Загърмя новата песен на Белградски синдикат, посланието отново силно

"Всяко лято ново поколение процъфтява, пристига нова песен да се пробудят децата. Да тръгнат всички като един където трябва, на пътя до човека, да бъде като някога", това е част от новия силен хит на известните момчета от група Белградски синдикат (Београдски синдикат).

Белградски синдикат най-сетне издаде нова песен чието послание със скоростта на светлината се споделя в интернет.

Песента със заглавие "Синдикална история" ще зарадва всички, които следят творчеството на БС и без съмнение отново ще се съгласят с всеки стих от нея.

Чуйте:

Синдикална история

Припев:
Улиците под нас, небето над нас,
нашата история, нашите хора, това е нашият град!
БС е армия, обърни внимание сега
изстрелваме само твърдо, само за нашия град!
Улиците под нас, небето над нас,
нашата история, нашите хора, това е нашият град!
Знамето се вдигна, на небето сияе знак,
хайде сега всички като един поздрав за клана!

Това е синдикална история, няма подобна
с толкова изисканост, а продължава твърдо да мачка
Огромен отбор нас ни следва
дял знание сипва, а дял глупости прави
Парче калдъръм и небе е всичко което ни трябва
една река, втора река, Победник нас гледа
Белград център на света, Сърбия - планета
На всеки ъгъл чета, отбор на всичко готов

Всяко лято ново поколение процъфтява
пристига нова песен да се пробудят децата
Да тръгнат всички като един където трябва
на пътя до човека, да бъде като някога
Когато цъфтяха тиквите и четяха се книги
училищата бяха еднакви и за учените и за дрипавите
Престъпниците купиха маниери на тренировка при Чиро
защото тогава е било важно какъв глас те бие

Носим този дух като нещо свято
и като излизаме накуп и когато минавам през нещо
Днес всичко е меко, всички искат мед и мляко
а падат настрани пред най-малкия проблем
Айде брадата горе, повдигни това чело
изправи този гръб, усили това тяло!
Айде народе цели, айде сега смело
всички заедно като един, от думи към дела

Припев

Напрежение във въздуха, обсаждащо е положението,
някога и за по-малко на властите режехме главите
Трепереха управителите от тракането на нашите саби
Ако трябва отново ще им ебем майката
Добре хора, ало! Те са малко
шепа тирани потискат цял един народ
Не ти ли е достатъчно? Живеем като остатък,
радва те само когато те правят на глупак

А някога царството трепереше от малкия Богдан
който живота си е дал воден от идеал
Хлапетата се зарекли на гроба на падналия другар
Ние продължаваме от там където мислят, че е спряло
И след толкова години ние продължаваме да сме в окови
и продължават да ни виждат като роби ония които се смятат за богове
Това продължава да е нашата родина, ние от борбата не се отказваме
Армия зад себе си започваме от всички наши хора потиснати

Ние не се борим за комфорт, ние горим за доброто
не тичаме за стока, а до смърт за свобода
Никой от нас не е пророк, всеки има някой порок,
всеки е трябвало да падне, за да опознае себе си
И като кажем заеби, ние се обръщаме към себе си
защото за да промениш другите, първо себе си промени
Айде стани, тръгни, кланът ще те следва
За истината и любовта, да се умре си заслужава!

Красотата на Сърбия по Би Би Си и Евроспорт

Ако гледате Би Би Си Уърлд или Евроспорт не се изненадвайте, ако видите познати гледки. Започна кампанията за промоция на Сърбия, половинминутен клип, който показва красотата на страната.

Клипът за красотата на Сърбия ще се излъчва през следващите шест месеца и то 600 пъти.

Изследванията показват, че все повече туристи, повече от половината, решението за пътуване в Сърбия вземат от социалните мрежи.

Велика Албания вече не е табу

Немската преса обръща внимание на възможни санкции на ЕС към Македония, както и на неотдавнашните изказвания на Еди Рама и Хашим Тачи за обединението на албанците в региона в "мини съюз" - ако за Косово се затворят вратите на ЕС.

Андреас Ернст пише за Нойе Цурхер цайтунг: "Въпреки че все още наскоро отхвърлено като плод на сръбското въображение и страх, обединението на Албания и Косово вече не се изключва от албанският премиер Еди Рама: "Ако се изгуби перспективата за влизане в Европейския съюз, в региона ще се стигне до създаването на "малък съюз", заяви Рама миналата седмица в едно интервю. Той лично дава предимство на Европейския съюз, в който биха се събрали албанците от родната Албания, от Косово, от Македония и Черна гора". Рама предупреди за "кошмара", който може да обхване региона, ако други сили продължават да потискат ЕС и неговото влияние в този регион. При това имаше предвид Русия и Турция, чието присъствие е "подчертано" увеличено.

Неговото кокетиране с великоалбанския национализъм коментаторите свързват с предстоящите избори. Говоренето на Еди Рама би могло да се разбере и като покана за събуждане на столиците на държавите членки на Европейския съюз и покана да не оставят Балканите на самотек. Факт е, че с тази изява Еди Рама престана да съществува едно табу. Албанските политици своите партньори от Запада от години убеждаваха, че Велика Албания не е опция. Сега вече не е така. Ден след изявлението на Еди Рама, нещо подобно повтори и президентът на Косово Хашим Тачи. Той каза: "ако ЕС затвори вратата за Косово, всички албанци ще се обединят в единствена национална държава, за да се включат в европейското семейство".

Брюксел беше сдържан в реакциите си. С обичайния жаргон, една говорителка предупреди държавите да уважават добросъседските отношения и да не се месят във вътрешните работи на други държави, подчертавайки че всички държави в региона имат перспектива за влизане в ЕС. По-малко дипломатично реагира Белград и президентът Вучич. Ако той е говорил за обединението на всички сърби в една държава, "биха го обесили на стълб в Брюксел", заяви Вучич, изтъквайки че е е необходимо единогласие в осъждането на великоалбанската визия. Добави и че "този проект не може да се осъществи, а да не се влезе в сблъсък с няколко държави в региона", пише Нойе Цурхер цайтунг.

ЕС иска да въведе санкции за Македония

Шпигел се занимава с изострянето на ситуацията в Македония като кандидат членка на ЕС. "Членките на ЕС дискутират все повече въвеждането на мерки срещу бившата югославска република. И покрай това, че в Европейската служба за външни работи (EAD) за това не се говори открито, един представител на EAD още в началото на април каза, че срешу Македония най-вероятно ще бъдат въведени санкции. "В държавите членки и институциите на ЕС властва голяма загриженост и фрустрация заради политическия застой в Македония. От парламентарните избори през декември 2016 г, политическите сили напразно се борят да формират ново правителство. Въпреки че социалдемократите можеха да основат правителство на мнозинството с партиите на албанското малцинство, президентът Георге Иванов отказва да им даде мандат за създаване на правителство.

Канцлерът Ангела Меркел при срещата в Малта в края на март, лично напомни на бившия македонски премиер Никола Груевски да престане да блокира формирането на правителство. Като санкции може да се замразят банкови сметки на отделни македонски политици и да им се забрани пътуване в ЕС. ЕС също така може да намали помощта за Македония от предприсъединителните фондове, съответно да премахне доставянето на финансови средства, които тази държава получава, за да се подготви за включване в ЕС.

Помен за убитите от НАТО 16 журналисти от РТС

С полагане на венци и палене на свещи при паметника "Защо?", нощес в два часа и шест минути (местно време), семействата, колеги и приятели отдадоха почит на работниците на РТС загинали в бомбардировките през 1999 година. В нападението на НАТО бяха убити 16 служители на сръбската национална медия.

Точно в два часа и шест минути се навършиха 18 години от загиването на 16 работници на Радио-телевизия Сърбия, които починаха след бомбардировка на НАТО.

Семействата, колеги и приятели с минута мълчание отдадоха почит на загиналите, положиха венци и запалиха свещи при паметника "Защо?" в парка Ташмайдан.

От името на семействата към присъстващите се обърна Милорад Медич.

"Ние ги носим в сърцата си и те са в нашите мисли. Жертвите и този паметник "Защо?" са напомняне такова злодеяние повече никога да не се повтори и никога да не се забрави заради бъдещите поколения", заяви Медич.

Венци положиха Илия Церович, и.д. директор на Телевизия Сърбия и Драган Караджич, заместник-председател на Управителния съвет на РТС.

На 23 април 1999 година НАТО бомбардира РТС с два снаряда.

Международната организация за човешките права "Хюман райтс уотч" съобщи през 2000 година, че няма никакво оправдание за бомбардирането на сградата на телевизията.

Управниците на НАТО твърдяха, че атаката е била оправдана, а специална комисия на Хагския трибунал, която разследва и случая с бомбардирането на РТС не предложи на прокуратурата да започне разследване.

В атаката на НАТО, в нощта между 22 и 23 април, загинаха: Йелица Мунитлак (27 г), гримьор, Ксения Банкович (27), видео-миксер, Дарко Стоименовски (25), техник по размяната, Небойша Стоянович (26), техник по мастеризация, Драгорад Драгойевич (27), охрана, Драган Тасич (29), електричар, Александър Делетич (30), оператор, Славиша Стеванович (32), техник, Синиша Медич (32), дизайнер на програма, Иван Стукало (33), техник, Деян Маркович (39), охрана, Милан Йоксимович (47), охрана, Бранислав Йованович (50), техник по мастеризация, Милован Янкович (59), прецизен механик, Томислав Митрович (61), програмен режисьор и Слободан Йонтич (54), монтажист.

В знак на възпоменание на загиналите, в белградския Ташмайдански парк до сградата на РТС, е направен паметник "Защо?", с който семействата и приятелите на жертвите поставят въпроса защо те загинаха.

Кениецът Катам и Оливера Йевтич са победителите в 30-ия Белградски маратон

Кенийският атлет Стивън Кипнгетич Катам е победител в 30-ия Белградски маратон в мъжката конкуренция, докато при жените най-бърза беше сръбската атлетка Оливера Йевтич.

Той пробяга разстоянието от 42 километра и 195 метра за време от два часа, 21 минути и 11 секунди.

Сръбският представител Дарко Живанович завърши на второ място, докато трети е кениецът Кенеди Кипруто Майо.

"Щастлив съм, че победих, ще дойда отново в Белград, много ми харесва този град. Беше хладно, но ни подкрепяха хората по улиците", заяви Катам.

Сръбската атлетка Оливера Йевтич спечели в женската конкуренция.

Тя изтича разстоянието от 42 километра и 195 метра за два часа, 37 минути и 59 секунди, защитавайки титлата си от миналогодишната надпревара.

Косово и Босна и Херцеговина във върха на бойци за Ислямска държава

По броя хора, които се включват към Ислямска държава, в съотношение към общото население, Косово е на пето, а Босна и Херцеговина на седмо място, данните са на Националното бюро за икономически изследвания.

Пред Босна и Херцеговина, по брой хора, които са отишли да се бият за Ислямска държава, се намират Тунис, Малдиви, Йордан, Ливан, Косово и Либия, съобщава Радио Сараево.

В общото класиране на всички страни обхванати в изследването, без да се взима предвид общия брой жители, БиХ е на 15-о място по брой хора, които са се включили в Ислямска държава.

Изследването съобщава, че от БиХ, по официални данни, да се бият на страната на Ислямска държава са отишли 330 души.

Според това изследване, Сърбия е на 19-о място по отношение на броя мюсюлманско население и броя хора, които са се включили в ИД.

Националното бюро за икономически изследвания обяви и Топ 5 на държавите, които са центрове за набиране на бойци на Ислямска държава: Тунис, Саудитска Арабия, Русия, Турция, Йордан.

Австрийският съд оневини етнически босненец за оригване

Австрийски съд отсъди в полза на виенския барман Един Мехич, който обжалва глоба, която му написал полицай заради шумно оригване в парк.

28-годишният етнически босненец, роден във Виена, е глобен преди няма и година със 70 евро заради оригване в увеселителния парк "Пратер", след като ял кебап, а полицаят, който го чул в глобата е написал, че е "нарушил благоприличието с шумно оригване до полицейски служител".

Документът от съда, който Мехич днес е изпратил до Асошиейтед Прес показва, че властите са отсъдили в негова полза, с констатацията, че "няма доказателства", че той се е оригнал пред полицая.

Когато Мехич е глобен за оригване на обществено място, група граждани му оказали подкрепа, а веригата ресторанти, която продава кебап му е платила глобата и всичките му разходи по пътуване в Истанбул.

Спортизмът в нашата къща

"Тате пак гледа Джокович!" - децата обясняват защо не могат да гледат анимационни филмчета по ТВ както са искали. Всъщност, тате гледа (още едно) предаване на спортно събитие.

Не, този път не е тенис и не играе Джокович.

Но с оглед на честота на гледане на него (очевидно), децата, израствайки, за термин спорт и спортни събития започнаха да използват "Джокович".

Знам, и за мен е по-просто да се каже "спорт", но изглежда за тях не е.

Така е "Джокович" и когато Джокович играе, но и който да е друг тенисист. А дори и когато Звезда вкарва кошове. И понякога и някой друг. И когато дядо гледа хокей и ледът няма връзка с тенис терена.

Така се и знае, че тате отива с другите татета да гледа "Джокович", докато ние си правим нашата филмова вечер.

А се знае и че тате тогава говори, хм, думи в жар ("но не онези, които казва докато шофира" - изглежда съществува градация с която ние, възрастните, не сме запознати).

Тате жадно изчакваше като порасне толкова да отидат заедно на живо да гледат мач.

Как изглежда едно класическо ходене заедно на мач?

В началото изисква малко военен план.

Първо, избор на мач. Да не е прекалено късно вечерта. Да има възможност и да се седне и да се стои прав. Да не е твърде дълъг. Да няма голяма навалица.

Второ и най-важно. Възможност за купуване на хрупанки. На мач сте. Хрупанки трябва да се купят.

Защото помислете как сте дошли на мач 45 минути по-рано. И продавачът на пуканки е на трибуните от другата страна. И го виждате. Виждат го и децата.

А никак не идва към вашата страна.

"А кога ще дойде чичкото да купим пуканки?"

"А кога ще дойде?"

"Той не ни вижда."

"Няма да дойде никога. А искам пуканки."

"Никога няма да ядем пуканки."

В някой момент започваш да мислиш да прескочиш оградата в залата, за да стигнеш до чичкото с пуканките.

Но преди да утвърдим колко бързо ще ни върне обратно охраната, продавачът ни е забелязал и ни е донесъл пуканки.

И вода.

Която, разбира се, веднага са изпили и са започнали да ядат пуканки.  Солени. (Нататък ви оставям сами да си представите.)

"И кога ще започнат да играят?"

"Нищо не виждам."

"А къде ще играят?"

"А колко трае?"

"Това ще е твърде дълго. Трябва ли да сме тук през целия мач?"

"А какво пише там на табелата?" ("Това е табло, пише резултата.") "А кой е нашият номер?" "А това означава ли, че сме победили?" ("Не означава, още не е краят.") "А кога е краят?"

Какво е нравоучението?

На мач на който водите малки деца, а искате наистина да го гледате, задължително вземете и още някой възрастен човек, който се интересува от мача колкото от миналогодишния сняг, така че да употреби своя излишък от време в отговори на силните въпроси.

(Предимство имат хората, които са добри в повикването на продавача на пуканки и вода.)

Спортът в нашата къща не е застъпен само с гледане, а и с участване.

По-големият момък тази година започна да тренира в рамките на училищния спорт.

За всеки който го е видял това е напълно разумно решение.

Той има мотор в дупето най-вероятно (само още нямаме доказателство, че и наистина е така).

Само бързане, тичане, състезание.

"Аз пръв. Аз пръв."

"Аз съм първи. Аз съм първи."

Вижда се, че е овен предводител в хороскопа.

За решението да тръгне на спорт не е повлиял този мотор в дупето (поне не най-вече). Има тук и сериозни причини, и ще изброя няколко.

1. Подсилване на самоувереността
Чрез тренирането детето получава похвали отстрана на треньора както и от децата с които тренира, което определено помага да развие самоувереност. Но тук има и повече от това - насочване, съветване и адекватна критика, които също така са съставни части от тренирането, детето по-лесно приема някои свои недостатъци и учи как да работи над това следващият път да е по-добре. А това е път до здрава самоувереност и самоуважение.

2. Подсилване на търпението
Сблъсквайки се със своите ограничения, с предложения от треньора, детето работи над своето търпение и упоритост. Учат, че не е страшно ако не са успели от първия опит, а с търпението и упоритостта могат във времето да постигнат всичко. Могат да анализират кое може би е било лошо или недостатъчно и да направят план как следващият път това може да се поправи. Вярвам, че стават по-упорити личности, които във времето, сблъсквайки се с други житейски ситуации, които са ядосващи и лоши, по-лесно ще се преборят.

3. Работа върху вниманието
Един петгодишен има внимание на ниво златната рибка. Поне този моят. И мисълта, че след две години ще тръгне на училище ме плаши, защото не мога да помисля как ще функционира това. Но вярвам, че заниманието със спорт в много аспекти може да помогне в подобряването на това. По време на тренировката получава инструкции, напътствия, които усвоява и опитва да извърши. Разбира се, когато е нещо което му харесва, всичко това върви много по-лесно.

4. Дисциплиниране
Ок, знам, че за някои тази дума звучи страшно и ако е свързана с дете, но аз лично вярвам в необходимостта от дисциплиниране. На тренировка, с връстници, слушайки инструкциите на треньора, детето се учи да уважава правилата, да уважава авторитета, отборната работа, честната игра. Реално, дисциплинираността е това което различава хората (било спортисти, било не), които са по-успешни в каквато и да е, от онези, които просто не са такива.

5. По-добра социализация
За начало, детето е в контакт с деца, които не са в неговото обкръжение, детска градина, училище. Разширява списъка на своите контакти, намира нови приятели. И преди всичко, трябва да развие по-добри комуникационни умения. А това е, отново, нещо което ще има стойност един ден в света на възрастните.

Има разбира се, още много предимства. Трябва ли на когото и да е да се споменава физическото предимство от заниманието със спорт, по-добрата кондиция, имунитет, по-малките шансове да бъдеш депресивен? Вярвам, че не.

Но той често се взема като даденост. Заради това вярвам, че трябва периодично да обръщаме внимание, че заниманието със спорт е наистина важно. Без значение дали се занимавате с него за отпускане, аматьорски или професионално.

Заради това ви приканвам да се включите в кампанията на Фондация Новак Джокович #SportIn1Word. Нейната цел е отбелязване на Международния ден на спорта за развитие и мир.

Всичко което трябва да направите е В ЕДНА ДУМА да обобщите какво за вас означава спорта, да си направите снимка или видео, да ги качите в социалните мрежи. Задължително сложете хаштаг #SportIn1Word.

Вижте колко е лесно. Нали?

Автор: Милена, майка на четири деца, блогърка, абсолвент по медицина, инженер в мениджмънта, автор на свободна практика, непоправим оптимист
 

Рекорд: Повече от 7000 участници от 70 държави на маратона в Белград

Повече от 7000 участници от 70 държави от цял свят са заявили участие на 30-ия Белградски маратон, което е нов рекорд, съобщиха организаторите.

Заместник-градоначалника на Белград Андрей Младенович покани всички граждани да участват в маратона, полумаратона и състезанието на удоволствието в събота.

"Голямо задоволство и чест е, че от името на Белград мога да пожелая добре дошли на Мота и Сотомайор. Остана малко време до маратона, възбудени сме, всичко върви по план и в събота ще има максимални условия да се проведе така както всички ние искаме. Каня белградчани да дойдат с децата на маратона и да бъдат част от историята", заяви Младенович на конференция за медиите в градския парламент.

Той добави, че не се очаква дъжд в събота и че ще бъде хубаво времето за надпреварата.

"Няма боязън от дъжд като днес и утре, очаква се хубаво време в събота. Голяма привилегия за нашия главен град е, че идват редица асове, благодаря на организаторите за визията, която представя Белград, държавата и нашия спорт. Драго ми е, че Белград става център на спорта и с това е известен по света", заяви Младенович.

Световният рекордьор в скока на височина Хавиер Сотомайор благодари, че за втора година подред има възможност да бъде в Белград.

"Щастлив съм, че отново съм в Белград, където се усещам като у дома си. Белградският маратон винаги събира много участници и легенди, благодаря на организаторите, които ме поканиха", сподели Сотомайор.

Най-добрата маратонка на всички времена Роза Мота заяви, че се изпитва голяма чест заради идването в Сърбия.

"Имам много приятели в Сърбия, бях представител през 2011 година и имам хубави спомени, сякаш беше вчера. Спортът не се върти около победата, а да създава приятелство. Надявам се, че ще бъда тук и когато се провежда 50-ия маратон", каза Мота, а към нейните думи се присъедини директорът на Белградския маратон Николич.

"Не вярвам, че ще издържим още 20 години в такива условия, трудно е да се брои дотогава. Все пак, с помощта на Града и останалите всичко е възможно", заключи Николич.

Представителката на Хемофарма Сузана Дорджевич изрази задоволство, че тази компания е партньор на Белградския маратон, заявявайки че винаги е рекламирала спортни активности.

Белградският маратон, 30-и подред, ще се проведе в събота от 10 часа.

"Има ни, от това ще излезе нещо"

Журналистката и активистка Ясна Жугич от Нови Сад е въстанала заради изборните резултати и излиза на протест. Боян Андрич, абсолвент по журналистика смята, че изборната кражба е само спусъка да излезе на улицата.

Осем часа работа, четири часа сън, дванадесет часа протест - така може би изглежда формулата на онези, които в следизборния понеделник са обърнали страницата и тръгнали в сблъсък със системата. От ден на ден разходки и скандиране, от ден на ден нов маршрут, нови транспаранти, камион и разгласяване, от ден на ден натиск на медиите, сблъсък с позицията и опозицията и преговори със синдикатите. От ден на ден същото искане всички да се махнат от властта.

"Ден след изборите една девойка във фейсбук ми прати съобщение "Ти разбираш от протести, хайде да ни помогнеш", което ми беше смешно, защото излезе сякаш съм някакъв специалист по протести", разказва младата журналистка и активистка Ясна Жугич от Нови Сад, чиято дипломна работа за магистър е била посветена на обществените събирания. Въстанала заради изборните резултати, с мегафон в едната и диктофон в другата ръка, отзовала се на поканата и тръгнала към Площада на свободата. "Това ми е един от най-лошите дни в живота. Не се бях подготвила психически, че Вучич ще спечели в първи кръг. После размислях - той така или иначе щеше да спечели и във втори, но до него има още две седмици и бих се подготвила за това", обяснява Ясна своите мотиви.

В подобно разположение в този понеделник е бил и Боян Андрич, абсолвент по журналистика. И за него изборната кражба е безспорна, въпреки че това е само спусъка да излезе на улицата. "Хората работят за 20 000 динара, това е нечувано, не може да се преживее с тези пари и това мъчи хората", разказва Боян. Затова се включил в протестите щом видял събитие във фейсбук и, както казва, няма намерение да се откаже "докато животът не се подобри".

Изтумбени приоритети

Вече трета седмица, животът на онези, които протестират "срещу диктатурата" е на - пауза. Протестът за тях не е "само" два-три часа разходка. Това е целодневна комуникация чрез социалните мрежи, разбирания, подготовки и правене на транспаранти. Несъществуваща организация, която с гордост изтъкват, защото няма лидер и инструкции от трето лице, въпреки че им утежнява работата, защото плановете непрекъснато се променят и пригодяват, а няма разделение на работата на които да се облегнат. "Не знаем и кои от всички работи са нужни, така че съм правила различни неща: возила съм озвучаване, агрегат, писала съм съобщения за медиите, тогава виждам дали липсва полицай, да стана и полицай, но това което ми е най-важното - разговарям с хората за това защо е важно да се каже, че не може повече така, защото съществува нещо което се казва отговорност и не можете да правите каквото искате срещу закона и всички процедури, а да не отговаряте за това", разказва Ясна.

Ритъмът, който са наложили е за сметка на съня. И Ясна и Боян разказват как вече седмици спят по три или четири часа, защото както и много техни другари, работят повече и различни неща. "Университетът е на стенд-бай, защото това е приоритет, но освен това работя и в кол център вечер, така че след протеста сядаме за малко, говорим и се разбираме, а тогава аз отивам на работа до осем сутринта. Когато завърша с работата, отивам вкъщи, изкъпвам се, ям, спя няколко часа, събуждам се и виждам какво се случва във фейсбук, излизам на протеста и така в кръг", разказва Боян.

Кръгът на Ясна сега започва в шест сутринта. В началото, казва, не е стигала дори да си измие косата. "После се настроих. Ставам в шест, до девет работя от вкъщи, тогава излизам, до два свършвам всичко което трябва, връщам се в апартамента, измивам си косата, продължавам да работя, и в пет съм готова и хубава за протест", казва Ясна. След протеста и новосадците правят събирания да сумират впечатленията и да направят планове за нататък. "Това трае още няколко часа и тогава разбира се трябва малко и да се отпуснеш и да се видиш с приятели, а при прибирането вкъщи подготвяш какво трябва да правиш на другия ден. Така лягаш да спиш в три сутринта, а в шест отначало", казва Ясна.

Кафе за носене

Заради протеста е на пауза, казват, най-много социалния живот. Освен двама приятели, които са до него през цялото време, останалите приятели на Боян главно са скептични към протестите, защото вярват, че досегашният им опит е показал, че от тях няма полза. "Първите дни имах голямо желание да изразя недоволството си пред камери и журналисти, така че давах изяви за няколко телевизии и вестници. Приятелят, който беше с мен не искаше да го снимат, а веднъж насред въпрос на журналистка се скри от камерата и ми каза "недей, брате, моля те повече докато съм тук", сеща се Боян ситуация от протеста. Там, междувременно, се е запознал с нови хора, сега с тях се разхождат и вярва, че когато всичко свърши, ще продължат да се събират.

Нови приятелства на протестите е направила и Ясна, а старите опитва да вмести в темпото на протеста. "Като помисля по-добре, социалният живот изглежда супер, всеки ден излизам навън, разхождам се, в добра форма съм, крещя, коремните мускули са супер. Приятелите ме канят на кафе, аз казвам - може, от шест часа излизаме навън да се разходим, а може по път да вземем и някое кафе за носене. Наистина тук хубаво се наприказваме и разменяме идеи", разказва Ясна.

Особено очарование, междувременно, дават онези все още непознати хора, които всеки ден вижда на протестите, а с които се разпознава по улиците и извън протестните шумотевици. "Срещаме се по алеите, разпознаваме се, само казваш Здравей, усмихваш се и помисляш "окей, има ни и от това ще излезе нещо", казва Жугич.

"И аз съм Сорос"

Откъде енергия за всичко това? Не е младостта, а бунтът, казват те. "Всички сме екстремно уморени, но когато дойде протестът, някаква енергия те удря, викаш нон-стоп, усещаш се добре заради това което правиш и се усещаш свободно", разказва Ясна.

Тази енергия им дават и хората, които се присъединяват към тях в разходката, които ги поздравяват от сградите и удрят тиганите, хората, които срещат на улиците и в магазините. Ясна казва, че на бензиностанцията на която всеки ден сипва гориво в агрегата за протеста, след обърканите погледи първите дни, сега вече я посрещат с усмивка. "В копирния център в който печатах признанията "И аз съм Сорос", които ще раздаваме на хората, които даряват пари за протеста, първо ме погледнаха и казаха "аха, тези са Вучичеви", а момчето от копирния център каза "Направете им отстъпка". Тогава аз обяснявам, че се шегуваме, не вярвайки че хората не са разбрали, пък им казвам "хайде, бъдете и вие малко Сорос, дайте ни някаква отстъпка". Тогава той се смее и казва "добре, ще ви дам, но не казвайте на никого", и ето аз не казвам на никого", разказва Ясна през смях.

Наясно са, че това темпо не може да се поддържа завинаги. На улиците след празничната пауза вече се забелязва по-малък брой хора, но това, казват те, няма да ги разколебае. "Не очаквам хората всеки ден да излизат на улицата, защото имат своя живот, но и не трябва да бъде всеки ден, смисълът е само да се извършва постоянен натиск на властта, а това може и с някои мини интервенции и акции. Само ако бъдем упорити, можем нещо да променим", казва Ясна.

Боян допълва, че недоволството дълго се е акумулирало и че се е чакало младите да започнат нещо. Сега, казва, поддръжката расте, протестите вече не само студентски, а вече са предимно граждански. Новото събиране в Белград е определено за тази вечер в шест пред Парламента, за осемнадесети път. "Това е просто воля и това ни е нужно на всички. Даваме отпор, недоволни сме и показваме това. Не искаме да мълчим и да оставим СНП и Вучич да правят каквото правят и то да мине незабелязано. Волеви сме да стигнем до края и няма предаване", заключва Боян.

Йосип Броз Тито - забавни факти, истории и измислици за югославския лидер

Дали харесвате или мразите Йосип Броз Тито, няма съмнение, че той беше една от най-важните исторически фигури на Балканите. И като много други фигури, Тито също има интересни истории, които кръжат около него. Йосип Броз Тито беше президент на Социалистическата Федерална Република Югославия от 1953 до 1980 г.

Носят се легенди за неговите действия, изказвания и преживявания, за които по онова време е забранено да се говори. Сред тях е и анекдотът, че той обичал тайно да се изплъзва от Синия влак и охраната, за да пие в хотел Турист. И въпреки че повечето хора ги е било страх от него, това не спира преноса на истории и анекдоти за Тито.

Взаимно разбиране

През 1944 г Тито посетил Вършац и някои от околните села, бил заинтересуван как живеят хората там, как се разбират със съседите си.

"Е, разбираме се... Само, друже Тито, те ни крадат конете!"

"И какво правите?"

"Ние крадем техните коне."

"Е, тогава добре", усмихнал се Тито, "това означава, че има взаимно разбиране."

Журналистът, който платил обяда на Тито

В подлеза на Теразия била инсталирана невиждана дотогава машина за печене на пиле, която работела автоматично когато бъде пуснат динар в нея.

Била открита от Тито и организаторите на церемонията искали президента на републиката да я пробва пръв.

"Нямам динар", заявил Тито, а съпругата му Йованка също нямала пари, така че организаторите питали журналистите, които присъствали дали могат да помогнат на Тито.

"Аз имам", казал журналистът Любиша Миланович.

След като колегите се пошегували с Любиша как тази необичайна инвестиция не е използвана по най-добрия начин когато написал, например, фейлетон със заглавие "Как платих обяда на Тито".

Справедливият съдия

По време на борбата за национално освобождение, на освободена територия в момент на почивка, били организирани различни спортни мероприятия. Веднъж имало футболен мач. Мачът бил доста груб, съдията бил колеблив и непостоянен, така че срещата била прекъсната няколко пъти. Тито, който бил в публиката, взел съдийската свирка и се обърнал към играчите:

"Нека сега видим дали някой ще е срещу решенията на съдията?"

Най-добрият ход

В националния прес клуб във Вашингтон, на 29 октомври 1970 г, Тито отговарял на въпроси на американски журналисти. С неговите хумористични и смислени отговори, Тито впечатлил най-провокативните представители на "четвъртата власт".

"Господин президент, кой е най-положителният резултат от визитата на Никсън в Югославия?"

"Фактът, че днес аз съм в Америка", лаконично отговорил Тито.

Тито инкогнито

След смъртта на Тито през 1980 г в Югославия тръгват истории, че той всъщност бил двойник, заменен от руснаците или американците преди или по време на Втората Световна война, и че не е Йосип Броз роден в Кумровец, Хърватия през 1892 г. Тито бил убит в Сутйеска или в самолетна катастрофа след немска атака близо до Дървар, или че е бил заменен докато бил в Русия.

Сръбски обитатели от Бедфорд си спомнят ветеран от Втората Световна война, Вучкович, който живял сред тях и им разказвал истории от престоя си в Загреб. Като сержант в жандармерията в края на 20-те години, той арестувал младия Йосип Броз и си спомнял, че той имал три пръста на дясната си ръка. Тито, който по-късно станал президент на Югославия имал всичките си пръсти и свирел на пиано.

Пировете на Тито

През 1979 г, по време на последното си посещение в чужбина, Тито посетил Ирак и имал възможността да се види със Садам Хюсеин.

Садам подготвил известния Багдад гювеч и дати в сироп за десерт. За нещастие, не се знае какво са дискутирали двамата диктатори по време на вечерята.

През 1972 г Югославия е първата комунистическа държава посетена от кралица Елизабет ІІ. Лесковачко барбекю било в менюто заедно със сметана и хляб, и салата, а всичко това било прокарано с домашно произведена ракия.

Очевидно, кралицата харесала лесковачкото барбекю и начина по който било сервирано. Снимки от вечерята показват чаши във формата на гумени ботуши.

Тези истории и множество други непрекъснато са споделяни между хората, въпреки че по онова време са били забранени. Те минали през много усти и в края фактите и измислиците се смесили без ясна граница помежду си.

Бедност от която няма изход

Според данните на Световната банка от 2011 година, в Босна и Херцеговина около 18% от населението е живяло под критичната граница на бедността, но системата на социални помощи не успява да отговори на техните потребности.

В деня в който разговаряме с него Ахмет Саркич празнува седемдесет и втори рожден ден. Сутринта с колело е отишъл до магазина да купи килограм домати за болната си съпруга - своята баба - както я нарича и една бира да се почерпи. "Нека говори кой каквото иска", казва ни Ахмет Саркич, очевидно страхувайки се, че това, че купува бира може да се охарактеризира като неприемливо поведение от обществото. Бирата за рождения ден ще изпие навън. В къщата това му е неприятно покрай съпругата, която е прикована на легло. По обяд в гората ще изсече дърва за продажба. "За щастие, имам хубава гора и добър брат, купи ми нова моторна резачка и 10 литра гориво, сега съм спокоен", говори този старец, който и в напреднала възраст върши тежки физически работи. Пенсия не получават нито той, нито съпругата му. През целия си живот, казва, че са били бедни, работили са, за да преживяват и се занимавали със земеделие. "Бих продал сега всичката земя, но никой не иска да купува", казва разочаровано.

Преди две години Сачима, съпругата на Ахмет, се разболяла от рак и оттогава това семейство е в още по-тежко положение отколкото е било по-рано. В малката къща живее още и синът Един, неговата съпруга и дете. Един е вършил сезонна работа в Хърватия, където се запознал със съпругата си и където им се родил синът, но когато Сачима се разболяла се върнал вкъщи да помогне на родителите си. И той работи тежки физически работи в гората и събира желязо, но всичко което припечелва е твърде малко за достоен живот. Разходите, които изисква едногодишно дете и болна майка за него са твърде големи.

"В болницата искат пари да лежиш"

Сачима в предходните дни за втори път са я изписали от болница. Намираме я как лежи неподвижно, трудно говори, не може да яде. Ракът е в последен стадий. В къщата в която живеят Саркич няма и минимални условия за нейното състояние. Заради неплатена сметка им е изключен и токът. "В болницата искат пари, за да лежиш. Никой от моите няма пари. Пита ме докторът: Би ли се прибрала вкъщи? Не бих, казвам му аз. А той на мен: Би, би, изписана си още вчера. И аз се обадих да дойдат да ме вземат, какво да правя", с големи усилия успява да ни каже Сачима. По закон тя има право на здравна защита като особа на над 65 години и болна от смъртоносна болест, което на практика означава безплатни лекарства и прегледи, но не и адекватна грижа за болния.

Ахмет и Сачима Саркич спадат към стотина получатели на непрекъснати социални помощи във Велика Кладуша, което в този случай означава 60 марки месечно за двамата общо. Междувременно, този доход едва получават няколко пъти годишно. "Последно получих през януари. На всеки седем дни отивам и слагам тази карта (в банкомата - б.р.), но няма нищо. Проверявам и в банката. Няма", разказва Ахмет.

Закъсненията на изплащанията на получаващите социални помощи, но и други категории потребители на социална защита в Унско-санския кантон, са огромни, потвърждава Емира Велячич, директорка на великокладушкия Център за социална работа. Дълговете на ресорното кантонно министерство към центровете за социална работа в този кантон за предходните две години са около седем милиона марки.

"На потребителите на социални помощи от години им закъсняват плащанията, които са най-ниските в държавата. На родилките са им забавяни с две години. Както и наемите за жилища, където има дългове по година и половина. Почти всички плащания, които са свързани с нашето кантонно министерство са със закъснения", казва Велячич и пояснява, че основателите на Центъра за социална работа са от общината. От местния бюджет се финансират заплатите на работещите, материалните разходи и еднократните помощи за потребителите, докато всички останали социални плащания се финансират от кантонните и федерални министерства, а Центърът само ги изплаща.

"Истинският въпрос е дали съществуващата система на социални помощи помага наистина на някого?"

Според данните на Световната банка от 2011 година, в Босна и Херцеговина около 18% от населението е живяло под критичната граница на бедност, но системата на социални помощи не успява да отговори на неговите потребности. Въпреки че се отделят четири процента от БВП за системата на социалните помощи, което е относително голяма стойност, само 17% се отделят за населението в най-тежко положение, пише в изследването за Междусекторното неравенство в системата на социална защита в Босна и Херцеговина.

Аида Малкич, авторка на това изследване, казва, че около 1/4 от заделеното за социални помощи в БиХ има характер на истинска социална помощ за бедните и изключените от обществото, докато остатъкът отива за обезщетения на ветераните и техните семейства. "Може да се каже, че ефективният разход за социална помощ в БиХ е някъде около един процент от брутния вътрешен продукт, което е далеч под средното в държавите от ЕС", изтъква Малкич.

Не са застрашени само получателите на социални помощи, а и почти всички други категории потребители на социална защита в БиХ. "Резултатите на проучването, в чийто фокус бяха потребностите на потребителя на социална защита, но и онези, които би трябвало да бъдат част от тази система, показват, че потребителите на социални помощи, без оглед на категорията в която спадат, всекидневно се сблъскват с различни трудности, което влошава лошата ситуация в която вече живеят. В нашето изследване стана ясно, че нито системата на социална защита, нито другите съответстващи политики, не посрещат адекватно нуждите на тези хора", казва тя и допълва, че заради всичко казано е трудно да се отговори на въпроса коя категория потребители на социална защита е най-застрашена. "Вероятно правилният въпрос е дали съществуващата система на социални помощи помага наистина на някого", отговаря Малкич.

Наследствено пренасяне на бедността

Социалните политики в комбинация с политиката на намиране на работа, смята Малкич, трябва на потребителите да дадат възможност за изход от бедността там където това е възможно. "Това е същината на социалните мерки, а не заключването в състояние на социална потребност. За съжаление, получателите предимно остават "социална категория", а е очевидно и наследственото пренасяне на бедността, така че според информацията, която имам, някои центрове за социална помощ бележат и трето поколение получатели от едно и също семейство", отбелязва тя.

Такъв пример намираме в семейство Саркич. На петдесет метра от къщата на Ахмет Саркич, в еднакво тежки условия живее неговият голям син Сеад със съпругата си и седем малки деца. Въпреки че Сеад е особа с ментални проблеми и ниска степен на образование заради което обсегът работи, които може да върши е силно ограничен, а неговата съпруга заради времето което изисква грижата за децата не може и да помисли да започне работа, тази брачна двойка е в категория млади родители, които са трудоспособни и по тази причина нямат право на получаване на непрекъснати социални помощи. Иначе биха получавали 75 марки месечно.

Това което получават от Центъра за социална работа е еднократна помощ под формата на основни хранителни продукти няколко пъти годишно. Но, храна не им липсва, казва ни Сеад и показва на рафтовете брашната, които са им дарили съграждани, на чиято помощ това семейство се осланя най-вече. По-голям проблем им е, че заради бедността и здравословни проблеми техните деца вече не могат да посещават учебни занятия. От трите в училищна възраст, в момента две не ходят на училище. Осемгодишно момиченце заради нарушено зрение не може да посещава учебните занятия, а две години по-голямо момченце в автомобилна катастрофа е получило тежки телесни повреди заради които не ходи на училище вече година.

Сегашният модел на социална защита в Босна и Херцеговина, който обхваща около половин милион граждани, е крайно неефикасен когато става въпрос за предлагане на системна подкрепа на най-бедната една пета от населението. Това ясно ни описва и примерът със семейство Саркич в което и третото поколение не успява да се измъкне от зависимостта от социални помощи и хуманитарни дарения.

Зарежи диалога - сега аз властвам

Диалогът на практика е изхвърлен от сръбската обществена сцена. Повече от всякога политическата, културната и всяка друга сцена се е разделила на приятели и неприятели - поставени са барикади и е премахнат всякакъв дебат.

Този процес може би е най-забележим в интернет, но освен в социалните мрежи и различните форуми този феномен преля и на традиционните електронни и печатни медии. Има в това твърдо държане на нечия страна малко и комични моменти; отделни вестници и телевизии в сръбските си издания не искат Сърбия в НАТО, в черногорските си версии са жестоки заговорници на членството в тази военна организация. Журналистите, които са срещу членство на Сърбия в ЕС и за по-близко сътрудничество с Русия са най-големите привърженици на Александър Вучич, който по техните мерки оценяват като еврофанатик. Подобна проява се забелязва и при политическите партии, така междуособно се подкрепят партии с напълно различни идеологии и позиции, и може би не е чудно, че в тази всеобща ментална и идеологическа конфузия не съществува възможност за нормален диалог.

Конструктивен диалог не е, в допълнение, никога не е бил нещо с което е можела да се похвали сръбската политическа сцена по време на многопартийността. На това обръща внимание и журналистът от БИРН Слободан Георгиев, който казва, че сегашните власти са наследили онова медийно обкръжение което е било изложено на голям натиск от страна на властта. "Но, всичко това е несравнимо с това което имаме днес, защото в последните четири години на властта на Борис Тадич нямаше и част от всичко онова което по различни начини представят властта и Александър Вучич. Това е един постоянен натиск, в който количеството случки анулира всяка втора случка. Все повече се чува само един глас, и аз мисля, че хората сега все повече започнаха да вярват, че втори глас всъщност и няма, което разбира се не е точно".

Духовни деца на титоизма

В историческо-обществения контекст настоява и политическият анализатор Драгомир Анджелкович. Много пъти е повтарян въпросът дали сегашните власти със своето настояване за монолог наистина са премахнали диалога в Сърбия, Анджелкович отново се връща на твърдението как диалогът в Сърбия наистина никога не е съществувал, и че отношението към актуалните власти не може да се гледа извън този контекст:

"Сегашните власти са отражение на обществото и обществената атмосфера, точно както и опозицията е отражение на всичко това, смята Анджелкович. Никой тук не е личностно виновен, виновен е духът, който имаме като продължение на титоизма. Така че сега да говорим за вините на сегашните власти като по-големи в сравнение с вините на предходните власти, или в сравнение с онези, които на 6 октомври 2000 година твърдяха, че на Сърбия трябва една серия арести и гонения, съответно на онези, които преди 5 октомври държаха властта и често се държаха авторитарно, е смешно. Просто, имаме продължителност на недемократичната култура и авторитарно наследство".

Нека после някой да каже колко е лесно да се направи диалог в Сърбия в ситуация когато се отрича, че проблемът изобщо съществува. Или все пак съществува, но за него никой не е виновен? За това може би трябва да започне дебат. На опита, да кажем, да забравим за миналите времена и миналите власти, и да оценим сегашната ситуация, Анджелкович отговаря:

"Мисля, че историята за това да забравим миналото е манипулация. Невъзможно е тези неща да се разглеждат извън контекста. Тази власт разбира се и сама е отражение на този недостиг на демократична култура в сръбското общество, а още в по-голямата степен те са тези, които се поставиха в служба на чужди геополитически интереси и говорят за западни и европейски ценности, а сами са духовни деца на титоизма".

Случаят е приключен: в Сърбия няма диалог, винаги е било така и завинаги ще бъде така. Видимо е, че не съществува дори и опит този низ да се прекъсне. А протеклите няколко години власт на Сръбската напредваща партия, разбира се, белязаха почти пълната липса на диалог. За културния социолог Ратко Божович добра илюстрация на всичко това е изявата на Александър Вучич как ще се оттегли, ако някой друг победи на президентските избори: "Това е една ненормална ситуация, казва Божович. По този начин една партократска логика се постави като нещо с което той влезе в изборите. А когато към това допълните, че имаме един човек, който е всезнаещ, направо божество, и от него вместо институция и подялба на власт зависи всичко, тогава не е чудно, че имаме това непоносимо и абсурдно състояние в което разбира се е невъзможно да имаме диалог".

Напредващите не се кълнат в диалога

Политическият анализатор Бранко Радун се съгласява, че актуалната власт винаги е отговорна за недостига на диалог в обществото, но също така допълва, че това е проблем, който се пренася от поколение в поколение, и че Сърбия дълго няма култура на диалог. "Може би в този смисъл се е очаквало твърде много от напредващите, изтъква Радун. Ако някои, които толкова са се кълнели в диалога не са били способни да го демонстрират, като демократите, защо сега да очакват много повече от напредващите, които да бъдем искрени не са се кълнели твърде много в диалога". По неговите думи това свидетелства, че проблемът е много по-дълбок, и че е свързан и с манталитета. "Това е нещо в стил, когато аз дойда на власт ще им запуша устата на тези. Докато сме опозиция всички искаме диалог, но когато дойдем на власт тогава обръщаме плочата - зарежи диалога, сега аз властвам", казва Радун.

Интернет - лошо място за дебат?

Добра част от обществените дебати и в Сърбия се провеждат в интернет. А тук тези, които мислят различно ги чака пъклена атмосфера. Всеки, че и е най-малкият опит за цивилизован диалог бързо се обръща в размяна на лични обиди. Слободан Георгиев забелязва, че интернет не е най-добрият простор за дебат: "Това е отворено пространство без модерация, и тук няма някакви правила освен личните правила на етичност. Някои мислят, че това е плювалник и така се и държат. В този смисъл и не виждам в това пространство да може да се води дебат, който би довел до неща, които са от обща полза. Дебатът е най-потребен в институциите, и в големите медии с подходящите събеседници". Все пак, премиерът Александър Вучич опитвайки да украси положението на медийната свобода спомена, че повечето граждани на Сърбия се информират от интернет, и така опита да намали важността на традиционните медии. Слободан Георгиев смята, че това са безсмислици. "Вучич точно знае какво ще се появи в големите медии, които са под негов контрол, и за него това по някакъв начин е и досадно. А го нервира, че не може да контролира интернет, и тогава този вид ядосване опитва да претвори в някакво свое предимство, тип "ето хората там разбират всички информации, споделят информация, знаят хората всичко което се случва".

Обвиненията на властите, че всички които мислят различно са някакви чуждестранно платени Ратко Божович вижда като изтъркани стереотипи, които по всичко принадлежат на предполитическото общество. "Това сега би трябвало да значи как зад всички граждани, които са излезли на улицата, защото не са съгласни да са глупаци, стои някой. Това е формулировка, която не може да се приеме". "Това е лудост, която форсира властта, допълва Слободан Георгиев, и това е нещо което Александър Вучич непрекъснато повтаря. На него това му отговаря, това му донася гласове, това мотивира неговото избирателно тяло. Той прави това през всичките тези пет години и нищо друго. Държи своите избиратели събрани, мобилизирани и готови когато ги привика на избори да зачеркнат неговото име, и в това е много успешен. А че заради това съществуват последици за цялото общество мисля че не го интересува специално".

Млада холандка организира туристически обиколки на Белград

В Сърбия е била за пръв път преди десет години когато пътувала като студентка с колеги. Харесала Белград и на 28 години решила да организира туристически обиколки на сръбската столица и то в югославски олдтаймър.

Холандката Лизи Мей до 28-ата си година е пропътувала половината свят, учила е маркетинг в Рим, а тогава решила да живее и работи в Сърбия.

Купила е автомобил Застава 1300 и го направила така, че никой да не остане равнодушен като го види. Отворила фирма, наела лицензиран туристически водач и измислила единствени туристически обиколки на столицата - кралска, гангстерска, Земунска, Османска и Комунистическа "Тито обиколка".

"Идеята получих в Москва на улични състезания. Там имаше скъпи модерни автомобили, но моето внимание привлече Москвич. Москва беше далече за мен. Преди това съм била в Белград, заобичах този град и сега съм тук", казва холандката.

Лизи обича шофирането. От 18-годишна е участвала в рали надпревари за жени.

"На състезанията веднъж бях първа, а във второто втора. Имах катастрофа заради която родителите ми казаха да избирам между тях и рали надпреварите. Аз съм първата жена, която карайки Мини-Морис е минала през 49 държави", допълва Лизи.

Избрала стария автомобил, защото на чужденците е по-интересен от новите модели.

"Когато ни видят по улиците хората от Сърбия свирят, махат... На нас ни е хубаво като видим, че на хората им е хубаво и че се радват като ни видят. Будим спомени от миналото", смята младата холандка.

Лизи за пръв път прекарва великденските празници в Сърбия, а на гости са дошли родителите й. В белградския начин на живот лесно се е вписала, защото казва, че в този град лесно се правят приятели, а хората са любезни, гостоприемни и отлично говорят английски. Лизи говори пет езика. Разбира сръбски, но граматиката й е трудна.

"Идвам от Холандия, живея в Белград, била съм в 49 държави и обичам кебапчета", храбро се опита Лизи да обясни на сръбски език.

Пътуването с професионални обяснения трае два часа, а в популярния "триста" (прякор на колата - б.р.) най-често се возят двойки.

Синият влак на Тито става туристическа атракция

"Железница Федерация Босна и Херцеговина" ще даде за ползване част от Синия влак на Тито на Националния парк "Уна" за развиване на туристическото предлагане на най-младия природен парк в тази част на Европа.

Делегация на правителството на Унско-санския кантон и ОП Национален парк "Уна" са разговаряли с управата на "Железница Федерация Босна и Херцеговина" за съживяване на железопътното движение в тази част на Босна и Херцеговина.

От Железницата са обещали на Националния парк "Уна" луксозната част от Синия влак на Тито, който се намира в Райповац, а сега не функционира.

Става дума за най-луксозната част от Синия влак на Тито, за ресторант-вагона, който ще бъде поставен на Железопътната гара в Бихач. Тази част ще е на разположение на туристическите агенции за атрактивно панорамно возене в Смарагдовата долина.

Влакът, както се планира, ще се движи по маршрута Бихач - Мартин Брод, през сърцето на Националния парк "Уна". Все пак, Синият влак няма да се предлага туристически през този сезон, защото има проблем с двигателя, който трябва да се намери в Италия ,защото става въпрос за мотор на Фиат.

Балкан, какво да се прави...

Немците нямат понятие за Балканите, а медиите са препълнени със стереотипи - твърдят Данийел Майич и Крсто Лазаревич, немски журналисти с корени от Босна и Херцеговина. Затова започнали да правят подкаст - на немски език. За него пише сръбската редакция на Дойче Веле.

ДВ: Подкаст за случващото се на Балканите? За немска публика? Немците наистина ли ги занимава какво се случва на Балканите?

Крсто Лазаревич: Не. В Германия няма голям интерес към балканските теми. Данийел и аз непрекъснато говорим за тях, това изнервя нашите приятели, и тогава решихме да започнем подкаст - и да нервираме само онези хора, които наистина искат да чуят нашите балкански истории.

Данийел Майич: ... ако сега не прекъсна Крсто, той отново ще направи двучасово предаване за това какво са Балканите, откъде произтича този термин, и защо на Западна Европа е необходима такъв тип граница. Но в началото той е прав. Средният немски медиен потребител гледа на Балканите и целия този хаос, ако изобщо гледа , като на някакъв псевдо-документален филм по РТЛ 2 за бедно семейство от социален апартамент в съседство. И тази картина немските медии силно поддържат: те (на Балканите - б.р.) просто са такива, така хаотични, така конфликтни. Това е техният манталитет. Балкан, какво да се прави...

Има ли разлика между немските и австрийските медии?

Крсто: Австрия е по-благодарна от Германия. Австрийците още се грижат около своите стари колонии и ги интересува какво се случва там. Главният шеф в Босна и Херцеговина е австриец.

Данийел: Австрия е част от Балканите.

Когато хора прочетат как говорите, може да помислят, че вашият подкаст е със сатиричен характер. Но не е. Той е и сериозен.

Данийел: Да, така е. Нашата идея в началото беше за нещо сериозно. Не знам как е при Крсто, но в моето обкръжение винаги е съществувал определен интерес, особено за случващото се в бивша Югославия. Но същевременно познаването на историята и актуалната политическа ситуация, хайде да кажем така, е много слабо. И тук има много което трябва да се обясни. Но ние понякога сме и смешни, макар че това всъщност не е нашето намерение...

Крсто: Ние не опитваме да сме сатирици, политиката на Балканите сама по себе си е реална сатира. Хуморът помага да се понесе всичко това. Ясно е, разказваме и много вицове, но всъщност това е сериозно нещо.

Данийел: Крсто е сериозен. Аз съм преди всичко полемичен.

Крсто: Опитваме да направим по едно издание на подкаста месечно. Темите предимно се предлагат от само себе си. В актуалното издание говорим за Сърбия и президентските избори. Понякога се занимаваме и с теми, които обхващат целия регион. Важно ни е да поставим фокуса на положението в което са гейовете, лесбийките и транссексуалните на Балканите. Но говорим и за "балканския маршрут" и ситуацията в която са бежанците, които се намират там, на тази тема посветихме едно издание на подкаста.

Какво немците знаят изобщо за Балканите? Имат ли изобщо представа какво се случва там? На мен понякога ми се струва, че знаят повече за Куба или Доминиканската република, защото там прекарват почивките си...

Крсто: Нямат много представа, знаят колкото и хер Майич... (смее се)

Данийел: Да, защото аз не гледам всичко през великосръбските очила на един гей комунистически масон като теб! А за разлика от тебе, аз поне говоря езика... пардон, чак няколко различни езика, хърватски, босненски, сръбски и какво знам аз което всички не знаят...

Крсто: Чакай, чакай, чакай... ти не си ли сръбски таен агент от югославското Удбе? Струва ми се, че някъде прочетох това за теб? А сега сериозно: хората, които произхождат от бивша Югославия са една от най-големите мигрантски групи в Германия, въпреки че за тях не се чува почти нищо. От една страна това сигурно е знак за добра и успешна интеграция, но от друга страна би било хубаво да има повече интерес. В просторите на хърватската общност в Германия беше показан един филм, който оправдаваше холокост. И никой не го интересуваше. Само си представете това да се направи в турски джамии. Ще отекне навсякъде!

Данийел: Има още много примери. Например активностите на хърватските фундаменталистки католически групи в Германия. А това само хървати, а не другите! И само в Германия. Но както казах, нито в публиката, нито в редакциите на немските медии няма изразено желание за знание за онова което се случва на Балканите. Кой изобщо знае, че ЕС в БЮРМ, пардон, Македония, сътрудничи с авторитарния режим, който малтретира журналисти и опитва да разпали етнически конфликт, за да се задържи на всяка цена на власт.

Не само, че си сътрудничи...

Крсто: Да, политици като австрийския министър на външните работи Себастиян Курц дори участваха в предизборната кампания на автократа Никола Груевски. Същевременно господин Курц не иска турски политици да участват на предизборни митинги в Австрия. Това и не е много правдоподобно.

В Германия има много стереотипи за Балканите и балканците на които налетявате в немските печатни издания, медии. Кои са ви най-скъпи, а заради кои най-много се ядосвате?

Крсто: Ядосва ме, че западната част на Балканите винаги се идентифицира с войни. Непрекъснато редакторите ме питат дали в тази или онази държава пак е започнала война. Защото когато в заглавието стои, че на Балканите има заплаха от нова война, тези статии са по-четени. А такива текстове често изобщо не отговарят на истинското положение и реалността на терен, или са лошо проверени. Така само се потвърждава картината, която редакторите и читателите имат така или иначе за региона.

Данийел: Още повече ме ядосва недостига на истински интерес. Става въпрос за регион, който е отдалечен от Франкфурт на едночасов полет, две държави, бивши републики от състава на Югославия днес са членки на Европейския съюз. И въпреки това Балканите се третират сякаш става въпрос за екзотичен регион, чийто проблеми нямат никаква връзка с проблемите на Западна Европа.

Крсто: В редица редакции просто няма хора, които могат да внесат определена ориентация когато става въпрос за Балканите. Големите новинарски агенции след изборите в Сърбия съобщиха, че е победил "проевропейски кандидат". И това после без никаква критика приемат и другите медии. При това Александър Вучич е все по-авторитарен, той контролира медиите, правосъдието и слага свои партийни хора на всички важни обществени позиции. Когато всичко това се означи като "проевропейско", то тогава тази дума е изгубила своя смисъл. Тогава може да се каже, че и Ердоган и Путин са големи европейци. Има много такива примери. Един ден журналистът Тео Зомер в своята колонка за Цайт писа затова как босненската федерация се състои от две части: мюсюлманска Босна и хърватската Херцег-Босна. Това разбира се не е истина. Аз писах на онлайн редакцията на този вестник, обръщайки внимание на грешката. Но не получих отговор и очевидно няма и желание да се коригира тази грешка. Това са Балканите, кой го интересува. Е сега си представете аз да напиша, че Германия е разделена на две части - Изток и Запад. А западът е разделен на южен Католистан и северен Протестантистан. Това приблизително е еднакво компетентно като тази статия на Цайт.

Данийел: Онова което наистина е щета е, че остатъкът от Европа може да научи нещо от бивша Югославия. Ние виждаме, че сега в голям стил се връща национализмът, при условие, че за едно време изобщо го нямаше. Като видя много немски журналисти, които изведнъж са изненадани от интензитета на шовинизма, които виждат, че с расистки предразсъдъци и фалшиви новини може да се прави политика и много, много хора са готови да следват авторитарни вождове, тогава аз мога само да кажа: няма нужда да сте изненадани, това можехте преди близо 30 години да гледате и пред къщния си праг. Но забравих отново, че това са само Балканите, това е нещо друго...

Като вече споменаваш бивша Югославия, каква е вашата връзка с държавите наследници, откъде сте, живели ли сте на Балканите?

Данийел: Нека Крсто пръв да каже, на него не му е било леко в живота...

Крсто: Аз съм роден в СФРЮ, междувременно, преди три години реших да стана немец. С баща ми и баба ми побегнахме от войната в Германия. По-голямата част от моето семейство се разпръсна във войната по земята на Босна и Херцеговина, те също така са изгнаници. Аз имам голямо семейство, негови членове живеят в Германия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Редовно сме в контакт. А като журналист, който следи югоизтока на Европа и аз често съм в региона. Летните почивки винаги съм прекарвал в Босна. С удоволствие бих отишъл и някъде другаде, но хайде ти обясни на моя баща. И сега непрекъснато съм долу. Може би съм станал нещо като моя тате...

Данийел: Аз съм роден във Франкфурт на Майн. Моето семейство произхожда, поне откъм баща ми, от Дувна, съответно Томиславград, който се намира в Босна и Херцеговина, въпреки че моят баща непрекъснато твърди, че пътува в Хърватия. Остатъкът живее в централна Босна, в Херцеговина, Далмация и околностите на Загреб. Аз от рождението си съм бил югославски гражданин, после хърватски, а вече 14 години имам немско гражданство. Ето, в моя кратък живот съм имал възможността да имам вече три родини.

Данийеле, ти пишеш за всекидневника "Франкфуртер рундшау", Крсто е на свободна практика и работи за различни медии, сред които и за ДВ. Сега правите подкаст. Сигурно искате да забогатеете от реклами?

Крсто: Следващото голямо семейно събиране ще се проведе в Мюнхен. Като сляза долу, ще разгледам всички тези вили на Щарнбергското езеро. Да, така е, планираме да забогатеем с подкаста! И тогава Данийел най-накрая може да купи бял Мерцедес и повече не трябва да се срамува когато посещава своето семейство с несериозния Фолксваген Поло.

Данийел: Поправка! Моят автомобил не е дори солидния немски Фолксваген, а Пежо! И да, това не е проблем с моята кола, а с жена ми... не мога с такъв автомобил в Херцеговина. А щом мога да си позволя нещо по-хубаво, ще седна в колата, ще взема Крсто, ще го заведа в Томиславград и ще го кръстя като католик - докато за фон свири музиката на Томпсон...

Крсто: Аве Мария! Ora Et Labora!

С Данийел Майич и Крсто Лазаревич разговаря Сречко Матич, Дойче веле, сръбска редакция

"Икономист" пита: Сръбско-хърватски или четири езика?

Докато в четири държави на Балканите - Сърбия, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина върви подписване на Декларация за общ език, срещу която най-много се противи официален Загреб, а в която пише, че сръбски, хърватски, черногорски и босненски несъмнено са един език, с тази тема се занимава и лондонското издание "Икономист".

На интернет портала на това списание, в рубриката "Икономист обяснява", се поставя въпросът дали сръбско-хърватският е един език или става въпрос за четири различни езика.

"Около 17 милиона души в Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора говорят вариации на онова което някога се наричаше сръбско-хърватски или хърватско-сръбски. Все пак, официално, езикът, който някога обединяваше Югославия точно както и държавата престана да съществува. Вместо това, сега има четири имена: босненски, сръбски, хърватски и черногорски. Но дали всички те са един и същ език?", пита "Икономист".

Оказва се, че лингвистите и представителите на НВО от четирите държави, които са и инициатори на декларацията, смятат, че отговорът е Да.

"В декларацията пише, че четирите езика формират полицентричен език, подобно на английския, немския или арабския. Те изтъкват, че въпреки че съществуват различни диалекти, те представляват вариации на един език, защото всички, които го говорят могат да се разбират помежду си. Това наистина прави тези четири езика по-подобни от диалектите на много други полицентрични езици", пише "Икономист".

Авторите съобщават, че настояването на образователните и други институции за използване на само една вариация е "репресивно, непотребно и вредно".

Целта на декларацията е да се развие дискусия за езика "без националистическа тежест" и да се допринесе за помирението.

Настояването на четири различни езика довежда до "безброй абсурдни ситуации" и като един от примерите се дава, че деца от един град в Босна посещават същата сграда, в същото училище, но посещават уроци на "различни езици".

"Официалната правителствена презентация в Босна и Херцеговина съществува на четири езика, английски, босненски и хърватски, на латиница, както и на сръбски език, писана на кирилица. Все пак, когато регионалните политици се срещат, не са им нужни преводачи. Когато военнопрестъпниците излизат пред съда в Хага, на тях им превежда преводач, който е на смяна. Интернет меме добре описва ситуацията и е с източник от Босна и показва кутия цигари на която пише "Пушенето убива", два пъти на латиница и веднъж на кирилица, въпреки че всички букви са същите", пише "Икономист".

Както се съобщава, "както и в целия свят, спорът около езика е политически".

"Националистите в Сърбия виждат декларацията като опит за подриване на връзката между сърбите в Сърбия, босненските сърби и черногорците. Решаването на този въпрос би отнело един инструмент от ръцете на националистите, които го ползват, за да правят проблеми. Езикът изтъква разликите. Те се страхуват, че ако всички говорят същия език в Босна, това подрива техните политически амбиции да разбият тази държава. Националистите от Хърватия свързват своята борба за независимост с дял от борбата на академици от шейсетте години, които твърдят, че хърватският е отделен език. Ако той е такъв, тогава и хърватите са отделен народ, по този начин не са югославяни, твърдят те", пише "Икономист".

Както се заключава, все пак "обикновените хора тази тема не ги касае много".

"Когато ги питате какъв език говорят, често казват просто "нашият"", пише в текста.

Отношението от двете страни на границата към братоубийствената война

 
 В манифеста още стои "Войната срещу Турция още не е завършена, а балканските народи се тикат към нова и още по-страшна опасност. Балканските правителства подготвят на балканските народи нова страшна касапница, братоубийствена и изтребваща война. А балканската социалдемокрация повдига лозунг за балканска федеративна република като единствена политика на балканските народи, която води към свобода, независимост и национално обединение и социален напредък."

При едно експозе на сръбското правителство за българо-сръбските взаимоотношения от 28 май 1913 година депутатите на сръбската социалдемократическа партия дадоха изявление:

"Социалдемократическата партия се гнуси от помислите за братоубийствена война между сърби и българи, тъй като сърбите и българите говорят на два приблизително едни и същи диалекта на един и същи език, обичаите им и склонността към мир и общата работа идентични, тяхната култура е еднаква, икономиката подобна, и както интересите им са идентични, то социалдемократическите партии в Сърбия и България решително надигат глас против провокациите на господарстващите класи и правителствените сфери, които водят до неприятелства и въоръжени сблъсъци."

"Аз се въздържах да направя изява, която да отговаря на моето решение. По-леко ми е да бъда стрелян на Овче поле, отколкото да бъда участник в една такава война". С тези думи Димитрийе Туцович, най-изтъкнатият сръбски социалист по това време е изразил усещанията на най-голямата част от южнославянските народи.

Колкото е била популярна Първата Балканска война, толкова Втората е тежко приета.

Балканските войни, 1992 г, РТС
Редактор и сценарист: Момир Каранович
Режисьор: Никола Лоренцин

Сърбия изнася ИТ услуги колкото и плодове и зеленчуци

Износът на компютърни услуги през 2016 година достига 739,5 милиона евро, а търговското салдо е на плюс 407,3 милиона евро, показват данните, които "Политика" е получил от Народната банка на Сърбия.

Износът на услуги в телекомуникацията, както и комуникационни и информационни услуги, през миналата година е увеличен с 21% в сравнение с предходната, а техният излишък е с 28,3% надминал 317,4 милиона евро направени през 2015 година.

Стойността на миналогодишния износ на софтуер приближава по стойност износа на зеленчуци и плодове (755 милиона евро), а надминава износа на жито и производните от него продукти (656 милиона евро) и електрически машини и уреди (628 милиона евро).

В първите пет групи стоки с най-голямо участие в миналогодишния сръбски износ трите споменати взимаха място от трето до пето.

Иначе секторът телекомуникационни, компютърни и информационни услуги от 2007 г бележи най-динамичен ръст на стойност на износа в сектора на услугите в Сърбия.

Според резултатите от изследванията на Миряна Глигорич и Милойко Арсич, преподаватели в белградския Икономически факултет, в предходните няколко години Сърбия бележи силен ръст на износа на услуги, а расте и тяхното положително салдо, което значително допринася за намаляване на текущия дефицит.

В периода 2010-2015 г средният годишен темп на ръст на износа на тези услуги е 25,5%. За този петгодишен период по бързина на ръста на износа на ИТ услуги Сърбия е на второ място от всички държави в Централна и Източна Европа, веднага след Литва.

Местните специалисти в бранша са съгласни, че Сърбия за няколко години може да удвои стойността на износа на тези услуги.

"Продължаването на ръста на износ на компютърни услуги би допринесъл чуждестранните инвеститори да виждат Сърбия като държава с качествен човешки капитал, а не като страна на евтина работна ръка", смята Миряна Глигорич.

Това би довело до прилив на желани външни инвестиции, отваряне на нови работни места, преди всичко за висококвалифицирани работници и повишаване на продуктивността.

Запознати твърдят, че до 2020 година в Сърбия може да се отворят от 50 до 100 000 нови работни места в областта на информационните технологии, а държавата си е поставила цел до 2020 г износът на услуги в ИТ сектора да се увеличи на милиард евро, пише "Политика".

Затова неотдавна Министерството на държавната управа и местна самоуправа избра първите 100 желаещи обучение за преквалификации за работа в ИТ сектора.

Джокович: Спортът е много важен за развитието на децата

Най-добрият сръбски тенисист Новак Джокович проведе урок с деца в зала "Александър Николич" и покани всички да се включат в кампанията посветена на значението на спорта "Спортът в една дума".

"Спортът носи силни емоции и ми е донесъл много радости. Занимаването със спорт даде насока на моя живот, има влияние върху изграждането на моя характер, тяло и усилване на ума и духа. Когато трябва да избера една дума с която бих описал това, тази дума би била здраве. Спортът е много важен за развитието на децата и възрастните", заяви Джокович.

На събирането той говори за значението на спорта, а децата писаха послания за какво първо помислят като чуят думата спорт. Джокович оповести, че е горд, че неговата фондация активно работи на децата да се предлагат еднакви условия за регулярни физически активности.

Кампанията "Спортът в една дума" ще трае от 6 до 30 април, а целта е повдигане на съзнанието за важността на заниманието със спорт, неговата роля в обществото, както и подтик за децата и младите да тренират повече.

Ще се провежда и в социалните мрежи, в които хората с фотографии и видео послания ще споделят какво представлява за тях спорта в една дума, използвайки хаштага #SportIn1Word.

В края на кампанията публикуваното съдържание с най-много харесвания ще бъде избрано за интегрален дял от официалния видео клип на Фондация Новак Джокович. Планът е клипът да обиколи света.

Бели - феномен, който може да избледнее или сериозен играч

Дали Сърбия получава ново политическо движение на анти-политически основи или Любиша Прелетачевич Бели ще се задоволи с правене на майтапи, въпреки сериозния изборен резултат, който неговото движение направи?

Любиша Прелетачевич Бели и Небойша Прилепак напуснаха Сърбия. Така гласи последната новина от Младеновац.

"Избягаха от държавата, след това което беше на изборите, трябваше да избягат", казва Лука Максимович.

Бели не е доволен от резултатите от изборите в неделя, но тези които измислиха Бели са.

"Никой не можеше да очаква всичко това което се случва сега. Лука Максимович, неговото алтер его Любиша Прелетачевич (на български Прелитащия - б.р.) Бели, е трети на президентските избори", казва Стефан Гайич / Небойша Прилепак (Прилепак - на български Прилепящия - б.р.).

"Ние с над 350 000 гласа показахме в каква ситуация се намира нашата държава, че народът иска този фиктивен герой за президент", казва Лука Максимович.

Анти-системните движения не са измислени в Младеновац. Съществуват по света. А най-известно е движението "Пет звездици", чийто основател е италианският комик Бепе Грило. Йон Кнар, исландски стендъп комик, успя да стане кмет на Рейкявик.

"Първата интерпретация на Бели беше: ние станахме държава комедия, така че е нормално да се появи някой, който да се подиграва с всичко. Вижда се по примера на тези политици от Исландия и Италия, че това не е свързано само с такива общества, а за много по-богати и уредени общества", казва Марко Дражич от Нюз нет.

"Най-голямото количество пародия и анти-системност в една особа се случи в люлката на парламентарната демокрация, в Америка. Те избраха "Оранжевия" вместо "Белия", но по своите характеристики това е анти-системен политически фактор", казва Воя Жанетич, маркетинг специалист.

Сърбия няма да се води от Бели, поне не все още. Но значението на тяхното движение на политическата сцена трудно може да се предвиди. Засега твърдят, че няма да основават политическа партия и ще продължат да правят майтапи. Макар че в Сърбия едното не изключва другото.

Белградчанин спечели 90 000 евро, залагайки на Вучич

Един белградчанин спечелил над 90 000 евро, след като заложил, че Александър Вучич ще получи 42,75% повече гласове от Вук Йеремич на президентските избори.

Във филиал на една букмейкърска къща в центъра на Белград е пуснал фиш от 6 175 000 динара (около 50 000 евро) при коефициент 1,85, че Вучич ще има 42,75% повече гласове от Йеремич.

Заложилият спечелил 11 423 750 динара (около 92 000 евро), заработвайки около 42 000 евро.

Вучич получи повече от 55% от гласовете, а Йеремич около 4,5%.

Не всички букмейкърски къщи са усетили загуба, имало и такива, които взели парите на залагащите, които заложили, че опозиционните кандидати ще получат повече отколкото взеха всъщност.

Един заложил загубил 500 000 динара, залагайки че Саша Радулович ще има повече от 2,3% избиратели, а този кандидат е получил общо около 1,4%.

Любовта още е жива, Клепетан се върна при Малена с 6 дни закъснение

Петнадесета година подред, Клепетан макар и с шест дни закъснение се върна в гнездото на своята любима Малена в Бродски Варош, Хърватия. Така продължава една от най-сладките любовни истории на Балканите, а така вече няма причина за загриженост за Стиепан Вокич, който се грижи вече 15 години за Малена откакто й е повредено крилото.

През всичките тези години през пролетта при Малена идва нейният мъж Клепетан и те, върху къщата на Вокич, отглеждат потомство.

Вокич тези дни е бил загрижен за съдбата на Клепетан, който не идвал, а с оглед на това, че става дума за мъжки щъркел в напреднала възраст, очаквало се и повече да не се появи.

Това е първа година в която Клепетан закъснява толкова, тъй като обикновено идва на 24 март, а само една година на 28-ми.

След шест дни закъснение, Клепетан все пак се появил и малко след пладне стигнал на своя адрес.

Щом го видяла Малена му долетяла да го посрещне, а след поздрав с клюновете, легнал да се отмори.

Славонецът Вокич преди 15 години намерил ранения женски щъркел, който не можел да лети на юг и й дал името Малена (на български Малката - б.р.), а бързо след това започнал да я посещава Клепетан.

Всяка есен Клепетан оставял Малена и тръгвал за ЮАР, а целият регион с голямо желание чака пролетта и завръщането му.

Клепетан се връща в любовното гнездо на своята драга, която го чака и отказва всички мъжки, които междувременно я ухажвали.

Иначе Клепетан и Малена за всички тези години са създали 54 потомъка.

Вчера бил последният ден в който можело да се очаква завръщането на Клепетан.

Въпреки че надеждата, че ще се появи била почти загубена, Клепетан все пак малко преди залез слънце, с шест дни закъснение, кацнал в гнездото на своята Малена.

За любовта на Клепетан и Малена няма край.

Влязъл в Босна и Херцеговина на 32 март!

Чарлс Катер, турист от САЩ, влязъл в Босна и Херцеговина на 32 март, съдейки по печата на Граничната полиция на БиХ на пункта Каракай при Зворник.

Въпреки че, както сам твърди, провел няколко чудесни дни в Сараево, където го одушевили босненските ястия и знаменитостите на главния град, този феномен при преминаване на границата бил главна тема в неговото обръщение към последователите му в Ютуб, пише Кликс.

Катер влязъл в Босна и Херцеговина от Сърбия, а интересната ситуация се случила на граничния пункт Каракай, до Зворник, когато на неговия паспорт полицаят ударил печат с несъществуващата дата - 32 март.

Бели: Само полека и достойно, без насилие и глупости, целува ви чичо!

По повод протестите по белградските улици се огласи и Лука Максимович, придобил широка популярност като Бели Прелетачевич.

"Народе в Белград, само полека и без палене, поздравяваме достойния граждански протест, но да не залагаме на напрежение, без насилие и глупости, умни глави сте, целува ви чичо! Само яко!", написа Бели в своя профил във фейсбук.