Пет пъти започвах текста и пет пъти го трих. А си дадох време бурята в стомаха и главата да слегне.
Няма смисъл, това дълго няма да мине, както и никога няма да мине споменът за един от най-драматичните мачове в историята и победата на Новак Джокович над Роджър Федерер със 7:6 (7:5), 1:6, 7:6 (7:4), 4:6, 13:12 (7:3).
"Едно нещо си обещах преди да изляза на терена, а това е, че ще бъда смирен и стабилен, защото знаех каква атмосфера ме очаква", заяви най-добрият тенисист в света след мача.
Недалеч от нас седяха футболистите на Челси Давид Луис и Марко Алонсо - те бяха между редките, които не крещяха на всяка точка на Федерер и на всяка грешка на Джокович. Когато ситуацията беше напрегната и се играеха важни точки, шумът беше заглушаващ, като на футболен стадион. Едва понякога между точките се чуваше някое срамежливо "идемо, Ноле". Хора, на мен на трибуните не ми беше лесно, а не на него долу. Получих няколко съобщения "защо Ноле не показва никаква реакция?"
Тенисът може много лесно да се преживее по ТВ, но такава атмосфера не може да се усети от някой, който не присъства физически. Ако Джокович позволяваше на своите емоции да излязат по-често от коритото, би съществувал сериозен риск да излезе от релсите. А после, както мачът напредваше, това беше и въпрос на съхранение на енергия.
Минаха почти два часа от топката за мача, а на мен продължава да не ми е съвсем ясно как Джокович победи. Федерер общо спечели 14 точки повече, беше по-добър в почти всяка статистическа категория, точките главно се играеха под неговите условия, изглеждаше, че има в джоба си и първия и третия сет.
Новак в ретура, своето най-голямо оръжие, беше неразпознаваем, особено при вторите сервиси на Федерер. Швейцарецът сервираше майсторски, Новак не успяваше да разчете и не успяваше да направи своята характерна магия поне веднъж на сет, когато невъзможна топка връща под краката. Па, как и да успее в това, Роджър с такава лекота правеше почти полуволета от основната линия и ги пращаше в другата половина. Това ядосваше Джокович, редките реакции към ложите бяха главно след тези удари, а първата топка за пробив Новак направи чак след два часа и 47 минути игра.
Странен мач беше това, Джокович "открадна" първия сет и имаше надежда , че сега може да се "отпуши" и да засили темпото. Случи се обратното - форхендът, който през целия турнир имаше осцилации, и сега не слушаше напълно, а след претърпения пробив Новак напълно утихна, ядоса се и остави втория сет.
Работата на краката и движението, запазената марка на Новак, също варираха и до дълбоко в третия сет не изглеждаше, че Джокович е съвсем на себе си. Сервисът по време на мача също не му служи най-добре (девет двойни грешки), но няколко пъти намери важни сервиси в тялото, които го измъкнаха от тежки ситуации. Така спаси топка за сета в третия сет преди отново да спечели тайбрека.
"Как по дяволите този човек води с 2:1", питах се в паузата... Новак не си позволи нов спад, но Федерер само в няколко точки изглеждаше потресен и Джокович не притисна достатъчно тогава. Последва наказание и, подобно на втория сет въпреки че резултатът не показва това, Федерер стигна до 2:2.
Говорейки обективно, можеше да бъде и 4:0 за Федерер, не би било незаслужено, дълго не съм виждал Новак да играе по-слабо в такъв важен мач. Бих помислил, че може би съм полудял, ако и самият Новак после не потвърди това.
"Ще ми помогне занапред в кариерата това, че знам, че със 70% съм победил във финал. Онова което не ме радва е, че в по-голямата част не играх добре, непрестанно аз бях на "заден крак" и се бранех, а той диктуваше играта. Повечето от своите финали съм изиграл на високо ниво. Днес случаят не беше такъв, но затова психически бях на много високо ниво, защото атмосферата много лесно може да извади от такт емоционален човек като мен. Само се борих и намерих начин когато беше най-важно", обясни Новак.
И, как сме тогава в петия сет? Така че Новак Джокович, чак и когато не играе така както е замислил, в нито един момент не се отказва. Открадна миналата година от Надал пробивът във втория сет, така и сега с твърдост на характера сломи Федерер в тайбрековете. Гледайки двамата, сигурен съм, че Новак е в някакви дълбини на човешката психика, които за нас смъртните са недостижими. Сякаш имаше хипнотизиращо действие над Федерер, който в тайбрековете пропускаше онова което обичайно не правеше в мача. И, точно в тайбрековете, и ретурът срамежливо надигна глава.
Гледах на живо загубата от Вавринка в Париж, миналогодишната победа над Надал на Уимбълдън, губих нерви и пред екрана безброй пъти без да седна нито веднъж по време на мача, но това беше нещо наистина специално. Мъчен мач, не можеше да го хванеш нито за главата нито за опашката, започна физически да не ми е добре. Тогава се запитах "добре, луд, па това е само тенис, защо се нервираш толкова, какво ти е?" А вече секунда по-късно забравям, че тази мисъл изобщо съм я имал някога.
Джони е поред мене, чувстваме се като във война в която силите са толкова неравномерно разпределени - подкрепяме се един друг с погледи, удряме се да се ободрим, а около нас "гори". Гори, хора. И журналистите и доскоро изгладени господа и госпожи, и млади и стари, чувствам се сякаш някой ми седи на гръбнака. Как ли тогава се чувства Новак?
Сервисът на Федерер започва малко да спада, по-точно Джокович все по-често му застава на пътя и го насочва там където трябва. Прави пробив. Минава - най-сетне. Не мърдам, знам, че е далеч от свършено. Сервисът предава, Роджър връща пробива. Шетат ми и сега пред очите точките, да речем пропуснатия форхенд при 4:3 и 15:30.
Кулминация на драма каквато още не съм имал възможност да гледам, и сетивата ми се притъпиха, изтощен съм. От 30:0 Новак си прави проблем, не може да отпусне ръката на форхенд. Федерер го разминава на мрежата, пробив за 8:7, не чувам мислите си от шума. Ставам, не мога повече, тръгвам.
Докато вървя към журналистическата стая, милион неща ми минават през главата, а скришом ослушвам какви въздишки идват от Централния корт. Стигам до стола, хвърлям поглед, Федерер сервира при 40:30, втора топка за мача. И изведнъж, сякаш нещо ме е ударило, дежа вю - Надал миналата година добре нападна на топка за пробив с тежестта на топка за мача. Последва най-добрият удар на Джокович в мача, преминаващ под невероятен ъгъл. Сега видяхме същото, дюс, набързо и 8:8. Кой каза Откритото на САЩ 2011?
Не ми идва наум да се връщам на корта, седя с ръце събрани в положение за молитва (знам, луд съм, какво пък), а колегата Том ме ободрява, вярва в Новак. От 40:0 при 11:11 спасява две топки за пробив - както и много пъти днес, дъхът спря. Стигаме до тайбрека, отново е по-силен, отново е хладен като лед, отново топките получават цел и дълбочина. Отново има онова което е непристойно да се споменава в текста. А тогава при 5:3 отлична точка за двете страни и, блесна като мълния - бекхенд по паралела.
Непълна минута по-късно Новак Джокович шеташе към мрежата като петкратен уимбълдънски шампион. Търча обратно на корта ("my fucking God, I don't know what to write about this madness", подхвърля ми колега от Аржентина докато минавам). Не знам и аз, друже, и ако това което нахвърлях е малко разхвърляно, прощавайте, пиша от душа.
Хитра усмивка, удар в гърдите и благодарност към небето, целувка към ложата, без "сърце" за публиката. Така и трябва.
"Накрая само усмивката на лицето, довиждане и благодаря, че сте дошли", ни каза после Новак със същата онази усмивка, която видяхте на мрежата. Сърцата бяха предназначени за някой друг. За вас. Взе Новак микрофона и започна:
"Една ог-ро-мна, огромна благодарност към всички вас, които ми давахте подкрепа, които гледахте мача и отделихте време, което иначе прекарвате по друг начин. Чувствах вашата енергия - може би мислите, че лъжа, но наистина не лъжа. Представях си, че играя в Сърбия и цялата публика, която подкрепя него всъщност е за мен и вика моето име. Представях си всички вас, благодаря ви много и ви обичам."
Присъствахте на още едно представление на тенисовия Худини. Ще се играе това представление още дълго.
Автор: Саша Озмо
