И ако по света с десетилетия е бил утвърден като автомобил от висок и среден клас, Мерцедес-Бенц по нашите простори винаги е делил обществото. От една страна, това е бил автомобил в който се е возил лично Тито, а от друга, следвала го е репутацията на тромав автомобил за таксиметрови шофьори и гастарбайтери. Така "конската глава" и серията W123 са останали в колективната памет свързани с негативна картина, въпреки че в остатъка от Европа, а особено в САЩ с пълно право се смятат за желани класики. Нито наследникът на тези два автомобила не е имал по-добър образ, особено белязан от турбулентните времена в които се е появил.
Нашето скорошно посещение в Падуа ни увери, че дори и обикновена W124 лимузина става интересна за колекционерите, но в тази йерархия голямо предимство имат моделите с две врати с означенията C124 и А124. Както е с предходниците от серии 123 и 115, купетата на Мерцедес имат специално място в тукашната автомобилна митология, най-вече заради това, че не са могли да бъдат свързани с таксита, а заради своята по-висока цена рядко са се появявали паркирани зад порта с каменни лъвове. От друга страна, те са били свързвани с
всичко и веднага философията, която доживяла своя зенит точно в годините когато купе версията на този автомобил е била актуален модел, а тази аура го следва и днес, почти тридесет години след представянето му пред света.
Когато всички предразсъдъци и конотации се оставят настрана, Мерцедес-Бенц С124 е сигурен бъдещ класик, автомобил, който със своите качества е заслужил този статус. Онова което ме привлече към него са отмерените линии, които са издържали теста на времето и неговата пословична надеждност, а най-вече усещането за спокойствие и сигурност в седалките от кариран плат. След няколко месеца търсене и кандидати, които не изпълниха необходимите условия, се появи истински екземпляр. В Сърбия е дошъл по дълъг път - 1991 година е продаден в Германия, след това е провел няколко години в Италия, откъдето е дошъл в Сърбия.
Като всеки автомобил, който се приближава към тридесетте години, и този е дошъл със своя пакет силни и слаби страни. Между първите са напълно функционален люк, добре запазена каросерия с тази известна комбинация от текстил и дърво, друга не бих и предпочел, но този списък всяка седмица се смалява. Наистина, неговият мотор въпреки обема не предлага никаква производителност, която да смести този автомобил като спортен, или близко възбуждащи автомобили, но това така или иначе не е черта, която го прави обичан. Преди всичко, това е усещането за спокойствие по време на безцелното градско шофиране, или все пак при кръстосването на открити пътища, където той показва за какво всъщност е направен.
Чак и след три десетилетия, в този момент от времето когато неговата стойност е на най-ниската си точка, Мерцедес-Бенц С124 е звезда, която сияе както и когато се е родила през април 1987 година. Като последният Мерцедес купе от старата школа, този автомобил е модерен класик, чийто ренесанс тепърва идва.
Автор: Джордже Сугарис
Фотограф: Милош Никодийевич
