За живота между московския "Лед" и "Южен вятър" в Сърбия, за Никита Михалков, Никола Тесла, актьорският активизъм в сръбската политика, Милош Бикович говори за РТС.
За изненада на мнозина, Милош Бикович се озова в ролята на белградски тарикат, престъпник във филма "Южен вятър", който през миналата година беше най-гледан в Сърбия. Екшънът пълен с главозамайващо шофиране и сурови сцени е видян от над половин милион души.
Как някой с лице на момче когото всяка майка би поискала за зет играе престъпник?
"Както знае и умее", смее се Бикович и продължава: "Мисля, че точно това е интересно когато правите разделение на роля, която не е първа топка. Когато на актьора дадете роля, която наглед не може да изиграе, така разбивате стереотипите. Това е риск от една страна, а от друга е интересно и вълнуващо и за публиката и за актьора."
Дали те изненада това, че режисьорът и продуцент на филма Милош Аврамович те е разпознал в ролята на престъпник?
"Аз исках да разбия стереотипа за себе си като добро момче от началото на 20 век в кафяв костюм. Чувствах, че мога да го направя и знаех че мога да тръгна по този път. Не знаех колко успешно ще бъде."
Как будеше суровостта в себе си, за да оживиш Петър Мараш?
"Суровостта е особеност към която хората се отнасят по определен начин в личния живот, а когато става въпрос за сценарий, тогава това е друг свят и вие сте някой друг и тогава това е по-лесно. По-лесно е ако знаеш, че когато удряш някого това няма да има някакви последици за този човек. Трябваше в кадър да удрям шамари на Жика Тодорович и Жика искаше да са истински, защото това помага и на него да играе. Така ни учеха и в академията: когато получиш удар, тялото реагира и е по-достоверно и започва психически процеси."
И как се чувстваше тогава?
"На мен ми беше неудобно. Между всеки кадър го питах: "Извинявай, брате, всичко наред ли е? Чак му и допадна", смее се.
Дали сега, като откри, че можеш да играеш и добро момче и престъпник, смяташ, че си добър актьор?
"Не бих смял да си призная на себе си това и да кажа, че съм добър актьор. Имам впечатление, че това може да бъде пагубно. Актьорът трябва непрекъснато да доказва на себе си, че е добър актьор. Защото той е добър колкото е добра неговата последна роля. Но е хубаво когато получиш и потвърждение от критиката, колегите и публиката."
Как се "излиза" от ролята на престъпник?
"Всички техники на които ни учат във факултета са техники как се влиза в роля, а не съществува техника как се излиза от роля. Свършва представлението и актьорите веднага отиват в бюфета. Много е важно човек някак да се върне на себе си. Всеки актьор трябва сам да намери начин да се върне към себе си. Някои, за съжаление, намират тази техника в чашката. Аз не правя това."
Пълната противоположност на Петър Мараш е образът на футболиста Александър Тирнанич Тирке, когото играеш в "Монтевидео". Той те направи известен. Кого беше по-лесно да играеш?
"Не приемам термина известен. Приемам популярен, ако позволявате. За Тирке вложих далеч повече сили. И проектът беше по-голям, това бяха три сезона сериал и два филма и имах много по-малко опит когато играх Тирке, отколкото когато играх Петър Мараш. Въпреки че Петър Мараш е нещо съвсем различно от всичко което съм правил. Макар че и Тирке беше различен за подготвяне, защото преди това нищо не бях правил", казва Бикович през смях.
Дали си придобил впечатление какъв е бил животът в Югославия, съответно Сърбия през тези години?
"Да, но не в пълнота. Светът, който ние създадохме, светът "Монтевидео", не отговаря на истината както и светът на "Южен вятър" не отговаря напълно на истината. Тези светове са по-малко или повече достоверни, но те се осланят на нашата представа за това време. Чел съм и книгата по която е правен филма, гледал съм и други филми, които показват тази атмосфера, слушал съм музика, но вие като актьор, играете роля и свирите партитура в рамките на тази симфония. Режисьорът Драган Бйелогърлич е направил този свят, а аз само се ослушвах за това което прави, говорих с него и се трудих да не се различавам."
Дали ти допадна този свят?
"Да. Не е само до трийсетте години. Става дума за светлината, за човешките ценности за които говорим каквито са другарството, първата любов, израстването, патриотизма, отговорността към играта, човешките страсти. Филмът приближи публиката към тези случки от нашата история по хубав начин и напълниха публиката с хубави емоции и впечатления."
По какво се различават днешните от тогавашните футболисти?
"Има една фраза във филма, която казва - футболът е игра, която бедните играят, а богатите идват да гледат. Сега е обърнато. Днес са богати тези, които играят, а бедните идват да гледат. Това е същинската разлика. Тогава хората са играли от любов, защото не е имало възможност някой и да помисли да играе от интерес."
Милош Бикович в театъра е играл ролята на боксьора Любе Сретенович в представлението правено по книгата на Драгослав Михаилович "Когато цъфтяха тиквите". Милоше, кой е бил Люба Врабче, съответно Люба Шампион?
"Люба е бил амбивалентна личност. И заради това е трагичен герой. Той е момък, който започва като един млад, арогантен, но същински добър момък, но завършва като убиец. Това желание да не се отказва, да не преизпитва себе си, да не се откаже от своя грях, въпреки че това никъде не се споменава, това е същинската, християнска мисъл за човешкото отношение към себе си, към греха. Това е термин с който ние означаваме частта от себе си, която искаме да променим. Да работим над себе си. Люба Врабче е един герой, който се е озовал в една сурова система, а не е работил над себе си да се пригоди към системата, да живее и системата да не го смели."
Кой ти е по-близък? Люба или Тирке? Кой повече те е трогнал?
"Аз имам диалог със своите роли. Защото техният живот сравнявам със своя и своите житейски ситуации зареждам в техните. Ако някой ме е трогнал, не мога да бъда напълно наясно с това. Но този мрак с който се сблъсква Люба Врабче определено е нещо, което ми беше по-тежко и заради тази тежест, както аз я усещам, Люба Врабче е образ, който повече е повлиял над мен."
Дали е по-трудно да бъдеш боксьор или футболист? Кое ти беше по-трудно да подготвиш?
"По-трудно ми беше да бъда футболист. Тренирал съм таекуондо, тренирал съм бойни изкуства, па ми беше по-лесно да овладея и науча бокса. С футбол беше по-трудно. Съществува този момент при топката, която има свой живот, свой въпрос, воля и не можете винаги да я контролирате, освен ако не сте наистина върховен."
Представлението "Когато цъфтяха тиквите" своевременно е било забранено, казват, че лично Тито го е забранил въпреки че в това дело няма открита критика и анализ на обществото. Какъв беше твоят опит с идеята да играеш представление което е било забранено?
"Чест е, преди всичко, защото в него игра Миша Янкетич, с който и делих ролята. Миша продължава да играе Люба, когато е по-възрастен. Артистът трябва да има този тип свобода да поставя правилните въпроси, ако иска обществото да напредва. Но не може и изкуството да бъде платформа за всички разрешения. Артистът е човек, който е въоръжен с информационни оръжия и той носи определена отговорност, тук се поставя въпросът за цензурата. Дали тя трябва да съществува и под каква форма? Мисля че трябва да съществува в определен облик, облик на регулация. Не можете да поставите сатанистки обред на сцената, защото това е пагубно за публиката. Цензурата която не е позволена е цензура, която предпазва властта. Цензура която защитава публиката, това е цензура, която одобрявам."
Правиш ли разлика когато играеш във филм и в театъра и в какво е разликата? Кое ти е по-вълнуващо?
"По-вълнуващ е театърът, много. Всеки зрител е участник в представлението. Със своето внимание създава специална тишина в театъра. Актьорите често се плашат от публиката и от черна дупка. Ние тук на сцената не виждаме публиката от светлините, които ни бият в очите и за нас публиката е ламя с хиляда глави."
Дали ти се плашиш?
"Понякога да, понякога не. Зависи от състоянието в което се намира актьорът. По същество, техниката която актьорите учат е да овладеят енергията на публиката. Като "Аска и вълка" например. Трябва да се научиш да танцуваш с ламята, тя да се яхне и на енергията на публиката да се изнесе представлението и тогава актьорът, ако го направи както трябва, лети. Способен е да направи нещо което иначе не може да направи. Той влиза в някакво състояние на ума което е специално, влиза в надсъзнание. Това е опияняващо състояние. Един световъртеж, транс. Наистина се разклаща съзнанието и актьорът не е на себе си. Казват че в Британия по закон актьорът два часа след представлението е невменяем."
И ти ли си невменяем след представление?
"Не знам. Аз се надявам да не съм, но... сигурно това се променя."
Как се чувстваш когато завесата падне?
"Празнина. Защото влагате голямо количество енергия. Актьорите губят и по два килограма на представление. И след това празнина... Така поне се чувствам аз."
Люба от своите проблеми е побягнал в Швеция. Дали човек може да побегне от себе си?
"Не. В това е и трагедията. Затова е и написана тази история от устата на някого, който е отишъл. Не я следим в реално време, в момента на случването, а като ретроспекция на впечатления, които се връщат, които преследват главния герой. Мисля, че не може да се побегне."
Люба пати за Душановац през цялото време. В един момент казва: "Не, няма да се върна." Дали ти ще се върнеш?
"Откъде?"
От Русия.
"На Карабурма?" Смее се. "Аз не мисля, че съм отишъл. Провеждам доста време в Русия, но не смятам, че съм отишъл. Аз съм сърбин. Русия ни е близка, и става думи за културни нюанси. Не мога да бъда руснак. Смятам Русия за своя втора родина, защото и така ме приеха, но аз съм сърбин. Плащам голяма цена когато става дума за енергия, умора, за да изиграя представленията, които не искам да пусна и това е една от връзките, които ме държи тук."
Дали страдаш за Сърбия?
"Случва ми се така, докато съм в Москва, изплуват някои места в Белград. Не конкретни спомени, а се сещам за някое място и това предизвиква в мен някакъв набор от емоции, които са неопределени, може би това е тази носталгия."
Защо избра да отидеш точно в Русия? Дали защото беше по-лесно да успееш в Русия отколкото в Холивуд?
"Мисля че Русия избра мен. Не отидох аз там, да наема апартамент и да си пробвам късмета. Обади ми се Никита Михалков. Той е човек с Оскар, може би един от най-големите режисьори. След такъв старт, аз намерих агент и помислих, че ако веднъж са ме взели с такава препоръка, може би ще мога да продължа кариерата."
Защо се е обадил точно на теб?
"Моят интимен опит е, че това беше чудо. Едно малко чудо в моя живот, беше мой любим режисьор преди да се случи това. Никакви контакти с Русия не съм имал дотогава. Освен, че бях на фестивал на който се запознахме."
Казваш чудо, а дали наистина вярваш в чудеса?
"Да. Брат ми ми каза след "Монтевидео" да напиша писмо на Михалков и да му кажа, че искам да играя в негов филм. Аз на шега му отговорих, че е прекалил с тамяна и са почнали халюцинации. И му казах че, ако това е божията воля, това ще се случи и се случи. Не съм писал писмо, но след няколко месеца ми зазвъня телефона. Аз бях убеден, че Драган Бйелогърлич е дал на някого слушалката да се шегува с мен. За малко не пратих този човек в... За малко не му наговорих какво ли не по телефона. Всичко ми изглеждаше нереално. Той се обади и каза: "Дали сте свободен през това лято?", а това лято трябваше да доснимаме част от "Монтевидео 2". Аз казах, че снимам някакъв кретенски филм, с някакъв луд, режисьор. Не исках да клъвна на провокацията. Той каза: "Добре... окей...". На това отговорих: "Изпратете ми сценария, па ще погледна." Сякаш преговаряме за реклама на тоалетна хартия, сякаш не съм заинтересован, но ако ми допадне, ще се съглася. И той прати сценария на руски и разбрах, че това е истина, че не е шега и тогава разбрах, че чудо се случва пред моите очи."
Как е да се работи с Никита Михалков?
"Той наистина е специален. Неговата работа с актьорите хората идват да гледат. Идват режисьори да гледат как работи с актьорите. Той се занимава с майевтика когато работи с актьорите, а актьорите не са наясно с това. Той поставя въпроси на които знае отговорите, но ви пуска сами да стигнете до отговора."
Получил си награда от Путин, какво беше това събитие?
"Аз нарекох тези хора сред които се озовах "крем де ла Кремъл". Този Кремъл изглежда наистина импозантно. Тези портрети, руски царе, тук са хора с различни вероизповедания, слоеве на обществото, сфери, които съставят руското общество. На този ден, 4 ноември, Ден на народното единство, държавата се гордее с това, че има толкова разнообразия и толкова богатства и по този начин те се грижат за тях. В този ден те като единно общество избират чуждестранни граждани на които връчват награди. Това е чест. Не получих тази награда само от руския народ, а и от представителите на малцинствата, верските и националните."
Имаш ли нещо против, че в Сърбия някои те наричат русофил?
"Не крия своята любов към Русия. Не ми пречи докато това не е някакъв етикет, който има негативно подзначение. Аз обичам руската култура, духовност и това ми е близко. Всяко допълнително натоварване с политическо подзначение в моето отношение към Русия... няма място за това. Защото аз не се занимавам с политика."
Скоро ще е премиерата на филма "Балканска граница". Темата е превземането на прищинското летище през 1999. Как се стигна до тази идея?
"Мен ме поканиха руснаци да играя в този филм. И то да играя руснак. И аз казах: извинете, това е част от нашата история и поисках да се пренапише героят да бъде сърбин. Искаха да снимат един или два дни в Сърбия, а аз смятах, че трябва да се повлияе върху този сценарий колкото е възможно повече, да бъде част от общата история, не само руската."
Кой финансира филма и колко успя да повлияеш на сценария?
"Министерството на културата на Русия, Министерството на културата на Сърбия, не знам още кой от руска страна, но това е една обща история, общ проект. Как ще се отнесат хората към филма, не знам. Исках да направим жанров филм, който няма да има за цел да очерни никого, но ние към терористите в този филм се отнасяме сякаш са терористи. Такъв тип жанр подразбира положителни и отрицателни герои, за нас негативните разбира се не са сърбите, а ОВК (УЧК - б.р.) и в този смисъл този филм няма да бъде политически коректен за всички страни. В сблъсък е невъзможно да си политически коректен. Нужно е да се говори за това. Толкова филми има в които сме престъпници, лошите, нужно е да се говори за това, че и ние сме претърпели неправди в този сблъсък и не сме само ние грозни, мръсни, зли и че във войната не съществуват чисти ръце."
Каза, че не се занимаваш с политика, но наскоро имаше остра кореспонденция, полемика с актьора Сергей Трифунович в Туитър. Каква е ролята на актьора в сръбското общество?
"Нямат задължение активно да се занимават с политика. Активизмът не е задължение. Но имат отговорност. Към тази отговорност човек се отнася различно. Моят колега се отнася по един начин, а аз по друг. Когато става дума конкретно за протестите, моето появяване на протестите не е само поява, а представлява призив много хора да се появят на протестите. За да призова аз хора на протести, трябва да знам кой ги организира, кой има влияние и въздействие над тях и с какво се завършват те. Защото исканията на протеста са едно нещо, но последиците са далеч по-големи отколкото исканията. Е това празно пространство за което не се говори между исканията и последиците, аз виждам тук своята отговорност и не мога да кажа на хората да тръгнат към последиците, ако не знаят какви са последиците."
От дълго време говориш за проекта Тесла. Защо искаш да направиш филм за Никола Тесла?
"Това е отговорност, която трябва да поема. Чрез този проект искам да говоря за своя народ и да разговарям със своя народ и да започна теми. Тесла е нещо което искам да направя да бъде международен проект и хората, които гледат Тесла да нямат картина за Сърбия само като за държава на кризата на войната, бодлива тел и фон на Европа, а е и държава, която е родила един от най-големите гении, който е белязал целия свят. Сърбия да бъде страната на Тесла, това е моя отговорност. Ако успея в това, защото може би надминава моите сили. Аз ще опитам, пък ще видим дали ще успея."
Какво ти пречи на този път?
"Нужно е първо да се намерят партньори на международната арена. Моят план е да работя с партньори от Холивуд, Русия и Китай и аз бих представлявал Сърбия. С общи сили да излезем на международния пазар. В момента сме във фаза на подписване на споразумение с руска телевизия, надявам се да се включат и инвеститори от Сърбия, водим преговори с Холивуд и в Китай, но няма да говоря докато не подпишем конкретно."
Дали актьорите могат да влияят на света и да го променят?
"Могат колкото може и добър роман или добър филм. Могат да поставят въпроси. Участват чрез своето изкуство. Могат и чрез активизъм. Но аз малко разбирам от култура, малко повече от актьорство, кинематография и това е моята сфера на дейност в която мога да поема отговорност, защото на това съм посветил живота си. Всеки тип активизъм друга форма е нещо в което мога лесно да бъде манипулиран, защото човек може да иска добро, но трябва да разбере всички процеси на доброто и да поиска много информация. Затова аз се пазя от активизъм, а смятам, че светът се променя с работа над себе си и дейност каквато е изкуството, филмите и представленията."
