Братя в престъпление

Милошевич и Туджман

Туджман е, според последната присъда на Хага, глава на обединен злодеен отряд в Босна и Херцеговина, докато Милошевич трябва да бъде амнистиран. Все пак, когато става въпрос за етническо прочистване и разпокъсване на Босна, тези двамата трудно може да се разделят.

Присъдата на шестима лидери на Херцег Босна в Хага е използвана на първите страници на сръбската преса да се изтъкне как Хагският съд е установил, че Франьо Туджман е престъпник, а Хърватия е означена като агресор в Босна и Херцеговина. Рано е да се говори за широкообхватните правни и политически последици на тези присъди, но на сръбското общество и медии не им убегна, че лидерите на т.нар. Херцег Босна, заедно с политическия и военния връх на Хърватия, са обявени за виновни за обединен злодеен отряд.

Ако към това се прибави, че вече е отбелязано, че в присъдата на Ратко Младич се намира бележка под линия, която амнистира Слободан Милошевич за престъпленията в Босна и Херцеговина, картината на притаеното ликуване е по-ясна. В този смисъл се обръща внимание на бележката под линия в присъдата на Младич в която стои как "доказателствата, които е приела съдебната камара не са показали, че Слободан Милошевич, Йовица Станишич, Франко Симатович, Желко Ражнатович или Войислав Шешел са участвали в реализацията на обща престъпна цел".

А Хърватия, според присъдите на шестимата, е участвала. Потоците на пари, оръжия, военни и политически връзки - всичко това е оставено за някакви далечни и по-различни анализи. Цялостното тълкуване на тези присъди така се сведе на опростени заключения как Сърбия повече не може да се разглежда като агресор в Босна и Херцеговина, чак и Милошевич е освободен от всякаква вина за тамошните събития.

Цялата оптика за общите действия и договори на Франьо Туджман и Слободан Милошевич така се промени за момент, но историчката Дубравка Стоянович казва за ДВ "че ръководството на босненските сърби е обвинено за най-тежкото престъпление геноцид, и няма място за никакво радване".

Тя припомня, че и пред Международния съд е паднала отговорността на Сърбия за войната в Босна, но е останала отговорността за пропуска в случая на геноцида в Сребреница. "Може би и този съд последва това решение. Но, едно нещо са съдът и правото, а друго правдата и историческия съд. Сега е на нас да анализираме програмите, които доведоха до югославските войни, и до разкъсването на Босна, а тук ще намерим изобилие аргументи, че това е била военна цел."

Сърбия - амнистираният агресор?

Известното облекчение, което се забелязва в Сърбия след последните присъди на Хагския съд, което се вижда като амнистия на Сърбия за агресията в Босна, за отговорния редактор на седмичника "Време" Филип Шварм е "преди всичко политическо нещо".

"Може би повече за това не можем да говорим по същия начин както досега, но всякак продължава да остава сериозното участие на Сърбия в босненско-херцеговската война. В крайната линия това е отсъдено в някои други присъди пред Хагския съд", казва Шварм. "Може би Слободан Милошевич не е споменат в присъдата на Ратко Младич, но участието на Сърбия се споменава в много други присъди на Хагския трибунал."

Дубравка Стоянович изтъква, че Слободан Милошевич "много пъти явно е казвал, че това е война, която трябва да доведе до държава, в която ще живее целият сръбски народ. Това е подразбирало вземане на онези части от Хърватия, в които са живели по-голям брой сърби и свързване със Сърбия чрез онова което е създадено като Република Сръбска."

Бюст на "бащата на държавата" Туджман

"Дали е имало рисуване по салфетки, дали Милошевич и Туджман директно са се договорили за подялбата на Босна - затова нямаме достатъчно доказателства. Ходът на войната би могъл да говори в пример на това и сега виждаме, че това в хърватския случай е доказано", казва тази историчка.

Въпреки че връзката Милошевич-Туджман е изглеждала неразделна, с последните присъди на хагския съд сериозно е поставена под въпрос. Може ли действията на Милошевич и Туджман някак да се разделят в този контекст, питаме Дубравка Стоянович: "Ако се сетим за деветдесетте години и онова както изглеждаше на терен, изглеждаше сякаш тези действия са синхронизирани, особено на територията на Босна и Херцеговина, а Босна наистина е планирано поделена на етнически чисти цялости. Какъв вид доказателства са необходими, за да се установи това, наистина не можем да знаем, особено след такива присъди."

Хагският съд е добър само когато осъжда другите

В каква мярка са тогава Милошевич и Туджман братя в престъпление? Ще бъде все по-трудно това да се докаже, но Филип Шварм обръща внимание, че "историческият факт е, че от тяхната среща в Караджорджево, която е била важна и ключова за избиване на неприятелството в бивша Югославия, те са провели на практика четири години, делейки Босна и прекроявайки границите в бивша Югославия".

Шварм също така изтъква, че присъдите в Хага се гледат по привърженически начин и това е продължено и след най-новите присъди. "Подкрепят се само нашите, а изобщо не се разглежда защо тези хора отговарят пред Хагския трибунал", казва Шварм.

Всяка присъда се използва да се пробудят сблъсъци между бившите югославски републики, но "лично бих искала това да бъде възможност да се, преди всичко Хърватия, изправят пред себе си", заключава Дубравка Стоянович. "Защото, Хърватия постави себе си в ролята на жертва и победител и това за нея е голям шок. Сега е моментът и Хърватия да се изправи пред своята отговорност, както винаги съм смятала и за Сърбия. А за Сърбия това също така трябва да бъде напомняне допълнително да размисли за себе си, и да не гради своето щастие на това, че Хърватия е обвинена и осъдена."

Автор: Ивица Петрович, Дойче Веле