Београдска индустриjа пива е създадена през 1963 година със сдружаването на някога най-големите производители на пиво. Популярното питие в Белград са донесли немски пивоварни майстори.
По повод отбелязването на три века пивоварство в Белград в "Галерия 51" се откри изложба чийто автор е историкът Ненад Лукич, уредник в Музея на науката и техниката. Това е възможност посетителите да се запознаят с богатата история на производство на една от най-популярните напитки в Сърбия, както и с автентични експонати и допълнителни материали, които показват развоя на пивоварството в Белград, от началото на 18 век, когато е започнало отварянето на първите ръчни пивоварни.
Иначе, първите занаятчийски работилници за производство на бира са отворили немските пивоварни майстори, които са пристигнали в Белград с останалите заселници, след като според регулациите на Пожаревачкия мир, Белград и околността попаднали под хабсбургско управление. Това е след австро-турската война през 1716-1718 година. Недълго след това, османците отново завладели Белград, а немските пивоварни майстори се изселили.
Ненад Лукич, историк и уредник в Музея на науката и техниката, припомня, че след пауза от почти един век първата пивоварна в Белград през 1839 година е отворил мелничарят експерт Йохан Вайхапъл, родом от Щайерска.
Несъмнено е, все пак, че едно от почетните места в белградското пивоварство принадлежи на семейство Вайферт. Панчевският индустриалец Игнят Вайферт между 1871 и 1873 година изградил парна пивоварна на бърдо извън Белград, тогава наречено Смутековац, а днес Мостар и я нарекъл на сина си "Първа сръбска парна пивоварна Джордже Вайферт". Джордже е поел управлението на фирмата, и до Първата Световна война в нея са могли да се произведат до 50 000 хектолитъра бира годишно.
- След войната Вайферт обновява пивоварната и през 1921 година я трансформира в акционерно дружество. Между двете световни войни тя е била най-големият производител на бира в Кралството на СХС, съответно Кралство Югославия и нейният максимален годишен капацитет е бил около 180 000 хектолитъра пиво. След края на Втората Световна война, 1947 година, тя е конфискувана и преминава в държавна собственост, сменяйки името на "Пивоварна 7 юли" - разказва Лукич.
Фирма "Игнят Байлони и синове" официално започва пивоварна дейност в началото на 1888 година. Байлони в края на 19 и началото на 20 век значително увеличили производствените капацитети, което повлияло тяхната пивоварна във второто десетилетие на 20 век да стане най-големият производител на пиво в страната, а след Втората Световна война и тя е национализирана, претворена в държавна собственост и е променила името в "Пивоварна Белград" под което работи до 1963 година.
И, през януари 1963 година идва моментът да се роди гигант - Београдска индустриjа пива. В популярния БИП влизат бившите пивоварни Вайферт и Байлони, както и "Безалко", предприятие за производство на безалкохолни напитки.
- До началото на 21 век БИП беше на върха по производство на пиво, но тогава първенството поема Апатинската пивоварна. БИП през 2007 е приватизиран, но заради неизпълнение на договорните задължения Агенцията за приватизация през 2010 година разваля договора с чуждестранните собственици. В началото на септември 2015 година Търговският съд в Белград започна производство по несъстоятелност за БИП, което и днес е в сила - обяснява историкът Лукич, който и сам повече от година е работил в някога най-популярната пивоварна по тези простори.
Заводът БИП в "Мостар" днес е най-старият и единствен останал промишлен комплекс в Белград, където все още се извършва производство.
Въпреки че е съставен дял на Белград, Земун е имал собствена история на пивоварство. Първата пивоварна през 1721 година, след освобождението на града от османците, е основал Йохан Крищоф Шмид. Намирала се е на мястото на днешното Основно училище "Лазар Саватич" и е съществувала до края на Втората Световна война.
Поред нея са съществували пивоварни, които са отваряли Михаил Финдт и Йосип Габорчек, а в последните десетилетия на 19 век започнала да работи и пивоварна, която са основали Стефан и Мария Зарич. Нея в края на 19 век са взели Адолф Щок и Йозеф Фунек и нейното официално име е било "Парна пивоварна Щок и Фунек". Намирала се е в началото на днешната улица Цар Душан и е съществувала до края на Втората Световна война.
А тъй като пивото се произвежда, за да се пие, поред пивоварни са никнали и белградските пивници.
- Официално, първата пивница е отворена във втората половина на 19 век и неин собственик е бил Илия Милосавльевич Коларац. С оглед на това, че пивото с времето е ставало все по-популярно, в Белград до края на Втората Световна война са работили още десетина пивници и ресторанти от които специално са останали запомнени "Байлони", "Втора пивница", "Касина", "Мала пивара", "Пролече", "Руски цар", "Урошева пивница", "Димитрийевич и Михайлович", "Хайдук Велько", "Игнятова" и "Код Кнез Михаила" - изброява Ненад Лукич.
Краят на миналия и началото на 21 век са белязани от откриването на верига локали и пъбове в които се пие любимото питие.
"Княжеска пивоварна"
На ъгъла на днешните улици Адмирал Гепрат и Балканска, през 1840 година е завършено изграждането на Голямата или Княжеската пивоварна, чийто номинален собственик е била княгиня Любица Обренович. Първи управител от 1 януари 1841 до 30 юни 1842 година е бил Константин Хадия - младши, земунски пивовар и зет на Йеврем Обренович. За работата на пивоварната няма много запазени данни, но се знае, че в нея се е произвеждало светло и тъмно мерцен (мартенско - б.р.) пиво и че годишното производство не е могло да бъде по-голямо от няколко хиляди хектолитъра. Княжеката пивоварна е престанала да произвежда през 1873 година.
"Малката пивоварна"
По инициатива на група заможни белградски търговци през 1871 година е основано Първо сръбско акционерно дружество за пивоварство, в чийто състав влязла и "Малката пивоварна" или "Филипова пивоварна", кръстена най-вероятно на своя първи собственик Филип Джорджевич. Намирала се е на самия край на днешната Цетинска улица. Тринадесет години по-късно Дружеството обявява банкрут, а пивоварната поема Йован Брабец. Той е модернизирал производството с купуването на парни машини и самостоятелно водил работата до 1888 година когато заради дългове продал фирмата на "Игнят Байлони и синове".
