12 страхотни югославски кавъра на американски класики, които трябва да чуете

През 50-те и 60-те години на ХХ век югославските издатели (основно Юготон) решават да купят американски хитове и да ги преведат на югославските езици. Може да помислите, че това звучи като лоша идея, но всъщност, преводачите и продуцентите са свършили чудесна работа и разбира се, те се постарали да наемат най-добрите изпълнители за работата.

Това по никакъв начин не показва, че в Югославия е липсвало оригинално съдържание, защото нейната музика е известна извън границите й. Един пример за музикалното одобрение сред славяните е албумът на Юготон от 2001 г, който включва кавър версии на водещите изпълнители от бивша Югославия изпълнени на полски език от кавър банда носеща името Юготон (Yugoton).

Ако сте почитател на музиката от 50-те и 60-те или просто харесвате кавъри, чуйте тези:

1 Мики Йевремович - Къщата на изгряващото слънце (1964) / The House Of The Rising Sun

2 Мики Йевремович - Сбогом, Калифорнийо (1966) / California Dreamin'

3 Сека Коядинович - Никой няма да те заобича (1968) / Somebody To Love

4 Майда Сепе - Банг Банг (1967) / Bang Bang - My Baby Shot Me Down

5 Мишо Ковач - Сан Франциско (1967) / San Francisco - Be Sure To Wear Some Flowers In Your Hair

6 Йосипа Лисац - Няма слънце (1976) / Ain't No Sunshine

7 Душан Прелевич и Мира Пеич - Дай ни слънце (1969) / Let The Sunshine In

8 Санялице - Щастливи заедно (1967) / Happy Together

9 Бийеле Стрийеле - Мразя този ден (1963) / Unchain My Heart

10 Габи Новак - Даун Таун (1965) / Downtown

11 Маряна Держай - Само ти (1959) / Only You

12 Бисера Велетанич - Съни (1967) / Sunny

Форбс: Време е да се начертаят нови граници на Балканите

Списанието "Форбс" неотдавна публикува външнополитически анализ в който изтъква, че на Балканите е нужно ново чертане на граници.

Дъг Бандоу, външнополитически коментатор в списание "Форбс", в текста изтъква, че политиката на официалния Вашингтон към Сърбия никога не е имала много смисъл.

- САЩ искаха да запазят някои държави, а други да разорят. В един случай са разгласявали и осъждали етнически прочиствания, а в друг са обръщали глава на другата страна и отричали престъпления. Единственото обединяващо нещо, което е постоянна последица на американската политика е, че сърбите винаги губят. От Прищина и Белград се надигат неприятелски тонове и заплахи, и точно заради това е време САЩ и ЕС отново да се намесят и този път да направят правилното - съобщава авторът, цитиран от "Хъфингтън поуст".

В статията се изтъква, че Югославия е била изкуствено творение на Версайския договор, а в следващите десетилетия е преживяла благодарение на "диктатурата на Йосип Броз Тито и страхът от съветска инвазия". Междувременно, смъртта на Тито е разбила "единството", което държало няколко народа заедно.

- След това е създаден политически вакум, който е употребен от националисти, и Балканите експлодираха. Първата администрация на Буш признаваше суверенитета на Югославия, но немците подкрепиха независима Словения, така започна серийно разпадане. САЩ и Европа поддържаха създаването на Босна и Херцеговина и Хърватия. Освен това, след като подкрепиха разпадането на СФРЮ, американско-европейските съюзници за изненада започнаха да се противят на подялбата и отцепването на етническите хървати и сърби в Босна, но и сърбите в Хърватия, напомня "Форбс".

Бандоу изтъква двойния аршин на великите сили:

- Докато за престъпленията, които правеха сърбите се биеше камбаната, мюсюлманските и хърватските бяха премълчавани. Вашингтон и Брюксел очакваха, че сръбското малцинство ще мълчи и прилично ще пати и търпи репресията на останалите, по-големи групи, чак и тогава когато се изправи пред етническо прочистване. Например, Хърватия е, силно подпомогната от американска помощ, направила етническо прочистване и прогонване на няколкостотин хиляди сърби от техните домове в Крайнина. Когато няколко години след тези действия посетих този регион, всичко което видях са разрушени и запалени православни църкви, напуснати имоти и фасади "украсени" от дупки от куршуми и шрапнели. Въпреки всичко това, Вашингтон отказа не само да признае тези престъпления, а се огради от всякаква критика на това безумно етническо прочистване - пише авторът.

"Форбс" пише, че такава политика на Вашингтон е в сила и днес, така че няма промяна, защото "САЩ остава доказан неприятел в очите на сръбския народ".

- Най-новата балканска криза е Косово. Земя исторически повече от 1000 години свързана със сръбската история и култура, последните десетилетия е масово населявана с етнически албанци, което повлияло на промяната на мнозинството на населението в този регион. В края на деветдесетте се появяват въоръжени албански групи, които Вашингтон първоначално нарича терористични организации. Междувременно, ситуацията бързо се променя, а албанците получават цялата подкрепа и любов на световните медии. На мен лично Ибрахим Ругова, по-късно първи президент на Косово ми каза, че на албанците отчаяно им е нужна "помощта на американските войски и Си Ен Ен". След като "триумфалните" сили на НАТО успяха да прогонят сръбската войска, албанците започнаха да правят най-страшни престъпления и етническо прочистване над сърбите, прогонвайки най-малко четвърт милион сърби, цигани и останало неалбанско население. Американските и европейските войници, въпреки това че окупираха територията, направиха много малко да попречат на това - припомня авторът.

Бъндоу допълва, че "Прищина е станал град, който се ръководи от мафиоти и военни престъпници", а цялото Косово е "полигон на който Саудитска Арабия набира и радикализира иначе светски мюсюлмани". Изследване направено от "Фрийдъм хаус" за 2016 година показва, че "престъпленията над неалбанското население в Косово почти не се разследват", не съществува свобода на медиите, както и политиците и съда са затънали в престъпления и корупция, както и търговия на органи.

- САЩ и Европа през 2008 година най-накрая хвърлиха маската на лъжливата дипломация и признаха Косово като независима държава. Искаха да вкарат "държавата" в ЕС, но Русия се възпротиви и блокира това желание. Въпреки че администрацията на Джордж Буш упорито повтаряше, че "сърбите имат приятели в Америка", той не разбра, че направи точно обратното - пише авторът и прави заключение, че са необходими нови граници:

- Хората от севера в Косово искат да бъдат част от Сърбия. Ако албанците в юга на Косово са си осигурили независимост, то на сърбите в севера не смее да бъде попречено за това. Да се разберем, никой не очаква нова война на Балканите, но систематичната неправда към сърбите в Косово създава нови възможности за конфликт. Нови преговори са необходими, но такива в които САЩ и ЕС няма да са на страната на албанците, а на страната на сърбите. Трябва да се намери решение от което заедно да спечелят и Косово и Сърбия - заключава статията.

Словенците и хърватите са най-умни на Балканите, албанците на дъното

Когато става въпрос за Коефициент на интелигентност (КИ или IQ) е важно да се разбере, че основната идея че IQ измерва вашия "вроден" или "генетичен" интелект е напълно погрешно схващане. Трениран мозък е способен да решава проблеми много по-бързо и по-точно от нетренирания мозък, така че качеството на образованието има голямо влияние върху IQ резултатите.

Ниският среден IQ резултат на държава е показателен за ниско качество на образованието, а не за "нисък вроден интелект" на населението.

Това може да изглежда нелогично, тъй като качеството и достъпността до образование се подобрява от много десетилетия, но средният резултат в развитите държави се движи около 100. Така е защото стойността на IQ не е абсолютна, тя казва колко добре се справяте спрямо остатъка от населението:

IQ се измерва съотносимо спрямо цялото население, по такъв начин че средната стойност трябва да е равна на 100 (поради тази причина IQ тестовете обикновено минават процес на нормиране). Тъй като качеството на образованието се подобрява постоянно в повечето държави, човек с резултат 100 по модерните стандарти на IQ тест щеше да има резултат от около 120 на IQ тест през 1950 г (това се нарича ефект Флин).

Картата е базирана на книгата Обединяващ конструкт за социалните науки от Лин и Ванханен (2012 г). Авторите не използват само достъпните данни за IQ измервания на всяка държава, но също и различни стандартизирани учебни оценки (TIMMS, PISA) и известни корелации между IQ и резултатите от такива изследвания.

Имайте предвид, че непредотвратимите статистически и извадкови грешки, даващи разлики от няколко IQ точки не са статистически значими.

Според резултатите от изследването най-високи IQ резултати на Балканите имат словенците и хърватите с 98, а най-зле са албанците с 82. България дели второ място с Босна и Херцеговина и Гърция с 93 точки.

1 Словения / Хърватия - 98 точки
2 България / Босна и Херцеговина / Гърция - 93 точки
3 Румъния / Македония* - 91 точки
4 Сърбия - 90 точки
5 Турция - 89 точки
6 Черна гора* - 86 точки
7 Албания* - 82

Държавите отбелязани със звезда * са само по резултати от учебни оценки.

Най-висок резултат в Европа има Финландия със 101 точки, следвана от Швейцария, Дания и Естония с по 100.

Четирима фотографи от Сърбия между най-добрите в конкурса на Сони

Фотографиите "Съществува" на Йелена Янкович и "Катарина" на Далибор Томич от Сърбия влязоха във финала на отворената категория в конкурса Sony World Photography Awards, най-голямата световна надпревара в областта на фотографията, съобщиха от компанията Сони. Янкович е в последния избор за автор на най-добра улична фотография, а Томич за най-добър портрет.

В селекцията Топ 50 на този престижен конкурс попаднаха още и снимките "Млечният път на листа" на Горан Билич, в категорията фотографии на природа, и "Рефлексия" на Саша Лапич, в категорията улична фотография.

Финалистите в надпреварата се състезават за спечелването на ценни награди, между които най-новата фотографска техника на Сони, представяне в публикацията на конкурса, както и парична награда в размер на 25 000 долара за фотограф на годината, 5000 щатски долара за победителя в отворената категория и техника на стойност 30 000 евро за победителя в студентската категория.

Инициаторът на надпреварата, Световната организация за фотография, тази година отбелязва юбилейната десета година на този конкурс, както и десетилетие сътрудничество с главния партньор, компанията Сони.

На тазгодишния конкурс участват 183 страни с 227 596 фотографии от различни стилове, теми и жанрове, докато снимки от чак 49 държави влязоха в последния избор.

Имената на победителите в отворената и националната категория ще бъдат познати на 28 март, докато на 20 април на официална церемония в Лондон ще бъдат обявени най-добрите творения в професионалната категория, както и фотографи на годината в отворената категория, категориите за млади и за фотографии на студенти.

Фотографиите от последния избор и наградените творения ще бъдат показани в лондонската галерия "Съмърсет хаус" от 21 април до 7 май, след което изложбата ще има световно турне.

Моника Белучи откри филмовия Фест в Белград

Звездата от новия филм на Кустурица "На млечния път" Моника Белучи откри 45-ия Фест. До 5 март на най-големия сръбски филмов фестивал премиерно ще бъдат показани чак 95 филма.

Гледката от венецианския фестивал, където "На млечния път" в края на лятото миналата година имаше световна премиера, се повтори на белградския Фест.

Звездата Моника Белучи и двукратният победител в Кан Емир Кустурица отново бяха заедно на червения килим, преди официалната сръбска премиера на филма "На млечния път".

"Драги Белграде, фестивалът е отворен", са думите с които на сръбски език в Голямата зала на Център "Сава" известната актриса откри Фест.

Преди прожекцията на филма "На млечния път" Белучи изрази задоволство, че е прекарала четири месеца в Сърбия, работейки с изключителния режисьор Кустурица, което за нея било невероятен опит.

Тя, след това на английски, благодари на Сърбия за любовта, топлата атмосфера и красотата с които се е срещнала по време на своя престой и снимане на филма.

Преди това бяха раздадени наградите "Белградски победител" на сръбския актьор и режисьор Любиша Самарджич за изключителен принос към филмовото изкуство и на испанския режисьор Карлос Саури за досегашното творчество.

Саури, големият майстор на красивите форми, който при режима на Франко снима повече политически ангажирани филми и станал и останал един от най-ценените филмови майстори, наградата "Белградски победител" му връчи художественият директор на Фестивала Югослав Пантелич.

"Извинете, че не говоря сръбски език. Това е много красив език, но и труден", заяви Саури.

Не се помни в скорошната история на Феста за официалното откриване да е имало толкова голям интерес отстрана на публиката. Билетите за този филм са разпродадени само за ден.

Освен Белучи, която е най-голямата атракция на 45-ия Фест, преди официалното откриване на червения килим дефилираха Слобода Мичалович и останалите членове от екипа на филма "На млечния път", представители на обществения и политически живот, членове на журито в състезателната програма на Феста, между които Сергей Трифунович, Сърджан Голубович, режисьорът Далибор Матанич и актрисата Ксения Маринкович от Хърватия, Мирослав Момчилович, Слободан Скерлич и други.

Екипът на филма "На млечния път" се представи на конференция за журналистите в Парламента на града, за която имаше голям интерес, най-много заради присъствието на известни звезди от европейското и световно кино.
 

Неочакваният успех на българското радио с (пра)стара музика

Държавното българско радио БНР, принудено заради цените на авторските права да излъчва музика на над 70 години, преживява неочакван успех и получи по-голям брой слушатели, защото българите сега отново слушат забравени произведения от класиката, джаза и старата народна музика, съобщава сръбската обществена телевизия РТС.

Радио БНР от началото на тази година излъчва песни на Глен Милър и произведения на бароковия композитор Антонио Вивалди, защото заради високите цени на авторските права може да излъчва само произведения на композитори починали преди повече от 70 години, когато тези творения стават обществено благо.

По този начин българското радио получило повече слушатели и сега е третото най-слушано радио, след частни радиостанции.

Радиото има съдебен спор със сдружението "Мюзикаутор" което поискало поскъпване на авторските права с 250%, съответно на 500 000 лв (250 000 евро) годишно.

В тази държава радиовълните са заситени с всякакви предложения, радио БНР преживява скок в слушаемостта с 20% през януари, съобщи Институтът за статистика "Ипсос". Дялът на това радио на пазара е пораснал от 13,7 до 16,5%, така че БНР се изкачва от четвърто на трето място, след две частни радиостанции.

Новата политика за музикалната програма е, разбира се, зарадвала по-старото население на България, в която почти една трета от жителите са пенсионери. Но, БНР е спечелило и слушатели от други поколения, които са зарадвани от произведения от българската и чуждата поп музика, между които и Моцарт, Вивалди, дори и фокстрот, който ги подсеща за прабабите и прадядовците.

Това е потвърдено от социалните мрежи, пълни със съобщения даващи храброст на националното радио.

Генералният директор на радиото, Александър Велев, потвърди, че е изненадан от успеха на принудителната промяна в програмата.

"Заради този резултат, преизпитваме нашата музикална програма, за да вземем повече под внимание вкуса на публиката", заяви той.

Преживял е 2 лагера, клинична смърт и предателството на жена, която обичал

Власта Велисавлйевич е на 90 години, а в своя живот е бил заточеник в комунистически и нацистки лагер, преживял е клинична смърт и погрешна диагноза за рак, а и предателството на съпругата му, което никога не простил.

Доайенът на сръбското актьорство е бил затворен в нацистки лагер в Германия от който успял да избяга през 1944 г.

- Спаси ме това, че бях млад и здрав, затова вместо да ме пратят в газовата камера, нацистите ме ползваха като работна сила във фабрика за гранати и оръжия в Дортмунд. Един от майсторите в тази фабрика ме взе за свой помощник. Даде ми немски пропуск, който когато вече избягах от лагера ми помогна през Мюнхен първо да се докопам до Загреб, а после Земун и Белград - разказва Власта Велисавлйевич.

Като студент трета година в Академията за драматично изкуство е отведен първо в затвора в Банйица, а след това в Голи оток. Там прекарал три години.

- През тези години на моята жена оказвали натиск да се отрече от мен. И се отрекла. Но ме е и чакала, мислейки че ще разбера и ще продължим там където сме спрели. Как да продължим? Това не е възможно. Ако вас някой в най-тежкия миг ви предаде, ако се отрече, тогава не струва, свършено е! Не исках да й простя - разказва актьорът, който казва, че около него имало жени, които се съгласили с тежките условия, но не са се отричали от своите мъже. Неговата съпруга след всичко отново се омъжила и с новия си мъж отишла в Америка. С нея има дъщеря, която като пораснала, заради тежката ситуация отишла в Америка при майка си където живее и днес с внуците му.

Власта през живота си има три брака и често в интервюта изтъква, че третият път е най-сладко.

През живота си е преживял и клинична смърт, а когато се пробудил от комата се върнал на театралната сцена. Преди две години онколог го диагностицирал с рак и му казал, че трябва да отиде на лъчение.

- Отказах, не исках да се облъчвам. След силни убеждавания с този млад доктор, накрая все пак се съгласих на следващия ден да дойда за още един преглед. На следващата сутрин, във входа, налетях на негов по-възрастен колега, лекар, който ме позна от телевизията. Поговорихме, прегледа ме, погледна резултатите от скенера... Виждам, чуди се човекът. Повика колегата, тогава и някаква докторка. "Вие нямате нищо!", ми каза накрая. "Какъв рак?!", обясни Власта.