Има някаква тайна връзка в която са Новак Джокович и Откритото първенство на Австралия. В края на краищата, никой не е вдигал трофея толкова пъти там колкото сръбският ас. Но, Ноле е и повече от добър тенисист.
Когато светлините на Род Лейвър Арена угаснаха и всички си тръгнаха от тенис комплекса на който Надал беше пометен във финала както никога в кариерата, Ноле още веднъж се върна на игрището на което седем пъти вдига трофея. След това неочаквано нощно посещение, последва доста натоварен ден за най-добрия в света. Разговори с журналисти, една интересна "Биело дугме сцена", посещение на местната Ботаническа градина, в която традиционно се фотографира с трофея след спечелването на Откритото първенство на Австралия...
И, когато на ред дойде тръгването към вкъщи, уморен от двуседмичните усилия, големите мачове и още по-големите победи, стигна на летището.
Мнозина тогава, след всичко което са преминали в последните 15-ина дни, гледаха да стигнат възможно най-бързо до самолета, да се сместят и да започнат дългия полет към отдалечения континент на стария свят, но когато видя колко хора реагират когато го видяха Джокович забрави за умората.
Всъщност, показа кой е.
Въпреки че ставаше въпрос в началото за десетки, а до влизането в самолета и стотина души, които го приближаваха - Новак Джокович застана с всеки, подписа автограф, позира за обща снимка, смееше се и се дружи колкото му позволяваше времето.
И, това е и Новак Джокович. Демонстрация на най-доброто от тук - сърдечност и учтивост към онези, които го заобикалят. Не само към познатите, защото на подобните на себе си насреща са и нечовеците, а точно към онези, които среща веднъж в живота.
Умората тук изобщо не е важна. Важно е само - кой какъв човек е.