понеделник, 25 февруари 2019 г.

Герой, шампион и вдъхновение - Ласло Джере!


Известният Небойша Глоговац в култовия филм "Небесна въдица" изговори репликата, която се цитира отново и отново. "Знаеш ли ти как се става истински шампион? Като излезеш на терена когато е най-тежко, и победиш", поръча Кая на своя син. В неделя вечерта един момък излезе на централния терен на тенис комплекса в Рио де Жанейро и се потруди Сърбия да получи още един шампион - неговото име е Ласло Джере.

Джере в дебютния си АТП финал с много напрежение и нервност победи Феликс Оже-Алиасим от Канада, с резултат 6:3, 7:5.

Знаците за историческата седмица започна с първата победа над играч от Топ 10 в кариерата - падна Доминик Тийм в два сета, за да се заредят победи над Таро Даниел и Каспер Руд, преди Аляж Бедене да предаде полуфинала заради травма в прасеца.

На пътя до титлата стоеше само младият канадец, но и неприятност в областта на слабините, като резултат от напрегнатите мачове на бразилския клей. Тя му попречи след отлично изиграния първи сет и във втория трябваше да гони предимство на съперника.

С търпелива игра успя да се върне в резултата, а тогава във финала да направи решителната крачка към триумфа, използвайки чак петата топка за мача.

"Толкова неща постигнах. Много съм щастлив, развълнуван и пълен с емоции. Щастлив съм, че преодолях всичко в този дуел, трудно беше и физически и психически, успях да издържа. Имаше много пробиви, особено в първия сет, а смятам, че играхме по-добре във втория сет. Пропуснах четири топки за мача на негов сервис, беше трудно психически, но останах съсредоточен. Размислях само за следващата точка и използвах петата топка за мача", каза Джере.

Още от юношеските дни, когато в годината в която е изгубил майка си играл финал на престижния турнир Еди Хер, а след това спечели и престижния Ориндж Боул, даваше заявка, че има всичко което е нужно за високи постижения. Спокоен, тих, отдръпнат и ненатрапчив какъвто е иначе извън терена, не успяваше да направи очаквания пробив.

Обаче, "бумът" трябваше да се случи и дойде в точния момент, въпреки че от началото на сезона сръбският национал беше в слаба форма и преди пътя към страната на самбата и футбола имаше резултат от само една победа и четири поражения.

Причината за това не е недостиг на качество, а тежък период заради смъртта на баща му, който почина преди два месеца. Така Ласло Джере на само 23 години остана и без двамата си родители, най-големите опори в кариерата, които ги покоси сурова болест.

"Този трофей посвещавам на своите родители. Майка ми изгубих преди седем години и затова искам да й посветя трофея, както и на баща ми, който ме напусна преди два месеца. Те имаха най-голямо влияние над мен и заради тях съм тук днес. Благодаря им за всичко което са направили за мене и се надявам, че сега ме гледат", говори през сълзи на церемонията по връчването на купата, която получи от ръцете на легендата Гуга Куертен.

След всичко, както сам казва, никога не би могъл да постигне и частица от това което е, ако ги нямаше най-близките.

"Благодаря и на моята по-малка сестра, тя е у дома в Сърбия и ми е голяма подкрепа. Благодаря на моята приятелка, беше до мен в най-тежките моменти и не мога достатъчно да й благодаря".

Неговата реч докосна много привърженици, активни и бивши тенисисти, както и други спортисти, които най-добре могат да разберат колко енергия, психическа сила, мотив и желание е нужно да се издигнете от един мрачен момент и да се покатерите на самия връх. Заради това трябва да му се отдаде голямо признание.

Немислимият успех в бразилския град му донесе освен първи трофей и голям скок в АТП листата, така че от днес е №37 в света - неговото най-добро класиране в кариерата. С оглед на това, че в следващите няколко седмици не защитава точки, лесно бихме могли да видим Джере сред поставените на Ролан Гарос.

Все пак, до май има много да се играе, но сега е наред наслаждението от първия трофей в АТП тура и то от серия 500, нещо с което, например, Янко Типсаревич и Виктор Троицки не могат да се похвалят.

Заради всичко което е жертвал да стане спортист, особено заради онова което е преживял в последните няколко месеца, Ласло напълно е заслужил голямото щастие което му се случи в Рио.

И не само това, заслужил е много повече.

Автор: Никола Джукич