Според данните на Световната банка от 2011 година, в Босна и Херцеговина около 18% от населението е живяло под критичната граница на бедността, но системата на социални помощи не успява да отговори на техните потребности.
В деня в който разговаряме с него Ахмет Саркич празнува седемдесет и втори рожден ден. Сутринта с колело е отишъл до магазина да купи килограм домати за болната си съпруга - своята баба - както я нарича и една бира да се почерпи. "Нека говори кой каквото иска", казва ни Ахмет Саркич, очевидно страхувайки се, че това, че купува бира може да се охарактеризира като неприемливо поведение от обществото. Бирата за рождения ден ще изпие навън. В къщата това му е неприятно покрай съпругата, която е прикована на легло. По обяд в гората ще изсече дърва за продажба. "За щастие, имам хубава гора и добър брат, купи ми нова моторна резачка и 10 литра гориво, сега съм спокоен", говори този старец, който и в напреднала възраст върши тежки физически работи. Пенсия не получават нито той, нито съпругата му. През целия си живот, казва, че са били бедни, работили са, за да преживяват и се занимавали със земеделие. "Бих продал сега всичката земя, но никой не иска да купува", казва разочаровано.
Преди две години Сачима, съпругата на Ахмет, се разболяла от рак и оттогава това семейство е в още по-тежко положение отколкото е било по-рано. В малката къща живее още и синът Един, неговата съпруга и дете. Един е вършил сезонна работа в Хърватия, където се запознал със съпругата си и където им се родил синът, но когато Сачима се разболяла се върнал вкъщи да помогне на родителите си. И той работи тежки физически работи в гората и събира желязо, но всичко което припечелва е твърде малко за достоен живот. Разходите, които изисква едногодишно дете и болна майка за него са твърде големи.
"В болницата искат пари да лежиш"
Сачима в предходните дни за втори път са я изписали от болница. Намираме я как лежи неподвижно, трудно говори, не може да яде. Ракът е в последен стадий. В къщата в която живеят Саркич няма и минимални условия за нейното състояние. Заради неплатена сметка им е изключен и токът. "В болницата искат пари, за да лежиш. Никой от моите няма пари. Пита ме докторът: Би ли се прибрала вкъщи? Не бих, казвам му аз. А той на мен: Би, би, изписана си още вчера. И аз се обадих да дойдат да ме вземат, какво да правя", с големи усилия успява да ни каже Сачима. По закон тя има право на здравна защита като особа на над 65 години и болна от смъртоносна болест, което на практика означава безплатни лекарства и прегледи, но не и адекватна грижа за болния.
Ахмет и Сачима Саркич спадат към стотина получатели на непрекъснати социални помощи във Велика Кладуша, което в този случай означава 60 марки месечно за двамата общо. Междувременно, този доход едва получават няколко пъти годишно. "Последно получих през януари. На всеки седем дни отивам и слагам тази карта (в банкомата - б.р.), но няма нищо. Проверявам и в банката. Няма", разказва Ахмет.
Закъсненията на изплащанията на получаващите социални помощи, но и други категории потребители на социална защита в Унско-санския кантон, са огромни, потвърждава Емира Велячич, директорка на великокладушкия Център за социална работа. Дълговете на ресорното кантонно министерство към центровете за социална работа в този кантон за предходните две години са около седем милиона марки.
"На потребителите на социални помощи от години им закъсняват плащанията, които са най-ниските в държавата. На родилките са им забавяни с две години. Както и наемите за жилища, където има дългове по година и половина. Почти всички плащания, които са свързани с нашето кантонно министерство са със закъснения", казва Велячич и пояснява, че основателите на Центъра за социална работа са от общината. От местния бюджет се финансират заплатите на работещите, материалните разходи и еднократните помощи за потребителите, докато всички останали социални плащания се финансират от кантонните и федерални министерства, а Центърът само ги изплаща.
"Истинският въпрос е дали съществуващата система на социални помощи помага наистина на някого?"
Според данните на Световната банка от 2011 година, в Босна и Херцеговина около 18% от населението е живяло под критичната граница на бедност, но системата на социални помощи не успява да отговори на неговите потребности. Въпреки че се отделят четири процента от БВП за системата на социалните помощи, което е относително голяма стойност, само 17% се отделят за населението в най-тежко положение, пише в изследването за Междусекторното неравенство в системата на социална защита в Босна и Херцеговина.
Аида Малкич, авторка на това изследване, казва, че около 1/4 от заделеното за социални помощи в БиХ има характер на истинска социална помощ за бедните и изключените от обществото, докато остатъкът отива за обезщетения на ветераните и техните семейства. "Може да се каже, че ефективният разход за социална помощ в БиХ е някъде около един процент от брутния вътрешен продукт, което е далеч под средното в държавите от ЕС", изтъква Малкич.
Не са застрашени само получателите на социални помощи, а и почти всички други категории потребители на социална защита в БиХ. "Резултатите на проучването, в чийто фокус бяха потребностите на потребителя на социална защита, но и онези, които би трябвало да бъдат част от тази система, показват, че потребителите на социални помощи, без оглед на категорията в която спадат, всекидневно се сблъскват с различни трудности, което влошава лошата ситуация в която вече живеят. В нашето изследване стана ясно, че нито системата на социална защита, нито другите съответстващи политики, не посрещат адекватно нуждите на тези хора", казва тя и допълва, че заради всичко казано е трудно да се отговори на въпроса коя категория потребители на социална защита е най-застрашена. "Вероятно правилният въпрос е дали съществуващата система на социални помощи помага наистина на някого", отговаря Малкич.
Наследствено пренасяне на бедността
Социалните политики в комбинация с политиката на намиране на работа, смята Малкич, трябва на потребителите да дадат възможност за изход от бедността там където това е възможно. "Това е същината на социалните мерки, а не заключването в състояние на социална потребност. За съжаление, получателите предимно остават "социална категория", а е очевидно и наследственото пренасяне на бедността, така че според информацията, която имам, някои центрове за социална помощ бележат и трето поколение получатели от едно и също семейство", отбелязва тя.
Такъв пример намираме в семейство Саркич. На петдесет метра от къщата на Ахмет Саркич, в еднакво тежки условия живее неговият голям син Сеад със съпругата си и седем малки деца. Въпреки че Сеад е особа с ментални проблеми и ниска степен на образование заради което обсегът работи, които може да върши е силно ограничен, а неговата съпруга заради времето което изисква грижата за децата не може и да помисли да започне работа, тази брачна двойка е в категория млади родители, които са трудоспособни и по тази причина нямат право на получаване на непрекъснати социални помощи. Иначе биха получавали 75 марки месечно.
Това което получават от Центъра за социална работа е еднократна помощ под формата на основни хранителни продукти няколко пъти годишно. Но, храна не им липсва, казва ни Сеад и показва на рафтовете брашната, които са им дарили съграждани, на чиято помощ това семейство се осланя най-вече. По-голям проблем им е, че заради бедността и здравословни проблеми техните деца вече не могат да посещават учебни занятия. От трите в училищна възраст, в момента две не ходят на училище. Осемгодишно момиченце заради нарушено зрение не може да посещава учебните занятия, а две години по-голямо момченце в автомобилна катастрофа е получило тежки телесни повреди заради които не ходи на училище вече година.
Сегашният модел на социална защита в Босна и Херцеговина, който обхваща около половин милион граждани, е крайно неефикасен когато става въпрос за предлагане на системна подкрепа на най-бедната една пета от населението. Това ясно ни описва и примерът със семейство Саркич в което и третото поколение не успява да се измъкне от зависимостта от социални помощи и хуманитарни дарения.
