вторник, 20 март 2018 г.

Композиторът на "А сад адио": Не отидох на погребението на Любиша Самарджич, защото знаех, че ще я пеят


"Нея за заставката на сериала я изпя Оливер Драгойевич, тогава и никога повече! Композирах я в таксито до летището, а Оливер я записа една вечер за 10 минути в студиото на Радио Белград. Неговият глас беляза песента, а после мнозина я записаха"

"Моят живот е бил като кораб, който плава и временно сменя курса. Когато фестивалите вече не бяха актуални, обърнах се към театъра, филмите и телевизията където проведох най-много време. Цял живот съм бил свободен артист, някога това беше по-лесно. Сега е друго време, криза е, културата е в основата по влагане и интерес, само онези най-упоритите могат да работят така", заяви в интервю за "Вечерни новости" признатият композитор и диригент Войкан Борисавлйевич.

Неговата кариера е дълга повече от пет десетилетия, а някои от неговите песни и днес живеят между младите.

Една от тях е и "Одисея", която често се изпълнява на музикални състезания.

"Може би защото музиката днес е в криза, та хората посягат към стари песни, които по този начин преживяват втора младост. Но не става дума само за мои песни, а и за композиции на Арсен Дедич, Кемал Монтено, Корнелие Ковач и Зденко Рунйич, които с мен са белязали златната епоха на югославската забавна музика. Това свидетелства за качеството на тези песни", заяви Борисавлйевич.

Също така, една от "евъргрийн" песните е и "А сад адио", която е композирал за сериала "Горещ вятър".

"Не можах да отида на погребението на Любиша Самарджич, защото знаех, че ще я пеят и емоционално не можех да понеса това. И Мики Йевремович беше изпратен с тази песен. Кой би предположил, че ще се пее на погребения. Тази песен се пее и на политици, когато слизат от власт, пели са я на Слободан Милошевич, Младжан Динкич, на някои градоначалници под прозорците.

Пяла се е и когато се празнуваха изпращания във войската, но и в кръчмите когато се затварят. Най-масово изпълнение на песента "А сад адио" беше на стадиона в Будапеща в края на осемдесетте, когато Любиша Самарджич беше прогласен за актьор на годината в Унгария. Смоки (прякор на Любиша по една от първите му значими роли - б.р.) пя на унгарски тази песен, а 100 000 унгарци го придружиха в изпълнението. Това е най-големият хор, който някога съм имал на своя песен", заяви композиторът.

Интересна е и историята как е създадена песента.

"Нея за заставката на сериала я изпя Оливер Драгойевич, тогава и никога повече! Композирах я в таксито до летището, а Оливер я записа една вечер за 10 минути в студиото на Радио Белград. Неговият глас беляза песента, а после мнозина я записаха. Добре сътрудничих с Оливер и ми е жал, че се разпадна Югославия. Това време, тази държава, култура, музика и сътрудничество между нас, създадохме много добри неща. В тази различност на народите се трудихме да се състезаваме и да бъдем по-добри от другите по положителен начин, което донесе неизмерими резултати", сподели Войкан Борисавлйевич.