За малко трибуната в Музей Югославия да се превърне в просто изреждане на световни и домашни възможности свързани с падането на Берлинската стена. За щастие, прехвърчаха и интелектуални искри, а главна роля играха ветерани.
Някъде след осем вечерта, на спирка Музей Югославия, две грижливо гримирани млади белградчанки търсят в гугъл името Будимир Лончар. Едната от тях доволно показва тъкмо намерената биография на Лончар на своя умен телефон, а нейната приятелка коментира със смесица от учудване и удивление: "Осемдесет и пет? Чудо е, че изобщо си спомня! А се държи добре!" По-голям комплимент бившият министър на външните работи на Югославия Будимир Лончар не можеше да получи. Лошата математика на белградските млади жени го подмлади с десет години - той е на пълни деветдесет и пет. Разбирам, че и тези девойки са били на същата трибуна както и аз, която беше проведена в кино залата на Музей Югославия.
Там седнах на първия ред и гледах как залата полека се пълни. Много познати лица в чудесната гама от Миломир Марич до Соня Бисерко.
Възрастни участници
Лончар за онези, които помнят Югославия беше най-звучното сред имената, които говориха на трибуната "Падането на Берлинската стена - 30 години по-късно". Поред него, на въпроси на модератора Миливой Бешлин, иначе историк и научен сътрудник в Института за философия и социална теория, отговаря и Иван Иванйи, който е само пет години по-млад от Лончар. Този писател повече от 20 години беше преводач от немски език на югославския президент Тито, а като дипломат работи и в югославското посолство в Западна Германия в средата на седемдесетте години на миналия век когато шеф в Бон му е бил - Будимир Лончар. Следващият участник в трибуната беше Михайло Ковач, някогашен кореспондент на Телевизия Белград от Западна Германия, който по време на съдбоносните ноемврийски събития на 1989 е боравил в Берлин.
Най-сетне, не в свойството на жив свидетел, а на научен изследовател, между поканените гости се намери и забележимо по-младият загребски историк, професор във Философския факултет Твртко Яковина, иначе автор на книгата "Третата страна на Студената война".
Трибуната организираха Институтът за философия и социална теория, Университетът в Белград и Музей Югославия, с подкрепата на немското посолство в Белград.
Докато Лончар през 1989 беше шеф на югославската дипломация, Иванйи вече пенсионер в Белград, актуалният отговарящ за политическите въпроси в Немското посолство в Белград Матияс Шикорски е бил западногермански тийнейджър.
Шикорски поздрави участниците и публиката с лични спомени за това време от преди три десетилетия когато падна Стената. Въпреки че, както каза, неговата майка била родом от изтока на Германия Шикорски си спомня, че като много други хора в запада на Германия усещал по-голяма близост със западните държави в които временно бил на почивка отколкото с ГДР: "Тази ГДР, към която за една нощ се отвориха границите ни беше относително чужда". Той допълни, че пет години след падането на Стената се е запознал със своята съпруга, което не би било възможно ако го нямаше това и за него лично щастливо събитие. Матияс Шикорски не подмина факта, че началната еуфория след падането на Стената много бързо е спихнала, за което, както каза, са допринесли и кървавите събития в Югославия. "Последиците се чувстват и днес във всички държави наследници на Югославия", подчерта Шикорски.
"От Стената са били доволни почти всички..."
Разговорът на трибуната се проведе в две части. В първата участниците опитаха да отговорят на въпроса какви са били Германия, Европа и света по времето на вдигането на Стената, как светът се е променял по време на Студената война и какво е довело до падането на Стената. А втората част се движеше в рамките на въпроса - къде във всичко това е била Югославия, къде са днес държавите произтекли от нейните руини.
Първо загребският професор Твртко Яковина, даде кратък преглед на историческите факти от 1961 до 1989. Неговото изложение беше проникнато и с анекдоти па от съвременната история успя да направи интересен разказ за шейсетте души в публиката. "От издигането на Стената са били доволни почти всички, освен може би източните немци", обясни Яковина тогавашната цинична логика на Студената война, която заради избягването на по-голямото зло - глобална военна конфронтация - мълчаливо приемала Стената.
Яковина припомни, че вече успешно направените реформи в Полша и Унгария както и Горбачов начело на Съветския съюз са създали контекст без който промените в ГДР са били трудно изпълними. Също така разбрахме, че актуалната немска канцлерка Ангела Меркел в момента когато членът на източногерманското Политбюро Гюнтер Шабовски преди три десетилетия е измърморил, че смята че разрешението за минаване на границата за източногерманските граждани влиза веднага в сила, била в редовно посещение на сауна в четвъртък. Бъдещата канцлерка влязла в сауната от херметически затворената ГДР, а излязла от нея на среща със своята щастлива съдба в източногерманска държава чиято граница към Запада била в хаос.
Будимир Лончар в своето изложение, което винаги вземаше най-много време, подсети, че без Вили Брант и неговата "източна политика", Горбачов и в крайна сметка съгласяването на Вашингтон да повярва на Горбачов, едва би било възможно повторното обединение на Германия.
Югославия недорасла за Югославия
Дискусията забележимо се оживи когато в център беше поставена Югославия.
Будимир Лончар видя причините за изоставането на Югославия от бившите държави от Източния блок в недостатъчната решителност да се откаже от еднопартийния монопол на власт: "Непрекъснато имахме реформаторска дискусия, а непрекъснато търсехме начини да запазим еднопартийния режим". Интелектуалният и морален кредит, който Югославия е имала като държава, която се е еманципирала от Москва още през 1948 и като една от водещите държави в Движението на необвързаните рязко се стопил, а реформаторските усилия дошли едно десетилетие по-късно. "Югославия изостана от своята собствена политика в часа когато се пробуди целият изток, когото ние подтиквахме към еманципация".
На модераторския въпрос дали има истина в сръбската теза от националистичните кръгове, че с обединението на Германия е създадена "немска Европа", която тогава по думите на Добрица Чосич е против Сърбия с "австроунгарски причини и аргументи" Иван Иванйи отговори индиректно, обръщайки се към състоянието на немското единство: "Германия не се е обединила. Това просто не е точно". Иванйи посочи носталгията за ГДР, недоволството на изтока в държавата, за да заключи, че тази Германия, която и в тези три десетилетия "не е сраснала" не може да бъде толкова страшна.
За реакциите на източните немци преди тридесет години на промените свидетелства от първа ръка Михайло Ковач:
"Между предложените "гласност" и "перестройка" на източните немци повече им харесваше "гласност", повече искаха нея.". Той допълни, че не са се оплаквали от социалните и здравни грижи, както и на пълната заетост, а са искали свобода на говоренето и свобода на пътуване. "На тях, като жажда за вода, им липсваше правото да излязат извън границите на ГДР, да се върнат като хора, които са видели и разбрали нещо, по-богати с много неща".
"Къде сме днес?"
"Един зид падна преди тридесет години, а днес зидове никнат или вече са направени на всички страни", каза Иван Иванйи. Посочи унгарската тел на границите към "приятелските държави" Сърбия и Хърватия, стената на Тръмп към Мексико, стената в Мароко към Испания, стената на Нетаняху към палестинците, невидимата водна стена към бежанците от Егейско море. Модераторът на това място спомена книгата на Иван Чолович "Зидът е мъртъв, да живеят зидовете".
Твртко Яковина малко иронично се запита, с оглед на състоянието в което се намират Европа и света, дали може би и ние тук в новата епоха "можем да бъдем шампиони или сред най-добрите заради това, че това ще бъде свят с още по-силен национализъм отколкото тези, които живеят сега". Чувам зад себе си коментар на брадат мъж: "Това е логично. Зидът падна право върху Югославия". Тази забележка ме подсети за факта, че в Сърбия съществува цяла интелектуална школа, която редовно твърди, че всички световни събития винаги са насочени против сърбите.
Михайло Ковач отбеляза мисълта: "По-лесно е да се разруши Стената, макар и била берлинска, отколкото да се разрушат стените в нас". Будимир Лончар все пак обърна внимание, че Движението на необвързаните държави още е живо и здраво със 123 членки. Той допълни, че е бил единственият почетен гост на срещата на необвързаните в Баку. "За моя радост или за жалост на други, защото съм единственият жив свидетел на това време". Лончар каза, че съдбата ни е една, и че имаме растяща опасност от употреба на ядрени бомби, а и се сблъскваме и с климатичните промени.
В малко разпръснати дискусии всичко кипеше от идеи и необичайни гледни точки, които понякога само малко или изобщо не се докосваха до зададените теми.
Важното е, че след двучасовите дискусии две млади дами на белградската спирка, която се казва "Музей Югославия" разбраха кой е бил онзи жизнен възрастен господин, която на трудни въпроси отговаря както и колкото иска.
Автор: Драгослав Дедович
