Красивата песен "Пукни зоро", която гордо изпя Трети пехотен полк в Баня Лука на Деня на Република Сръбска (9 януари), е създадена преди няколко години за филма на Драган Бйелогърлич "Монтевидео, Бог те видео", твърди Роберт Пешут, известен като Манифико.
Сто войници от Третия пехотен полк, полиция и граждани на площад Крайне по повод отбелязване на Деня на Република Сръбска, в акомпанимента на духов оркестър, пяха, както се смята, химнът на някогашния "Железен полк" - "Пукни зоро".
За тази песен кръжат различни истории, но главно се вярва, че става въпрос за стара народна, най-скъпата, която е "изпята от незнаен сръбски войник преди битката на Каймакчалан", не знаейки, че ще стане "химн на сръбската войска през Първата Световна война", а "отново заживяла" след филма "Монтевидео, Бог те видео", докоснала и руснаците. Според други разкази, песента е създадена по време на Балканските войни.
Оттогава песента е обнародвана и често може да се чуе по кръчмите, музикални състезания за звезди и звездички, и в най-различни изпълнения. Чак и от популярния Жика Шареница и ТВ лица от РТС, за изненада на зрителите, беше изпълнена в новогодишната нощ.
За автора на песента всичко това е симпатично, защото това само означава, че песента е заживяла и над това за което е била направена, постигнала е голям успех, и още повече създала един, би се казало, сериозен мит.
- Това е тази мощ на музиката. Когато песента попадне в точното време, на точното място, тя може да достигне неразбираеми размери - казва Манифико.
Истина е, че Манифико е намерил вдъхновение за песента от историята на неговия дядо, който се е бил на Солунския фронт във Втората Балканска война, така че казва, че това време му е близко. Самото изработване на филма "Монтевидео, Бог те видео" е подобно, макар символично. Това е история за футболистите, за младежите, Тирке и Моша, които без никаква подкрепа и шанс, отиват в далечния Уругвай, за да по свой начин да извоюват победа.
- В оригинала, на нотите, песента е посветена на моя дядо - "За Душан" - а в началото е инструментал, без текст - спомня си Манифико и през смях, все пак приканва за уважение на човешките права - онези авторските.