Когато набъбналата Дрина през 2010 година отнесе дървената къщичка на камъните насред реката при Байина Баща, нейният творец, прекосявайки водата чийто темперамент отлично знаел, я обнови за седми път. Оказал се и последният.
Милия Мандич, наричан Глйива, създател на туристическата атракция и задължителен мотив във всички приказни картички, почина в петък, внезапно, на 65 години.
- Предният ден седеше при мен, говорехме, за какво ли не, за Дрина, за къщичката на стената. Много обичаше реката. На следващия ден ми съобщиха, че е починал - разказва неговият приятел Раде Савич.
Историята на къщичката, която множество списания за природата и туризма са поставяли между най-необичайните постройки, започва през 1968 година. За група деца от Байина баща, сред които и Милия, каменното островче било прекалено остро да може да се отдъхне на него след плуване във вировете на Дрина. На десния бряг са пренесли дъски от разрушени постройки - някои поставили да могат да сложат краката, някои изправили да се защитят от слънцето. През следващата година наводнение отнесло дъските.
През същото лято Милия, тогава 17-годишен, с приятелите направили къщичката. С лодки и каяци превозили по-леките материали, а по-тежките пускали в реката на километри по-нагоре и ги хващали при стената.
За пет десетилетия Дрина седем пъти е разрушавала къщичката и всеки път е правена наново - благодарение на ентусиазма на Мандич.
- Помагал съм му да направи първата къщичка, после това поеха младите. В тази къщичка се събираха и пееха, младежите водеха девойки там, а после започнаха да идват и туристи - сеща се Раде Савич.
Милия е бил основател на Каякарски и гмуркачески клуб "Дрина".
- Мисля, че и сам не знаеше колко хора е спасил от удавяне и колко тела е извадил от водата. В петък негов приятел, гмуркач, го чакаше на Перуч да извадят някои шамандури. Милия за пръв път не дойде там където беше обещал - продължи Савич.
Милия е говорил, казват байинобащинци, че къщичката е и на всеки и ничия. Над всичко обичаше горе от бреговете да гледа каякарите как превозват туристи до неговото творение. Говореше, че му е драго, е камъните и къщичката на тях са насред реката, точно в бързеите с които Дрина "дели" на "нашата и босненската страна", и че къщичката събира сърбите разделени от водата.
Мандич е бил командир на единици за спасяване на вода и под нея, разказва неговият наследник Желко Илич.
- Работеше като автотенекеджия в "Ракети", но не се отделяше от водата когато имаше време. Водеше гмуркаческия и каякарския клуб, после пое единицата за спасяване, която след неговото пенсиониране, водя аз. Имахме безброй намеси - в Увачкото, Златарското, Рибнишкото езеро, в Дрина, проведе месец на Тиса когато автобус падна от Жабалския мост. В Тара, в Заовинам, направи свой лагер, искаше в старостта да се посвети на туризма. Още няколко малки неща не му стигнаха да завърши обекта и да осъществие още една мечта, не му се отдаде - каза Илич.
Световна слава къщичката на "Стеничката", както байинобащинците я наричат получи през 2012 г, когато на страницата на "Нешънъл джиографик" беше избрана за фотография на месеца. Британският "Дейли Мейл" миналата година я класира сред десетте най-странни постройки.
