Мач за аналите, борба за помнене, резултат за историята. НАЙ, НАЙ, НАЙ! Новак Джокович за пети път в кариерата успя да вдигне престижния трофей в Уимбълдън, което му е и №16 от Големия шлем в кариерата. Това беше мач какъвто се вижда веднъж в живота, а накрая след голяма, тежка борба с Роджър Федерер празнува сърбинът с 3:2, по сетове 7:6 (5), 1:6, 7:6 (4), 4:6 и 13:12 (3). Мачът продължи четири часа и 55 минути, което е най-дългият финал в историята на Уимбълдън в индивидуалната конкуренция.
Изиграха големите майстори и най-дългия и най-добрия мач на тазгодишното издание на Уимбълдън. Това беше, съвсем сигурно един от най-добрите финали на турнир от Големия шлем в историята, който показа невероятната психическа сила на двамата майстори, а особено на Новак, който с ръка на сърцето изигра началото слабо, но въпреки това успя да води и да победи.
Финалът беше отворен от сервис гейм на Роджър Федерер, който без големи проблеми го и спечели. Иначе, още тогава започна да си личи тактиката на двата аса - Новак се опитваше да намали бързината, а Федекс да забърза играта. В началото на мача сръбският ас беше по-нервен, като слабо вкарваше първи сервис. Успя Федекс благодарение на това, но и на отличния форхенд да стигне до възможност за пробив, но Ноле успя да се защити.
С развитието на играта първата ракета в света доминираше, но Федерер не позволяваше дълги точки и главно ги завършваше с агресивни форхенди, които са голям риск, но са и единственото решение против Джокович. Въпреки че швейцарецът според статистиката беше по-добър до тайбрека, дори водеше и с 5:3 в него, със серия грешки предаде първата част на играта на сърбина.
Последва голям спад в играта на Новак Джокович, който и преди това се мъчи, който много бързо го доведе до наистина лоша ситуация и втория сет повече от заслужено беше спечелен от швейцареца. Федерер беше този, който диктуваше темпото на срещата, особено от сервис, който Ноле тежко разчиташе. Освен това, швейцарецът беше много по-конкретен и по-убийствен, тогава изглеждаше далеч по-близо до трофея. Във втория сет сръбският ас спечели само 12 точки.
Окуражаваше това, че подобен отчайващ период в играта Джокович имаше и в полуфинала срещу Агут, за да после да вдигне нивото и да стигне до победата. Но, във финала го очакваше наостреният Федерер, който в третия сет продължи да тероризира със сервис, когото Джокович не успяваше да укроти, ако го разчете. Всичко напомняше на онзи полуфинал от Ролан Гарос през 2011, когато швейцарецът със сервиси унищожи сръбския ас. Наистина, тогава Новак игра по-добре в по-голямата част от сблъсъка...
Дали жребият всъщност направи "мечешка услуга" на сръбския тенисист, т.е. прилично лесни противници, е голям въпрос. От друга страна, Федерер също нямаше много по-трудни съперници, но изигра истински октанов полуфинал с Рафаел Надал, заради който повдигна нивото на игра на шампионско ниво.
В първите три сета Джокович нямаше нито една възможност за пробив, но водеше с 2:1, след като в третата част на играта буквално "отмъкна" успеха от родения в Базел, отново в тайбрек. Невероятно е колко е силен психически белградчанинът, защото през цялото време се мъчи, буксуваше, а когато беше потребно настъпи газта и сломи духа на противника. Такива спортни ситуации влизат в легендите.
Спечелването на третия сет очевидно повлия положително на Джокович, който започна по-сигурно да сервира и напада. От другата страна, на Федерер му трябваше малко да си обясни как губи, а е по-добър в почти всички статистически показатели. Бързо се оправи швейцарецът, направи два пробива преднина, което беше достатъчно да изравни сетовете. Наистина, Новак, който премина през още една, но кратка криза най-сетне след почти три часа игра му върна пробив, което не беше достатъчно да го настигне.
Стигна Джокович до две поредни топки за пробив в четвъртия гейм на решаващия сет, много важни, може би и решителни, но Федерер успя да се спаси въпреки че и двата пъти трябваше да се изкопава от втори сервис. Третата спаси с ас. Голяма, голяма възможност беше пропусната. Но последваха нови, които сърбинът прегърна, за да Федекс веднага да отвърне.
Всеки удар, точка, гейм тогава бяха големи като къща, всеки на практика беше решаващ. Това го знаеха и двамата, па играеха най-доброто което знаят и могат след повече от три часа и половина игра. Имаше възможности за пробив Новак, но в тези моменти правеше нехарактерни грешки. Умората вземаше своето и от двете страни на мрежата.
Сръбският ас гонеше тайбрек, беше по-близо от Федерер и по-опасен, но старият вълк фантастично се бранеше и справяше. И чакаше своя шанс. Публиката предимно беше за него, което му даваше енергия да издържи. Нивото на тениса малко спадна, но беше невероятно напрегнато. Както долу на тревата, така и на трибуните. Не се гледа непрекъснато такава класика.
Когато Федерер стигна до пробив и поведе с 8:7 изглеждаше, че всичко е свършило. Швейцарецът стигна и до две поредни топки за титлата, но Новак просто не му позволи. От този момент белградчанинът спечели седем точки. Това бяха спортни моменти, картини, които се помнят цял живот. Моменти, които влизат в легендата. Както и сигурно ще влезе този епичен уимбълдънски финал.
Всичко се разгорещи допълнително при резултат 11:11, когато Новак поведе с 40:0, но позволи на Федерер да стигне до точка за пробив с извънреден бекхенд, който само лизна линията. Сръбският тенисист тогава се ядоса, че съдията позволи на неговия противник да провери решението на съдиите на линиите, които дадоха аут, въпреки че може би мина твърде много време. Разбира се, последва вълна от освирквания от "федереровите трибуни", които редовно "черпеха" сръбския майстор през целия мач. Казват, че тенисът е спорт за господа, но в такива мачове това изглежда не важи. В този гейм Федерер при много важни точки повдигаше прах от белите линии, като на тренировка. Някои биха казали, че му е вървяло, а други, че това е той, че това е неговото майсторство заради което може би е и най-добрият в света.
Мачът, сякаш и двамата искаха да влезе в историята, завърши със супер тайбрек, нововъведеното правило което казва, че петият сет се играе до 12:12, а тогава който пръв стигне до седем точки с две преднина. Епичното отмерване, което вече на всички, не само на привържениците изхаби нервите, а на играчите и енергията беше решено в супер тайбрек, който спечели сръбският титан.
Класирането на финала донесе на Федекс 1200 точки за АТП и 1 175 000 паунда, докато за шампиона се полагат 2000 точки и 2,35 милиона.
