Решението за вписването на хорото в списъка на ЮНЕСКО е взето днес, 7 декември 2017 година, от Комитета за запазване на нематериалното културно наследство, на своето 12-то редовно заседание което се провежда на остров Чеджу в Южна Корея.
Хорото е най-разпространеният танц на територията на цяла Сърбия, а поред сръбското православно население, което го смята за символ на националната идентичност, изпълняват го и други етнически и верски общности.
Най-старите версии моравац и кукуньеш са записани на територията на Централна Сърбия във втората половина на 19 век.
"Вписването на елемент в списъка на ЮНЕСКО е значително, не само заради това, че този сегмент на нематериалното културно наследство ще стане международно видим, а и заради това че различни общности по-ясно ще видят, че делят общо наследство, ще ги подтикне да комуникират в по-голяма степен и да бъдат готови да участват в общи активности, програми и проекти за запазване и пренасяне на елементите", пише Етнографският музей на западната съседка на своята страница.
Също така вписването на елемента дава възможност на неговите носители, а особено младите хора, да разберат важността на собствената традиция и да се посветят на запазване на елемента и собственото нематериално културно наследство.
За активното присъствие на хорото, което е един от важните критерии, който е необходим за изпълнение за вписване в списъка на ЮНЕСКО, свидетелства големият брой официални и неофициални образователни програми, които се организират в институциите на културата и редицата манифестации на които хорото се изпълнява като част от официални състезателни и представителни програми.
За разпознаване на значението на хорото в обществото, както и за неговото почитане като дял от живата танцова практика в Сърбия, от особено значение е фактът, че ученето на основни елементи на танците е част от официалната система на образование.
Образованието за хорото е включено в програмите на музикалното и физическото възпитание за основни и средни училища, а много често присъства и в детските градини.
На ниво висше образование то е предмет на проучване, не само за образователните и научните институции, които се занимават с изучаване на традиционни народни танци и музикални форми, а и на онези институции, които образоват бъдещите специалисти за работа в училищата и работата с младите.
"Все пак, предаването в рамките на семейството, на частни събирания и чрез образование е доминантен начин за пренасяне на елемента. Като част от семейни и частни събирания, изпълнението на хорото е обща активност, в която участват всички членове на домакинствата, от най-младите до най-старите, тези знания и вещини в танцуването на хоро се пренасят чрез непосредствено участие, в рамките на семейството, общността, между връстници", пише на сайта на Етнографския музей.
Процедурата за вписване в списъка на ЮНЕСКО е започната през 2015 година
На основата на решение на Националния комитет на нематериално културно наследство през декември 2015 година е започната процедура за вписване на хорото, която е вписана в Националния регистър от юни 2012, под името хоро в три, хоро в шест, на Представителния списък нематериално културно наследство на човечеството.
Центърът за нематериално културно наследство в Етнографския музей в Белград е подготвил в съответствие с поставените стандарти по отношение на съдържание и технически характеристики, досие за номинация, което през март 2016 година Министерството на културата е упътило в процедура за приемане.
Досието е подготвено в сътрудничество с предлагащите елементи за списъка на ЮНЕСКО, Факултетът за музикално изкуство, Ансамбълът за традиционни танци "Коло" и Центърът за изследване и запазване на традиционните танци в Сърбия.
Изграждането на досието за номинация е създадено с участието на единици, местни общности, институции, неправителствени организации, сдружения на специалисти, които чрез събиране и подписване на писма за съгласие, осигуряване на видео или фото документация, активно допринесоха за създаването на досието на номинацията.