за поддържането на тази мисия на Бундесвера подавам наказателно обвинение", започва писмото си немският адвокат Вилфрид Шмиц отправено към Прокуратурата на съюзната държава в Карлсруе на 16 март тази година, както съобщава на своята интернет страница.
Това не е първият правен процес заради участието на Германия в бомбардирането на СР Югославия без одобрението на ООН, но всякак е най-амбициозният.
Защото Шмиц, адвокат от най-западното немско градче Зелфкант, завел дело срещу всички депутати в Бундестага, включително членовете на правителството, които на 16 октомври 1998 година са гласували за участие на Бундесвера в "косовския конфликт" срещу всички работещи в Бундесвера и други немски институции, които са били включени в изпълнението на споменатото решение на парламента. Обвинението гласи: участие в капитално престъпление и подготовка на нападателна война.
От Сърбия до Сирия
"Никой не може да каже как биха се развили за населението събитията в т.нар. косовски конфликт в Афганистан и Сирия ако нямаше участие на Бундесвера. Но Германия сигурно не би се ангажирала военно в Афганистан и Сирия, ако преди това участието на Бундесвера в бомбардирането на Сърбия е било подложено на наказателно дело", пише Шмиц в обвинението.
"С това отказът на немския народ да се включи в тази интервенция против международното право би впечатлил целия свят и всякак би допринесло за това на международното право да се придаде повече тежест", стои в текста. Участието в тази война е било началото на "безброй варианти на военна пропаганда и военна ярост както и на повече противоправни мисии на Бундесвера", допълва Шмиц.
Адвокатът по-рано тази година е завел подобно дело заради участието на немската войска в сирийската война, а в своята интернет презентация обяснява, че вярва "че във всички религии човечността представлява върховен закон за съжителството на всички хора и че религиите, преживявани по правилен начин, са реки, които се вливат в едно и също море, а това безбрежно, неизмеримо богато и несравнимо хубаво море е Бог". Нататък Шмиц се кара с тезите на Маркс, но да се върнем на темата.
Участието на Германия във военна мисия - за пръв път от загубата и окупацията на Германия във Втората Световна война - повело правителството на канцлера Герхард Шрьодер, с министър на външните работи Йозеф Фишер като първа цигулка когато трябвало да се оправдава военния удар над СРЮ. "Не съм научил само: никога повече война. Научил съм и това: Никога повече Аушвиц", заявил Фишер през април 1999, оправдавайки така интервенцията в Югославия. После е твърдял как така не е искал да сравни нацистките и сръбските престъпления.
Признанието на Шрьодер
Бившият канцлер Шрьодер, на практика от загубата на властта е на служба в руски енергиен гигант, преди четири години сам е признал, че е нарушил международното право. Тогава бил актуален въпросът за руската анексия на Крим, така че в един дебат за седмичника "Цайт" политикът от СПД казал: "Разбира се, че това което се случва в Крим представлява нарушение на международното право. Но знаете ли защо съм малко внимателен когато трябва да соча с пръст? Сега ще ви кажа. Защото съм го правил и аз, нарушавал съм международното право."
Шокиращи разкрития е имало и по-рано. Да кажем, че от немските депутати преди началото на бомбардирането са скрити свързани информации от преговорите в Рамбуйе. Това е важно, защото Бундесвер е т.нар. парламентарна армия - за действия на войската не е достатъчно решение на правителството, а е нужна и благословията на депутатите. Както е разкрил левичарският вестник "Тагесцайтунг", докато бомбите вече са падали, "омиротворяващият план" е съдържал Анекс Б, който предвижда свободно движение на трупи на НАТО по цялата СР Югославия. Кореспондентът на този вестник Андреас Цумах, в текст по повод десетата годишнина от бомбардирането, "омиротворяващия план" описва като "американски ултиматум".
Но въпреки тези факти и актуалната живописна жалба, няма изглед че в Германия - а и в други членки на НАТО - някой някога ще отговаря. Чак и за отделни дела направени по време на 78 дни бомбардировки, като разрушаването на моста във Варварин с десет загинали цивилни. Берлинският адвокат Улрих Дост още през 2001 започва процес в съда в Бон, търсейки обезщетение за семействата на жертвите. От това няма нищо.
"С удоволствие водят войни по света"
"Проблемът в международното право е, че на практика от векове съществува имунитет, който пази държавите от обвинения от потърпевши индивидуалности. На нас, в случая Варварин, от началото ни беше ясен проблема с държавния имунитет", заявил Дост още през 2013 в едно интервю за Дойче веле. Но продължава да важи, че само една държава може да съди друга. "Държавите не желаят да променят нищо в международното право, защото и днес, както през 1999, с удоволствие водят войни по света", допълни този адвокат.
Историкът Курт Грич отива и крачка напред: "Фактите говорят, че войната за Косово беше начало, ако искате, на новия световен ред. Косово в началото е било като война в която НАТО си е дал власт да действа извън границите на членките на Алианса", казва той в голямо интервю за Дойче веле по повод публикуването на неговата книга "Войната за Косово".
Той специално изтъква значението на спечелването на общественото мнение в Германия, което веднъж е потвърдил и тогавашният говорител на НАТО Джейми Шей. "На първо място германското отношение към външния свят изглеждаше чуждо: Германия, която от 1945 не е можела да води войни, ако немците дори стоят на страната на доброто, тогава дори ние не смеем да се въздържим", заяви за това Грич. "Не трябва да се забравя, че през 1999 е водена първата немска война от 1945, за пръв път немски войници се бият в чужбина, а не ги води Адолф Хитлер. Ако участват немците, тогава и британците, и французите и другите трябва, това е била логиката."
Мисията на КФОР на Косово е и най-дългата в която Бундесверът някога е участвал. След това следва тази в Афганистан. Герхард Шрьодер е, смята се, спечелил изборите през 2002 благодарение на противенето на немско участие във войната в Ирак. Въпреки че на земята нямаше немски трупи, пилоти са участвали в полетите на Авакс, а войската е пазила американски бази в Германия откъдето е командвана войната. Германия не е подкрепила и интервенцията в Либия през 2011. Заради това решение покойният шеф на дипломацията Гуидо Вестервеле тогава е остро критикуван от някои кръгове, а от други хвален.
