Преди решаващия мач в Завършващия турнир в Лондон, в който Новак Джокович има за противник Роджър Федерер, швейцарският вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг" публикува текст с показателното заглавие "Трети човек".
"Новак Джокович никога не е крил, че го интересува само да бъде най-добрият. Неговата ранна младост е белязана от амбиции, които са били почти болестни. Грабил е за победи, грабил за признание. И тогава, на върха на успеха, се срина в празнина. Мъчен от съмнение в себе си се върна в Копаоник в сръбските хълмове където неговата кариера някога е започнала. Показа се пред зида в който е удрял първите тенис топки и който сега е пълен с дупки. В едно видео, той видимо трогнат казва: "Дупките в зида са от бомби. Това е потресаващо. От друга страна, хубаво е да се види, че стената и поред това още стои."
"Копаоник се намира на сръбско-косовската "граница". По време на войната единици на НАТО три месеца покривали този край с килим от бомби. Белезите до днес не са излекувани. Нито на терена, на който Джокович удрял своите първи топки, нито в неговата душа. Джокович стъпва по терена, записва неутешимата картина с камерата на мобилния телефон. Пред една колиба, която едва стои, се спира: "Тук имахме малко пространство в което отморявахме, където палихме огън." А после преминава от английски на сръбски език. Онзи който иска да знае кой е Джокович, какво го движи и защо успехът му е за нюанс по-важен отколкото на всички негови конкуренти, трябва да изгледа това видео. В него е събрана есенцията на неговото съществуване."
"Най-добрият играч в този момент"
"Джокович не играе само за себе си. Той играе за Сърбия. Затова в своята страна е герой, а в остатъка от света аутсайдер. Няма друг играч, който има две така различни лица като той. Поред терена Джокович може да бъде най-чаровния човек. А на терена става воин. Този немилосърден, неумолим дял от себе си символизира сцената от Откритото първенство на Австралия през 2012, когато победи Надал в най-дългия финал от Големия шлем в историята, 5 часа и 53 минути, и победата отпразнува с късане на тениската в областта на гърдите.
Новак Джокович е най-добрият играч в тениса в този момент. Никой в десетилетието не е спечелил повече големи турнири от него. От 2010 насам е спечелил 15 от своите 16 титли от Големия шлем и 29 от своите 34 от Мастърс 1000. Между 2012 и 2015 четири пъти подред победи във финалите на АТП. След първия триумф в Уимбълдън през 2011 за пръв път стана номер 1. Оттогава е имал това класиране 275 седмици. Ако Джокович тази седмица в Лондон бъде по-добър от Надал, ще завърши за шести път годината като най-добър в сезона и така ще изравни рекорда на американеца Пит Сампрас.Novak Djokovic, Rod Laver and Rafa Nadal from the 2012 Australian Open. Was this the best Aussie final ever? pic.twitter.com/G782fkKoAW— SpanishTennisSecrets (@SpainTennisBook) 17 януари 2016 г.
Това е статистика на един изключителен играч. При това Новак Джокович е на само 32 години. След победата в Уимбълдън през юли не остави място за съмнение, че иска да нападне и рекордите на Роджър Федерер от 20 титли от Големия шлем и 310 седмици на първо място. Ако остане до известна степен здрав, възможно е, чак е и вероятно, да успее в това.
В сянката на Федерер и Надал
И поред това, когато става дума за наклонността на зрителите, той остава трети човек. Джокович не е само в сянката на Роджър Федерер, а и в сянката на Рафаел Надал. И това не мъчи само него, а и цялото семейство. Майката Диана наскоро в едно интервю за индийското издание на списание GQ каза, че публиката не може да се помири с това, че нейният син е по-добър от Федерер и Надал. Публиката уважава успеха на Новак, но щом играе против Федерер, публиката подкрепя Федерер.
Това ще бъде така и в четвъртък, когато Джокович в Завършващия турнир на АТП ще играе за класиране в полуфинал. Публиката няма да крие на чия страна са нейните симпатии. Възможно е да бъде на границата на честното поведение. Може би и ще я прескочи както във финала на Откритото първенство на САЩ през 2015, когато против Джокович не беше само Федерер, а и 90% от публиката. Джокович в такива моменти обикновено потъва в себе си. И се връща в разрушенията на своята младост, на Копаоник. Дупките в тенис стената се превръщат в пукнатини в неговата душа и го превръщат в рицар, който трябва да бъде победен не веднъж, а два пъти, че и три пъти, а може би чак и четири пъти, преди наистина да падне на земята.
Федерер знае колко ще бъде тежко тогава да победи Джокович. Списъкът на техните досегашни 48 мача е пълен с по-големи и по-малки драми, които най-често завършваха с победи на Джокович. В годините 2010 и 2011, Федерер два пъти изгуби в полуфинал след две пропуснати топки за мача. Изгуби през 2014 в Уимбълдън, 2015 в Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ в три финала от Големия шлем. А това лято съперничеството кулминира във финала на Уимбълдън, където Федерер и след две топки за мача изгуби. Публиката искаше Федерер да победи. Подкрепя го до последната размяна на топката. Джокович по-късно каза, че виковете "Роджър, Роджър!" в своята глава е претворил в "Новак, Новак!".
Така размисля някой който има мисия.
Тя още не е завършена.
Новак Джокович продължава да се бори.
За себе си, за Копаоник", заключава швейцарският вестник.
