Голяма слава му донесе ролята на младата жертва от Мославина, Богдан Билогорац, във филма "Предумишлено убийство". След това ролите само се нижат, а Небойша Глоговац чрез различни характери показа целия разкош на своя талант както на филмовата, така и на театралната сцена. Един от редките, който умее само с израз на лицето да пренесе всякаква емоция, сякаш за актьорството не му трябват думи, нито движения. Невербалната комуникация е, изтъква, често много по-интересна и искрена от онова което правим с думите - думите могат да лъжат, измамни са, могат да ни измамят в различни издания и комбинации.
В момента Небойша Глоговац е един от героите в много популярния сериал "Убийците на моя баща", който привлече силно вниманието на телевизионната публика в Сърбия.
"Аз бях десетина дни на снимки, относително малко в сравнение с останалите колеги, така че не съм наблюдавал цялостната работа. Но видях, че това е нещо ново в сравнение с това как се работеше по-рано при нас. Това е този американски начин на снимане, с повече камери. Различен е начинът на кадриране, разказването на историята, създаването на драматичните ситуации, и всичко това донесе голям пробив и успех. Сега сериалът наистина е хит и куп хора, които срещам ме питат кой е убиецът, всички са в историята и опитват да решат мистерията."
- Какво в историята е толкова интригуващо за публиката, с какво най-много привлече вниманието?
- Преди всичко сценарият е достатъчно сложен, има доста ръкави в които тече историята, които отвличат публиката от решаването на мистерията. Така, работата става все по-сложна, не можем да надушим следата. Всичко е комплексно, историята има много нива, които могат да се следят и които я правят интересна. Тук, разбира се, е важна и актьорската игра. Ето, всичко това е рецепта за успешен сериал.
- В сериала играете Йован, почтен строителен бизнесмен. Как усетихте този тип?
- Сега го откриваме в една грозна ситуация. След убийството на дъщеря му, един по един приятелите го предават, и той полека вижда колко са покварени хората, които го обкръжават. Но той е сериозен и интелигентен бизнесмен, който е борец и може да намери изход от много ситуации. Въпреки това, в тази трагедия, обсегът на неговите действия е донякъде потиснат. В някои регулярни околности, той е един от редките успешни бизнесмени, като опитва с почтено и коректно воден бизнес да направи печалба. Но това може би ще видим чак във втория сезон.
- Защо Хамлет е бил сериозна дилема за Вас?
- Защото не е на моите години. Това е млад човек, който за пръв път в живота се среща със сериозна неправда, опитва да я реши и през това съзрява. Нашата концепция е напълно различна, затова и се съгласих да играя. Всъщност, Хамлет в нашето виждане не е младеж, който за пръв път преживява неправда, а някой който се среща с нея всеки път отначало, както и всички ние я преживяваме всекидневно. Дали е насочена към нас лично или към някого когото познаваме или не, няма значение, във всеки случай неправдата непрекъснато е тук, както и шегата на властта, а и болката от презряната любов е тук от векове... Така че тази универсалност на неправдата и това което човек преживява в рамките на някаква система винаги е интересно.
- Дали вече знаете какво можем да очакваме във втория сезон?
- Аз лично не зная, съществуват само някакви съобщения, с оглед на гледаемостта и отличния рейтинг, че ще се прави втора част. Нямам нищо конкретно което да ви кажа. Не съм получил сценарий, не знам дали изобщо е написан. Това предстои да видим...
- Заради корупцията, престъпността, една затворена система в която всичко се върти в кръг, "Убийците.." носят и силно послание... Дали това е история от нашето всекидневие?
- Не бих я нарекъл история от нашето всекидневие. Вероятно, това съществува в кръгове, които не познавам добре. В света на бизнесмените и богатите хора в Сърбия може би наистина така функционират нещата, не съм достатъчно запознат с тях. Заради начина на разказване на историята и заснемането това просто мирише на нещо западняшко. Така че тя има връзка с всекидневието и отношенията в тези работни кръгове, но съществува и някакво надграждане, което е различно от онова в което живеем ние тук.
- Вие сте един от главните протагонисти във филма "Устав на Република Хърватия", на режисьора Райко Гърлич, който още веднъж потвърди колко може да бъде пагубна тази омраза насадена в човека...
- Това ние вече добре знаем - че омразата е пагубна и че всички проблеми, които съществуват в този свят създават хората. Да ни няма нас, това би бил рай. Когато учени от различни профили изследвали произходът на омразата между сърбите и хърватите, едно от първите открития е, че това е омраза по близост, както когато се мразят двама братя, като Каин и Авел, това съществува още от памтивека, но главно между хората. Замислете се как без това всичко би било чудесно и приятелско. Но тази омраза е деструктивна сила и ето че ни разваля живота вече много, много дълго.
Спомени от Херцеговина
- Какво ви е останало в спомените от родната Херцеговина?
- Някои снимки, не материални, а ментални, защото бях малък като напуснах Требине. Играта с другарите от края и още някои кадри. И Драмишево и Невесинье откъдето са майка ми и баща ми. Спомням си и дядо ми, който ме качваше на коня всяко лято като идвах, неговите мустаци и широката усмивка. Спомням си всички тези добри хора, тяхната гордост, височина, красота, здравите разговори... всичко, прекалено много е за едно интервю.
