Берлинале е най-големият фестивал в света, а в него има все по-малко място за филми от бивша Югославия. Някои твърдят, че става въпрос за стереотипи - очакват се само военни и следвоенни теми. Пътят до фестивала е възможен с копродукции.
Разгрява се и това Берлинале, 69 поред. От четвъртък, когато фестивалът беше открит с филма на датската режисьорка Лоне Шерфиг "Добратата на непознатите" до 17 февруари когато, ден след връчването на наградите, Берлинале ще бъде закрит с ден резервиран за широката публика, на фестивала ще бъдат показани над 400 филма, което все пак е с няколко филма повече отколкото миналата година.
Разширението е един от защитените знаци на дългогодишния фестивален селектор Дитер Кослик за когото това е последно издание на фестивала, което ръководи. Кослик се хвали с факта, че Берлинале е пораснал в най-големия филмов фестивал на света, който, освен професионална публика, е гледан и от близо 400 000 берлинчани.
По това Берлинале наистина е различен от останалите "А" фестивали като онзи в Кан, където "обикновена" публика изобщо няма достъп или онзи във Венеция където броят билети за обикновени смъртни е драстично ограничен.
Разширение за сметка на качество?
Но критиците, от които мнозина упрекват Кослик, че е направил от Берлинале цирк с негледаеми програми, като кулинарното кино с готвене на живо и билети, които включват храна.
Факт е, и от това се оплакват не само критиците, а и журналистите от немския метрополис, че на Берлинале всяка година идват все по-малко и по-малко истински звезди, които, колкото и да не са гаранция за добър филм, все пак са съставна част от всички филмови фестивали. А това на Берлинале всяка година е все по-малко, а от следващата година ще бъде още по-трудно, защото организационният комитет по връчването на Оскарите обяви, че ще провежда своя спектакъл по-рано през годината, точно по времето когато се провежда Берлинале.
Премина военната вълна
Но Берлинале беше и остана "по-сериозен" от всички големи фестивали, докосвайки се храбро до теми, които другите избягваха. Между темите спада и войната на територията на бивша Югославия, която години присъства в програмата на Берлинале. Върхът на тази вълна беше и Златната мечка за следвоенната драма "Грбавица" на сараевската режисьорка Ясмила Жбанич, която междувременно живее в Берлин.
"Военната вълна" някак отмина което показват и редките филми от пространствата на бивша Югославия, които намират път до някоя от програмите. "Вълната от интерес към филми от пространството на бивша Югославия всякак утихна. И това съвпадна с плавното обръщане към темите, които не са на всяка цена свързани с военните събития от деветдесетте", казва Бернд Будер, филмов директор на Фестивала за източноевропейски филми в Котбус.
Той говори за клишетата и очакванията, които филмовите селектори на западните фестивали имат към филмите от определени краища на Европа. "Никой не очаква от някой турски режисьор блестяща комедия, а филм за еманципацията. Също така от режисьор от Хърватия се очаква филм с военна или поне следвоенна тематика, а не някаква градска тема с възможен забавен тон", каза Будер, който тази година е съветник в програмата на Берлинале Форум.
Количеството означава и конкуренция
Будер, който е и чест гост на редица филмови фестивали в югоизтока на Европа, слабото посещение на филмите от този дял на света на Берлинале не вижда като последица от някаква творческа криза на филмовите дейци от този дял на Европа, а говори за циклични явления. "Имате няколко години когато на фестивалите са филми от Румъния, па тогава от Скандинавия и така нататък. Сега е вълната на филмите от Далечния Изток, а все повече и Африка", каза Будер.
Той посочва, че заради все по-лесните технически възможности за реализация на някакъв филм (дигитализацията) фестивалите са затрупани от филми. "Сега изведнъж се появяват купчина филми от Африка, какъвто преди не беше случаят. А това означава, че филмите от останалите части на света, а така и югоизточна Европа, изведнъж трябва да се конкурират с много по-голям брой филми отколкото преди", каза Будер.
Въпреки конкуренцията и на тазгодишното Берлинале влязоха филми от Балканите и то чак и в главната, състезателна програма. "Бог съществува, нейното име е Петруния", на македонската режисьорка Теона Стругар Митевска е създаден в копродукция между Македония, Словения, Белгия и Хърватия. "Била съм вкъщи, но" на немската авторка Ангела Шанелец е още един филм в главната програма в който своите "пръсти" имат и продуцентски къщи от Балканите, този път става дума за Сърбия.
В програмата Панорама филмът "Шевове" на белградския режисьор Мирослав Терзич също така е събрал зад себе си продуцентски компании от цяла бивша Югославия. Документалният "Каменни високоговорители", който се показва в програмата Форум, също е създаден от копродукция, но боснохерцеговско-канадска.
Автор: Ненад Крайцер
