понеделник, 28 януари 2019 г.

Инженер и артист: Тенисът не може да се играе по-добре


Измъкна се Новак Джокович след сервис в тялото, а след това от неестествено положение направи печеливш удар от ретур с форхенд. Рафаел Надал му отправи поглед на немощ и бяс, каквито имаше много в 124 минути през които Джокович остави тенис света в чудо и със зяпнала уста - 6:3, 6:2, 6:3.

Сръбските и испанските журналисти имаха приоритет при даването на местата, сместихме се петнайсетина минути преди излизането на терена. Времевите условия бяха идеални, но нервността расте - един след друг излизат с овации и нетърпение което се отразява в подвикванията. Всички са готови за дълга вечер, вечер, която ще се помни, но един човек имаше различни планове.

Знае Новак тактиката за Надал, която му е донесла толкова успехи, но това е тактика, която изисква толкова самоувереност, прецизност и концентрация, че е почти невъзможно да се задържи без прекъсване в дълъг времеви интервал. Акцентът е върху "почти", защото най-добрият тенисист в света доказа, че е възможно, а като ключов фактор на своята психическа подготовка изтъкна визуализацията.

 "Истински вярвам във визуализацията и често я практикувам, а особено значима беше преди 12 месеца когато след операцията не играех добре. Сега когато открито говорим за всичко, да кажа, че визуализацията вероятно е най-важният дял от моята психическа подготовка, не само за тениса, а изобщо и в живота", каза Новак и допълни:

"Вярвам в собствената сила, която всички имаме в себе си и вярвам в закона на привличането - ако мислите и енергията се насочат на определена честота, тази честота ще се изпълни. Дали успява винаги? Може би не, но в повечето случаи да. Всичко зависи и от това в какво състояние на ума сте, как балансирате всичко в своя живот, как понасяте напрежението - просто, да учите житейските уроци".


Много се говореше за подобрението на сервиса на Надал, по-силен и по-прецизен, а Джокович в първия сет изгуби само една точка в геймовете на свой сервис. Хей - една! Еднакво важно като ефикасните сервиси (особено слайс от дюс страната се показа полезен) беше и перфектният усет за време на Новак при ударите, който му даде възможност постоянно да стои в терена и да бъде този който диктува темпото на точките.

Майсторски градеше точките като най-прецизен инженер, използвайки всеки дял от терена и по ширина и по дължина. С бекхенд по диагонала държеше топката на форхенда на Надал и винаги го държеше внимателен с по някой бекхенд по паралела, а тъкмо когато започна да подсеща на машина, която неумолимо и постепенно върви към целта без риск от грешка, се появяваше и Джокович артиста - изведнъж "изравни" форхенда, спусна и с него топката по паралела, отигра дроп шот. Събра Новак най-доброто от двата свята и изглеждаше колкото впечатляващо толкова и застрашително и невероятно.

Трябваше и по-рано да спечели първия сет, а в редките моменти когато Новак не затръшваше силно вратата Надал не успяваше да мине през нея. При 5:3 беше 0:15 и испанецът пропусна за своите стандарти лесен форхенд - изобщо, ударът, който го прослави сега напълно го предаде в редките случаи когато можеше да направи дуела по-вълнуващ.

"Хайде, легендо", чу се от трибуните. Това беше гласът на Мълнията, вече традиционен герой на моите блогове, който пости в деня на финалите на Новак и има стопроцентов успех в тях.


Мислеха всички, че Мълнията ще трябва много по-дълго да чака за ракетата на Джокович, която накрая получи, т.е. че ни чака неизбежната реакция на Надал във втория сет, но не - Новак запази концентрация и продължи да върши натиск. Знае, ако само и малко отстъпи, ето го Рафа. "Божествено", описа усещането в играта след дуела с Пуи, а сега само продължи и предизвика няколко "уау" в журналистическата ложа.

Сервисът задържаше Надал в играта на старта на втория сет, но в петия гейм ретурите на Джокович просто бяха твърде много. Пращаше ги дълбоко и под краката, тамън достатъчно бързо Надал да трябва да премине в защита, а не твърде бързо, за да бъде твърде голям рискът от грешки. И в тази способност може би се състои тайната на най-добрия ретур на всички времена. Надал удари своята ракета след точката, която Джокович спечели за 15:40, а след дроп шота в следващата точка Джокович тръгна към стола с още един пробив в джоба.

Процентът на първия сервис на Новак спадна, следващият гейм беше тесен и отново Надал пропусна форхенд, който иначе не пропуска, този път при дюс. Една фатална грешка на сет в неделя вечерта беше достатъчна Джокович да унищожи своя съперник - при 4:2 пусна ръката по начина по който го прави когато играе със значително по-слаби противници, гласното "ааааа" след победния удар с форхенд по паралела, който дойде отникъде, от наглед неутрална позиция в размяната. Имаше няколко такива, някои колеги клатеха глави в неверие...

Новак в целия мач направи девет непредизвикани грешки (в полуфинала и финала общо 14!), от които три в гейма в който сервираше при предимство 3:2 в третия сет. Тогава беше единствения път в който се нервира, но при своята единствена точка за пробив Надал след дълга размяна изпрати бекхенд в мрежата. Задържа своя гейм Новак за 5:3, а тогава както с Федерер във финала на Уимбълдън през 2015 година, "изшамари" топката и с нов пробив сложи удивителен знак в края на историята. Трябваше да бъде епопея, а се превърна в докторска дисертация на човека, който има 15 титли от Големия шлем, една повече от великия Пит Сампрас.

С много автентични емоции говори на церемонията по връчването на трофея Джокович за своя отбор и семейство, а извън Род Лейвър Арена неговата победа предизвика широк спектър щастливи чувства - еуфория, спокойствие, радост, щастие... Господин на име Радован Дамянац каза, че е подкрепял "от сърце", беше толкова вдъхновен, че от него произлязоха и стихове, а се игра и хоро. Мнозина от онези, които с радост си спомняха и 2008 година, когато Новак също така на Свети Сава спечели своята първа титла от Големия шлем. Дълъг път се мина оттогава, до номер 15...

 "Пит е чудесен човек, в контакт сме и той винаги ми честити за всички големи успехи, вярвам, че и сега случаят ще е такъв. Надявам се да го видя в Лос Анджелис и че ще поговорим, малко да поиграем тенис или голф, защото той много обича голфа. Ходили сме на вечеря няколко пъти, а за мен това означаваше много, защото тогава връщах лентата към онова малко момче, което гледаше Пит като голям идол и вдъхновение."

Новак отвърна на скандиранията, в един момент с привържениците запя и "Маршът на Дрина", а те като по команда го следваха докато минаваше от едно студио до другото и извършваше задълженията към медиите.

Най-накрая, дойде и до главната зала за конференции. Наливаше се шампанско в чест на победителя, който дойде с изражение на лицето което издаваше дълбоко задоволство. "Отпусни се, приятелю, всичко е наред", обясни Новак на момък, който опитваше да прекъсне разговора със сръбските журналисти, и то точно когато се докоснахме до привържениците и целокупната обстановка в Мелбърн парк.

 "Сръбската общност в Мелбърн е голяма и аз съм безкрайно благодарен за огромната енергия, която ми дават през всички тези години, но тази година наистина надминаха себе си. Особено тази група, която беше на главния площад в комплекса, бяха толкова гласовити, че ги чух и на терена в последните два гейма. Малко подраниха с празнуването", засмя се Новак, "Определено за мен означава много тяхната подкрепа и всички наши хора в Сърбия и по целия свят. Скоро идвам в Сърбия, да отпразнуваме успеха."

Последва една групова снимка на Новак и сръбските журналисти и продължилото часове преследване можеше да свърши. "Какво ще правят хората", поставяхме си един на друг същия въпрос още не вярвайки, че присъствахме на игра, която се измъква от описанието на думите, защото нито една дума не изглежда достатъчно подходящо. Надал каза че заради паузата не можеше да работи толкова над защитната игра и че му е липсвало "това екстра нещо", за да може да следва ритъма на Джокович, но все пак, същият този човек беше суверен до финала без да изгуби сет. И когато всичко се вземе предвид - и контекстът и важността на мача и името на противника, обективно е твърдението, че сме присъствали на един от най-добре изиграните финали в Големия шлем в историята.

Впечатленията полека започнаха да слягат, а пред съзнанието излизаха бройки - рекордна седма титла в Мелбърн, 15 титла от Големия шлем (само две по-малко от Надал), трета поредна победа с 3:0 на финал от Големия шлем, възможност за нов "Ноле шлем" на Ролан Гарос...

За всичко това ще се пише нашироко в следващите дни, и трябва, а основното е, че в Джокович огънят още гори. Може би с още по-силен пламък:

 "Винаги съм бил гладен за успехи - ако не бях, нямаше да пътувам и да се състезавам на това ниво, не бих бил верен на себе си, а всичко това щеше да е губене на време. Гладът винаги е тук, но сега ми е най-важно да организирам живота си по-добре, да бъда събран и конкретен в своите планове, защото съм и мъж и баща. Затова бих казал, че моят професионализъм сега е на върха, че никога не съм бил по-професионален в кариерата."

А когато това казва човек, който с храненето и степента на пожертване предефинира понятието професионализъм в тениса, тогава това е прилично ясно и сурово послание за всички конкуренти.

И още веднъж - хора, какво беше това?

 Автор: Саша Озмо
Публикувано от в
Етикети: , , , , , , , , ,