Немците нямат понятие за Балканите, а медиите са препълнени със стереотипи - твърдят Данийел Майич и Крсто Лазаревич, немски журналисти с корени от Босна и Херцеговина. Затова започнали да правят подкаст - на немски език. За него пише сръбската редакция на Дойче Веле.
ДВ: Подкаст за случващото се на Балканите? За немска публика? Немците наистина ли ги занимава какво се случва на Балканите?
Крсто Лазаревич: Не. В Германия няма голям интерес към балканските теми. Данийел и аз непрекъснато говорим за тях, това изнервя нашите приятели, и тогава решихме да започнем подкаст - и да нервираме само онези хора, които наистина искат да чуят нашите балкански истории.
Данийел Майич: ... ако сега не прекъсна Крсто, той отново ще направи двучасово предаване за това какво са Балканите, откъде произтича този термин, и защо на Западна Европа е необходима такъв тип граница. Но в началото той е прав. Средният немски медиен потребител гледа на Балканите и целия този хаос, ако изобщо гледа , като на някакъв псевдо-документален филм по РТЛ 2 за бедно семейство от социален апартамент в съседство. И тази картина немските медии силно поддържат: те (на Балканите - б.р.) просто са такива, така хаотични, така конфликтни. Това е техният манталитет. Балкан, какво да се прави...
Има ли разлика между немските и австрийските медии?
Крсто: Австрия е по-благодарна от Германия. Австрийците още се грижат около своите стари колонии и ги интересува какво се случва там. Главният шеф в Босна и Херцеговина е австриец.
Данийел: Австрия е част от Балканите.
Когато хора прочетат как говорите, може да помислят, че вашият подкаст е със сатиричен характер. Но не е. Той е и сериозен.
Данийел: Да, така е. Нашата идея в началото беше за нещо сериозно. Не знам как е при Крсто, но в моето обкръжение винаги е съществувал определен интерес, особено за случващото се в бивша Югославия. Но същевременно познаването на историята и актуалната политическа ситуация, хайде да кажем така, е много слабо. И тук има много което трябва да се обясни. Но ние понякога сме и смешни, макар че това всъщност не е нашето намерение...
Крсто: Ние не опитваме да сме сатирици, политиката на Балканите сама по себе си е реална сатира. Хуморът помага да се понесе всичко това. Ясно е, разказваме и много вицове, но всъщност това е сериозно нещо.
Данийел: Крсто е сериозен. Аз съм преди всичко полемичен.
Крсто: Опитваме да направим по едно издание на подкаста месечно. Темите предимно се предлагат от само себе си. В актуалното издание говорим за Сърбия и президентските избори. Понякога се занимаваме и с теми, които обхващат целия регион. Важно ни е да поставим фокуса на положението в което са гейовете, лесбийките и транссексуалните на Балканите. Но говорим и за "балканския маршрут" и ситуацията в която са бежанците, които се намират там, на тази тема посветихме едно издание на подкаста.
Какво немците знаят изобщо за Балканите? Имат ли изобщо представа какво се случва там? На мен понякога ми се струва, че знаят повече за Куба или Доминиканската република, защото там прекарват почивките си...
Крсто: Нямат много представа, знаят колкото и хер Майич... (смее се)
Данийел: Да, защото аз не гледам всичко през великосръбските очила на един гей комунистически масон като теб! А за разлика от тебе, аз поне говоря езика... пардон, чак няколко различни езика, хърватски, босненски, сръбски и какво знам аз което всички не знаят...
Крсто: Чакай, чакай, чакай... ти не си ли сръбски таен агент от югославското Удбе? Струва ми се, че някъде прочетох това за теб? А сега сериозно: хората, които произхождат от бивша Югославия са една от най-големите мигрантски групи в Германия, въпреки че за тях не се чува почти нищо. От една страна това сигурно е знак за добра и успешна интеграция, но от друга страна би било хубаво да има повече интерес. В просторите на хърватската общност в Германия беше показан един филм, който оправдаваше холокост. И никой не го интересуваше. Само си представете това да се направи в турски джамии. Ще отекне навсякъде!
Данийел: Има още много примери. Например активностите на хърватските фундаменталистки католически групи в Германия. А това само хървати, а не другите! И само в Германия. Но както казах, нито в публиката, нито в редакциите на немските медии няма изразено желание за знание за онова което се случва на Балканите. Кой изобщо знае, че ЕС в БЮРМ, пардон, Македония, сътрудничи с авторитарния режим, който малтретира журналисти и опитва да разпали етнически конфликт, за да се задържи на всяка цена на власт.
Не само, че си сътрудничи...
Крсто: Да, политици като австрийския министър на външните работи Себастиян Курц дори участваха в предизборната кампания на автократа Никола Груевски. Същевременно господин Курц не иска турски политици да участват на предизборни митинги в Австрия. Това и не е много правдоподобно.
В Германия има много стереотипи за Балканите и балканците на които налетявате в немските печатни издания, медии. Кои са ви най-скъпи, а заради кои най-много се ядосвате?
Крсто: Ядосва ме, че западната част на Балканите винаги се идентифицира с войни. Непрекъснато редакторите ме питат дали в тази или онази държава пак е започнала война. Защото когато в заглавието стои, че на Балканите има заплаха от нова война, тези статии са по-четени. А такива текстове често изобщо не отговарят на истинското положение и реалността на терен, или са лошо проверени. Така само се потвърждава картината, която редакторите и читателите имат така или иначе за региона.
Данийел: Още повече ме ядосва недостига на истински интерес. Става въпрос за регион, който е отдалечен от Франкфурт на едночасов полет, две държави, бивши републики от състава на Югославия днес са членки на Европейския съюз. И въпреки това Балканите се третират сякаш става въпрос за екзотичен регион, чийто проблеми нямат никаква връзка с проблемите на Западна Европа.
Крсто: В редица редакции просто няма хора, които могат да внесат определена ориентация когато става въпрос за Балканите. Големите новинарски агенции след изборите в Сърбия съобщиха, че е победил "проевропейски кандидат". И това после без никаква критика приемат и другите медии. При това Александър Вучич е все по-авторитарен, той контролира медиите, правосъдието и слага свои партийни хора на всички важни обществени позиции. Когато всичко това се означи като "проевропейско", то тогава тази дума е изгубила своя смисъл. Тогава може да се каже, че и Ердоган и Путин са големи европейци. Има много такива примери. Един ден журналистът Тео Зомер в своята колонка за Цайт писа затова как босненската федерация се състои от две части: мюсюлманска Босна и хърватската Херцег-Босна. Това разбира се не е истина. Аз писах на онлайн редакцията на този вестник, обръщайки внимание на грешката. Но не получих отговор и очевидно няма и желание да се коригира тази грешка. Това са Балканите, кой го интересува. Е сега си представете аз да напиша, че Германия е разделена на две части - Изток и Запад. А западът е разделен на южен Католистан и северен Протестантистан. Това приблизително е еднакво компетентно като тази статия на Цайт.
Данийел: Онова което наистина е щета е, че остатъкът от Европа може да научи нещо от бивша Югославия. Ние виждаме, че сега в голям стил се връща национализмът, при условие, че за едно време изобщо го нямаше. Като видя много немски журналисти, които изведнъж са изненадани от интензитета на шовинизма, които виждат, че с расистки предразсъдъци и фалшиви новини може да се прави политика и много, много хора са готови да следват авторитарни вождове, тогава аз мога само да кажа: няма нужда да сте изненадани, това можехте преди близо 30 години да гледате и пред къщния си праг. Но забравих отново, че това са само Балканите, това е нещо друго...
Като вече споменаваш бивша Югославия, каква е вашата връзка с държавите наследници, откъде сте, живели ли сте на Балканите?
Данийел: Нека Крсто пръв да каже, на него не му е било леко в живота...
Крсто: Аз съм роден в СФРЮ, междувременно, преди три години реших да стана немец. С баща ми и баба ми побегнахме от войната в Германия. По-голямата част от моето семейство се разпръсна във войната по земята на Босна и Херцеговина, те също така са изгнаници. Аз имам голямо семейство, негови членове живеят в Германия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Редовно сме в контакт. А като журналист, който следи югоизтока на Европа и аз често съм в региона. Летните почивки винаги съм прекарвал в Босна. С удоволствие бих отишъл и някъде другаде, но хайде ти обясни на моя баща. И сега непрекъснато съм долу. Може би съм станал нещо като моя тате...
Данийел: Аз съм роден във Франкфурт на Майн. Моето семейство произхожда, поне откъм баща ми, от Дувна, съответно Томиславград, който се намира в Босна и Херцеговина, въпреки че моят баща непрекъснато твърди, че пътува в Хърватия. Остатъкът живее в централна Босна, в Херцеговина, Далмация и околностите на Загреб. Аз от рождението си съм бил югославски гражданин, после хърватски, а вече 14 години имам немско гражданство. Ето, в моя кратък живот съм имал възможността да имам вече три родини.
Данийеле, ти пишеш за всекидневника "Франкфуртер рундшау", Крсто е на свободна практика и работи за различни медии, сред които и за ДВ. Сега правите подкаст. Сигурно искате да забогатеете от реклами?
Крсто: Следващото голямо семейно събиране ще се проведе в Мюнхен. Като сляза долу, ще разгледам всички тези вили на Щарнбергското езеро. Да, така е, планираме да забогатеем с подкаста! И тогава Данийел най-накрая може да купи бял Мерцедес и повече не трябва да се срамува когато посещава своето семейство с несериозния Фолксваген Поло.
Данийел: Поправка! Моят автомобил не е дори солидния немски Фолксваген, а Пежо! И да, това не е проблем с моята кола, а с жена ми... не мога с такъв автомобил в Херцеговина. А щом мога да си позволя нещо по-хубаво, ще седна в колата, ще взема Крсто, ще го заведа в Томиславград и ще го кръстя като католик - докато за фон свири музиката на Томпсон...
Крсто: Аве Мария! Ora Et Labora!
С Данийел Майич и Крсто Лазаревич разговаря Сречко Матич, Дойче веле, сръбска редакция
