Актьорът, режисьор и продуцент Драган Бйелогърлич в интервю сподели, че Югославия е била голяма идея за която балканските народи, които са я съставяли не са били дорасли.
Всеобщото приемане на "Сенки над Балкана" и "експлозията" на интерес, който предизвика във всички слоеве на обществото в региона, е своеобразен феномен и събитие което дава надежда - казва пред "Вечерни новости" Драган Бйелогърлич, режисьор и продуцент на сериала, който от началото на излъчването се доказа като най-актуалната и най-гледаната ТВ продукция през последното десетилетие в Сърбия и в региона, в която играе и един от главните герои, инспектор Андро Танасийевич Тане.
- В голямото предлагане на най-различни панаирни вулгарности с които всекидневно ни "бомбардират" от ТВ екрана, кои "Сенки над Балкана" охрабрява и им дава надежда?
- Охрабрява нас, които сме го правили и вярвали, че такъв иновативен и прилично храбър проект може да бъде приет на тези простори, но и специално младите хора. Тези нови поколения, които са започнали да вдигат ръце от Сърбия, примирявайки се със съдбата, че тук минават само банални и евтини съдържания, и че примитивизмът е нещо което е станало константа в нашето общество, този сериал дава надежда, че можем да променим нещо положително. Затова е много важно, че РТС като обществена медия разпозна това и такова съдържание излъчва в неделя вечер точно на най-важния национален канал. Фактът, че една различна, нова телевизионна естетика има такова приемане и интерес в Сърбия и региона е важно събитие, защото отхвърля лъжливата теза, че хората тук "обичат да гледат простотия". Колкото и да искаха да затъпят този наш народ тези конструктори на пагубния проект за унищожаване на гражданското възпитание, интелект и мозък, все пак не са успели.
- Къде е феноменът на това наше пространство, дали в неговата турбулентна географска позиция, в "игрите" на западния и източния свят?
- Балканите са една неразказана тема във всеки смисъл. Пространство преизпълнено с противоречия, място където любовта и омразата се държат ръка за ръка и непрекъснато се допълват, обстановка в която необикновено гостоприемство и сърдечност за трепване на окото се превръщат в незапомнена суровост и насилие. Няколко националности живеят една поред друга, а всички произтичат най-вероятно от един и същ народ, и се мразят и убиват, доказвайки, че точно те са онзи "пранарод" от който всички други са произлезли. Идеално за изкуство, тежко за живот.
- В Хърватия този сериал предизвика големи полемики, въпреки че само там не се излъчва, всичко това сочи заради героя Анте Павелич, а в техните медии се появиха чак и информации, че сте забранили излъчването?
- Истината е проста - нито една от хърватските телевизии досега не е показала интерес за излъчване на сериала. Това само по себе си не е някаква новина, но "Сенки над Балкана" се показва в целия регион, журналистите започнаха да се интересуват защо го няма само в Хърватия. Когато към това се допълни и "таблоидното предене", ето измислени афери. Нито съм забранявал излъчването, нито мога да направя това! Но, ако се вземе предвид, че съществува голям интерес на чуждестранни компании да откупят "световните права" за излъчване на "Сенки над Балкана" и преговорите са в ход, всички тези компании искат сериалът чрез кабелни оператори да не се излъчва извън територията за която са купени правата. Аз само настоявах това да се следва стриктно, и заради това сигналът на РТС е "затъмнен" или "кодиран" за всички територии извън Сърбия, за които не са купени правата. Така е направено за всички държави, включително Хърватия.
- Сериалът е политически и криминален трилър, с елементи на историческия фикция, чак и мистика. Дали този жанр най-добре може да опише какви са Балканите и неговите исторически, международни и идеологически наследства?
- Мисля, че това е жанр в който тук вече десетилетия живеем, а във филмовото изкуство непрекъснато сме бягали от него. Ние непрекъснато и пред себе си и пред света сме излъчвали картини на горчивина, скръб, сивота и социализъм, и от това се е създал някакъв специален, "балкански жанр". Тук е, разбира се, имало гениални творения, но и твърде много безидейни копирания, които са свирили на тази една струна, и са досадили и на бога и на народа. А "Сенките", не е само трилър. Вижте и традиционните медии и социалните мрежи, след всеки епизод се отваря нова тема - Ятаган мала, Копието на Лонгин, принц Джордже, Врангел, "белите" руснаци, Мустафа Голубич... "Сенките" ни запознават по един нов, постмодернистичен начин с дял от нашето минало.
- Вие сте обявили сериала и като история, която е "между историята, която не са ни учили и фикцията". С рекордна гледаемост, има и недоволни от това как показвате сърбите, македонците, "белите" руснаци, СХС... Значи ли това, че не сме готови да се погледнем в огледалото на историята?
- Мисля че повече става дума за това, че един, но наистина малък дял от публиката не е разбрал слогана "историята, която не са ни учили". Филмите и сериалите като част от поп културата, романизирани художествени измислици могат да накарат хората да се заинтересуват от определени исторически периоди, личности и събития. И това се случва. Абсурдно е точно някои от потомците на "белите" руснаци да се бунтуват най-много, а за тях повечето граждани до появата на сериала не знаеха и че са съществували тук и са били част от нашата нова история. Сега всички знаят и кой е бил генерал Врангел, и че "белите" руснаци са ни донесли балета и архитектурата, но знаят и че са търгували с опиум. Защото наистина са. Стаите за пушачите на опиум в Белград не са ги държали китайци и евреи, а точно руснаците. При това, някои зрители няма да изчакат развоя на историята и да видят, че накрая "белите" руснаците са на правилната страна, а вече бързат със заключенията. Донякъде ги разбирам, много са изпатили, но нека не се притесняват. Аз ги уважавам и обичам.
- "Сенки над Балкана" показва, че на тези простори белезите от войните и международните сблъсъци, всъщност, никога не са излекувани. Ако това не се е случило, тогава какво е била някогашната голяма Югославия за която и днес мнозина си спомнят със сантимент?
- Югославия е била една голяма идея за която балканските народи, които са я съставяли не са били дорасли. Тази идея е била трудно осъществима и това е станало ясно много бързо. В края на двадесетте години на миналия век всичко започнало да кипи. Когато се хвърли поглед в тогавашните архиви, човек лесно стига до заключението, че крал Александър не е имал никакви шансове да преживее. Всички са искали да го убият - и усташите, и ВМРО, и италианците, и немците, и комунистите. А ако в крал Александър разпознаваме символ на югославянството, виждаме и че тази голяма идея още тогава е била осъдена на пропадане.
- Една от главните "роли" в сериала играе Белград: той е място в което за надмощие се борят високата политика и интересите на великите сили, престъпници, нарко картели, домашни и чужди шпиони... Колко от това наше, но и европейско лоби от ХХ век и днес съществува?
- Белград наистина е един основните герои, както беше и в "Монтевидео". Много обичам Белград, и съм уверен, че той е един метрополис на тясното пространство на Балканите, а в по-широкото такъв е само още Атина. Цялата тази негова вълнуваща история и обстановка винаги са го правили, а и днес правят - една от най-интересните и най-интригуващите дестинации в Европа. Неговият бунт и оригиналност го правят специален, но и отпорът на всички ветрове, които векове го блъскат.
- Покрай екипа югославски актьори, който сте събрал, както и в "Монтевидео", дали сте шанс да се покажат и нови, млади актьори. Дали това е предизвикателство или риск за режисьора?
- За мен това е огромно удоволствие. Фактът, че мога да дам шанс на млади хора и същевременно и аз да науча нещо от тях, винаги ме радва, и ги ангажирам напълно съзнателно. В "Сенките" получиха шанс и млади режисьори, Коста Джорджевич и Данило Бечкович, за които работата над този проект сигурно е била голяма школа, с които много добре сътрудничих.