Шабан винаги е бил обикновен човек, който не се отделя от масата. Заради това и публиката го обичаше. Той, както е говорил, искаше посланието на неговите композиции да бъде общо, хората от всички религии и нации да усетят красотата на песента.
Никога не се е месил в политиката, нито я обичаше, нито я разбираше. Никога не го е интересувала. В своя бранш беше крал, знаеше, че народът го обича, както и той обичаше публиката.
- Не съм имал проблеми, че се казвам Шабан Шаулич - говори през 1993. - Знае се, че съм мюсюлманин, роден в Шабац, че там са родени и баща ми, и дядо, и прадядо, и прапрадядо. Дядо ми се е казвал Никола. Ние сме най-старите жители в Шабац, празнували сме Коледа, Малка Богородица, Гергьовден и всичко онова което се празнува в Сърбия. Никога не съм бил националист. Знам откъде съм, кой ми е помагал най-много в живота, кои са ми приятели. Когато ми се роди син, и когато Гордана предложи да се казва Михайло, аз приех това с две ръце. Можеше да бъде и Шабан, и Алия, но не придавах важност на това.
След многобройни участия в страната и чужбина, а е пял не само по зали и клубове, а и на сватби, кръщенета и други празници, Шабан най-добре си е почивал в Крчедин, където е имал къща и най-много от всичко обичал да лови риба. Говорил е, че това е истински рай.
- Къде бих бил, ако не в Крчедин - отговори Шаулич през лятото на 2013 на обаждане от "Новости". - Пак имах наводнение в къщата. Дойде голяма вълна, която ни нанесе голяма щета. Успяхме да го поправим, па едва сега мога на спокойствие да отморявам, да се дружа с приятели и да ходя на риболов. След няколко дни на гости ми идва Харис Джинович, който също е страстен рибар. Тук е хубаво и рядко някъде ходя лятото. Няма причина да пътувам по белия свят. Не обичам морето, повече ми харесва реката. Лятото не обичам и да работя, така че моите сътрудници знаят, че от юни до септември избягвам да участвам където и да е.
Песента за Шабан е била всичко в живота. Най-големите бакшиши е получавал на сватби в Италия и Франция, докато е пял своите автобиографични песни "Хубавите дни на моето детство", "С намерение дойдох в големия град", "Две чайки бели" и "Илда и Ахмет", в която споменава покойните майка и брат. Рядко е успявал да я изпее до края, а гласът му да не затрепери, но с времето е заздравял. Обаче, на един концерт в Сидни Шабан на сцената пял и плакал едновременно:
- Изненадващо умря баща ми докато бях на турне в Австралия, а точно бях направил концертите в два по-малки града. Страшната новина ми съобщи спортният коментатор Марко Маркович, както и фактът, че няма връщане назад, няма отказване на концертите в Сидни и Мелбърн. И днес не мога да си простя, че не погребах баща си и не бях на неговото последно прощаване. Пеех докато в мен с всеки стих всичко се рушеше. Същото ми се случи и с чичо ми когото обожавах. Почина на 30 декември, а аз трябваше да пея на следващия ден, когато беше погребан, защото се посрещаше Нова година.
НАПАДЕНИЕ СЪС СГЪВАЕМИ НОЖОВЕ ВЪВ ВИЕНА
Популярният певец в неделя 17 януари 1993 година, във входа на сградата в седмия виенски квартал, в който е живял, е нападнат през нощта с ножове, докато бил в компанията на приятеля Илия Йончич. Двама неидентифицирани нападатели нанесли няколко наръгвания със сгъваеми ножове в гърба и врата на краля на фолка, който след това е закаран в болница.
- Да не се повтори онова което ми се случи във Виена - говори тогава Шабан. - Това са ситни души, малки хора, които не мислят. Вярвам, че за пари биха убили и собствения си брат. Не съм отмъстителен и отказах предложението на някои приятели да отидат там и да намерят тези хора. Има горе онзи, който прави сметките, който е задължен за правдата.
Автор: Весна Пантелич
