Някога кръчмите са били център на обществения живот и е било обичайно всички важни работи да се вършат в чаршията, без да се пропускат кръчмите. Тук са се събирали търговци и занаятчии, сключвани са и изплащани заеми, уреждани са бракове, договаряни кумства, приятелства, политиканствало се е, писали са се писма, жалби, обвинения...
Въпреки това че някога на всеки 50 жители на Белград е била отваряна по една кръчма и че са важали за място на събиране на градските бохеми, писатели, журналисти и личности от обществения живот, както и места на които са вземани важни политически решения, писани са стихове, текстове, днес множество се затварят, сменят изгледа и обстановката, хората по които са били разпознаваеми вече ги няма, а младите ги занимава повече по-различно забавление и музика.
Все пак, за тях не се е изгубила реалната нужда, отбелязват събеседниците на ТАНЮГ - социолози, собственици на кръчми, нейни любители...
Кръчмите в Сърбия не са идентични като по-рано, неминуемо и сами са станали жертви на прехода, множество са модернизирани, но спорадично могат да се видят и онези, които пазят паметта за времето когато са отворени и хората, които са ги обитавали и са прекарвали времето си, казват.
Забелязват и явлението, че кръчмите стават някакъв вид "сурогат", съответно, все повече са "новокомпозирани фенси локали", а все по-малко стари места с някогашната традиционна обстановка.
"Множество кръчми с традиционна обстановка стават все по-скъпи и някакъв тип музеи, а кръчмата не би трябвало да бъде това. Тя би трябвало да пази паметта за епохата и гостите, които някога са боравили в нея", смята Димитрийе Буквич, социолог и журналист на Политика.
Като добър познавач на кръчмарския живот казва, че и тя, за съжаление, е станала жертва на прехода въпреки че за нея реално не се е загубила потребността.
Голям брой кръчми се затварят
Някога кръчмата е била място за срещи на по-сиромашните слоеве на населението, а също така е важала за място където може евтино да се хапне и пие.
"Множество хранителни обекти от епохата на социализма са приватизирани и сега имаме феномен на измисляне на кръчмарски традиции, защото съществуват новоизпечени локали, фенси кръчми, които вземат иконографията на кръчмата, а всъщност работят като нощни клубове. Това е един необичаен хибрид предназначен за по-младата публика, който дава резултат, че някой ще каже, че е бил в кръчма, а не на сплав", отбелязва Буквич.
По неговите думи, много са причините, които са довели до затварянето на кръчми и упадъка на нейното обществено значение, а между тях е развитието на новите технологии и интернета, съответно фактът, че кръчмата вече не може да бъде своеобразен "инкубатор на общественото мнение" както е била през 19 век когато се е създавало гражданското общество.
"Имаме все повече ултрамодерни локали, но и традиционни места като Скадарлия, която все пак е запазила обстановката и изгледа, но се настройва към чуждестранните туристи, които искат да я посетят и да усетят пример за този автентичен живот", казва Буквич.
Все пак трябва да се има предвид и че тук ги няма вече гостите, които някога са красили Скадарлия, местните бохеми, художници, поети, адвокати. Публиката се е променила.
Буквич посочва и това, че често се случва след затварянето на кръчма, да се отворят нови локали със същото име, но нямат никаква прилика с по-ранното място.
Множество кръчми в Белград в последно време са затворени заради процеса на реституция.
"Имате ситуация сградата в която се намира кръчмата от десетилетия в държавна собственост да се върне на потомците на предвоенните собственици и тези собственици не искат кръчмари да вземат под наем пространството, което означава, че задоволяването на правдата в този случай влияе на гасенето на бохемския кръчмарски дух", изтъква Буквич.
Необичайна кръчма, в която днес както казват собствениците, идват гости на възраст от 7 до 77 години носи името Павел Корчагин, главен герой на романа Как се каляваше стоманата.
Онова което краси тази кръчма в Белград е обстановката, която напомня на времето на комунизма, интериорът е автентичен, в червено-бяло-сини цветове, с етно елементи, в духа на бивша Югославия, и припомняне на работническите акции.
В тази кръчма не съществува друга идеология освен тази, че тук може да се дойде с пълни пазарски чанти при връщане от пазара, да се отпочине с кафе и в добра компания.
Неизбежни са снимките на Йосип Броз, сърп и чук, петокраката (звезда - б.р.), знамето и герба, които по-възрастните поколения връщат във времето на младостта, а младите по особен начин учат на история.
Точно младите, на 25 май, Денят на младостта, който в тази кръчма се отбелязва официално, са доброволци и като някога на работническите акции, помагат всичко да функционира безукорно.
"На Деня на младостта вече 17 години поред кръчмата и паркинга се затварят, тук минава щафета, през деня преминават и до 1000 души, които разговарят, дружат се, могат да пробват боб, хляб и лук...", разказва собственикът на "Корчагин" Войин Цуцич.
Тази кръчма посещават и доста граждани от пространствата на бивша СФРЮ, особено от Словения.
Цуцич изтъква, че и в тази кръчма са настояли да запазят стария дух и традиция, а от друга страна някои услуги да се освежат и модернизират.
"Вечерта е резервирана за млади на възраст от 20 до 45 години, докато през деня, а особено през уикенда на семейни обяди има и деца, които идват със своите баби и дядовци, родители. Всички се чувстват приятно, а не искахме съвсем всичко и на всяка цена да модернизираме, защото би се изгубил старият дух", обяснява Цуцич.
Затова казва, освен обстановката, и за някои ястия е останала старата оригинална рецептура.
В тази кръчма отскоро е "в сила" акция за подготвяне на ястия и специалитети на държави, които не са признали Косово като независима държава. С тази акция, казва Цуцич, са много горди, защото владее голям интерес сред гостите, а особено се допаднала и на шефа на сръбската дипломация.
"Част от парите от акцията отиват за хуманитарни цели, а и гостите могат да пробват специалитети за които иначе не биха имали възможност, като специалитет от Зимбабве, от Мадагаскар, Соломоновите острови", изброява Цуцич.
Професорът по социология на културата в Университета в Ниш Драголюб Джорджевич, автор на книгата Кръчмология, заключава, че кръчмата все пак е повече от онова което за нея говорят социолозите.
По неговите думи, почти вече е основана и академично призната нова дисциплина кръчмология, посветена на изучаването на кръчмата като социална институция.
Що се отнася до актуалните възможности в кръчмарския живот в Сърбия, професор Джорджевич акцентира, че е забележимо, че например, в новосадския и суботичкия "втори кръг" има все по-малко кръчми, в традиционно сръбския, па и балкански смисъл на това понятие.
Белград, казва, тук е малко по-добре, макар че и столицата на Сърбия е изгубила доста култови кръчми в предходния период.
Като жител на Ниш, свидетелства, че в този град не само са оцелели сръбските кръчми, а и се отварят и нови в традиционен изглед и дух.
"В тях няма нито модерно оборудване нито атмосфера, но затова тук са карираните покривки, старомодните пепелници, възпоменателни артефакти и примери за местни занаяти по стените, масивни обли маси, любезни сервитьори, които веднага установяват домакинска комуникация... И няма напомпани момчета и хубави момичета на входа, които да ви канят да влизате, или да не ви позволят достъп", казва професор Джорджевич.
Казва че стари сръбски кръчми има в Пирот, Прокуплье, Лесковац, Власотинци и Враня.
"Те с нетърпение очакват гости от столицата и от севера на Сърбия. Предлагат и хапване и пийване, незабравимо мераклийство...", споделя Джорджевич.
Изтъква, че и за чуждестранните туристи също така е важно да отидат в истинска сръбска кръчма, за да преживеят нейната неповторима обстановка, атмосфера, музика, да пробват добра храна, но и, което е най-важното, да се повеселят добре.
Който не намери място в църквата ще го намери във "Въпросителния знак"
Пример за кръчма като важно събирателно място за хора на изкуството, известни личности в която е настоятелно да се запази традиционната обстановка и дух е известната кръчма "Въпросителен знак" при Съборната църква (Архангел Михаил - б.р.), на улица Крал Петър в Белград.
Известната поговорка, която е свързана точно с тази кръчма гласи: Който не намери място в църквата ще го намери в кръчмата "Въпросителен знак".
Важи и за най-старата в столицата, защото е построена по поръчка на княз Милош през далечната 1823 година и до днес работи по почти идентичен начин. От това време до днес, обектът е останал почти непроменен и е задържал изгледа на типична градска къща от началото на 19 век.
В пътеписите от 19 век често се споменава "Српска кафана" като една от редките и най-хубавите, в които идват познати личности от културния и обществен живот, сред които е бил и Вук Караджич.
Интересно е, че княз Милош лично е забранил да се пуши пред кръчмата, защото тя се намирала близо до църква, а тютюнът, както тогава се смятало, не бил пристоен за място което е било резервирано за култура и семейно събиране.
Познато е, че актуалното име е получила след много промени на имената и собствениците.
След името "При Съборната църква", когато църковната власт смятала, че е обидно за институцията на църквата, тогавашният собственик като временно решение, до края на спора с властите, и като своеобразен протест поставил само въпросителен знак "?". Това име е запазено до днес.
Кръчмата през 1946 година е обявена за паметник на културата, а до днес се настоява, издържа на натиска на модерното време и технологии, и успява в това в нея да се удържи традицията, както чрез храната и напитките, които някога са се приготвяли и сервирали в града, така и до изгледа на целокупната обстановка, маси, столове, прибори...
Онова което също е интересно за гостите, особено чуждестранните туристи, е и традиционният начин по който се сервира кафе - във филджан с локум, кубче захар и чаша вода на малка тавичка.
