Първото Юго е сглобено ръчно през 1978 година под името Фиат 127 и е подарено на тогавашния президент Йосип Броз Тито. Тито вече го няма, няма я и Югославия, но Юго продължава да се вижда по улиците. И поред неговата издръжливост, в Америка са го обявили за най-лошия автомобил в историята. Проверихме дали американците са прави.
Повече свобода за по-малко пари. Надежден и сигурен. За градско шофиране и недостъпни терени - Юго ще ви закара където и да е. Така са го рекламирали през осемдесетте в Америка, а е струвал едва 4000 долара. Днес 800. И поред това автомобилната икона на Югославия не е преминала най-добре на американския пазар, а дори са я обявили за най-лош автомобил в света.
"Юго е бил едно любопитство когато се е появил, защото е бил единственият автомобил от комунистическите, съответно социалистически държави на северноамериканския пазар. Игнориран е може би заради това, че е бил най-евтиният автомобил в най-евтиния клас в този момент", смята Джордже Сугарис от "Аутославия".
Във филмовата индустрия не са го игнорирали, а са му дали няколко роли. Така сред останалите са го шофирали Брус Уилис и Том Ханкс. Бил е и вдъхновение за художници. Защо тогава не е успял да вдъхнови и гражданите на Америка?
"Агент на американския пазар е бил известният Малкълм Бриклин, когото наричали Мистър Банкрут. Може би са го идентифицирали с Бриклин, който наистина е влизал от фиаско във фиаско, така че е било нещастие, че той е бил агент за Америка", обяснява Братислав Петкович, собственик на Музея за автомобили.
На американските улици може да не се е виждал често, но затова почти не е имало улица в Югославия, която да не е красял поне един Юго. Точно този автомобил на състезателната писта е довел и Чедомир Бркич до титлата шампион на Югославия в автомобилизма през 1987 година.
"В момента когато държавата беше в разруха Сърбия имаше значителен брой югота, повече от половината от първенството на практика беше в клас Юго 1 и 2. Тези състезатели са изнесли първенството, защото са останали по-малко от половината автомобили от други категории и така ние чрез образование и този брой возила останахме най-масовата автомобилна държава в региона", изтъква Бркич.
Юго има още предимства, а това най-добре знаят тези, които се грижат за неговото състояние.
"Предно предаване, проходимост, в зимния период е един от най-проходимите автомобили след Лада Самара. Аз например бих дал предимство на Юго спрямо Голф 1. В конструктивен смисъл - моторът е по-качествено решен, лагерите на задните гуми са много по-качествени отколкото на Голфа и по-рядко се сменят", твърди автомонтьорът Раде Джилас.
За шофьорите на Юго често на шега казват, че всички ще отидат в рая, защото пъкъла вече са го минали, карайки този автомобил. Колко истина има в това питаме Павле Зогович, който е горд собственик на Юго кабриолет.
"Хората казват, че е пъклено возене, защото автомобилите са малко по-евтини, малко по-лошо качество, малко по-лошо се поддържат, не са много сигурни, но генерално нищо от това не е твърде вярно. Така че това можем да проверим с едно тест возене", кани ни Павле.
Возенето беше сигурно, но и интересно. В него разбрах, че за десет години, колкото е при него, Юго нито веднъж не го е оставил на пътя, както и че любимият му път е за Долни Милановац - където се провежда традиционният събор на любители на Юго.
Юго не е толкова лош автомобил и може би най-добре говори това, че все още не е намерил място в музея. За разлика от редица негови връстници, направени преди близо четири десетилетия какъвто например е Москвич, той продължава да язди по улиците. И както ни изглежда още дълго няма да бъде част от изложението.
