Журналистката и активистка Ясна Жугич от Нови Сад е въстанала заради изборните резултати и излиза на протест. Боян Андрич, абсолвент по журналистика смята, че изборната кражба е само спусъка да излезе на улицата.
Осем часа работа, четири часа сън, дванадесет часа протест - така може би изглежда формулата на онези, които в следизборния понеделник са обърнали страницата и тръгнали в сблъсък със системата. От ден на ден разходки и скандиране, от ден на ден нов маршрут, нови транспаранти, камион и разгласяване, от ден на ден натиск на медиите, сблъсък с позицията и опозицията и преговори със синдикатите. От ден на ден същото искане всички да се махнат от властта.
"Ден след изборите една девойка във фейсбук ми прати съобщение "Ти разбираш от протести, хайде да ни помогнеш", което ми беше смешно, защото излезе сякаш съм някакъв специалист по протести", разказва младата журналистка и активистка Ясна Жугич от Нови Сад, чиято дипломна работа за магистър е била посветена на обществените събирания. Въстанала заради изборните резултати, с мегафон в едната и диктофон в другата ръка, отзовала се на поканата и тръгнала към Площада на свободата. "Това ми е един от най-лошите дни в живота. Не се бях подготвила психически, че Вучич ще спечели в първи кръг. После размислях - той така или иначе щеше да спечели и във втори, но до него има още две седмици и бих се подготвила за това", обяснява Ясна своите мотиви.
В подобно разположение в този понеделник е бил и Боян Андрич, абсолвент по журналистика. И за него изборната кражба е безспорна, въпреки че това е само спусъка да излезе на улицата. "Хората работят за 20 000 динара, това е нечувано, не може да се преживее с тези пари и това мъчи хората", разказва Боян. Затова се включил в протестите щом видял събитие във фейсбук и, както казва, няма намерение да се откаже "докато животът не се подобри".
Изтумбени приоритети
Вече трета седмица, животът на онези, които протестират "срещу диктатурата" е на - пауза. Протестът за тях не е "само" два-три часа разходка. Това е целодневна комуникация чрез социалните мрежи, разбирания, подготовки и правене на транспаранти. Несъществуваща организация, която с гордост изтъкват, защото няма лидер и инструкции от трето лице, въпреки че им утежнява работата, защото плановете непрекъснато се променят и пригодяват, а няма разделение на работата на които да се облегнат. "Не знаем и кои от всички работи са нужни, така че съм правила различни неща: возила съм озвучаване, агрегат, писала съм съобщения за медиите, тогава виждам дали липсва полицай, да стана и полицай, но това което ми е най-важното - разговарям с хората за това защо е важно да се каже, че не може повече така, защото съществува нещо което се казва отговорност и не можете да правите каквото искате срещу закона и всички процедури, а да не отговаряте за това", разказва Ясна.
Ритъмът, който са наложили е за сметка на съня. И Ясна и Боян разказват как вече седмици спят по три или четири часа, защото както и много техни другари, работят повече и различни неща. "Университетът е на стенд-бай, защото това е приоритет, но освен това работя и в кол център вечер, така че след протеста сядаме за малко, говорим и се разбираме, а тогава аз отивам на работа до осем сутринта. Когато завърша с работата, отивам вкъщи, изкъпвам се, ям, спя няколко часа, събуждам се и виждам какво се случва във фейсбук, излизам на протеста и така в кръг", разказва Боян.
Кръгът на Ясна сега започва в шест сутринта. В началото, казва, не е стигала дори да си измие косата. "После се настроих. Ставам в шест, до девет работя от вкъщи, тогава излизам, до два свършвам всичко което трябва, връщам се в апартамента, измивам си косата, продължавам да работя, и в пет съм готова и хубава за протест", казва Ясна. След протеста и новосадците правят събирания да сумират впечатленията и да направят планове за нататък. "Това трае още няколко часа и тогава разбира се трябва малко и да се отпуснеш и да се видиш с приятели, а при прибирането вкъщи подготвяш какво трябва да правиш на другия ден. Така лягаш да спиш в три сутринта, а в шест отначало", казва Ясна.
Кафе за носене
Заради протеста е на пауза, казват, най-много социалния живот. Освен двама приятели, които са до него през цялото време, останалите приятели на Боян главно са скептични към протестите, защото вярват, че досегашният им опит е показал, че от тях няма полза. "Първите дни имах голямо желание да изразя недоволството си пред камери и журналисти, така че давах изяви за няколко телевизии и вестници. Приятелят, който беше с мен не искаше да го снимат, а веднъж насред въпрос на журналистка се скри от камерата и ми каза "недей, брате, моля те повече докато съм тук", сеща се Боян ситуация от протеста. Там, междувременно, се е запознал с нови хора, сега с тях се разхождат и вярва, че когато всичко свърши, ще продължат да се събират.
Нови приятелства на протестите е направила и Ясна, а старите опитва да вмести в темпото на протеста. "Като помисля по-добре, социалният живот изглежда супер, всеки ден излизам навън, разхождам се, в добра форма съм, крещя, коремните мускули са супер. Приятелите ме канят на кафе, аз казвам - може, от шест часа излизаме навън да се разходим, а може по път да вземем и някое кафе за носене. Наистина тук хубаво се наприказваме и разменяме идеи", разказва Ясна.
Особено очарование, междувременно, дават онези все още непознати хора, които всеки ден вижда на протестите, а с които се разпознава по улиците и извън протестните шумотевици. "Срещаме се по алеите, разпознаваме се, само казваш Здравей, усмихваш се и помисляш "окей, има ни и от това ще излезе нещо", казва Жугич.
"И аз съм Сорос"
Откъде енергия за всичко това? Не е младостта, а бунтът, казват те. "Всички сме екстремно уморени, но когато дойде протестът, някаква енергия те удря, викаш нон-стоп, усещаш се добре заради това което правиш и се усещаш свободно", разказва Ясна.
Тази енергия им дават и хората, които се присъединяват към тях в разходката, които ги поздравяват от сградите и удрят тиганите, хората, които срещат на улиците и в магазините. Ясна казва, че на бензиностанцията на която всеки ден сипва гориво в агрегата за протеста, след обърканите погледи първите дни, сега вече я посрещат с усмивка. "В копирния център в който печатах признанията "И аз съм Сорос", които ще раздаваме на хората, които даряват пари за протеста, първо ме погледнаха и казаха "аха, тези са Вучичеви", а момчето от копирния център каза "Направете им отстъпка". Тогава аз обяснявам, че се шегуваме, не вярвайки че хората не са разбрали, пък им казвам "хайде, бъдете и вие малко Сорос, дайте ни някаква отстъпка". Тогава той се смее и казва "добре, ще ви дам, но не казвайте на никого", и ето аз не казвам на никого", разказва Ясна през смях.
Наясно са, че това темпо не може да се поддържа завинаги. На улиците след празничната пауза вече се забелязва по-малък брой хора, но това, казват те, няма да ги разколебае. "Не очаквам хората всеки ден да излизат на улицата, защото имат своя живот, но и не трябва да бъде всеки ден, смисълът е само да се извършва постоянен натиск на властта, а това може и с някои мини интервенции и акции. Само ако бъдем упорити, можем нещо да променим", казва Ясна.
Боян допълва, че недоволството дълго се е акумулирало и че се е чакало младите да започнат нещо. Сега, казва, поддръжката расте, протестите вече не само студентски, а вече са предимно граждански. Новото събиране в Белград е определено за тази вечер в шест пред Парламента, за осемнадесети път. "Това е просто воля и това ни е нужно на всички. Даваме отпор, недоволни сме и показваме това. Не искаме да мълчим и да оставим СНП и Вучич да правят каквото правят и то да мине незабелязано. Волеви сме да стигнем до края и няма предаване", заключва Боян.
