Сърбите непрекъснато са в хаос, това ни е вековна съдба. Но това че умеем да плуваме в хаоса е нашето най-голямо предимство. Неудобно, но предимство, разказва пред Зорица Маркович популярният актьор.
Милош Бикович в последно време по-рядко се вижда в сръбски филми, а причина за това е неговото все по-често ангажиране в руската кинематография, където вече записа успехи. Най-новият филм "Лед", в който играе една от главните роли, стана много гледан от първите дни на прожектирането си. Освен това, в интервю за "Неделник" говори и за предизвикателствата в руската кинематография пред холивудската филмова индустрия, както и за съдбата на все по-популярните сериали в ерата на риалити програмите.
Дали това, че работиш в Русия означава, че си се простил с холивудската индустрия?
Не знам. Това зависи повече от политическите компоненти на Холивуд отколкото от мен. Аз не съм затворен към предложения от Холивуд, но досега, главно, съм получавал предложения за много политически оцветени проекти. Разбира се, че бих искал да участвам в някой добър проект в Холивуд, защото тази индустрия е най-напреднала когато става въпрос за технологията на производство. Също така, притежава най-разпространената мрежа на дистрибуция. Да успееш в Холивуд означава да успееш в света. В момента е така. Но и Холивуд преминава през криза. И кризата е сега. НВО и Нетфликс "разбиват", а те, и подобните на тях платформи, не са толкова свързани със САЩ. Китай и Русия се надигат политически и икономически, с това и възможностите за техните силни кинематографии. Така че да не си в Холивуд не значи, че си маргинален.
Ние непрекъснато изтъкваме сходността, но какво е различно в руския филм, в тяхната кинематография? Съответно какво е и сходно, може и така.
Сходността между руския и сръбския филм? Сходен е кодът, различни са размерите. Москва е няколко пъти по-голяма от цяла Сърбия (говоря за пазара, не за квадратура). Техните филми заработват и от Беларус, Казахстан, Украйна, балтийските държави... В Сърбия филмът е - подвиг, събитие (колко само се мъчихме с Милош Аврамович да заснемем "Южен вятър", а битката продължава...), в Русия филми излизат на седмично ниво. И то няколко. Така че различни светове, но много подобни умове. Същата ценностна система и два народа изразено талантливи. Сърбия се бори за оцеляване на кинематографията, а Русия се сравнява с Холивуд. Не се състезава, все още, но се сравнява. При нас успешен филм има 300 000 зрители. В Русия този брой не е успех.
Филмът "Лед" по някакъв начин е и мюзикъл и докосваща история. Как го почувства ти?
Не бих казал, че е мюзикъл. Филмът е повече докосваща история за любов и страст, с елементи на мюзикъл, приказка и спортна драма. Филмът е изразително изпълнен с положителна енергия, а от първия ден на прожектирането си влезе в историята на руската кинематография като най-гледаният филм в деня на премиерата си.
Писал си за това, че най-големият ресурс е креативността. Може ли хиперпродукция да бъде креативна и дали е възможно да си креативен когато нямаш уреден живот, например?
Като например аз? Моят живот е в хаос, но бих казал в креативен хаос. По-трудно е да си креативен когато всичко е наред и предвидимо. Аз може да прекалявам с хаоса, защото живея в самолета, но в момента това ми отговаря и ми носи удоволствие. Сърбите непрекъснато са в хаос, това ни е вековна съдба. Но това ни е подарило и някои особености, които са безценни. Смятам, че това че умеем да плуваме в хаоса е нашето най-голямо предимство. Неудобно, но предимство.
Сериалите твърдо ли затвориха вратата на филмите? Или риалититата ще затворят вратата и за сериалите?
За риалити... Това е като да ме питате дали боклукът ще замени свежата вода. Няма. Но може да отрови хората, които го консумират. Не е проблемът в боклука, а в недостига на свежа вода. В недостига на условия за свежа вода. Филмите и минифилмите (сериалите) са живи и ще живеят, но въпросът е дали хората, които гледат риалити са живи. Сериалите не са затворили вратата за филма, само поставиха летвата толкова високо, че много филми вече не могат да я прескочат. Затова сега на запад преживяват комедията, научната фантастика и фестивалния филм, всички останали жанрове отидоха в сериали. Имам впечатлението, че има все по-малко драми и нейните вариации в кината. Но това не е лошо, защото сериалите се приближиха към изкуството. И чак поставиха нови стандарти.
