Диалогът на практика е изхвърлен от сръбската обществена сцена. Повече от всякога политическата, културната и всяка друга сцена се е разделила на приятели и неприятели - поставени са барикади и е премахнат всякакъв дебат.
Този процес може би е най-забележим в интернет, но освен в социалните мрежи и различните форуми този феномен преля и на традиционните електронни и печатни медии. Има в това твърдо държане на нечия страна малко и комични моменти; отделни вестници и телевизии в сръбските си издания не искат Сърбия в НАТО, в черногорските си версии са жестоки заговорници на членството в тази военна организация. Журналистите, които са срещу членство на Сърбия в ЕС и за по-близко сътрудничество с Русия са най-големите привърженици на Александър Вучич, който по техните мерки оценяват като еврофанатик. Подобна проява се забелязва и при политическите партии, така междуособно се подкрепят партии с напълно различни идеологии и позиции, и може би не е чудно, че в тази всеобща ментална и идеологическа конфузия не съществува възможност за нормален диалог.
Конструктивен диалог не е, в допълнение, никога не е бил нещо с което е можела да се похвали сръбската политическа сцена по време на многопартийността. На това обръща внимание и журналистът от БИРН Слободан Георгиев, който казва, че сегашните власти са наследили онова медийно обкръжение което е било изложено на голям натиск от страна на властта. "Но, всичко това е несравнимо с това което имаме днес, защото в последните четири години на властта на Борис Тадич нямаше и част от всичко онова което по различни начини представят властта и Александър Вучич. Това е един постоянен натиск, в който количеството случки анулира всяка втора случка. Все повече се чува само един глас, и аз мисля, че хората сега все повече започнаха да вярват, че втори глас всъщност и няма, което разбира се не е точно".
Духовни деца на титоизма
В историческо-обществения контекст настоява и политическият анализатор Драгомир Анджелкович. Много пъти е повтарян въпросът дали сегашните власти със своето настояване за монолог наистина са премахнали диалога в Сърбия, Анджелкович отново се връща на твърдението как диалогът в Сърбия наистина никога не е съществувал, и че отношението към актуалните власти не може да се гледа извън този контекст:
"Сегашните власти са отражение на обществото и обществената атмосфера, точно както и опозицията е отражение на всичко това, смята Анджелкович. Никой тук не е личностно виновен, виновен е духът, който имаме като продължение на титоизма. Така че сега да говорим за вините на сегашните власти като по-големи в сравнение с вините на предходните власти, или в сравнение с онези, които на 6 октомври 2000 година твърдяха, че на Сърбия трябва една серия арести и гонения, съответно на онези, които преди 5 октомври държаха властта и често се държаха авторитарно, е смешно. Просто, имаме продължителност на недемократичната култура и авторитарно наследство".
Нека после някой да каже колко е лесно да се направи диалог в Сърбия в ситуация когато се отрича, че проблемът изобщо съществува. Или все пак съществува, но за него никой не е виновен? За това може би трябва да започне дебат. На опита, да кажем, да забравим за миналите времена и миналите власти, и да оценим сегашната ситуация, Анджелкович отговаря:
"Мисля, че историята за това да забравим миналото е манипулация. Невъзможно е тези неща да се разглеждат извън контекста. Тази власт разбира се и сама е отражение на този недостиг на демократична култура в сръбското общество, а още в по-голямата степен те са тези, които се поставиха в служба на чужди геополитически интереси и говорят за западни и европейски ценности, а сами са духовни деца на титоизма".
Случаят е приключен: в Сърбия няма диалог, винаги е било така и завинаги ще бъде така. Видимо е, че не съществува дори и опит този низ да се прекъсне. А протеклите няколко години власт на Сръбската напредваща партия, разбира се, белязаха почти пълната липса на диалог. За културния социолог Ратко Божович добра илюстрация на всичко това е изявата на Александър Вучич как ще се оттегли, ако някой друг победи на президентските избори: "Това е една ненормална ситуация, казва Божович. По този начин една партократска логика се постави като нещо с което той влезе в изборите. А когато към това допълните, че имаме един човек, който е всезнаещ, направо божество, и от него вместо институция и подялба на власт зависи всичко, тогава не е чудно, че имаме това непоносимо и абсурдно състояние в което разбира се е невъзможно да имаме диалог".
Напредващите не се кълнат в диалога
Политическият анализатор Бранко Радун се съгласява, че актуалната власт винаги е отговорна за недостига на диалог в обществото, но също така допълва, че това е проблем, който се пренася от поколение в поколение, и че Сърбия дълго няма култура на диалог. "Може би в този смисъл се е очаквало твърде много от напредващите, изтъква Радун. Ако някои, които толкова са се кълнели в диалога не са били способни да го демонстрират, като демократите, защо сега да очакват много повече от напредващите, които да бъдем искрени не са се кълнели твърде много в диалога". По неговите думи това свидетелства, че проблемът е много по-дълбок, и че е свързан и с манталитета. "Това е нещо в стил, когато аз дойда на власт ще им запуша устата на тези. Докато сме опозиция всички искаме диалог, но когато дойдем на власт тогава обръщаме плочата - зарежи диалога, сега аз властвам", казва Радун.
Интернет - лошо място за дебат?
Добра част от обществените дебати и в Сърбия се провеждат в интернет. А тук тези, които мислят различно ги чака пъклена атмосфера. Всеки, че и е най-малкият опит за цивилизован диалог бързо се обръща в размяна на лични обиди. Слободан Георгиев забелязва, че интернет не е най-добрият простор за дебат: "Това е отворено пространство без модерация, и тук няма някакви правила освен личните правила на етичност. Някои мислят, че това е плювалник и така се и държат. В този смисъл и не виждам в това пространство да може да се води дебат, който би довел до неща, които са от обща полза. Дебатът е най-потребен в институциите, и в големите медии с подходящите събеседници". Все пак, премиерът Александър Вучич опитвайки да украси положението на медийната свобода спомена, че повечето граждани на Сърбия се информират от интернет, и така опита да намали важността на традиционните медии. Слободан Георгиев смята, че това са безсмислици. "Вучич точно знае какво ще се появи в големите медии, които са под негов контрол, и за него това по някакъв начин е и досадно. А го нервира, че не може да контролира интернет, и тогава този вид ядосване опитва да претвори в някакво свое предимство, тип "ето хората там разбират всички информации, споделят информация, знаят хората всичко което се случва".
Обвиненията на властите, че всички които мислят различно са някакви чуждестранно платени Ратко Божович вижда като изтъркани стереотипи, които по всичко принадлежат на предполитическото общество. "Това сега би трябвало да значи как зад всички граждани, които са излезли на улицата, защото не са съгласни да са глупаци, стои някой. Това е формулировка, която не може да се приеме". "Това е лудост, която форсира властта, допълва Слободан Георгиев, и това е нещо което Александър Вучич непрекъснато повтаря. На него това му отговаря, това му донася гласове, това мотивира неговото избирателно тяло. Той прави това през всичките тези пет години и нищо друго. Държи своите избиратели събрани, мобилизирани и готови когато ги привика на избори да зачеркнат неговото име, и в това е много успешен. А че заради това съществуват последици за цялото общество мисля че не го интересува специално".
